М. Мурджов: Българите не са дозрели за ромската интеграция

Мирослав Мурджов е редови член на ВМРО, както сам подчертава. На 38 години е, женен с две деца и непоправим оптимист, пак по неговите думи.

интервю на Ана Кочева

‒ Откъде сте родом, г-н Мурджов какъв ще се самообявите при преброяването?

‒ От Чирпан съм; естествено, че съм българин.

‒ Защо според вас се стигна до тази история с измислените „етноси”; възможно ли е наистина в НСИ през 2010 г. да боравят със статистики отпреди век, както обясниха причините за гафа.

‒ Ако трябва да бъдем сериозни, недопустими са такива грешки; ако говорим на майтап, сигурно тези „професионалисти” от НСИ искат да покажат колко разнороден е характерът на българите и да установят докъде можем да стигнем в своето самоопределение. Макар че в 21 век всеки трябва да има право да се определи такъв, какъвто се чувства, но не е коректно от професионална гледна точка да се задават такива опции. В крайна сметка България е еднонационална държава, това е записано в Конституцията, а при преброяването, освен „българин”, нека има и графа „други”, там да се вписва всеки, който се чувства различен.

‒ От ВМРО казвате, че уволнението едва ли ще е достатъчно, че виновните трябва да бъдат подведени под наказателна отговорност. Не е ли малко крайно това искане?

‒ Политическите партии понякога да предлагат по‒крайни решения, вместо балансирани и това е основната причина да няма развитие. Оставките няма да решат проблема, а и той едва ли е в директора, въпреки че той носи най‒голямата отговорност. Въпросът е какви са тези специалисти, които работят в Националната статистика и каква е личната отговорност на всеки един от тях, както и оказвано ли е някакво външно вмешателство върху тях. Така че въпросът не е в оставката, а в това в крайна сметка да се получат едни реални данни.

‒ Повече от ясно е, че каквито и да са данните от преброяването догодина, графата „цигани” ще бъде солидна. Солиден е и проблемът с тяхната интеграция. Решим ли е въобще този проблем?

‒ Решим е, но като гледам как реагира българското общество на тази интеграция с най‒пресния случай в училището в Пазарджик, където българчета бяха изтеглени от класовете им заради това, че имало ромски деца, не виждам в скоро време положително развитие. Такива прецеденти няма да доведат до интеграция, а до дезинтеграция, а и българското общество не е достатъчно узряло, за да я осъществи с днешна дата. А проблемът е сериозен и ще се задълбочава и в бъдеще.

‒ Да, но така излиза, че топката е в ръцете само на българския етнос...

‒ Вижте, когато едно малцинство трябва да бъде интегрирано, ако ромското е все още малцинство в България, усилията трябва да бъдат поети от страна на мнозинството. Така че трябва да има адектватни решения и конкретни мерки; в противен случай влизаме в порочен кръг ‒ тия хора ще живеят в гета; ще сриваме гетата; няма да ходят на училище, няма да се образоват, ще създават групички от криминогенни елементи... Всичко минава през образованието, през необходимостта тия деца да влязат в смесени паралелки, за да учат и да се интегрират. Само с административни мерки да глобяваме родителите, които не си пращат децата в училище, няма да стане.

‒ А в Европа обществата узрели ли са достатъчно, за да се справят с проблема?

‒ Европейците са си решили тези проблеми, в интерес на истината; Франция е единствената голяма държава, която не е подписала Рамковата конвенция за малцинствата, но въпреки всичко успешно интегрира големи маси от хора от Африка. Така че начинът е този ‒ решенията да дойдат от българското правителство, а не да се очаква някаква външна помощ. Външният опит е хубаво нещо, но трябва да се съобразяваме с българските условия; всичко останало не е добро решение на въпроса. Пак повтарям ‒ малките ромски дечица трябва да ходят на училище с българските, за да има реална интеграция и те да се чувстват в добра среда.

‒ Артикулира се тия дни една идея за това религията и майчиният език да станат задължителни и в детската градина. Остро реагира ВМРО; поредната провокация ли съзряхте?

‒ Моето мнение е, че майчиният език трябва да се учи в семейството, той затова е майчин, не може тепърва да се изучава в училище. А що се отнася до изучаването на религия, ако това се въведе, трябва да се изучават всички религии. Логично е всички вероизповедания да настояват за това. Иначе позицията на Българската православна църква е предметът религия да се изучава в училищата и това е добре, но трябва да има обща позиция на трите вероизповедания, а не само на едното.

‒ Г‒н Мурджов, а защо случаят с Мирослав Ризински, който е аналогичен с този на Спаска Митрова, някак си е непознат. Неглижира ли се, не знам, но освен спорадично по медиите, почти не се говори за Мирослав, за това, че той гние в македонски затвор?

‒ Македония има фундаментален проблем и той е свързан с правата на гражданите, които живеят там. В тази държава продължават да се случват абсурдни неща, в нея има големи проблеми и те са видими за всички. Трябва да има сериозен натиск, и то външен, върху македонското правителство, за да спазва то критериите и най‒сетне правото на самоопределение на всеки един гражданин да бъде записано и спазвано. В противен случай изпадаме в ситуации, аналогични на тези на Спаска Митрова. Има и редица други случаи, освен на Мирослав Ризински, за които не само българското общество, но и западните фактори и европейски институции не знаят, че се случват. Или може би имат понятие, но не реагират адекватно, независимо че става въпрос за целенасочена кампания. По този начин обаче не може да се продължава. Македония иска да стане част от европейските структури, а щом е така, трябва да спазваш правилата, които действат в тези структури. Интеграцията предполага право на собствено мнение, на самоопределение; нормално е да има хора, които живеят в тази държава, с различно мнение от това на официалните власти.

‒ А как преценявате участието на лидера на ВМРО Кр. Каракачанов в риалити формата на НТВ „Байландо”?

‒ Може ли да не отговарям на този въпрос?

‒ Не виждам причина.

‒ Защото иначе трябва да коментирам абсолютно всички участници; не е коректно да правя коментар само за един от тях. Лично моето мнение обаче е, че политиците нямат място в такива формати. Не става дума само за г‒н Каракачанов. Политиката обаче не бива да се разглежда като благотворителна кауза, тя е възможност за предоставяне на по‒глобални решения за по‒широк кръг български граждани. А благотворителността трябва да е по‒дискретен акт. Но това важи за всички участници, не само за лидера на ВМРО.

‒ Всъщност повечето участници въобще не са политици.

‒ И все пак и за останалите важи същото ‒ ако искаш да направиш нещо, не е необходимо да занимаваш цялото общество, че искаш да го направиш. В противен случай се гони повече показност, отколкото решаване на конкретния проблем. Политиците затова са такива, за да търсят лостове за решаване на конкретния проблем. Не знам парадността дали помага, според мен повече пречи.

‒ А как ще коментирате изказването на вътрешния министър Цв. Цветанов, който вчера обяви, че в Пловдив има симбиоза между кмета Славчо Атанасов, Сергей Станишев, президента Първанов и бизнесмена Гергов за запазване на статуквото?

‒ Нямам представа какво точно е искал да каже г‒н Цветанов, но ако има някакви доказателства, той трябва да ги покаже на обществото. Имам обаче впечатления, че правителството на ГЕРБ, в което вицепремиер е Цветан Цветанов, прави всичко възможно, да пречи на управлението в Пловдив. И ще цитирам няколко примера в тази посока ‒ първо това е неразплащането от страна на управлението на едни 26 милиона за приемане на софийския боклук; друго ‒ министър Дянков написа писмо до Европейската банка за възстановяване и развитие да спре един заем от 30 млн евро за реконструкция на целия град Пловдив. А това си е намеса на държавата в местното самоуправление и не е изключено да има политически подтекст. Така че не е добре министър Цветанов да прави такива загадъчни изказвания; политическите внушения не дават конкретни резултати. Пък ако БСП е решила да подкрепя г‒н Славчо Атанасов, това говори, че той е много сериозна фигура в обществото и това би трябвало да ни радва.