Д. Горчева: 1/2 век живяхме зад минирани граници и с минирано от клишета съзнание

разговор на Ана Кочева

- Твоето есе „Размисли около българските дни в Холандия”,което публикувахме във Фрогнюз, разбуни духовете...

- Текстът беше писан за „Фрогнюз”, но беше препечатан на повече от 20 места в Мрежата, което означава, че колегите от различни издания са преценили темата като важна. Честно казано, този път бях изненадана от свръхактивността във форума (смее се). Взрив от реакции на „възмутени читатели” под едно есе с ясно послание: „Не се отнасяй с другите така, както не би искал някой да се отнася с теб.” Едва ли човек със здрав разум би оспорил подобно послание.

- Защо според теб у нас не се разбира, че човек може да има две идентичности, които не влизат в противоречие една с друга – тоест „да си цял турчин и цял българин”?

- Според мен причината е, че половин век живяхме оградени с минирани граници и с минирано от клишета съзнание. Границите се отвориха, но манталитетът се променя бавно.
Турците в България са наши съотечественици, а не наши врагове. И те, и ние имаме една и съща Родина, едно и също Отечество и обичаме България еднакво силно. В Бурса нашите преселници, изгонени от комунистическия режим, говорят с невероятна топлота и обич за България, за българските си съседи и приятели, за учителите си, за лекарите. Никога не съм чула българин да говори така за България, както тези хора. Ние не познаваме поезията на живеещите в България турци, например, а е крайно време да я прочетем - по-изстрадани стихове за България не съм чела. Такива има само в емигрантската литература. (Нека не забравяме, че и Ботев е написал най-покъртителните си стихове за България като емигрант.)
Ето, например, стихотворението „България” на убития от Държавна сигурност бургаски поет Реджеп Кюпчу:
Аз не съм чужденец,
аз съм твой син.
Твоето слънце,
твоето гергефено нощно небе
ме познават.
Познават ме твоите пътища,
по които вървях и вървя.
Като дете, когато прохождах,
паднах
и целунах земята ти
и след тази целувка
направих
своята първа крачка –
следата ми от този миг
е тук
на твоята земя.
Тъй като първата любов
и тази моя първа крачка
не се забравят,
не се забравя никога.
Аз не съм чужденец
аз съм твой син.
И сълзите ми са твои –
от радост или от мъка.
Моята майка,
моят баща,
които с ръцете си
съм спуснал в гроба,
лежат в земята ти,
Българийо.
Аз съм твой син и мои са твоите пътища.

- Човек изтръпва като чуе този изстрадан зов.

- Да, защото си дава сметка какво има зад него. И не бива да забравяме, че десетина години след като са писани тези стихове, през 1985, багери и трактори разораха гробищата на нашите съотечественици. Това е страшно светотатство.
Оня ден се замислих и над думата „турчея”. У нас тази дума звучи силно негативно – все едно някой извършва нещо срамно, едва ли не престъпно. Как да я преведеш на холандски, например? Трябва да кажеш: „става все по-турчин” или „прави се на турчин”. Е как така един турчин „ще става все по-турчин” или „ще се прави на турчин”? Има ли логика в това? Той е турчин и следователно не може да се турчее. Очевидно обаче иска да запази идентичността си, тоест да не се „българее”, да не се прави на българин и на нас това ни се струва осъдително. Значи ако българин се гърчее е лошо („О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?” – провиква се възмутено и с право един просветен ум като Паисий Хилендарски), а турчинът трябва да се българее? Ами нали и техният Паисий с право би се провикнал: „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш турчин и не четеш, и не говориш на своя език?”
Не може да се мери с два аршина.

- Да, но би трябвало да се знае официалния език на страната, в която живееш.

- Естествено, че трябва. Но знаенето на майчиния език не пречи на усвояването на официалния език, напротив. Децата – билингвисти се развиват по-добре, това е доказано. И знаеш ли какво забелязах? Погледни форумите и прочети постингите на най-агресивните български „родолюбци”. Ами те пишат с безобразни правописни грешки, бъркат елементарни неща. Да не говорим за грешната употреба на пълен и кратък член. Що за родолюбци са след като не знаят родния си език? От друга страна, след моята поредица в „Медиапул” за антикомунистическите протести на българските турци през 1989, получих много писма от наши съотечественици - турци. Някои живеят в Турция, други в Западна Европа, но това са турци, които 20 години вече живеят извън България и не само, че не са забравили български, но за моя огромна изненада пишат на чудесен български и без никакви грешки за разлика от родните пишман родолюбци. Никакъв патриот не е този, който крещи по площадите, а не си знае родния език. Така че и това е мит, че турците у нас не знаели български. А ние знаем ли го?

- Но има възрастни турци, които не знаят български.

- Има, разбира се, защото има хора, които не са ходили на училище. Да не забравяме, че има и българи, които живеят в чужбина и не знаят езика на страната, в която живеят. Тук проблемът е в две посоки. Първото поколение емигранти – ясно, не всеки има капацитет да научи чуждия език и то да го научи добре. Но второто поколение – тоест роденото в страната поколение, нали тръгва на училище? Задължителното образование е право на всяко дете и задължение на обществото да му го осигури и то не как да е. Това е в интерес и на детето, и на обществото. Защото ако останеш необразован, утре ще си безработен и ще виснеш като воденичен камък на врата на обществото. И за теб лошо, и за обществото лошо. В Холандия бюджетът за образованието е на първо място и е 5-6 пъти по-голям от този за полицията, а у нас е обратното. Значи, у нас приоритетът не е бъдещето на страната - тоест нейните днешни деца и утрешни български граждани да са образовани, възпитани и културни, а ... полицейщината. Защото за сигурност и дума не може да става. През 2008 у нас, при 7 милиона население са извършени повече убийства, отколкото в 16 милионна Холандия. Да не започвам темата за разкриването на престъпленията – в Холандия при два пъти повече население работят 750 прокурора, а у нас са 1600. И тези 750 прокурора приключват 8 пъти повече дела, отколкото 1600 –те прокурора в България. Да отговори Борис Велчев защо е така. Да не говорим за манталитета на мнозина от днешните полицаи, които се държат като мутри, а не като пазители на реда и законността. Гледах с възмущение заснетите кадри от демонстрациите пред парламента и видях как български полицаи се заканват, псуват и бият с мутренска жестокост български граждани. Някой от тези полицаи – бандити да е наказан или поне уволнен? Да не говорим за бившия министър на вътрешните работи, който обядваше и вечеряше с „оперативно интересни лица”.
Българските граждани не се делят на българи, турци, роми и помаци, на евреи, руснаци и арменци, а на почтени и на непочтени хора. Има почтени българи и турци, има и непочтени българи и турци. А от престъпността и корупцията у нас патят всички български граждани - без оглед на вяра и народност.

- Българските полицаи обаче настояват за по-добро заплащане.

- И с право настояват, защото работата им е отговорна и рискована. Но първо да поискат бандитите измежду тях, корумпираните измежду тях да бъдат незабавно уволнени и да им бъде потърсена отговорност за извършени престъпни действия и бездействия. Не може пазителите на реда и сигурността да се държат като престъпници.

- Каква е причината според теб за надигащата се у нас ксенофобия?

- Съвсем същата като причината за надигналата се ксенофобия в една съседна на нас държава, която престана да съществува на картата - безсрамни политически спекулации. Една престъпна власт винаги търси как да насочи общественото недоволство от собственото си управление в друга посока. И когато разумните хора в страната (не псевдоинтелектуалците, които се кипрят на софрите на властимащите, а действителният интелектуален елит) не успеят да се противопоставят овреме на тези нечистоплътни политически манипулации, става това, което стана в бивша вече Югославия. А Милошевич дори не беше националист, той просто използваше националистите за своите цели. Но като тръгне лавината, става страшно. Югославия се разпадна и това е най-малката беля. То е нищо пред това, че поне три поколения ще носят травмите на една жестока гражданска война. А раните ще зарастват трудно и станалото вече никога няма да може да се поправи.

‒ Международният съд по делото за Косово съвсем скоро се произнесе.

‒ Да, преди две седмици бях в сградата на Трибунала в Хага, за да чуя решенията на Международния съд по делото за Косово. Гледах после в залата жените на осъдените, които плачеха, че мъжете им отиват за 15-20 години в затвора и се питах дали са плакали и за жертвите им, които и след 20 години няма да се върнат. За десетките хиляди убити, за стотиците хиляди депортирани, осакатени, изнасилени, изтезавани... Между другото, направих си труда да изчета сръбските форуми след произнесеното от Трибунала решение и бях удивена: 75% от коментарите във форумите бяха на сърби, които бяха разгневени, че според тях Трибуналът в Хага е произнесъл твърде меки присъди. Защото злото, което са причинили засяга не само косоварите, но и сърбите.
Така че докъде безсрамни политически манипулатори могат да доведат страната си е добре известно и няма нужда да обръщаме поглед надалеч и назад в историята. И не е зле българското общество да напомни на самозабравили се политически авантюристи като Яне Янев, че вратите на Трибунала в Хага не са затворени за бъдещи подпалвачи на етнически конфликти и за техните престъпни съучастници.

- Имаш предвид скандалния случай в Рибново?

- Да, но не само. Случаят в Рибново е поредната престъпна злоупотреба с власт – в случая от страна на ДАНС. Закачулени и въоръжени до зъби дансаджии нахлуват призори в домовете на двама български граждани да търсят престъпници ... без да има извършено престъпление! За да има престъпници, първо трябва да е установено наличие на престъпление. Ако на дансаджиите им стане навик да ходят с качулки призори по хорските къщи да търсят престъпници без да има наличие на престъпление, то тогава следващият потърпевш може да се окаже и някой етнически българин, пък не дай си боже и някой баш „патриот”, който сега се дере по форумите срещу турци, роми и помаци. А правата на другите са гаранция и за нашите собствени права. Това не бива никога да се забравя. Постъпват ли така със съседа ти, утре ще постъпят по същия начин с теб и ако ти днес не защитиш своя съсед, утре теб няма да има кой да те защити...

- После казаха, че не били арестувани...

- О, да, после се оказва, че закачулените и въоръжени дансаджии не са нахлули призори в домовете на двама български граждани, за да арестуват опасни престъпници, а да ги „поканят” (както са си по пижами) да дадат сведения по някакъв донос, който ги обвинява в нещо, което никой не знае какво е точно. Да видим дали борисвелчевци и петкосертовци могат да кажат що е то „радикален ислямизъм”, има ли то почва у нас и престъпление ли е. Петко Сертов е длъжен да докладва кой е наредил тази противозаконна акция и наказани ли са служителите на ДАНС, които са я осъществили. А ако лично той е изпълнявал политическа поръчка и е наредил въпросната позорна акция, да бъде така добър незабавно да си подаде оставката. Главният прокурор също трябва да бъде питан как работят подчинените му в прокуратурата, защото е извършена показна политическа акция с предизборна цел. И за съжаление целта е постигната и с позорното съучастие на български медии, които за резил разпространиха дезинформацията на янеяневци и на ДАНС. Като резултат хората в тези села отново са уплашени, а кандидат - нацисти се дерат по форумите...

- Мнозина казват, че в смесените райони българите са потърпевши.

‒ Именно казват - това да. Но досега не съм попаднала на нито един факт, който да потвърждава тези казваници. Ако има дискриминация на българи в някои райони, аз лично съм готова да се ангажирам със случая. Но досега никой от оплакващите се не успя да ми посочи поне един-единствен конкретен случай, да ми посочи факти - имена, дати. „Ела да живееш тук и ще видиш”, казват ми. „А защо да идвам да живея там? Вие нали живеете там и твърдите, че с българите се отнасят зле. Кой, как, кога, къде? Дайте факти.” Тишина. Все приказки от сорта ”ама една жена на опашката ми каза”...Питала съм и в Български хелзинкски комитет. От БХК също са заявили и то нееднократно, че са готови да се ангажират, ако има случаи на дискриминация на българи. Обаче засега просто няма потвърждение на тези приказки на едро, тиражирани от недобросъвестни или папагалстващи журналисти, най-вече от телевизия СКАТ, но не само. Дори Светла Петрова от БТВ за мое огромно разочарование си позволи да наруши Етичния кодекс на българските медии. Прочете едно зрителско писмо по телевизията, без да се потруди да направи проверка за какво точно става дума и има ли действително престъпване на закона. И ето така тръгва лавина от слухове и приказки, които подпалват огъня на етническото напрежение. Ще го кажа в прав текст: това е не само безотговорно, но и опасно поведение. Нека колегите да погледнат децата си в очите и да се запитат: искат ли утре техните деца да страдат така, както хората в бивша вече Югославия? Едва ли! Ами защо тогава хвърлят съчки в този опасен огън? Ама някой си у нас се дразнел, че на пазара хората си говорели на майчиния език. Ами да си запуши ушите като се дразни.

- Ти с твоя син в Холандия на български ли говориш?

- Аз също си говоря с моето дете на български в Холандия и никой не се е осмелил да ме гледа накриво за това. Напротив, докато беше малък моят син, чуеха ли ни, че си говорим на български, било в магазина, банката или аптеката, било в спортната зала, холандците го насърчаваха: браво, какъв хубав език и колко хубаво било, че говорел повече от един език. В училище имаха една инициатива всяко дете от класа става „дете на седмицата” и останалите трябваше да кажат какво харесват в него. Едно от харесваните от съучениците на Тервел качества беше: „Той говори български. Това е Cool!”
Когато бившата министърка на имиграцията и интеграцията Рита Вердонк изтресе, че на хората в Холандия не им било приятно да слушат чужди езици по улиците, холандските медии я направиха за смях, та се наложи да се обяснява като ученичка, че друго била искала да каже, но се объркала. Подиграха я и то безмилостно, именно холандските журналисти и холандските карикатуристи. Защото приличните хора отлично разбират, че не може да си затваряш очите, когато се посяга на свободата и на правата на другите, понеже техните права са гаранция и за твоите права. И отвреме-навреме това трябва да се напомня на самозабравили се политици.

- Не споделяш ли страха, че ислямът е заплаха за всички нас?

- А защо да е заплаха ислямът? Ужасно вредно е да се оставяш на клишетата да обхващат ума ти като паяжина. Тогава е лесно да те манипулират. Човек трябва да тренира ума си, така както и тялото, за да го поддържа в добра форма. Трябва да се мисли, да се задават критични въпроси, да се поставяш на мястото на другия. Трябва да се чете и да се трупат познания. На страхът очите са големи, но страховете ни често са плод на фантазия и незнание.
Имам един ярък детски спомен, трябва да съм била съм около 4-5 годишна. Бяхме на гости у леля ми и вечерта ме сложиха да спя в една стая. Майка ми ми пожела лека нощ, загаси лампата и отиде в хола, където възрастните продължиха да си говорят. Къщата беше стара и пълна със странни звуци – нещо скърцаше, шептеше, шумолеше. Обзе ме паническият детски страх от чудовища. Взирах се в тъмното с разтуптяно сърце, по едно време очите ми започнаха да различават контурите на мебелите в стаята и изведнъж: о, ужас: до вратата стои някакъв човек с палто и шапка и ме гледа. Сърцето ми ще изхвръкне от страх, от ужас онемях, не мога звук да издам, камо ли да извикам. Седя и гледам страшния човек, той стои насреща ми и също ме гледа. Аз не мърдам и той не мърда. Не знам колко време продължи, но в момент на отчаяна смелост скочих от леглото и запалих лампата. И какво да видя - до вратата имаше закачалка (от ония дървените на един крак), а на нея бяха окачени бомбето на вуйчо ми и балтона му. Та затова: хайде да светнем лампата и да видим има ли чудовища в стаята.
Какво е ислямът? Ислямът е една от световните религии, съществуваща от векове. Как една религия може да убива и да унищожава? Ръце ли има, за да убива, оръжия ли употребява? Ако някой извършва престъпление или насилие, то той е конкретен човек, или това са конкретни хора. Нито една религия, нито една идеология (дори най-мрачната и налудничавата) не може да убива, когото и да било. Вярващите хора не извършват убийства. Убийства извършват фанатиците и престъпниците. Насърчават ги жадни за власт манипулатори. Иначе в името и на най - мирната кауза (даже вегетарианската) са извършвани престъпления, насилия и убийства. В Холандия Пим Фортайн бе убит от фанатичен вегетарианец. Християни терористи, наспорил Бог. ИРА да не беше ислямска организация случайно? Тероризъм има откак свят светува, но опасността не се крие в дадена теория, колкото и шантава да е, а във фанатиците, които са решили с цената на всичко да налагат своите убеждения, били те религиозни или екологични. Приказките за абстрактни заплахи и отъждествяване на цели групи хора с престъпници (като например приказките на Кремъл, че чеченците са терористи или приказките на българската ДС, че турците са терористи или на турски среди, че кюрдите са терористи) са приказки на престъпни манипулатори. И немислещи със собствената си глава хора ги повтарят като папагали. Няма народи – терористи. Терористите са винаги конкретни хора и не етническата и религиозната им принадлежност ги прави терористи, а липсата на здрави морални устои.

- Накрая да не забравя ‒ ти току –що се върна от Токио. Какво те впечатли най-много там?

- Умението на хората там да мислят първо за другите, а после за себе си. Знаеш ли защо японците понякога носят стерилни маски през носа и устата? Аз мислех, че това са някакви маниаци, които се страхуват от мръсния въздух. Оказа се, че всъщност това са хора, които са настинали или са болни и си слагат маска на лицето, за да не заразяват околните. Впечатли ме добронамереността на японците, спокойствието им, учтивостта им и гостоприемството им, умението им да се радват на малките неща в живота. Беше прекрасно да види човек как седят под цъфналите вишни с чаша чай или саке в ръка и кротко чакат да се отрони някое цветче. Гледах с широко отворени очи оня различен свят. И като казах различен – защо всъщност се страхуваме от различните от нас? Нали това му е хубавото на тоя свят - че е шарен и богат.