Джорджо Марков: В Англия се шокират, че съм бил отвлечен

Преди дни Джорджо завърши успешно бакалавърска степен в Лондон. Предстои му да учи за магистър в Кингс. Избрал  си  е специалност "Международни отношения и дипломация".

Какво бъдеще си е избрал, остави ли отвличането незаличим отпечатък в съзнанието му - четете тук. 

- Джорджо, защо избра дипломация?

- Интересно ми е да уча за силите, които въздействат и могат да променят  света. Обяснявам си, че донякъде това е продиктувано от негативната ми оценка за българската политика и дипломация.  

- А как изглежда отстрани?

- Като една горяма пародия.  Затова ми е трудно дори да говоря на темата избори.  Със сигурност има хора в политиката, които правят усилие да променят нещата, но това е капка в морето. По тази причина няма да има много разлика кой ще спечели на предстоящите парламентарни избори. Щом сме стигнали до там да избираме по-малкото зло, значи нещата не стоят добре. Въпреки, че съм разочарован ще гласувам, защото трябва да подкрепя демокрацията. Нищо, че  нашата демокрация се е превърнал в театър. Но като се има предвид, че някога хората са давали живота си за принципите и идеите на  демокрацията - за тях бих гласувал. Поне заради тях си заслужава да ми се чуе гласа.

- Това значи ли, че няма да се върнеш след време?

- Със сигурност няма да зарежа България, но съм категоричен, че  в Англия ще търся развитие. Там много мога да науча и да се развивам.

- Разказвал ли си на колегите си в Лондон за това, че са те отвличали?

- Да, много пъти, но когато разберат какво съм  преживял започват да ме гледат с недоумение. Направо изпадат в шок. За тях това са  някакви неща, които са виждали само по филмите. Едно е да го да видиш  в новините или да го чуеш по радиото,  съвсем друго е да разговаряш с човек, който  го е изпитал на гърба си.  И знаете ли, не се вълнуват толкова от случката, а от това, че не съм се превърнал в циничен негативист след цялото това изживяване. Ако трябва да бъда честен много често се връщам в мислите си към тази исторя. Но не изпитвам болка, преодолял съм я. И осъзнавам, че отвличането ме направи по-силен.  Разбрал съм, че няма смисъл да се крия от преживяното, да го отбягвам. Човек, трябва да се научи да се справя с нещата, които му идват на главата.

- Кой ти помогна най-много, за да се отърсиш от лошите спомени за похитителите?

- Най-вече съм благодарен на майка ми, че ме е отгледала да бъда такъв, какъвто съм  и разбира се на някои мои приятели, които ми помогнаха да съхраня и да изразя идеалистическите си възгледи. Ето например след отвличането започнах да вярвам много повече в полицията. Естествено, че  винаги ще има добри и лоши полицаи. Не  всички са боклуци, както ги обиждат хората.  Убедих се, че има ченгета, които искат да свършат нещо добро. Няма да забравя Валентин Цоновски, който ми помогна да бъда освободен. Този човек направи невероятни неща за мен. Заради такива като него винаги ще искам да се връщам в България. Но има и други, които работят като полицаи само  защото ги друсат някакави комплекси и си мислят, че като имат някаква сила над хората се чувстват по-удовлетворени. За съжаление големият ни проблеме е, че овластените хора не са отговорни.

- Общуваш ли с много българи в Лондон?  

- Да, повечето ми близки приятели са българи, но комуникирам и с хора от други страни и религии. Така опознавам различни култури, интересно е. Забелязал съм, че  хората, например обичат да говорят срещу мюсулманите. Имам приятели и съм се убедил, че няма нищо лошо в тях и религията им. Това, че няколко екстремисти рушат имиджа на исляма не могат да ме накарат да се откажа от близките ми.

- В Англия обаче говорят и срещу нас...

- Зависи.  Всички, които познавам в университета, млади хора,  имат добро менине за България. Ние си знаем, че идваме от страна, която малко или много е в по-лоша позиция от останалите. Имаме разбира се и малко по-различна перспектива от другите. Много често сме се сблъсквали с негативното отношение към нас.  Ако питаш някой англичанин с по-консервативно мислене , който отгоре на всичко е и фен на Найджъл Фарадж, със сигурност ще чуеш, че българите са цигани, прости и са отишли там, за да им вземат работата.

- След година ще се дипломираш. С какво искаш да се занимаваш след това? 

- За една година може много неща да се случат. Имам само обща идея. Знае ли човек с кого ще се запознае, какво още ще научи и през какви изпитания ще премине! За това не обичам да си правя твърди планове. Ако човек има някакви принципни неща, които преследва в живота, той ще ги постигне по един или друг начин.

- А ако съдбата отново те срещне с хората, които те отвлякоха какво би им казал?

- Нищо. Просто ще ги попитам: „Заслужаваше ли си?”.