Милен Керемедчиев пред Фрог: Украйна реагира нервно на всички изказвания за отношенията Москва-Киев

Това заяви в интервю за ФрогНюз Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи и на икономиката.

Ето и цялото интервю:

Под пара ли е външната политика на България след президентския дебат и изборите. Украйна недоволства заради изказването на Румен Радев заради Крим. САЩ също изразиха загриженост. Какво се случва?

Определено по време на изборите градусът на напрежението се вдигна - и със съседна Турция, и по темата с Украйна. Изказването на президента Радев разбуни духовете.

Основателно ли бе?

То бе насочено към определена аудитория на гласоподаватели. Бе предимно за вътрешна употреба, тогава като кандидат-президент Радев се обърна към определена група симпатизанти и политически настроени избиратели, за да чуят послание, което биха искали.

По време на дебата обаче изказването на Радев мина по линията н факта - че Крим в момента е руски, защото е анексиран. Не се ли разду изкуствено в разгара на кампанията това изказване?

И аз слушах внимателно думите на Румен Радев. Има реални факти и политически тълкувания. Реалният факт е, че в момента в Крим се вее руски флаг. Политическото тълкувание е това, че България като държава-членка на Европейския съюз и като страна в НАТО поддържа тезата, че Крим е анексиран от Русия незаконно и това действие не се признава от световната общност.

Изказването на Радев беше всъщност много витиевато - той наистина каза, че в момента ситуацията е такава, че Крим е руски, което не означава, че това е дефинитивен факт.

Но въпреки това последва международна реакция. Какво означава това за страната ни?

Украйна реагира болезнено и нервно. Но украинските лидери в момента са изключително напрегнати, защото Киев не получава подкрепата, която и бе обещана. От САЩ има рязка промяна на отношенията по време на мандата на Джо Байдън в сравнение с управлението на Доналд Тръмп. Той бе много по-рязък и дефинитивен в подкрепата си. Байдън прави отстъпки, в това число и за “Северен поток - 2”, което е една от основните теми на напрежение между ЕС и Украйна.

Точно “Северен поток - 2” всъщност сякаш бе причината за вдигането на цените на енергийния пазар и опит на Владимир Путин да използва това като енергийно оръжие за постигане на геополитически цели. Целта на този проект е всъщност да заобиколи Украйна.

Това е точно така. Президентът Путин каза, че цените на газта за Европа могат да спаднат драстично след одобрението и пускането в експлоатация на “Северен поток - 2”, което за мен също бе сигнал за политически натиск.

Путин всъщност каза - да, Русия може да увеличи доставките на газ за Европа, но газопроводът през Украйна не е способен да издържи на такъв капацитет…

Да, в тази връзка новонастъпващото немско правителство с бъдещ нов канцлер не бърза да го одобри. Има в момента административни пречки, които го забавят. Това прави и двете държави - и Русия, и Украйна много нервни. Киев наистина вижда, че ако “Северен поток - 2” влезе в експлоатация, ще намалее нейната възможност за транзит и влияние съответно в енергийната политика в региона. Затова всякакви изказвания по тази тема - било то Крим или отношенията Украйна - Русия са болезнени за Киев и страната реагира чувствително. Напрежението там е постоянно и всяка казана или препредадена дума води до нещо такова.

Добре - Украйна реагира чувствително заради натрупаното напрежение. Как обаче си обяснявате днешната позиция на САЩ?

Вашингтон определено и категорично смята, че изказа трябва да е такъв, какъвто е бил в продължение на последните години. Смятат да втвърдят тона към България и не само по въпроса с Украйна. Съединените американски щати втвърдяват тона в момента и по въпроса за отношенията ни с Република Северна Македония и това, което се случва в преговорния процес. Вижда се, че ни гледат под лупа и явно ще е така и след изборите - и по отношение на новото правителство, и що се отнася до президентската институция.
Има отношение по изказването на президента Радев, но освен това има и писмо на двама конгресмени към нашето посолство, в което се настоява България да вземе решение следващата година за допускане на Албания и РСМ по пътя към европейското членство.

Това показва, че САЩ вече много по-отблизо наблюдават района, а България им е един от основните фокуси.

Разширяването на влиянието на ЕС в региона Западни Балкани цели точно това - да намали влиянието на Русия. България ли се явява “препъни камък” за постигането на геополитическите цели на Запада? Ние ли сме пречка?

Не сме само ние, това и силно казано. Има и сериозни притеснения от страна на западноевропейски държави, членки на ЕС за кандидатстването на Албания за присъединяване към блока. Там върховенството на закона, борбата с корупцията са сериозна тема за безпокойство. Има предпазливост в европейските институции, особено с поемането на председателството на европейския съвет от страна на Франция. Едва ли Западните Балкани ще са основен фокус на интереси от страна на Париж.

Страната също получи много сериозни политически удари от САЩ, Австралия и Швейцария по темата за доставките на оръжия. Така че Франция ще гледа по време на своето председателство най-вече да засили създаването на Единна система за отбрана и въоръжени сили на ЕС, начинът на комуникация между САЩ и Брюксел. Колкото досега имаше фокус върху присъединяването на Албания и РСМ към ЕС, толкова следващата година тази тема ще е на по-заден план поставена от Франция. САЩ по този начин влизат по-рязко - за да оставят фокуса върху това разширяване все още активен.

Очаквате ли промяна във външната политика на страната ни с оглед малко по-различната политическа обстановка у нас след изборите?

Задължително. Това дори трябва да се случи възможно най-бързо.

В каква посока?

Последните години ние се държахме високомерно като сърдити деца - позицията ни бе, че сме страна-членка на ЕС и не даваме обяснения на кандидати за присъединяване относно двустранните ни отношения. През това време премиерът Зоран Заев обиколи всички европейски столици и САЩ, за да обяснява позицията на РСМ. България загуби много време в това и западните ни партньори продължават да са в неведение относно нашата позиция.

Колкото по-бързо ние се върнем на масата за разговори и обясним за какво всъщност става въпрос, толкова по-бързо Скопие ще може да разбере, че с изнудване и шантаж няма да се получи това, което желаят.

Коя бе най-голямата ни грешка спрямо спора със Скопие?

Точно това високомерие и липсата на диалогичност и комуникация с европейските ни партньори. Останахме неразбрани и тази активност, която имаше македонският премиер дръпна фокуса към тях - те се изкараха жертви в тези преговори, а ние се оказахме в позицията на сърдитите деца, които правят напук, без да дават обяснения.

Всъщност представената от наша страна позиция пред Брюксел - че проблемите са отнасят до език, история и прочее, останаха неразбрани от ЕС. Простичкият проблем обаче е репресията, която се осъществява върху македонци с българско самосъзнания.
Точно така. Това е липсата на ясната комуникация. Ако не са го разбрали веднъж, ще трябва да им го обясним 40 пъти. Това е основната теза - останахме неразбрани пред европейските институции.

Спа ли по време на онзи период Министерството на външните работи? Проспахме ли неспазването на Договора за добросъседство и всичко останало?

Категорично. МВнР бе по-скоро “пощенска кутия” за предаване и получаване на информация или определени становища от европейските институции. Министерството не беше проактивната част, отсъствахме от конференциите, слагахме ветото си директно, без да има възможност да се обясни по-подробно позицията ни. Абсолютно смятам, че МВнР е длъжник на останалите институции от гледна точка на активната политика на България.

интервю на Джесика Вълчева