Георги Марков: СДС отива в историята

Интервю на Ренета Попова

- Националистически партии имаме, а патриотични?

- След 9 септември обявиха национализма за мръсна дума и го заместиха с патриотизъм. За съжаление след управлението на Хитлер думата национализъм се компрометира. Преди 1989 г. ние като социалистическа държава си спестявахме, че партията му е националсоциалистическа, и я наричахме нацистка, а всъщност е Германска работническа националсоциалистическа партия. След Втората световна война започна да се говори за патриотизъм. Аз се опасявам, че някои от нашите партии също ще направят национализма мръсна дума. Веднъж Волен Сидеров беше в Карлово, извади кама и револвер до статуята на Васил Левски и държа реч „Аз и Левски”. Не бива да се правят такива постановки. Защото Левски не принадлежи на определена партия, той е национален герой. От тези партии прекалено много са се вторачили в собствената си кариера. И не може да се говори изцяло срещу една етническа общност, независимо каква е тя. Аз неслучайно съм озаглавил последната си книга „България в балканския съюз срещу Османската империя 1911-1913 г.” .Тази война не е срещу Турция, а срещу Османската империя. Независимо че Реджеп Ердоган разсъждава, че Турция няма и 100 г. история, затова изтъква като национална гордост империята преди 600 г. на три континента. Така нарушава обаче един от заветите на Мустафа Кемал Ататюрк. Той е казал, че Република Турция няма нищо общо с тиранската Османска империя, от чиито развалини той изгражда една модерна турска държава. Ататюрк е светски държавник, освен това не е сунит, а казалбаш. Разправял се е сериозно с разни ходжи. И те го мразят, но няма как да го кажат открито, защото той е бащата. Но вече постепенно започват да подменят бащата с новия баща – Ердоган. Няма да разрушат мавзолея на Кемал, но ще мине време и ще започнат да свалят портрета му от стените и да слагат друг портрет. Това е тревожното, защото светска Турция става все по-малко светска и все повече ислямистка. И ние трябва да си отворим очите, а не да се заблуждаваме, че нас ще ни подмине този сблъсък на цивилизации. Като гръмна бомбата в Сарафово, ние се вайкаме: „Ей, какво е станало?!” А те бомби гърмят навсякъде, а ние се чудим как е възможно този ислямист да се взривява точно тук.

- Как ще коментирате случващото се в десницата, бяхте сред симпатизантите й? Съюз „Единство” ще постигне ли обединение?

- Тъжно е положението, много ми е тъжно. Ще отговоря като историк. Всички тези партии си отидоха, дори и легендарната „Солидарност” в Полша, „Форум” в Чехия. Те са в историята вече, за съжаление натам отива и СДС. Ще остане като партия на прехода. Спорил съм на тази тема, включително и с Филип Димитров. Националното е вдясно, интернационалното е вляво. След 1989 г. те не успяха да вземат националната карта, както например християндемократите в Германия. В България стана именно обратното. БСП хвана националната карта и така спечели изборите за Велико народно събрание. БСП, която е нихилистична и антинационална по наследство от БКП. И така СДС и Желю Желев и Филип Димитров се хванаха още от самото начало да правят партия,  антиидейна на комунизма, и направиха партия на прехода. Обаче в България вече комунисти няма, което е жалко. В Чехия има 15 души депутати в Народното събрание от комунистическата партия, във френския парламент има комунисти, в италианския... Трябва да има комунисти в една демократична държава. Затова антикомунизмът в България се изчерпи за около 10 г. И дойде царят и каза: „Хайде стига сте си играли на леви и десни.” И оттам тръгна залезът на СДС. 90-те години десницата имаше много силно влияние, но след тези корупционни практики и тази приватизация, която стана другото име на корупцията, точно те компрометираха демократичната идея. Защото хората на площадите преди 23 години излязоха и викаха за нещо друго и нещо по-добро. Не едни да слязат и други да дойдат и да приватизират заедно държавата. Или както Луканов е казвал: „Искам мирен преход, ще има и за вас, и за нас.” Както и стана. И хората ги видяха, че са същите маскари. Затова СДС отива в историята, никакво „Единство” няма да ги спаси. Те дори не могат да се съберат в една стая да говорят. Но СДС изигра своята роля по време на прехода.

- Не е ли достатъчна причина за съюзяване стремежът им да противодействат на партията на Меглена Кунева?        

- Аз не вярвам много в проекта на Кунева. Мен дори ме каниха да ставам учредител. Аз към Кунева имам особено отношение заради атомната централа „Козлодуй”. Аз бях в гражданския комитет за защита на „Козлодуй”, а тя като министър по европейските въпроси, после и еврокомисар затвори трети и четвърти блок. Тя не защити националния интерес! Бързо стана евробюрократка и заяви, че не е български министър и няма да брани националните интереси, а общоевропейските. Трябва да й напомням думите!

- Меглена Кунева ще отрече ли?

- О, да. Тя ще отрече. Държа се надменно тогава, каза как била на друго ниво, на по-високо, наднационално. Затова не й вярвам. Освен това говори с клишета, неразбираема е. Не че Бойко Борисов говори блестящо, но се изразява по нашенски. Затова мнозинството му симпатизира. На мен може и да не ми харесват някои неща, но хората казват: „Това е човекът от народа.” Той говори разбираемо, а тя - с кухи фрази. Разни заучени неща от евродокументи и директиви.

- СДС си отива? Кой ще го наследи?

- Нали Бойко Борисов управлява. Въпреки че и той е имал книжка от БКП. БКП даде кадри на всички партии. Тя си въобразяваше, че ще управлява вечно, и затова подготвяше кадри. Така че е много смешно, когато някой се прави на яростен антикомунист, а в книжката му пише – комунист. БКП остави диря. Сега няма комунисти, навремето баща ми, който беше царски офицер, ги наричаше бекаписти. Да си комунист, не е лошо. Аз бях против оскверняването на гробовете на българските партизани. Те са загивали от 18-годишна възраст. Млади хора, които са вярвали в една идея за социална справедливост. Това че не се е получило, те не са виновни. А тези другите с партийната си книжка правеха кариера. Примерно аз, за да стана доцент или професор, трябва да мина през местната първична организация, след това през партийния комитет в академията, след това през отдел „Наука” в градския комитет на партията в София и след това през отдел „Наука” в ЦК на партията. Аз, за  да стана професор, трябваше да подготвя ето такава (посочва последната си книга от 600 стр. – б.а.), а те минаваха с едни малки тънки червени книжки. И ме изпреварваха. Но аз съм благодарен, че съм се образовал. И не понасям некадърници отпреди 10 ноември, които се оправдават с комунистите, че не са могли да направят научна кариера. И при онази система кадърните правеха кариера, вярно, по-бавно, отколкото ако имаш партийна книжка.        

- А сега кадърните пак ли успяват въпреки всичко, или предпочитат да го направят на Запад?

- Като се отвори границата, и всички хукнаха през глава. Най-напред трябва да се говори, че има изтичане не само на мозъци, но и на ръце, и то сръчни ръце. И ние губим, защото българинът не е устойчив в чужбина, поддава се лесно на влияния. Той не може да направи общност както гърците. Много мразя някой, заминал в чужбина, да ми казва: „Вие, българите!” Отива на Запад, вместо да остане тук, да направим една съвременна благоденстваща България. Те предпочетоха да кажат: „Е, не, тук в тази скапана държава нищо не става.” И отиват в уредената държава на готово. Ако бяха колкото талантливи, толкова и националноустойчиви, щяха да допринесат нещо за тази нещастна България.

- Националното ни чувство продължава да отслабва?

- Така е. Ако някой ви каже, че е националист, не му вярвайте. Националисти са сърбите, те също преживяха своята национална катастрофа, обаче въпреки всичко казват, че са най-най. Националисти са гърците: „Да, 350 млрд. евро дълг, 100 млрд. ни опростихте,  още 100 трябва. Ние сме ви дали демокрацията, науките, Сократ...” Ние ако бяхме на тяхно място, щяха да ни зачеркнат като държава. Германците скърцат със зъби, но все им прощават. Румънците и те са националисти. Наричат се новите римляни на Балканите. Били романи, обаче ги бъркат с ромите. И сега искат да върнат названието цигани само за Румъния. Турците и те - новите османци били. Българинът трябва да го строяваш. За жалост обаче у нас е развито –манството: сърбомани, гръкомани, чалгомани. Намерете в Сърбия или в Гърция един българоман. Това е най-слабото място на народопсихологията ни. Бързо забравяме корените си. На българите в чужбина децата им не знаят български. Как българските евреи говорят още български в Израел? Друга лоша черта ни е индивидуализмът – всеки се спасява както може, нихилизмът също.

- Как възпитавате вашите наследници, интересуват ли се от историята?

- Имам дъщеря на 23 години и тя е от компютърното поколение. Завърши история и сега следва магистратура по психология. Но не може да се сравнява. Аз съм възпитаван в друга среда, по-затворена. Единият ми дядо е загинал в Балканската война, другият ми е изкарал и 3-те войни. Аз още като дете в Калофер всяка събота ме водеха в бръснарницата, тогава се бръснеха само в събота, пиеше се и кафе там. По три часа се говореше само за войните. Дядо казваше, че я сънува понякога. Аз съм възпитаван от дядо ми, от баща ми – той е офицер, инженер във Въздушни войски. Аз знаех кой е капитан Димитър Списаревски и му се възхищавах в годините, когато беше забранен като фашистки офицер. Компютърното поколение е по-склонно да бъде космополитно. По-освободено е и по-лесно застава от другата страна. Аз като историк също се опитвам да погледна от страната на врага, но винаги се връщам към моята позиция. Историята не може да бъде безпристрастна, тя е правена от хора с чувства. Ако някой ви каже -  това е истинската история, не може да му се вярва. Истината е философска категория. Историческата истина винаги има различни гледни точки.       

Първа част на интервюто с Георги Марков
Георги Марков: Време е да покажем на Македония жълт картон