Българските имигранти в Чикаго трябва да живеят с българщината

Бягство зад граница
- Кога преминахте в Гърция?
Хамид Русев - Беше през нощта на 30 юни 1963. Тъкмо наближихме браздата и видяхме един от местните селяни да се облекчава по нужда край реката. Той ни видя и ние го видяхме, но нито той, нито ние го закачихме. И от там след това побягнахме, колкото сила имаме.
- Имаше ли телена ограда, където преминахте границата?
Хамид Русев - Там, където минахме, нямаше телена ограда, но беше разорана ивица земя. Скоро се озовахме в Гърция, но тогава ние не знаехме къде сме, попаднахме в една огромна папрат, по-висока от човешки ръст. По-късно разбрахме, че сме били влезли на половин километър в Гърция.
- Не се ли опитаха да ви догонят граничарите?
Хамид Русев - Докато бягахме из папрата, след себе си чухме лай на кучета и ние се качихме на едно дърво, защото не знаехме кой е след нас. Българи ли са, гърци ли са. Тук ще ви разкажа нещо, което го научих през 90-те години от новите имигранти, пристигнали в Чикаго. От тях разбрах, че българските войници са имали навика да влизат в Гърция, да догонват бегълци като нас и да ги убиват на място. За нас беше повече от ясно, че те разбраха, че избягахме и пратиха отряд да ни убие.

- Защо смятате, че не ви догониха, а се върнаха в България?
Хамид Русев - Предполагам, че те се върнаха, защото се опасяваха да не би да ни чака някой и да стане престрелка. Тогава щеше да стане голям политически скандал, особено пък ако се случеше да има убити. Така ние изкарахме нощта на това дърво да висим като маймуни. На другия ден видяхме гръцкия пункт и аз казах на Чападжиев: «Дай да минем по централният път», а той каза «Абе, я дай ние да минем по-напряко», аз го послушах и като заслизахме по едни чукари, отне ни 6 часа, докато стигнем гръцкия граничан пункт. Гъркът, който наблюдаваше с бинокъл границата, не можа да повярва на очите си, като ни видя. Като му се обадихме, той само ни каза «Не мърдайте!» и слезе от вишката при нас.
Шефкет Чападжиев - Оказа се, че сме вървяли през минирано поле и направо сме извадили невероятен късмет. След като ни поеха, гръцките митничари ни дадоха да ядем сирене, хляб, краставици и маслини.
- Как се отнасяха те с вас?
Хамид Русев - Много добре се отнесоха с нас. След като влязохме в тяхната застава, трябваше да ни заведат до другия град и ни качиха на коне. Даже си спомням, че по пътя убиха една змия. Закараха ни в едно поделение и преспахме в една килия, бяхме близо до град Драма. На другия ден дойде един много наперен грък и ни попита: «Вие комунисти ли сте?» Ние, разбира се, му казваме “Не!” и клатим глава като за не, добре де, ама «Не» на гръцки означава «ДА», а и клатенето нашето на глава означава пак да. Бре, човекът като почна да се притеснява. Десет пъти ни пита ние комунисти ли сме и ние десет пъти му клатим глава и казваме «Не, та не». А го виждаме, че той още повече и повече се притеснява. Както и да е, стигнахме в Драма и той извика един македонец да ни пита комунисти ли сме. Ние пак казваме не, македонецът му преведе и човекът си отдъхна и само каза ”Асторие малака!”, махна с ръка и си отиде по живо по здраво.

Част Четвърта
Из Гръцките лагери за имигранти
- Колко време седяхте в Драма?
Хамид Русев - Два дни. Но не можехме да излизаме от поделението, дори нямаше как да видим как изглежда Гърция. След това ни пратиха в Кавала.
- Как изглеждаше лагерът там?
Хамид Русев - Много чисто, всичко беше изрядно подредено. Но това все пак се ръководеше от американците. Имаше много добра хигиена, даваха ни цигари, ядене. Там обаче ни разделиха за около 30 дни с Шефкет и ни сложиха в различни килии.

- На какъв език се разбирахте с гърците?
Хамид Русев – Тези, които ни разпитваха, знаеха български, иначе там говореха и английски език също. Един ден идва при мене шефът на лагера и ме попита: «Ти сам ли избяга?» Аз казах «Не, избягах с моя приятел». Тогава той ме попита дали искам да се видя с него и аз казах «Разбира се». Тогава той сложи едно легло в килията при Шефкет, защото той беше настинал и ми каза да го наглеждам, ако нещо положението му се влоши, така че тогава отново ни събраха. Гъркът обичаше да играе шах. Всеки ден играехме с него на шах и всеки път с Чападжиев го побеждавахме. Там стана нещо интересно. Един ден забелязахме, докато играехме шах, една българска униформа на офицер от КАТ, закачена в офиса му. Ние го попитахме откъде е тази униформа. Тогава гръцкият офицер ни каза «Да познавате някой от Мадан»? «Да, познаваме» - отговорихме ние, шефът на тамошния КАТ, Беров се казваше. «О, вие познавате Беров», учуди се гъркът. Изминаха 62 дни и ни пратиха в Солун. Такава беше процедурата и оттам вече ни пратиха в лагера за имигранти.
- Имаше ли някаква връзка между гръцкия офицер и шефа на КАТ в Мадан, Беров?
Хамид Русев – Имаше и ще ви го разкажа малко по-късно, защото това се разясни, когато бяхме в друг лагер.
- Каква беше разллика между двата лагера, в които бяхте?
Хамид Русев - Гръцката работа е също като българската. Лоши условия за живот, нямаше ред, слаба хигиена. След Солун ни пратиха в лагера в Лаврио на 55 км от Атина.
- Какво беше ежедневието там?
Хамид Русев - В лагера имаше около 3-4 националности. Югославяни, албанци, българи. Лагерът представляваше нещо като казарма. Имаше централен вход, бараки - по 60 души спяха в тях. На центъра на двора на лагера имаше клуб, а така също имаше една двуетажна къщичка, в която имаше бръснарница. Ние не след дълго с Чападжиев успяхме да си издействаме стая за нас отделно от другите. За семейните имаше отделно помещение. Всички се отнасяха добре нас. По това време там имаше много българи - поне 70% от имигрантите бяха българи. Имаше избягали като нас през реки и планини. Но имаше и избягали криминални престъпници от затвора.
Шефкет Чападжиев - Лагерът се управляваше от гърци, но се плащаше от американците и от НАТО. Животът беше много лесен. Можеше, ако си намериш работа през деня да си работиш нещо, ако не - можеш да разглеждаш града. В 9 часа вечерта обаче трябваше да си вътре в лагера. Имаше вечерен час.
Хамид Русев - Нас не ни проверяваха, защото ние бяхме отделно от другите. Даже имахме радио и чухме една много силна реч на Никита Хрушчов.
- Какво толкова запомнящо се имаше в речта на Хрушчов?
Хамид Русев - Беше много интересна наистина и аз като я чух, казах на Чападжиев, че Хрушчов няма да бъде дълго време президент на Русия. Той явно беше идвал вече в Америка, защото на една среща на агрономите в СССР каза, че ако Русия не подобри производството на зърнени храни, тя няма да може да се изхрани. Тогава те го попитаха как така при Сталин имаше жито и се изхранвахме, че и изнасяхме, а сега да не може. Тогава той каза, че през времето на Сталин имаше обекти в Русия, където хората е нямало какво да ядат и си ядяха децата! И след като той каза това, само след 4 месеца го свалиха от власт и Леонид Брежнев взе управлението.
- А сега може ли да се върнем към историята с Беров?
Хамид Русев - Аз не съм детектив, но смятам, че този човек беше пратен да ни преследва нас с Чапата в Гърция. Защо? Защото той с цялата си военна униформа веднага е тръгнал след нас, но преди да ни настигне е бил хванат от гръцки патрул. Тогава, след като ние казахме, че го познаваме, а той е отричал, че ни познава, с него се заеха специалните служби на Гърция. Просто Господ ни е защитавал. С него се видяхме в един от лагерите и после той се върна в България. Преди много години разбрахме, че е карал трактор в България.
интервю на:
Симеон Гаспаров