Марин Мидилев: Напускам чалга-територията Абсурдистан

Интервю на Красен Бучков

-Г-н Мидилев,  представете се, кой сте и къде членувате.

- Казвам се Марин Грудев Мидилев, роден съм на 12.08.1960 г, Българин, офицер.
Към днешна дата не съм член на МЕНСА –България и ИРИОН-Институт за развитие на иновации в науката и образованието поради неплащане на членски внос заради липса на приходи! Това е и причината да не членувам и в Съюза на парашутистите в България към днешна дата! Не съм бил член на БКП и не членувам в политически партии! Това не означава,че съм аполитичен!
Занимавам се с агро-роботика, технологии за разминиране на минни полета, технологии за преодоляване на стълбища от рингови инвалидни колички и други разработки. Имам участие в международни симпозиуми от 2008 год насам по технологии за разминиране на минни полета HUDEM2008, HUDEM2010, HUDEM2011, HUDEM2012. Подготвям финален доклад за HUDEM2014 чрез европейския консорциум TIRAMISU създаден с финансиране по 7-мата рамкова програма на Европейския Съюз!

- Кое ви накара да напишете предколедни писма с иск до премиера Орешарски, председателя на Народното събрание Михаил Миков и до Главния прокурор Сотир Цацаров ?

- Този иск съм го обмислял доста дълго време, надявах се, че няма да се стигне до него, но уви! Причините са комплексни и те са свързани със ситуацията от последните 23 години, случващи се на тази територия, случващи се в обществото и страната, в която живеем. Факт е, че от 01.01.2014 год. пазарът на труда за нас българите вече е свободен за всички държави членки на Европейския Съюз!  Лисабонският договор вече е в сила за всички българи, живеещи на територията на Европейския Съюз. Аз съм гражданин на Европейския Съюз и затова съм пред персонален избор ако не получа справедливост.

Моля,  читателите да Фрог нюз да не остават с грешното мнение за мен, че си търся работа.  Аз имам работа и тя е творческа, приключил съм с определени етапи на моята дейност, на мен ми трябват условия за работа. Тук ги няма. Можех да избягам, но предпочитам да си тръгна. Можех да си тръгна от тази територия още от влизането на България в Европейския Съюз! Имах оферти да се преместя оттук и докато България бе асоцииран член на Европейския Съюз. Не съм го направил и не съжалявам.
За мен е приоритет да видя реализирани на практика иновационните решения, които съм извел!

- Защо се смятате за несправедливо уволнен и  политически репресиран ?

Предпочитам да говоря с факти. Когато на даден човек му кажат, че е постъпено несправедливо спрямо него, то той буди съжаление и безпомощност в околните! Да кажем, че спрямо мен държавата наруши дадените ми общочовешки права по Конституцията на Република България, Конвенцията за защита на правата на човека и други! И продължават да бъдат нарушени! На мен, като офицер, работодател ми е държавата, а държавата това са всички български граждани живеещи на територията на Република България! Всеки български гражданин трябва да знае и да казва „Държавата - това съм и аз!”, но на мен от 1992 год. ми е отнето това право!

 

Накратко малко предистория - през 1991 год. бе публикуван написан от мен материал в сп. „Военна Мисъл” на тема „ За нов подход при организирането на командно-щабните учения и тренировки в тактическите звена”. На базата на взет пример от практиката, персоната заемаща длъжността командир на дивизия, завършил Военна академия в СССР, в последствие произведен за генерал, а след пенсионирането му от българската армия спечелил кметски мандат в . Казанлък като член на БСП, се почувства лично обиден и засегнат! (Деполитизацията бе завършила).Предложението ми бе как да се спестят средства и как да се повиши боеготовността на българската армия спрямо новите реалности и тогава предстоящи нови формирования! Технологията днес се прилага на учебен център "Чаралица" по същия алгоритъм, но е внесена отвън, а не е българска разработка. Та от обидата на този началник тръгнаха проблемите ми.

През 1992 год. бе изкарана заповед на началника на Генералния щаб на Българската армия от друга персона, която след нейното пенсиониране стана депутат ( не народен представител) в Българско народно събрание от квотата на БСП, за Указания за атестиране на офицерите на базата на Методика за атестиране на офицерите от БА/1992 год. Бях предложен за уволнение по атестационен ред, като атестацията ми започваше така „Въпреки придобитата класна специалност 1 ви клас за професионализъм 1 точка от 10 възможни”. Атестацията ми бе направена тенденциозно, указанията за атестиране не бяха спазени! На официално предложената атестация не фигурира нито един подпис, включително и моя! Не бе взета и в предвид характеристиката ми от 1991 год. Бе редно атестациите да се правят от началниците ми по специалността! Въпреки нарушенията бях изведен в разпореждане за уволнение по атестационен ред за срок от 3 месеца!

Около 15 декември 1992 год. ми бе връчена служебна бележка, че съм уволнен с Министерска Заповед 0496/ 30.11.1992 год. по чл.18, буква „В” от действащия тогава ЗВВС. Заповеди, правилници, щатове в Българската армия бяха класифицирана (секретна) информация, която постепенно отпадна, а  впоследствие разбрах, че член 18 буква „В” означава „..поради съкращаване в щата и невъзможност да му се намери друга длъжност..”. На базата на справка от Оперативен архив на българската Армия от 14.12.2011 год. освободената от мен длъжност остава вакантна от 01.12.1992 год. до 30.06.1993 год. и съществува до ликвидирането на военното формирование през 1999 год. Заемащите впоследствие длъжността офицери са завършили политически профил!

Няколко години след 1992 год. в свое интервю по една от телевизиите бившият вече министър на отбраната г-н Александър Сталийски (лека му пръст), бе заявил че не е подписвал нито една заповед за уволнение на офицер!

На базата на получени отговори до мен и до институции е видно, че за мен има характеристики и по линия на политическите органи в Българската Армия от преди 1990 год , където бе казано кратко „ Тарторът на дяволите е ангелче пред мен.” Причините са, че не исках да ставам член на БКП и намирах варианти и начини да не ме приемат!

Факт е и това,че персоната заемаща през 1992 год. длъжността командир на дивизия, когато ме е предлагал за уволнение на армейски съвет е заявил за мен -„ Дава ни се възможност да се отървем от тоя, дето ни разиграва толкова време като маймуни”!

 

През 2006 г. ми изпратиха документ, сбор от сканирани части, на уж заповед за уволнение, където съм под номер 123 на 22 страница от 38 страници на брой.

 

В един от последните отговори от бюрокрацията на Българската Армия от 19.03.2012 год. ми се заявява, че причината за моето уволнение е „ поради невъзможност да бъдете използван”!

 

Може би има и други материали за мен с гриф на класифицирана информация!?

 

На базата на гореизложеното продължавам да задам няколко въпроса: Уволнен ли съм!? Как съм уволнен!? Кой не може да ме ползва!? Българската държава ли и защо!?.....

Доказателство за вятърните мелници, с които се боря, е и отговорът от преди няколко дена  от „началниците“ на министър председателя Орешарски.


- Какви стъпки си предприел за възстановяване на справедливостта и колко години вече се борите с вятърни мелници ?

Предприел съм всичко в рамките на дадените ми общочовешки права съгласно законите!

 

Молби, в последствие искове към всички изпълняващи длъжността иинистър на отбраната с изключение на двама-сегашния министър на отбраната и един от правителството на тройната коалиция! Обръщал съм се към всички главни прокурори, омбустмани, депутати (не народни представители) от Комисиите по национална сигурност от почти всички Народни събрания след 1992 год.! Имал съм инцидентни лични срещи с началници на Генералния щаб на българската армия както и с бивши министри на отбраната на Република България! Успях да заведа дела във Върховен Административен Съд през 1998 год. Миналата година успях да поставя въпросите и в Софийска Градска Прокуратура и в Апелативна Прокуратура.

Аз под „вятърни мелници“ разбирам бюрокрацията! Тази безлична ,безформена и безмозъчна маса, която в момента е над законите , прилага успешна диктатура и геноцид на тази територия. Всички министри от 1989 год. насам са машини за поставяне на подписи и четящи написани речи и слова ,и са подчинени на „вятърните мелници“.  Хайде да не цитирам и да не преразказвам „Принципа на Питър“, „Законите на Паркинсън“ и други.

 

Борбата ми започна след като ме „уволниха“ със служебната бележка от 1993 год. Служебната бележка ми бе дадена в средата на декември 1992 год. Правителството на г-н Филип Димитров бе вече в оставка. Отнеха ми правото на жилище- донаказаха ме!

Както вече казах, доказателство за „вятърните мелници“ е и отговора от няколко дена  от „началниците“ на министър председателя Орешарски.
 
Защо наричам „вятърните мелници“ безмозъчната маса бюрократи- щото със своите действия основно работят и против себе си!
 
Не съжалявам, времето от 1993 год. до сега го използвах рационално. Може би ми помогнаха със нарушаване на конституционните ми права да завърша логическата си работа по технологиите, както и да взема правилното решение да пристъпя към този мой иск. Забавянето му се дължи и на надеждите ми, че системата ще бъде променена. Отдавна трябваше да бъде свикано Велико Народно Събрание и да се тръгне към нормализация!

 

Не смятам да се самозапалвам, не смятам да се самоубивам, не смятам да запалвам или да режа „тикви”. Така че тези действия от моя страна отпадат. Но и не смятам да се боря с „вятърни мелници” повече!

 

- Какви отговори получавахте от институциите в отговор на вашите искове ?

 

- Мълчаливи откази, отговори противоречащи си и противоречащи на факти и дати, пропускане на факти и данни, за които нямам официална информация! Казано накратко - отказ от правосъдие! Бюрократите от министерството на отбраната, с които съм водил и неангажиращ човешки разговор, са заявявали, че си пазят мястото и поради тази причина нищо не могат да направят освен да ми съчустват!

 

Последното е постановление на Апелативна прокуратура от 22.05.2012 за отказ да се образува наказателно производство с написани една част от нарушенията, заради минал давностен срок- абсолютна давност. Казано накратко - прокуратурата узакони нарушенията на законите спрямо мен, като отказа да се самосезира за пореден последен път, но получих отговор! В една нормална държава това може ли да се случи!?

- Откога смятате, че България е страна на абсурда и чалга-държава, та Вие сте се клели в нея ?

- Абсурдите в България, в сравнение с нормалните държави, съществуват от Освобождението от Османско Робство (Турция съществува като държава от 1922 год.). Засилват се след 1944 г. и клонят към  апогей от 1989 г. до сега.
Аз съм българин и съм се клел за вярна служба на род и родина! Без значение къде ще съм и с какво гражданство ще бъда, аз си оставам българин и родината ми е България, Балканския полуостров,  Европа.
Основният абсурд сега е, че много хора не са си  на мястото, където ще еса най полезни за обществото и за себе си! Абсурдите са на базата на устройството на обществото и законите.
Ако направим една аналогия на държавата с един кошер, то в момента кошерът се рои, заради голямото наличие на „търтеи“ – бюрокрацията. Ако „пчеларят“ – народа, не вземе мерки да махне „търтеите“, то кошерът ще загине! За радост има достатъчно обособени български общности по света!


- Защо заявявате, че ще се откажете от българско гражданство още преди да сте напуснали България ? Това не е ли отстъпление от принципите ви ?

- Не е отстъпление от принципите ми! Тази държава е обявила още от 1992 год., че не може да ползва знанията, уменията и възможностите ми. Че съм ненужен. Продължават и сега да ме убеждават. Добре, убедиха ме. Всяка една Държава със законност и ред, която ще осигури условия за бъдещата ми дейност, е заложила в своите закони ускорено придобиване на гражданство за хора като мен! Аз си тръгвам със свършена работа и достатъчно интелектуален капитал.  Разбира се, след като получа мълчаливо или писмено потвърждение от Главния прокурор  на Република България и председателя на Народното събрание на Република България. Както споменах по-горе имам писмено потвърждение от „началниците“ на министър председателя на Република България г-н Орешарски.  Дали е с негово знание или не, е без значение!
Ако родителите на Джон Атанасов, не бяха емигрирали навремето, пак щеше да има компютри но нямаше да се гордеем, че е измислен от българин. Списъкът на български откриватели и изобретатели, емигрирали от тук и дали своя принос в световното развитие е дълъг.

- Не сте ли търсили помощ от чуждестранни институции ?

- Имах съдебно дело в съда в Страсбург през 2008 година. Тричленният състав, в който имаше и съдия от България, ме отряза с пропуснат срок.

- Виждате ли изходи от ситуацията в България!

- Разбирам, че не става на дума за терминалите и Калотина. Да, има изходи. Има много варианти да се излезе от ситуацията. Лошото е, че за доста от вариантите срокът бе вчера. Давал съм интервю по въпроса, писал съм научен доклад през 2010 година.  
Не се ли пристъпи към спешни действия, ще останат „търтеите“ и „Гюро Михайловците“! „Кошерът“ ще остане празен за друг „пчелин“, който ще се засели със своите „търтеи“.

- Като човек, който се занимава с иновационни проекти, кои са най-често срещаните проблеми в България от хората, които се занимават с иновации?

 

- Затрудненията на личностите, занимаващи се с иновации в другите страни, които са преди нас по иновации и икономическо развитие са куриозни от наша гледна точка - става въпрос за нас, българите, като цяло. Искам тук да отбележа, че когато Япония се отказа от стратегията си на развитие, базирана на калкулиран евтин труд, направи скок в икономическото си развитие!

На затрудненията, че някои трудно разбират какво говорим и каква ни е дейността, няма да се спирам. Ние мислим различно, иначе сме еднакви с всички останали жители на планетата. Като индивиди, общото е че всички имаме еднаква мощност от 80W и се нуждаем за денонощие от еднакво количество енергия около 20 000kJ, но едно от различията ни е в коефициента на полезно действие. Трудът ни е интелектуален, основно мисловен. По световни стандарти трудът ни е с изключително висока себестойност и заплащането е също много високо.

Тук искам да спомена, че всеки индивид се ражда с талант, с потенциални възможности - темата е обширна, но най-добрият вариант да се даде по-подробна и по-пълна информация по нея, е да се вземе мнението на експерт психолог или екип от експерти психолози, както и на мениджъри по човешките ресурси.

Другото основно затруднение на личностите, занимаващи се с иновационна дейност, както и на основната част от населението на страната, е липсата на финансови ресурси дори и за покриване на елементарните човешки нужди, да не говорим за средства за експерименти. Грантови схеми в България не съществуват, както и грантове. Изключение правят финансовите средства на българските "бизнес ангели", но те са с неясен произход и се предлагат при изключително неизгодни условия, а като цяло се отказват, защото необходимото условие за творческа работа е свободата на мисълта. Личностите с творческо мислене знаят, че финансовите средства са мъртва материя, служеща за размяна на акумулирана слънчева и интелектуална енергия. За повече информация - Питър Дракър.

 - Има ли вариант да останеш и да продължиш работата си в България?

- Отговора ще го дадат Главният прокурор и председателя на Народното събрание. Този отговор може да им бъде поискан и от суверена ! Техните  отговори ще използвам след евакуацията ми от тяхната държава в нормална такава, където има законност и ред за отказ от българско гражданство, защото знанията ми, уменията  и възможностите ми са неприложими тук..