Методи Андреев Държавата ще ни плаща обезщетeния заради нечии политически сметки

- Г-н Андреев, вярно ли е, че ще съдите държавата заради неуредени трудово-правни отношения?
- Да. Комисията за разкриване на документи и установяване на принадлежност към бившата ДС и бившето РУ на ГЩ, на която аз бях председател, съгласно всички български закони продължава да съществува.
- Т.е. искате да кажете, че де юре комисията съществува, но де факто не функционира...
- Точно така. Нейното положение в момента е особено. БУЛСТАД е единствената институция, която дава актуалното състояние на държавни и частни фирми. В края на януари т.г. извадих официален документ, в който фигурира, че комисията е действащ орган, седалището му е на „Батенберг” и председател съм аз. Това първо.
Второ, имаше едно постановление на МС за ликвидация на комисията, но то не беше изпълнено. Т.е. нямаме акт за ликвидация на комисията.
- Защо?
- Това не знам. Трябва да питате председателя на ликвидационната комисия зам.-министър Зия от Министерство на финансите. Това е много съществен въпрос – защо не беше приключена ликвидацията на комисията? Ние не сме преподписали протоколите, с които предаваме имущество, архив и т.н. И още нещо. Всяка една дейност има две страни – дейността по закон, който вече е отменен и трудово-правните отношения. Законът го няма, но трудово-правните отношения не са прекратени. Според КТ, когато едно трудово-правно отношение възниква в резултат на избор, то може да бъде прекратено само по начина, по който е възникнало. В случая това е Народното събрание, което е избрало тези 5 човека и 4 от тях със сигурност трябва да освободи, защото Мохамед Реджеб премина доброволно на служба в ДИКСИ. Но Евгени Димитров, Красимир Вълев, ген. Христо Марински и аз сме все още с непрекратени трудово-правни отношения. Сега чувам , че Марински пак ще бъде предложен за новата комисия по досиетата от БСП по предложение на президента. Възниква следният казус: как ще стане тази работа, защото Христо Марински и до сега е член на комисията, на която бях председател. За да бъдат прекратени трудово-правните му отношения, трябва да се произнесе българският парламент. Ето, затова ние - аз, Евгени Димитров и Красимир Вълев, водим дела, които, надявам се, ще спечелим, защото казусът е ясен.
- Срещу кого точно водите тези дела?
- Срещу нашия работодател - Министерство на финансите, което изплаща заплатите ни, затова, че на членовете на комисията не са прекратени трудово-правните отношения, все още не е приключил актът на ликвидация и ние все още нямаме печати в трудовите си книжки. Имаме неуредени здравни осигуровки, имаме неизплатени отпуски, а Вълев има и неизплатени болнични.
В едно предаване казах, че тъй като представител на нашия работодател се явява председателят на парламента, а цялата тази каша е забъркана по времето на Огнян Герджиков, ако ние осъдим държавата (като съдиш коя да е държавна институция, всъщност съдиш държавата) ще трябва да ни бъдат изплатени тези обезщетения, които не са никак малко – 40 месеца от януари 2003 г. до 6 април 2006 г. и оттогава насам още една година – това са 52 месеца. Което означава, че държавата ще бъде ощетена заради немърливостта и недоглеждането на някакъв държавен чиновник.
- По колко ще трябва да получите за това време?
- Месечните ни заплати бяха по три средни за страната по онова време. Трябва експерт да изчисли, защото средната работна заплата за страната се е променяла през годините. Но може да се каже по 1100-1200 лв. на човек на месец. Ако ние спечелим делата за обезщетенията, то държавата би трябвало да предяви регресивен иск към представителя на виновната институция – това е председателят на българския парламент Огнян Герджиков. Не сме първите, които сме неправилно уволнени, не сме първите, които съдим държавата, не сме и първите, които ще я осъдим. Но все ми се ще поне веднъж държавата да предяви регрес към виновните лица. Иначе така плащаме всички за кефа на някой държавен служител или за бездействието му. Не може държавата да продължава да изплаща обезщетения без да търси виновни. Какво излиза сега? Едни крадат за 5000 лв. и ги вкарват в затвора, а други – за 100 000 лв. и няма кой да ги осъди, че не са си свършили работата. Каква е разликата дали ще открадна 5000 лв. от държавата или ще взема 100 000 лв. по законен начин, в резултат на недоглеждане или политическа сметка на някакъв чиновник.
- Възможно ли е ликвидацията да не е доведена до край, защото вашата комисия не е имала приемник и е нямало на кого да предаде протоколите и материалите си?
- Когато става въпрос за ликвидация, не става дума за приемник. Тук става дума за прекратяване на една дейност. Която сега отново ще възобновят. По-важното е защо парламентът не си свърши работата? Аз знам защо – юридическата компетентност на човека, който внесе съответното предложение, Владо Дончев, не е била на необходимото ниво. Той може да е добър юрист, но не е добър в трудовото право. Очевидно е трябвало набързо, на крак, да напише някакъв текст, който да внесе, за да се прекрати дейността на комисията и да се отмени законът. Той прави това, но ако се върнем назад по дати, ще видим, че когато се гласува параграф 37 от Закона за защита на класифицираната информация, Владо Дончев е искал думата, за да може да предложи текст, чрез който да бъдат освободени членовете на комисията. Но понеже това става на второ четене, водещият на заседанието е обяснил, че нов текст не може да се внася между двете четения.
Ние няколко пъти правихме опити да бъдем освободени. Пращали сме много писма до Огнян Герджиков, до Борислав Великов също. Мои колеги писаха и на Пирински. Няма отговор. В предишния парламент, когато се гласуваше Законът за за защита на класифицираната информация, чрез ПГ на Народен съюз внесохме текст за нашето освобождаване като членове на комисията по досиетата. Той стигнал обече само до правната комисия, където са започнали да умуват може ли със задна дата да ни бъдат прекратени трудово-правните отношения. Накрая са се отказали да го обсъждат, защото НС не може да гласува нещо със задна дата.
- И как може да се реши този въпрос сега?
- Ами, ще се реши типично по български – съдът ще се произнесе. Ако решението му включва и прекратяване по съответния ред на нашите трудово-правни отношения, ще трябва парламентът да изпълни решението на българския съд, т.е. Народното събрание ще трябва да гласува освобождаването ни. А до денят, в който това стане, ние ще бъдем в правото си да искаме обезщетения за това, че не ни допускат на работа.
- Предстои изборът на членове на четвъртата поред Комисия по досиетата за последните 17 години. Като се имат предвид предложените лица от различни политически сили, ще успее ли този орган да свърши работата, която му се възлага?
- В останалите бивши соцстрани разсекретяването на досиетата е станало с одобрението и на леви, и на десни, то е станало с консенсус. Не се е търсело управляващата партия да има мнозинство в съответната комисия. Избирани са хора, които да имат някакво обществено положение. Е, не са били най-известните в държавата, както някои се опитват да внушават, че именно такива са нужни. Просто са били добри професионалисти в своята област. В Румъния например имаше цигулар в комисията. Комисията за разкриване на досиетата не бива да бъде създадена на принципа на политическия реванш, т.е. да се каже: сега ние сме дошли на власт, значи имаме правото да имаме мнозинство в тази комисия. Ако правителството заложи на тази карта, няма гаранция, че комисията ще свърши работата си. Защото, ако има предсрочни избори точно тази конфигурация няма да се повтори, най-вероятно някои от коалиционните партньори няма да се представят толкова добре, че да влязат в парламента. Други ще бъдат със значително по-малко гласове, ще се появят нови играчи, например ГЕРБ. И те ще искат да сменят това мнозинство. Ако искаме тази комисия да свърши работа, трябва да браним нейната независимост, доколкото е възможно. Идеята е простичка – трябва всяка парламентарна група, независимо от големината й, да излъчи по един свой представител. Така беше съставена нашата комисия в 38-ото НС, в което имаше 5 парламентарни групи, а и квотата на парламента беше от 5 човека. Останалите двама бяха предложини от МС – историкът Веселин Ангелов (който се изявяваше в защита на президента, което показва, че не е политическо лице, защото ако беше такова поне щеше да си замълчи) и Владо Велков, архивист, който гласуваше винаги от гледна точка на своето професионално разбиране. И когато се гласуваше в моята комисия, винаги съм търсел да има консенсус на 100%. Сега трябва да стане по същия начин – всяка парламентарна група да излъчи по един представител, а за останалите двама да се обединят около някой известен журналист например, който обаче има ясна позиция по въпроса (а не като Драгомир Драганов, който един път е така, друг път е иначе в зависимост от инетреса си). Може да бъде и историк с ясна позиция или пък някой от репресираните, който има някакво присъствие в обществено-политическия живот. Ще бъде добре, ако тези двама членове бъдат избрани със 190-200 гласа, т.е. с много повече от гласовете на управляващите. Тогава ще може да се каже, че комисията е неполитическа и да се разчита, че тя ще изкара своя мандат и ще свърши работа, който и да дойде на власт. Второто важно нещо е, че за да си свърши работата тази комисия, държавата трябва да застане изцяло зад нея. Като се започне от премиера и се свърши с последния народен представител от БСП, трябва да кажат: да, на тази комисия трябва да й се помага и не го правим декларативно, а е наше убеждение. Но не се получава така. Президентът достатъчно хитро се намесва и спъва тази комисия още от началото. Той пусна закона, но създаде прецедент при избора на комисията с внушената от него на БСП теза, че не трябва да има квоти, т.е. парламентът, парламентарното мнозинство да реши кой да бъде избран. Освен това, той се намеси и когато започна да се попълва състава на комисията. Предлага Христо Марински, който беше представителя на БСП в нашата комисия, Истината е, че Марински е човекът, който постави така въпроса с картончетата в нашата комисия, че ние не можахме да изпълним закона. Когато Първанов се кандидатира за първи път за президент, той не беше обявен, защото трябваше да изпълним една процедура, която за първи път се прилагаше. Тогава имаше четири човека, които бяха в категорията картотекирани и по закон нямахме право да ги обявим. Трябваше да бъдат поканени поединично в комисията, при запазване на определена конфиденциалност, всеки от тях да бъде запознат с документите от службите и да даде някакво обяснение. Трябваше да им бъде предложено да подпишат декларация, че са били или не са били сътрудници на бившата ДС. Но след подписването й те вече носят наказателната отговорност по чл. 312, б от НК, който предвиждаше до 3 години затвор. Можеше да откажат да подпишат декларация. Но при такъв отказ, комисията решава какво да прави в случая. И когато поставихме на дневен ред въпроса как да бъдат поканени тези хора, как да им се пратят писмата, къде да бъде направена срещата, Христо Марински каза, че може да изтече информация, журналистите ще стоят пред комисията денонощно, ще снимат...С една дума, той така постави въпроса, че когато аз попитах ще спазам ли закона или не и го подложих на гласуване, се оказа, че само аз и Евгени Димитров сме „за”. И тъй като мнозинството беше против провеждането на процедурата, тогава казах, че не виждам смисъл да излизаме с доклад за президентските избори, защото нищо не можем да кажем. И сега президентът пробутва в състава на новата комисия хора, които са му вършили в миналото услуги. Очевидно, има някакъв личен интерес от негова страна. Ако той имаше държавнически интерес към тази комисия, щеше да го заяви в качеството си на президент. А не да праща писма на БСП, че не е лошо Христо Марински да бъде предложен за член на комисията.
- Членовете на комисията трябва ли задължително да бъдат свързани с някакви политически сили?
- Комисията трябва да е от хора, които имат ясно заявена пред обществото позиция по въпроса за разсекретяването на досиетата. Най-добре е да не бъдат членове на партии. Между другото, СДС предложи един човек, който беше посрещнат малко на нож от медиите, защото е бил анархист навремето. Но сред репресираните е имало всякакви – и социалдемократи, и анархисти, и комунисти, и антикомунисти. Но той е ял попарата на тези служби, интелигентен е, завършил е математика и информатика. Такива хора трябва да се търсят. БНС например търси човек, който никога не е бил член на партия – журналистката Екатерина Бончева. Но тя винаги е имала ясна позиция по темата за досиетата – че архивът на бившата ДС трябва да се отвори. Ако и НДСВ, и „Атака” намерят необвързани хора с ясна позиция, комисията има шанс да си свърши работата.
- Защо именно ДПС стана фронтмен, така да се каже, на закона за разсекретяване на досиетата?
- ДПС винаги се е ръководило от мъдрата турска поговорка „Интереса клати феса”. Ако погледнем лъкатушенията на ДПС по въпроса, ще видим, че тяхната позиция никога не е била ясна. Нека да се върнем в 38-ото НС. Когато през 2000-2001 г. правехме промените в закона, Емел Етем от името на ДПС открито беше заявила, че те няма да подкрепят закона. След като им поставихме въпроса, че хем искат да бъдат наказани възродителите, хем пък не искат да се разбере кои са техните хора, които са били агенти, те назлън, т.е. зорлем, гласуваха на първо четене за закона. После, когато на власт беше царят, те с открито сърце гласуваха да се отмени този закон. И сега, както казвате, са фронтмени на възкръсването на темата за досиетата. Вярно е, че намериха един качествен човек, какъвто е Касим Дал, да подготви закона. Той има право да иска отварянето на досиетата, за разлика от другата част от ДПС, която е по-добре да не се бърка и да не се изказва по въпроса. Впрочем, има много добри неща в този закон, но приносът за тях е и на експертите, и на омбудсмана. Защото той излезе с една категорична декларация, че трябва да има равенство при обявяването. Не можое заради това, че някой имал само картонче, а друг повече, картотекираният да не се обявява. Още повече, че отпадна валидността на решението на КС в този смисъл, след като бе отменен предишният закон.
Другото важно нещо, което дори бих нарекъл революционно, е, че комисията ще управлява архива и тя ще го съхранява. Това нещо е много хубаво, въпросът е как ще стане? Комисията ще изиска архива от дадена служба, но каква е гаранцията, че това, което е получила, е целият архив. Този въпрос е ключов за обективността на работата на комисията. Възниква и следващ въпрос – тези архиви не могат да се съберат в една стая. Те трябва да бъдат сложини в хранилище със специална климатизация и темепературно-влажностен режим. Къде ще се намери такова помещение? Това са технологични неща, но могат да препънат закона.
А защо ДПС се явява фронтмен за отваряне на досиетата? По две линии. Първо, защото Доган си казва: значи, всички вие сте хубави, само аз съм маскарата. Ами, нека да се види, че маскари има и в другите партии. Не може Доган непрекъснато да го спрягат, че е ченге, а всички онези, които са го направили такъв, да викат, че са велики суперборци за правда и свобода и национална сигурност. Това е типичното его на Доган да покаже – и вие сте такива, не сте по-добри от мен. Другото обаче, което е по-тънкото и по-дълбокото, е, че ДПС търси още един начин за притискане на БСП. Защото сега в комисията предстоят договорки. И ДПС ще дава подкрепата си за едно или друго решение срещу определени отстъпки. Т.е. това, което правят на ниво държавно управление, ще се помъчат да го направят и на ниво комисия. Рекет на своя коалиционен партньор с цел извличане на някаква благинка. Искам да направя уговорката, че в ДПС има много почтени хора като Ахмед Юсеин, като Касим Дал, но като цяло елитът на ДПС, върхушката, са предимно ченгета. Затова има и трета линия - тя е израз на вътрешната битка, която се води в ДПС. От една страна, това е една монолитна партия, което се дължи на факта, че е етническа, но вътре се води битка между ченгета и неченгета. Знае се, че Европа не обича етническите партии. А пък етническа партия съставена от ченгета ще й дойде много. Тук става въпрос даже и за бъдещето на ДПС, ако въобще може да се говори за бъдеще на такъв тип партия в Европа. Най-вероятно змията ще смени кожата си и разцветката си.
- През последните години обаче ДПС разми етническите си контури, приемайки в редовете си и дори в ръководството си много българи.
- Тези българи, които отидоха в ДПС, са от една особена категория, наречена мошеници. Това са Кирякстефчовците, казано на по-архаичен език. Те стават членове на ДПС заради келепира, който им се предлага там. Други пък са подложени на натиск, ако искат да си запазят работата или бизнеса. Но партията си остава етническа, защото се казва, че е на българските турци. Какво значи български турци? Те са българи. Има ли турски българи или гръцки турци и гръцки българи? Няма. В САЩ може да си поляк, може да си германец, но ти си американец. Освен това, може ли някой да ми обясни какви права и свободи защитава ДПС в момента? ЕС със своето законодателство и политика защитава правата на всички европейски граждани. Между другото, искам да попитам електората на ДПС доволен ли е от управлението на тази партия и то вече втори мандат? Защото Европа казва така: всеки европейски гражданин има право на добро управление. Практически ДПС не изпълнява това основно изискване на ЕС спрямо своя собствен електорат. Тогава какви права защитава? Правата на върхушката и на обръча от фирми.
- Възможно ли е, отрязването гласовете от Турция за евровота да се превърне в разменна монета за пазарлъци в комисията по досиетата?
- Разбира се, че е възможно. В тази коалиция всеки създава прецедент, за да може в един определен момент да изтъргува позицията, която преди е имал. Друг въпрос е, че тайните преговори решават как ще бъде преосмислена тази позиция. От БСП хем се въздържаха при гласуването на принципа за отседналост, хем защитават тезата на ДПС, че много българи били лишени по този начин да участват в избора на евродепутати. Явно, че БСП се готви да отиграе по някакъв начин, да изтъргува евентуално, подкрепата на ДПС пред КС за отмяната на това решение на парламента. Те затова и се въздържаха, за да могат да обяснят по-лесно последващата си позиция „за” или „против”. Защото от средна позиция можеш да отидеш и на ляво, и на дясно. Това е класически пример за създаване на изкуствен проблем, който в един момент може да бъде отигран срещу ДПС.
- Този изкуствен проблем може ли да разклати сериозно коалицията или е буря в чаша вода?
- Коалицията няма да се разклати. Но ако такъв проблем възникне за местните избори, коалицията си заминава. Защото на местните избори два автобуса от Бурса решават кой ще е кмет на Кърджали, примерно. Сега просто коалиционните партньори ще се понаплюят малко, ще освободят напрежението, но като дойде време да се вземет евромилионите кавгата ще бъде забравена и нещата ще се решават по друг начин. Защото тази коалиция е едно акционелно дружество и всеки получава според своите акции. Битката на малките акционери е да вземат акциите на големите.