Никола Рахнев за ФрогНюз: Един хеликоптер е като едната птичка - гасене не прави. За 20 млн. лв. щяхме да имаме 4 Ми-17

Това каза пред ФрогНюз Никола Рахнев от Гората.бг.

"Докладът беше отправен първо към Парламента, за да бъде гласуван. Причината да бъде отхвърлен е, че беше включен в огромен пакет от други дейности свързани с Плана за възстановяване и устойчивост и беше отхвърлен по политически причини. След това внесохме този експертен доклад в президентството и никога, никакъв отговор не получихме".

"Когато държавата България може да реши един проблем в голяма степен с много малко пари, защо не го прави? Това е нещото, което ме изважда от равновесие", категоричен е той.

Ето и цялото интервю:

Г-н Рахнев, за съжаление видяхме, че България не е подготвена да реагира адекватно в борбата с горските пожари. Още през 2021 г. бяхте представили пред управниците ни готова концепция с едни изведени от оборудване хеликоптери Ми-17. Какво се случи с тази концепция? 

2021 г. беше поредната година с вълна от горски пожари. За съжаление през тази година загинаха и двама горски служители, изпълнявайки служебните си задължения. Тогава, като голяма обществена организация, свързана със засаждането, опазването на горите и природата в България, ние просто реагирахме. За много кратко време събрахме подкрепата на 70 000 български граждани, които се обединихме около това, че в България трябва да има ефективни решения за борба с българските пожари, а най-добрите решения в тази посока, доказали се в световен мащаб, са тези за гасене по въздух. През 2021 г. България не разполагаше с нито едно летателно средство за гасене по въздух. 

Първото нещо, което направихме, е да изпратим официално писмо до всички институции, започвайки с Народното събрание, Министерския съвет, президента, различните парламентарно представени партии, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", Министерството на земеделието и т.н, с което обърнахме внимание, че този въпрос е изключително належащ и че решения съществуват.

Обърнахме се и към експерти, с които проведохме предварителни разговори и разбрахме, че има военни хеликоптери Ми-17, които биха могли да се използват за пожарогасене, след малки ремонти. Вследствие на това писмо се активираха няколко институции, както и парламентът, и проведохме в широк състав три срещи в Народното събрание. В рамките на тези срещи участваха представители на изпълнителната власт, представители на Министерство на земеделието и храните, Изпълнителна агенция по горите, Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в лицето на главен комисар Николай Николов, Авиоотряд 28, който по това време вече се казваше Национален авиационен оператор, представляван от генерал-майор Златко Златев, военен летец с дългогодишен опит, както и с представители на гражданския сектор. 

Още на първата среща се обединихме, че необходимостта от средства по гасене по въздух е изключителна. Предложението, което ние представихме, е базирано на експертни препоръки, а именно да се върне летателната годност на 4 до 6 хеликоптера Ми-17, които се намираха в авиобаза "Крумово" и в още една авиобаза. 

Тези хеликоптери можеше да се върнат към летателна способност с един капиталов ремонт, който да се извърши в България и щеше да струва не повече от 20 000 000 лв. Говорим за минималното количество, считано от експертите, за да може България ефективно да се справи с пожарите, а именно 4 хеликоптера от тези поне 6 хеликоптери, които можеше да се ползват, т.е. до 5 000 000 лв. за ремонт на хеликоптер. 

Проведохме 3 срещи, на които се дискутираха детайлите, защото беше изключително важно как ще се случи процесът. МВР трябва да дари или прехвърли тези хеликоптери на друга институция. Важен е въпросът кой ще ги стопанисва -  Главна дирекция "Пожарна безопасност” казаха, че не могат да ги стопанисват и управляват, тъй като нямат необходимите законови основи за това. Тогава от Националния авиационен оператор изявиха желание, казаха, че те са експерти в областта, разполагат с обучени пилоти, които ще трябва да покрият определени летателни часове с кофи, които се използват за пожарогасене и се закачат в основата на хеликоптерите. Утвърдиха се механизмите, чрез които да се прехвърлят, начините да се извършат ремонтите, възможностите за финансиране, като бяха идентифицирани 7-8 възможности за финансиране. 

След като завършихме тази серия от срещи, всички бяха изключително мотивирани и вдъхновени и много “за” да се случи това нещо. Аз бях свръхоптимистично настроен, тъй като ние бяхме инициирали тази поредица от срещи и действия, ние бяхме свързващото звено, макар и да е странно, защото сме една неправителствена организация между всички институции. Изготвихме експертен доклад, използвайки експертизата на ген. Златко Златев, както и на няколко други военни летци и от други области. 

Освен за ремонта на хеликоптерите Ми-17, в този експертен доклад ние добавихме и разходите за тяхната 5-годишна експлоатация, как може да се случи, източници на финансиране. Добавихме и оценка за щетите, които нанасят в България горските пожари.

В какъв размер са тези щети годишно?

Първоначалната оценка беше за над 1 млрд. за период от 10 г., впоследствие оценката беше актуализирана с помощта на експертите, тъй като бяхме пропуснали някои приходи за България, в момента тя продава квоти за парникови газове за около 1 млрд. годишно. Оценката беше актуализирана до 2 млрд. за 10 години, т.е. между 100 млн. и 200 млн. годишно губи българската държава от горски пожари за периода, в който беше изнесена официална информация от Изпълнителна агенция по горите и БАН. Този период към тогавашния момент е за периода 2009 г. - 2018 г. 

Какво се случи с този доклад?

Той беше отправен първо към Парламента, за да бъде гласуван. За мое голямо съжаление, изненада и разочарование, гласуването за връщането в летателна годност и възстановяването на тези поне 4 хеликоптери Ми-17 на тази нищожно ниска цена от 20 млн.лв, и по 5 млн. на година за експлоатационни разходи, беше отхвърлен. Причината да бъде отхвърлено е, че просто беше включено в един огромен пакет от други дейности свързани с Плана за възстановяване и устойчивост и беше отхвърлен по политически причини. След това в тази турбуленция, в която се случваха нещата, в крайна сметка този Парламент приключи своя жизнен цикъл, завъртяха се и се отправихме се към нови избори, нещо което се случва десетки пъти последните години.

В крайна сметка ние оформихме този експертен доклад и опитахме последната възможност, изпращайки го към президента, тъй като по това време той формираше служебното правителство. За кратък период от време президентът имаше както представителната власт, така и като главнокомандващ на армията, а тези действия са свързани, тъй като хеликоптерите поне към текущия момент бяха част от армията. Служебната власт тогава отново се назначаваше от президента. Внесохме този експертен доклад в президентството и никога, никакъв отговор не получихме.

Какво беше усещането 3 години по-късно, когато за пореден път, като държава доказахме колко сме безсилни в борбата с горските пожари, предвид всички ваши неуспешни опити да промените това?

При всяка една такава стихия, всеки път усещам болка и нестихваща тъга, чувство на безсилие, че не можем да се справим достатъчно бързо, че изгарят живи дървета, че изгаря природа, че огънят стига до домовете, до къщите на хората, че буквално изгарят човешки животи. В този пожарен сезон досега за щастие няма човешки жертви, но да изгори на човек къщата е много тежко. Една жена ми писа, че са направили 250 декара овощна градина и са искали с това нещо да осигурят бъдещето си, собственото и на децата си, за първи път са чакали плодове от тази градина, но вследствие на горския пожар абсолютно всичко е изгоряло. Когато премине тъгата в мен и онова чувство на чисто човешка съпричастност, емпатия и безсилие, идва едно раздразнение, бих казал гняв дори. 

Когато държавата България може да реши един проблем в голяма степен с много малко пари, защо не го прави? Това е нещото, което ме изважда от равновесие. Идеята е да използваме това, което имаме и за 20 млн. лв., както гласеше експертната оценка - тогава експертите казаха, че щетите може да се намалят с до 40%.

Дори в минималистичната оценка ние можем да спестим от загуби на България, реални разходи - до 40 млн. лв, говорим за разходи, които дори не могат да се остойностят, защото - колко струва един човешки живот? Колко струва животът на горските обитатели, животните, които загиват, колко струва дървесината извън цената й, това са необратими неща. Ако може да се спестява по 40 млн. лв. на година, не знам какво да кажа, то това не е просто престъпна небрежност, то е престъпление спрямо българския народ. 

Десетки години пожарите се случват и ще продължат да се случват, защо не е намерено решение да се закупят ако трябва нови хеликоптери?

В момента има “Кугър”, както и Ми-17, който е само един. Използват се с много малки кофи за гасене с обеми 600-800 литра. В това няма никакъв смисъл, няма ефект, защото количествата вода са малки. Един хеликоптер е като едната птичка, той гасене не прави. Това, което се случва в момента е по-скоро нещо като пиар, да успокоява хората, но не води до реални ефекти.

Като изключим гасенето с хеликоптери, какви са възможностите за превенция в борбата с пожарите? Има ли България изобщо някаква стратегия в борбата с пожарите?

ЕС с неговите директиви и правила ни задължават да имаме стратегически документи, но тези стратегии са само на хартия. Те са направени колкото да отговорим на законодателните изисквания, независимо дали са европейски или наши, вътрешни. Ако България имаше истинска стратегия за борба и за превенция, щеше да е много различно. Най-важна е превенцията, много по-евтино излиза, по-смислено е да предотвратиш нещо, преди изобщо да е започнало или да си готов да го спреш още от самото му начало, отколкото когато вече един огромен горски пожар се е разраснал и ти да мислиш как да го гасиш на десетки, хиляди декара площ, в които той гори. 

Чисто стратегически България трябва да има ефективна концепция и визия за борбата с горските пожари, която трябва да бъде дългосрочна. Няма как за една година или за няколко месеца да се решат всички дългогодишни натрупани проблеми. 

Само си представете ако година след година, целенасочено извън пожароопасния сезон всички институции, които участват в тези процеси, горските стопанства, Главна дирекция "Пожарна безопасност", дори и земеделци работят да се подготвят по определени правилници и начини в очакване на такива пожари, чрез превенция, намалявайки рисковете от тях. Могат да бъдат наложени простички и не толкова скъпи мерки. Ако през определени горски площи има минерализовани ивици, това са участъци, в които не растат трева и дървета, има камъни и т.н и са достатъчно широки, че да спират един пожар, когато той тръгне в някаква посока. 

Има възможности България да се подготвя последователно за рисковете от пожари. 

Ако има качествени горски пътища, през които да излязат пожарните автомобили и средствата за гасене да могат да стигат по земя. Ако се направи мрежа от локации с резервоари, които могат да се събират или дъждовна вода, да има възможност за близки точки, от които да се вземе вода в случай на необходимост. Има мислене и стратегическо планиране за десетки години напред по отношение дори на дървесните видове, на структурата на формата на гората, защото всички знаят, че иглолистните дървета горят живи и мокри, защото те имат смола, те минават най-често в т.нар. върхови пожари, т.е. не гори само тревата под тях, а пламват и короните и всичко се разгаря. Ако се мисли къде да са широколистните и къде иглолистните дървета, в каква комбинация, какви видове са по-устойчиви на пожари. Ако в крайна сметка се обучават хората, защо те са пренебрегнати, забравени. Ако на служителите в горските стопанства, дори и от Главна дирекция "Пожарна безопасност" им се осигурят нормалните средства за работа, говорим за нормално защитно облекло, подходящи пожарогасители, незапалими облекла и всичко останало, ако знаят как да реагират спрямо това как се разраства пожарът, ако се осигури техника, както би следвало да има регистър на цялата земеделска техника, ако тя може по райони бързо и спешно да се извика, за да прокопае просеки, за да може багери или булдозери да изкопаят ивици, които да прекъснат пожара, тогава ние ще може да бъдем, гарантирам десетки пъти по-ефективни спрямо горските пожари и ще можем да намалим десетки пъти рисковете от разрастване на големи горски пожари.

Какво може да се направи след като изгори една гора, може ли почвата да се обработи по някакъв начин след такова поражение?

Зависи от степента на поражение, но ако допуснем, че дърветата в нея са загинали, както за съжаление най-често се случва, те не са напълно изгорели. Тези дървета първо трябва да бъдат изсечени и премахнати, защото в противен случай от тях може да тръгнат определени вредители, които в последствие да се пренесат и в здравата гора и да я поразят в съседство. Първо се изнася тази обгоряла дървесина. След това се изчаква определено време, за да може пепелта, щетите, които е нанесъл пожарът да се превърнат в част от почвата. Реално погледнато те дори я обогатяват. Спрямо новите концепции след това се следи да се види дали гората реално ще започне да се възобновява сама, дали млади дръвчета, семенца, жълъди ще започнат да растат самостоятелно. Ако това не се случи, с голяма гъстота и качество се пристъпва към залесяване. Този процес обикновено отнема от 3-4 до 5 години след самия пожар. Когато изгори една 100-годишна гора, ще са нужни 105 години за да изглежда по начина, по който е изглеждала преди пожара.

Констанца Илиева