Мария Чомарова за ФрогНюз: Мъжете масово и без притеснение се възползват от Закона за закрила от домашно насилие

Родителските войни са явление, което нараства сериозно в нашето общество и най-големите жертви са децата. Тук трябва да подчертаем, че желанието да притежаваш, контролираш и да са само твои децата, няма нищо общо с любовта и грижата. 

Това каза за ФрогНюз Мария Чомарова, психотерапевт от асоциация „Анимус“.

Вижте цялото интервю:

Г-жо Чомарова, как ще коментирате жестоко убийство на Пейо Пеев, който беше удушен от майката на детето си и неговата тъща. Вече има доказателства, които сочат, че мъжът нееднократно е бил подлаган на тормоз от страна двете жени.

Не съм запозната много добре с този случай, но бих искала да коментирам родителските войни, защото това явление нараства сериозно в нашето общество и най-големите жертви са децата. 

Тук става въпрос за това, че желанието да притежаваш, контролираш и да са само твои децата, няма нищо общо с любовта и грижата. 

Често ли майките стигат до крайности, когато искат да вземат детето при себе си?

Не бих казала, че майките използват децата си, защото бащите ги използват по същия начин. Изобщо родителите използват децата, като нещо, на което другият родител държи. Човек не приема детето като негова обич, отговорност и грижа в най-добрия интерес на детето, а го приема като средство за манипулация, контрол и оръжие да господства над някой друг човек. Детето изобщо не се възприема като отделно човешко същество. Този случай е една ярка илюстрация на трагедията, до която води една такава война.

Трагедията е не само за възрастните хора, тя разбира се е и за децата. 

Ако се върнем на последния случай с Пейо, тук говорим за две деца, какво е редно да се случи с тях към този момент?

Моето професионално мнение е, че ако няма психологическо заболяване на майката, детето й, което е на четири месеца не трябва да се отделя от нея. В крайна сметка най-голямото наказание на едно бебе на 4-и месеца е да бъде отделено, то с нищо не е заслужило това. Ако обществото и законът гледат интереса на детето, което е абсолютна жертва в цялата тази ситуация е редно да се постъпва по този начин. Няма нужда да си психолог, за да разбереш, че това нещо не бива да се допуска и малките деца не бива да се отделят от майките им, ако няма риск за живота им.

Да, но в случая говорим за подсъдим човек, който се предполага, че е извършил убийство на бащата на собственото си дете.

Всеки е невинен до доказване на противното. Принципния случай е, че ако една майка няма заболяване и може да се грижи за детето си, то в името на здравето и живота на това дете, защото то няма как да изтрие фактите около трагичните обстоятелства на семейството си е да се постъпи по този начин.

Извинявам се, че отново се връщам на този въпрос, но когато говорим за майка, която се предполага, че е убила бащата на собственото си дете, не се ли поставя и самото дете в риск?

Законът и практиката в България много ясно предвижда такива казуси. Има ясни правила, когато се прави оценка на дете в риск, какви са мерките, които трябва да се предприемат по закон. Съществува и полицейска закрила, полицията може да отиде и временно и да отнеме детето от родителите по преценка дали има непосредствена опасност за живота и здравето на това дете.

В този случай при временни мерки трябва да се постанови къде да се настани, при роднини или близки, ако липсват такива, временно се настанява в Център за настаняване от семеен тип, в зависимост от възрастта на детето. По координационен механизъм от всички институции как да се помогне на това дете, само и единствено съдът може да настани детето при някой друг. Това е една процедура, която не е случайна.

Тук бих искала да припомня, че в България зловредни политически сили си позволиха да повдигнат кампания срещу правата на децата и да злоупотребят със страховете на хората, че могат да им се отнемат деца. Поради тази причина ми се струва важно буквата на закона да се спазва.

Трябва да имаме предвид, че в един конфликт винаги има две страни, обществото има право да обсъжда тези важни въпроси и смятам, че най-правилната гледната точка е дете-центрирания подход в случая. На първо място трябва да стоят интересите на децата

След случая с Пейо се постави въпросът за липса на гласност по отношение на насилито над мъже. В социалните мрежи дори се направи паралел с Дебора, като въпросът беше защо липсва тази масова подкрепа, когато става въпрос за насилие над мъже. Така ли е, по-прикрити ли остават случаите на насилие над мъже?

Това е така защото липсва масово насилие над мъже. В 95%, да не кажа 99% от случаите физическото насилие се упражнява над жени. Разбира се има и случаи както се вижда, които опровергават това и жертвата на домашно насилие е мъж. Така е по простата причина, че мъжете са физически по-силни и продължават да имат преимуществото на патриархалния модел, особено в провинцията. Не съм сигурна, че при жените има повече подкрепа, просто случаите са много повече, дори в световен мащаб се взимат мерки да се елиминира това насилие, заради статистическите данни.

Макар и минимален процент, такива случаи съществуват. Виждаме, че мъжете понякога дори стават физически жертви на насилниците си. Притесняват ли се повече мъжете да подават сигнали и да говорят за тези проблеми. Какво трябва да направи един мъж, който е станал жертва на насилие от жена, за да бъде законът в негова полза?

Абсолютно същото, каквото трябва да направи и една жена. Законът изобщо не дискриминира пола, с изключение на хомосексуалните хора, при които той нито ги защитава, нито предвижда мерки. Като се изключи това, няма никаква разлика дали мъж или жена ще подаде сигнал или молба за незабавна защита и трябва да ви кажа, че мъжете масово се възползват от Закона за закрила, защото техните адвокати нямат никакво притеснение да го ползват в семейните войни, за които говорим. 

През изминалата година полицията отчита ръст при случаите на домашно насилие спрямо мъже - с 25% повече са издадените заповеди за защита.

Има да, защото те не се притесняват да подават молби, както казах законът е един за всички и всеки има право да подаде молба, като в крайна сметка съдът решава. 

Значи мъжете се осмеляват повече от жените да подават молба за закрила?

Аз възразявам против осмеляват, защото те никога не са имали проблем да подават молби и жалби. Проблемът е по-скоро от незнание. За съжаление много често партньорите и съпрузите взаимно си подават заповеди и в крайна сметка съдът трябва да реши с много усилия, с помощта на социалните служби, психологическите услуги, каквито сме и ние, какво трябва да се направи - да се ограничи ли, защото е много трудно да се вземе правилното решение, когато две страни се карат, водят война и използват закона, както и децата като оръжие.

Интервю на Констанца Илиева