Людмил Рангелов: Чувал съм за ценоразпис в съдебната система и това ме отчайва

Адвокат Рангелов, в медиите се появи информация, че промените в Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ предвиждат, ако един човек бъде арестуван, това да остане тайна за 48 часа. Това вярно ли е и ако е така, не се ли нарушават човешките права?

Директива на Европейския съвет ни задължава да направим промени в законодателството ни. Има голямо неразбиране на гласуваните изменения в НПК. Възприе се разбиране, че едно лице може да бъде задържано и никой да не знае за това 48 часа. Ако се прочете внимателно самият текст ще се види за какво става дума.

 Кажете ни.

В случая не  става дума едно лице да бъде задържано 48 часа и никой да не знае къде е. А за това, че то не може да се свърже с конкретен човек по преценка на прокурора, за да не настъпят неблагоприятни последици за разследването или да бъде застрашен животът, свободата или физическата неприкосновеност на друго лице. Подчертавам, че още от самото начало задържаният ще  има право на защитник, както е било досега.  В това няма спор. Нещо повече-промените дори предвиждат да се разшири кръгът на лицата, с които задържаният може да се свърже. Досега предвидените възможности бяха – на семейството си, на работодателя или на представител  на МВнР.

Сега как се променя тази възможност?

С промените задържаният ще има право да се свърже с когото пожелае, включително и с лица, които са в досегашния кръг. Например, ако Ахмед е заподозрян в тероризъм и иска да се обади на Мустафа,  може да му се откаже, ако се подозира, че двамата са съмишленици и подобна връзка може да се използва за предупреждение. Все пак законодателят дава  възможност това ограничение да се оспори в съда.  Много по-подробно и много по-разбираемо се обяснява до каква степен обвиняемият има право на защита, какво може да прави с този защитник. Включително може да наеме защитник, да се откаже от него и след това отново да се върне към него. Освен това, ако се стигне до този сценарий, процесуалните действия, извършени дотогава се считат за валидни. Тези разпоредби пак са свързани косвено със задържането, което вече коментирахме. Правото и възможността да ползваш незабавно защита още по-добре е обяснено. 

Има ли кардинална промяна в НК и какви други изменения са заложени?

 Не, духът на закона се запазва. Предполагам обаче, че ще има големи усложнения в наказателното производство при преценка на преките и непреки облаги от престъплението, които съдът след промените следва да изяснява и да отнема в полза на държавата. Даже някои от промените са направени много елегантно и коректно, за разлика от обикновено по-грубата работа, с която по принцип се променя НК.  Нашите законотворци са решили кражбата на моторно превозно средство да се включва в т. нар. квалифицираните състави.

Какво означава това?

Означава, че това престъпление ще се наказва по-тежко-от 1 до 10 години затвор. На практика стойността на отнетата вещ  е елемент,  с който съдът се съобразяваше. С промените това няма да е така. Тоест  щом „пипнеш” чужда кола, получаваш по-тежко наказание, независимо от това каква стойност има.

Има ли нещо в промените на НК, което като адвокат да ви озадачава?

В направените промени няма, но сега, на 24 октомври,  са внесени много спорни предложения за промени от четирима депутати, сред които Данаил Кирилов и Цвета Караянчева. Те касаят домашното насилие. Когато завършвах право имаше 7-8 хипотези на т.н. квалифицирани убийства, за които се предвиждаха най-тежки наказания. Сега те са 12, но са на път да станат 13. Квалифицирано убийство е на баща, на майка, на дете. Сега въвеждат една точка точка „6 А“-квалифицирано убийство в условията на домашно насилие. Вносителите не са посочили  в самото предложение какво представлява домашното насилие. За сега това понятие е обяснено в чл.2 от Закона за защита от домашно насилие. Има и други промени, като например, че за квалифицирано престъпление ще се считат  не само телесните повреди по ксенофобски, расистки и хулигански подбуди, но и тези, извършени в условията на домашно насилие.

Да не би тази промяна да се прави защото се опълчихме на Истанбулската конвенция?

 Точно така. Предложените промени не се правят по силата на външен акт, а по инициатива на наши депутати. Предполагам, че се прави нещо като  компенсация за това, че  Истанбулската конвенция беше отхвърлена. Към старите текстове за самоубийството се добавя нов квалифициран състав ако самоубийството е извършено в резултат на домашно насилие. Същото се прави и с отвличането в условия на домашно насилие.

Възможно ли е тези промени да се използват от семейните партньори, за да си отмъщават един на друг? 

Много е възможно. Все пак отношенията в един дом са до голяма степен скрити и анонимни.. Наскоро мой познат ме попита как да действа, понеже жена му не спира да го съди за домашно насилие.  Казах му, че няма оправия. Посъветвах го дори, когато отива да взима детето от детската градина,  да си води поне двама свидетели. При така готвените промени, явно ще ни се наложи да водим живот със свидетели. Най-интимното нещо-една вечеря, един разговор или споделяне в семейството, ще трябва да го обезпечаваме със свидетели. Практиката е такава, че съответните служби, а често и съдилищата се доверяват на този, който се оплаква, че е бил обект на насилие и е по-активен в това да го докаже. Съдът обичайно приема,  че „нейните твърдения са последователни,  логични, убедителни”.

След убийството на Виктория Маринова хората настояват да не се намалява присъдата след самопризнание. Вие съгласен ли сте с това искане? 

Има логика в това искане, но то произтича от усещането им за справедливост. Но като членове на ЕС, така или иначе независимо как е осъден даден човек, на 20-та година по негово искане или по инициатива на друг орган, съдът ще е длъжен да разгледа и да се произнесе по статуса на това лице. Дори то да е  осъдено на доживотен затвор без право на замяна, след 20-та година осъденият ще може да види пред себе си някакви по-добри възможности за разлика от близките на жертвата. Това ще бъде въведено у нас, тъй като става дума за европейско изискване. Най-много да се забави година-две. Натам вървим. За връщане на смъртното наказание е абсурдно да говорим. Но като човек и юрист са ми известни и абсурдни ситуации. Навремето един изнасили едно момиче и уби три деца на 8, 10 и 12 години, защото са станали свидетели. Мораториумът го хвана и  замениха  присъдата му с доживотна. Сравнително скоро той поиска условно предсрочно освобождаване. Слава богу, че съдът не удовлетвори това негово искане. Затворническата администрация му е дала лоша характеристика, че е рисков, води живот на човек, който иска да се съхрани, за да може да излезе и да продължи нормално живота си, но не се е поправил. Не напразно народът е казал-от затвор се излиза, но от гроб не се излиза. Намират се вратички-променят се политическите ситуации, а оттам и законите.

 Да не би членството ни в ЕС да ни вгорчи, само заради такива промени?

 Убеден съм, че ще ни притесни.  НК  е един разтроен инструмент, който не свири ритмично и хармонично. Свири фалшиво. Многобройните кръпки които се направиха доведоха до там, че  законът вече  не е нито четивен, нито разбираем. Трябва нов НК и е нужно веднага да започне да се прави. Обществените отношения не са се изменили чак  толкова много, но ние се отказахме от своя правен суверенитет и отговорност да решаваме за кои престъпления какви наказания да налагаме. Но това положение неизбежно следва от членството ни в ЕС.

Много международни доклади сочат, че у нас няма върховенство на закона. Не ви ли се струва, че по-лоша констатация от това няма за една държава? 

Когато от Европа ни казват, че липсва върховенство на закона, значи ни казват: При вас няма истинска  държава. Правосъдието е основата на държавата. Така е още от древността. Цивилизацията изисква върховенството на закона да се гарантира.  Щом отвън получаваме подобни констатация, това означава, че у нас  нямаме истинска държава.  Имаме квази държава. Това е много разочароващо.

Като човек, който прекарва живота си в съдебната зала,  усещате ли липсата на законност?

Като юрист зная, че правото не е нито логично, нито справедливо. Но в определени случаи актовете на съдии  и на прокурори се разминават драматично със справедливостта. Те са извън допустимата граница. Това разочарова и демотивира. По принцип законът трябва да бъде максимално близо до представата на хората за справедливост. Това е добрият закон. Вярно е, политическата воля може да го  отклони наляво или  надясно. Има девиации около справедливостта. Но противоположното на справедливостта няма как да не ни разочарова. Демотивира хората дотолкова, че те започват, да се съмняват дали изобщо законите трябва да се спазват.  

Правото ли ни куца или хората, които го прилагат?

Хората, които го прилагат. Правото-добро или лошо-върши работа. Може да има грапавини, но като се знае и се спазва, за всички ще е по-добре.

Чували ли сте, че в съдебната система има ценоразпис за услуги?

В рамките на три дни, до това интервю, при мен са дошли четирима души, минали през първа и втора инстанция. Всички ми признаха, че такъв ценоразпис има и че те са го приели като възможност.

Не ви ли ужасява, че правото се търгува като жена в публичен дом?

Отчайва ме. Защото ако човек може да си купи съдебен акт, адвокатът става излишен.

Как успяхте да запазите авторитета си в подобно блато?

 Времето на  хаос и корупция ме завари в положение на човек, който е наясно с ценностите. Изграден човек. Разбира се, че са се опитвали да ме направят зависим. Но човек с годините и опита си става все по-устойчив.  Идвали са много хора от провинцията, загубили дело.  И ме  питат дали познавам съдии от ВКС. Казвам им, че ги познавам, но с нито един от тях не мога да разговарям като страна в корупционни отношения. Затова обикновено те се отказват от адвокатските ми услуги. Изкусително е да вземеш без труд големи пари.  Но всеки човек има същност, която дори и да не харесва не може да промени. Затова и за  ценоразписа научавам само от думите на други хора. Нямам личен опит със съществуването и параметрите му.

Ако сте млад човек, пак ли бихте заложили на правото?

Без колебания, да.  Най-голямото удоволствие за един човек е мисленето. Да свързва фактите, да търси причинно-следствените връзки между тях, да търси грешки на хора работили преди това, да търси грешки на разследващи, прокурори, на съдия. Удоволствие е да се анализира и мисли. Пътят към обективната истина е най-труден.  Правото ми е най-на сърце, защото в нито една друга материя законодателят не изисква да се установи обективната истина. Единствено в Наказателно-процесуалния закон законодателят е задължил съдилищата да установяват обективната истина. Да се посветиш на тази работа е истинско предизвикателство и вдъхновение.

Интервю на Катя Илиева