Im memoriam: Миро Нанков, пътешественик: Пътуването е състояние на духа

Затова и създаде туристическа Агенция за приключения “ADVENTURE PLUS”, сам водеше своите клиенти по целия свят, предлагайки необичайни маршрути и изживявания. Определяше ги като културно-приключенски и купонджийско-приключенски. Със сигурност беше един от най-големите български пътешественици, въпреки че скромно го отричаше...

Трудно ми е да пиша за него в минало време. Това интервю направихме през 2008 година, но с Миро и днес бих си говорила по същия начин. Той беше ярка, различна птица. Тогава го "хванах" между две пътешествия, след ден заминаваше на околосветско. Сега ще ни изчака на друга дестинация, за която всички казват, че била по-хубава. Пак ни изпревари, ще я види пръв и сигурно няма да се спре и там...

 интервю на Ана Кочева (2008 г.)

- През последните години българинът определено стана по-мобилен и този факт си има икономическо обяснение. Въпросът е кое повече го мотивира да пътува: желанието да демонстрира стандарт, или защото проявява искрено любопитство към света, който допреди години му беше недостъпен?

- По-скоро второто поне при мен. Въпреки че в много други случаи вероятно се правят такива демонстрации. При мен става въпрос за пътешествия с познавателно-приключенски характер, затова хората идват, за да се кефят. Е, има някои туроператори, които предлагат конфекция, докато при мен акцентът е върху по-шантавото пътуване, върху приключението, с ходене по джунгли, катерене, пътуване по Тибет. Затова повечето хора идват, за да опознаят света. Очевидно са се позамогнали, защото пътуванията на „Адвенчър плюс” са далечни и скъпи. Не търся елитарност у клиентите, но все пак едно околосветско пътешествие (на което тръгвам сега) струва около 7 500 евро.

- А това не поставя ли някакви възрастови бариери? Все пак не всеки е в състояние да издеяни на такива екстремни преживявания?

- Не, няма такива. Сега на карнавала в Рио, на който заминаваме, средната възраст на групата е около 45 години. Имал съм един професор на 82 години, който се качи на Олимп, но той е уникален. Имал съм един бай Иван, който се качи с мен на Тибет, той беше 65 годишен, после дойде в Мексико, преди това в Перу, Боливия. Нямам специални горни възрастови ограничения, а и долни. Имал съм и дете на 5 години, което дойде на о-в Маргарита с родителите си. Важно е духът да е силен. Аз нерядко казвам, че критериите за пътуване с мен са три – хората трябва да имат средства, въображение и време. Като че ли на по-голямата част от хората времето не им стига.

- Ясно е, че, пътешественичеството е състояние на духа, но това не е заложено у всеки човек. Можеш ли да мотивираш уседналите да поемат по пътя?

- Да, човек трябва да го има вътре. Има хора, за които „моят дом е моята крепост”, те въобще не пътуват, има други, които предпочитат по-обичайни дестинации. Много имотните пък си ходят по друг вид пътувания и почивки, каквито аз не организирам. Но мисля, че се справям с убежденията.

- А кои са най-екстремните, най-нестандартните маршрути и занимания, които предлагаш?

- Сигурно Тибет ще поставя на първо място. Това е нещо съвсем необичайно и различно, на много голяма надморска височина: 4000 м достигаме, а и над 5000, отивайки до базовия лагер на Еверест. За първи път тази есен предлагам и пътуване до Африка. Нестандартно е например да погледнеш Гърлото на дявола през кратера на вулкана Етна на върха, което съм правил вече 3-4 пъти. Става дума за о-в Сицилия. Впрочем това е единствената ми европейска дестинация. Не, че аз съм антиевропеец, или не обичам Европа, но предпочитам Южна Америка, при това цялата – от Мексико, та почти до Антарктида, до Огнена земя, ако трябва да съм съвсем точен. И това също е много интересно и нестандартно, защото от Патагония преминаваме през Магелановия пролив, за да отидем по фиордите на Огнена земя.

- А коя е все пак твоята най-любима дестинация?

- Като че ли пак Тибет. Разбира се, всяка страна от Южна Америка си има своята красота и чар, но независимо, че аз съм доста холеричен темперамент, отивайки в Тибет, се успокоявам. Може би имам нужда от такова спокойствие, вглъбяване. Когато си в сърцето на Хималаите, там, където е Покривът на света, те обзема много странно и съвсем различно усещане за живота. Там достигнахме до съвсем непознати неща, като напр. планината Кайлас, която е седалище на боговете. Това са неща, свръх нас, в случая свръх мен, които аз не разбирам, но ги усещам по някакъв начин и имам нужда от тях. За подобно изживяване обаче трябва да си много силен и физически, и духовно. Това е предизвикателство за тялото и духа.

- Спомена, че точно сега заминаваш за Бразилия. Разкажи за карнавала в Рио де Жанейро. Близко или далеч са карнавалите до нашето българско усещане? Е, ние си имаме кукери, но не ми изглежда да е същото.

- Там отиваме, да. Доста ми станаха карнавалите в последно време и на мен. Но в Рио е съвсем различно, разбира се. Това е най-големият карнавал, но в последните години стана и той прекомерно комерсиализиран. Цифрите навсякъде са главоломни. Говорим само за карнавала, иначе Бразилия е една много приятна държава, а за мен Рио е най-хубавият град. Шоуто е невероятно, не мога да го сравня с нищо. Тия дни се откри и карнавалът във Венеция, но там е различно, въпреки че религиозната страна на всички карнавали е една и съща. В Рио все пак е най-известният, въпреки че някои казват, че най-автентичният, типичен карнавал не е в Рио, а е в Салвадор Баия, област и град на около 1500 км северно, където е центърът на афрокултурата в Бразилия, а може би и в цяла Южна Америка. Там истинските бразилци, включително и кариоки, т.е жители на Рио де Жанейро, отиват, когато градът им се напълни с туристи като нас, които искат да видят шоуто на школите по самба, състезанията. Между другото част от моите хора танцуват на живо с костюми. Това е и мой принцип: като е гарга, да е рошава! Като си минал толкова километри, по-добре е да видиш и да усетиш всичко.

- Т.е. българинът се весели от душа на карнавала в Рио?

- Такива са моите впечатления. Там падат всякакви социални граници, всички се забавляват страхотно, забравят разликите, обличат костюми, дали по-пищни или не, няма значение. Тази година костюмите ми са малко по-скромни, дори някои се обидиха, че няма много пера по тях, но тръгват всички да дефилират по километър и половина под светлините на прожекторите и пред погледите на 50-60 000 души на стадиона, проектиран от известния бразилски архитект Оскар Нимайер, така че купонът е грандиозен. А той е и по улиците, по плажа Копа Кабана, навсякъде... С една дума A LA GUERRE COMME A LA GUERRE! На война като на война, както е казал Наполеон. Той ли беше всъщност, или един негов маршал – това ми напомня, че трябва да спретна едно малко пътешествийце до Корсика... А след карнавала, вместо да отмаряме след безсънните карнавални нощи, продължаваме към невероятните водопади Игуасу. Скоро прочетох, че съпругата на Теодор Рузвелт Елинор споделила, че в сравнение с Игуасу Ниагара изглеждала като струйката на чешмата или нещо такова...Е, не съм го аз казал...Ама е права достопочтената дама...

- А къде си мечтаеш да отидеш лично ти? Някъде, където още не си ходил, въпреки че май си един от най-пътувалите българи?

- Ще ти кажа, ама не си мисли, че е самохвалство! На Луната, сигурно. Шегата настрана – много съм пътувал, но има хора, видели далеч повече от мен. Например моят приятел Пепи Берон, в дните преди да се заеме с политика, е пътувал много, видял е страшно много свят, свързан с неговата професия, но той и в душата си го носи. Аз се определям като професионален пътешественик, защото си вадя хляба с пътешествия. Но трябва да призная, че, колкото и да изглежда съблазнителен този начин на живот, той си има и трудни страни. Аз се уморявам! Липсвам по 50 дни от вкъщи; сега ме хващаш случайно между две пътувания, непрекъснато хвърча насам-натам, след малко хуквам да видя какво става с австралийските визи на хората, които ще водя до Австралия и Нова Зелендия. Тия визи ни взеха здравето, добре, че новозеландските вече паднаха! Та какво ли не изниква накрая...

- Любопитно е дали ти би тръгнал на екскурзия, на която обаче някой друг те води?

- Какво да ти кажа ... Май не, защото аз явно съм професионално деформиран. Ето преди година и нещо бях в такава група, бях поканен от една самолетна компания на пътешествие до Виетнам, просто за запознаване със страната. Еми, водят ме, ама аз все не се удържам, вземам инициативата в някои моменти, затова най-добре да си пътувам сам, или с приятели. Но и то ще е до време.

- Тогава можеш ли да си представиш след години Миро Нанков, спрял да пътува, кротнал някъде из Балкана?

- Да! Там, на село, в Троянския балкан, където са моите родители, си стягам една малка хасиендичка, където да кротна. Или пък си представям как стоя в някой бар като Хемингуей, да си пуша пурата, да си пия дайкирито и да гледам мои приятели или клиенти да минават оттам ... Често казвам на себе си: Да съм здрав, да походя още 10-15 години; ей сега света ще обиколя, Африка ще видя, Далечна Азия, Бирма, Тайланд, Камбожда, още много места има за гледане. С един приятел сме намислили да тръгнем от Аляска, през Канада, Щатите, Централна Америка и да стигнем до Огнена земя. И ще го направя в някой хубав ден, когато реша да си взема почивка. И Мали в Африка искам да видя, да смогна до Йемен и Оман ... Пък после сигурно ще се прибера в Балкана и ще живея със снимки и спомени.

Знам, че трябва да кажа: "Почивай в мир, Мире!" Знам обаче, че шило в торба не седи! Където и да си...