Мохд Абуаси: На Ердоган не му пука дали ще влезе в ЕС

-Г-н Абуаси, след избирането на Реджеб Ердоган за президент на Турция много международни експерти реагираха остро на това. Има ли нещо притеснително в тази победа?

-Зависи кои експерти визирате. Ердоган спечели изборите благодарение на неговата протурска политика, която водеше през последните 12-13 години. Той направи голям скок като вдигна стандарта на живот. Докато цял свят изживяваше  финансова криза, Турция отбеляза икономически растеж. Забелязва се, че ислямизацията на Турция, въпреки опозицията в големите градове, се прокарва много лесно в малките населени места. Именно там е съсредеточен и твърдият електорат на президента. Въпреки опитите на Мустафа Кемал Ататюрк да направи от Турция светска държава, в малките райони това не беше сторено и хората там продължават да са религиозни. Говорим за половината от 50 млн. избиратели от турския народ, които са дали подкрепата си за Ердоган. Това показва, че независимо от икономическия растеж, много хора не одобряват новия президент.

-Какво не са харесали в него?

-Не всички, които са подкрепили усилията на Ердоган в икономиката одобряват действията му в останалите сфери. Отошението на Ердоган към медиите например е много негативно. Позвили си да затвори Туитър, Ютуб, заплаши, че ще закрие фейсбук и всички социални мрежи. Това е вид диктатура, която беше упражнена с пълна сила и върху турските телевизии. На последните избори неговите двама опоненти имаха по 3, 35 минути ефирно време за последните два месеца. За разлика от тях на Ердоган му се паднаха 533 минути. При това положение може изобщо да не си правиш труда да  фаршивицираш изборите. Другото, което се отрази негативно на имиджа му са многобройните арести, които извърши в средите на армията и полицията с цел да се саморазправи с хора, близки до опонентите му. Това показва, че Ердоган иска да е средващият Кемал Ататюрк  на Турция с ислямистки облик. Случващото се ясно показва, че не можем да бъдем оптимисти за спазването на човешките права заради едно нещо- желанието на Ердоган да вземе цялата власт в ръцете си. Още първия ден след изборите той заяви, че иска да направи конституционни промени, които да позволят властта да отиде изцяло при президента.

-Но в ислямската религия нама нищо лошо. Къде виждате опасността тогава?

-Цялата работа е в това, че Ердоган започва да се държи като Султан. В случая говорим за националистическа ислямизация. Желанието на Ердоган е да разшили влиянието си не само към Арабския свят и Близкия Изток, но и на Балканите, включително и в България.  Той  обяви много пъти, че иска да върне турското влияние в територията на Османската империя. Към момента този процес се забави заради проблемите, които има Турция с южните си съседи-Ирак и Сирия.   

-Ако иска да засили влиянието си у нас би трябвало да има хора, на които да разчита. Има ли такива в момента?

-В България има турско население, което не крие симпатиите си към новия президент на Турция, независимо, че ДПС не са в добри отношения с Ердоган. Партията на Ахмед Доган симпатизира на опонентите му. Хората, обаче са на друго мнение и те подкрепят Ердоган. Той ще разчита на икономическото си влияние по земите на Балканите. За никого не е тайна, че Турция е сериозен инвеститор в България. Тук се наливат милиарди. Много български  студенти заминават да учат навън със средства отпуснати от турската държава. Независимо, че ръководството на ДПС не работи с Ердоган, хората от ДПС го подкрепят. По един или друг начин, обаче Ахмед Доган  трябва  да се съобрази с него. Както ДПС са свикнали да изнудват политицете в България, така и Ердоган има опасност да започне да ни изнудва.  Сигурно си спомняте как Доган изнудваше американците,  като им казваше, че едва ли не от него зависи до колко ще се разпростре ислямисткото влияние в България.  

-Каква е позицията на Еродан в момента спрямо терористите в Сирия? Дали ще последва действията на американците, които първо натискаха да свалят Башар Асад, но след това се отказаха?

-Американците не се отказват да влияят където и да е. Те се отказаха да свалят Асад след като разбраха, че това не е възможно и след като усетиха, че ще станат жертва на тяхната игра, която сами започнаха в Сирия. Имам предвид, че заплахата от тероризма от Сирия можеше да се обърне към Европа и САЩ. Както знаем в Сирия и Ирак върлуват десетки хиляди чужди бойци. По-голямата част от тях минават през Турция. Това става с помощта и знанието на турските служби. В началото оправдението беше, че същите тези хора искат да воюват за свободата на сирийския народ и за свалянето на Башар Асад. Разбира се, че беше трудно да огласиш, че Ал Кайда възнамерява да прави демокрация в Сирия и прави опити да спаси хората там. Въпреки всичко Ердоган продължи да им осигурява достъп до турската територия. Там има хиляди чеченци, азърбейджанци,  узбекистанци и т. н.. Те кацат на летището в Турция и оттам тръгват към Сирия без никой да им попречи. Това и в момента се случва. Ако отидете до турската граница преди Сирия ще видите, че  има много офиси и тайни квартили на терористите.  И това разбира се, че става със знанието на  труските служби за сигурност.

-Защо му е на турския президент да си такъв  таралеж в гащите?

-В началото на военните действия не го е възприемал като проблем.  Смяташе, че щом самият той е ислямист като тези, които воюват в Сирия значи всичко е наред и няма как да се обарнат срещу него. Правеше си сметка да свали Башар Асад от власт и след това да вземе бойците под контрол. В момента всички, които помогнаха на тези терористи вече се притесняват. Но от друга страна на Ердоган не му е лесно да отвори война с тях. Защото много добре знае, че те имат голямо присъствие на негова територия и могат да му създадат сериозни проблеми. Та той едва успя да се справи с кюрдите. Преди няколко дни дори терористи заплашиха, че ще ”освободят” Истанбул.  И това не им е за пръв път. През септември м. г. заплашиха, че техните коли-бомби ще стигнат до Анкара, Истанбул и другите големи градове. Между Сирия и Турция има два вида гранични пунктове-легални и нелегални. През неофициалните влизат и излизат терористите. Те се водят военни пътища. Службите знаят кой преминава през тях, но си траят.

-И за оръжието ли си затварят очите по този начин?

-Да, първоначално то идва до турските пристанища от Либия, Катар, Саудитска Арабия. Оттам се разтоварва на коли, които го извозват до Сирия.

- А българско оръжие отива ли до там?

-Преди две години бившият външен министър Николай Младенов беше поканил в Правец едни терористи от сирийската опозиция. Имаше дори представител на Сирийската свободна армия. Тогава американско-катарска фирма купи оръжие от България и го прати в Сирия. По документи, обаче уж трябваше да замине за други страни. Български автомобили пък се използваха за коли-бомби. Разполагам със снимки, на които се вижда как се движи кола-бомба с варненска регистрация, върху която терористите са сложили отрязани човешки глави.

-Как тогава американският президент Барак Обама гледа на турския си колега?

-Америка и Европа не гледат с добри очи на Реждеб Ердоган. Евроейският съюз беше измамен от него. Той го използваше като троянски кон , за да може да воюва срещу силното влияние на армията в Турция. Знаете, че когато Турция изяви желание да стане член на ЕС, оттам поставиха условие армията да се  съкрати и влиянието й върху политиката да отпадне . Именно това вършеше работа на Ердоган и той се възползва. Дефакто на него изобщо не му пука за това дали ще влезе в ЕС или не. В краяна сметка Турция успя да дръпне икономически не благодарение на ЕС. При Ердоган всичко е игра на интереси. За разлика от нашите политици в България този човек работи прагматично  и не дава нищо без да спечели. Той се възползва от ембаргото върху Иран и откри няколко ирански банки в Турция, подписа договори за милиарди за внос на петрол и газ, а търговският обмен между двете страни чувствително се съживи. Заради позицията  му към Сирия запази пазарните си отношенияу със страните от залива. Ердоган има прекрасни отношения с Китай и още по-прекрасни с Русия. Той се смята за личен приятел на Путин.  Ръководителите на Турция се сещат за ЕС само ако имат някакави вътрешни ползи от това.

-Скоро, обаче  ще има избор на министър-председател. Този, който ще заеме поста няма ли да застраши турския президент ако не мисли и не действа като него?

-Не, защото самият Ердоган ще посочи кой да бъде той. Може да избере млад и послушен човек, а иначе да заяви, че е заложил на нови лица в политиката. Няма да избере силна личност и  със сигурност ще го контролира.

-Доста  притеснително звучи за страната ни това, което  казахте за ръководителя на Турция.

-В политиката не може да се притесняваш без да имаш основание. В случая България има такова основание. Щом Ердоган иска да има влияние в Косово и Албания, това влияние няма кака да не мине и през България.  Когато терористите имат свободен достъп до Турция, това означава, че имат достъп и до нас. Един имигрант може да влезе в България срещу 1200 евро. В Гърция цената е 2000 евро и затова странат ни се предпочита. Човекът на Ердоган в българия е Касим Дал. Той ще остане да му служи докато  от ДПС не решат да сменят отношението си към турския президент. Турция се превърна в незаобиколим фактор към Близкия Изток. Ако Ердоган спре да подкрепя тероризма в Сирия войната там ще спре за 6 месеца. За съжаление, обаче той не го прави.