Мартин Табаков за ФрогНюз: Ако Европа бе военно силна, щеше да има по-малко значение кой ще ръководи Белия дом

Това посочи пред ФрогНюз международният анализатор и политолог д-р Мартин Табаков.

Ето и цялото интервю:

Имаше ли друг избор Байдън, освен да оттегли кандидатурата си за президентските избори на САЩ. Под натиск ли дойде това решение?

Решението на действащия президент да оттегли кандидатурата си със сигурност не бе доброволен акт от негова страна. Но то дойде след като ръководителят на Белия дом бе изправен пред редица неблагоприятни за него обстоятелства – от желанието на силни в Демократическата партия фигури да сменят своя кандидат до липсата на достатъчно мотивация сред електората на въпросната формация да го подкрепят с гласа през ноември месец.

Тук е важно да подчертаем, че макар темата за когнитивната кондиция на президента да бе водещ дискурс, особено след последния дебат между него и Доналд Тръмп, причините за оттеглянето на Байдън далеч не се изчерпват с нея. Управлението на демократа регистрира и някои значими провали, имащи отношение към живота на обикновения американец. Става дума за покачването на цените на основни стоки от потребителската кошница на гражданите и красноречивия провал при контрола на южната граница с Мексико, където в края на миналата година бяха регистрирани рекордно голям брой опити за нелегална инфилтрация.

Камала Харис ли ще е окончателният кандидат на демократите или е възможно да видим трето лице - Мишел Обама например или някой друг?

На този етап изглежда, че текущият вицепрезидент е абсолютният фаворит за номинацията на демократите. Индикациите са, че тя вече е получила достатъчно голяма подкрепа сред делегатите на демократическата конвенция, която ще започне от 19-ти август, и ще избере окончателният кандидат за президент на формацията.

Камала Харис бе подкрепена вече както от Нанси Пелоси, която бе един от хората, които организираха „преврата” срещу Байдън, така и от лидера на демократите в Камарата на представители, Хаким Джефрис. Така или иначе, машината на Демократическата партия вече работи на пълни обороти в подкрепа на Харис, което изключва възможността за трети кандидат. Включително и Мишел Обама, чието участие в изборите за президент винаги е било по-скоро медиен сюжет, отколкото реално политически такъв. А самите демократите са в достатъчно трудна позиция по отношение на изборите за Белия дом, за да допуснат разделение и спрямо това кой трябва да бъде техният кандидат.

Имат ли демократите възможност да спечелят президентската надпревара, предвид че кандидатурата на Тръмп е известна от доста време - ще имат ли време да мобилизират подкрепа в колебаещите се щати?

Един от основните аргументи в полза на избора на Камала Харис е, че тя е най-разпознаваема спрямо възможните кандидатури от Демократическата партия и успява да мобилизира в най-голяма степен нейния електорат. Но това далеч не е достатъчно, за да спечелиш Белия дом. Оттук базовото съображение срещу нейната кандидатура е, че нейният тесен идеологически профил – бидейки политик от прогресивното крило на Демократическата партия, не е електорално апетитен за независимите избиратели, от чиято подкрепа зависи изхода на президентските избори.

Иначе покрай произхода на Харис – баща афроамериканец, майка от Индия, напълно възможно е да видим „съживяване” на демократите в някои щати от т.нар. „слънчев пояс”, което да върне интригата по места като Невада, Аризона и Северна Каролина. Но на този етап, това е по-скоро хипотеза, отколкото реалност.

Въпреки икономическият популизъм и протекционизъм – общосподелими ценности както за MAGA движението на Доналд Тръмп, така и за прогресивното крило на Демократическата партия, не мисля, че кандидатурата на Харис може да донесе допълнителна подкрепа за нея и формацията в други „плаващи щати” от „ръждивия пояс” (Пенсилвания, Охайо, Мичиган, Уисконсин). Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс изглеждат много по-достоверни изразители на интересите на нискоквалифицираното бяло население от въпросните щати (тоест на „сините якички” сред белите).

Какво ще реши изборите - дали самите кандидати, или тяхното поведение, дори някакви обстоятелства или събития, които биха могли да се случат преди вота?

Това, което винаги решава изборите за президент – електоралното поведение на независите избиратели (ако ги класифицираме по партиен признак) или това на гражданите от предградията (ако ги класифицираме по географски признак). Ако Доналд Тръмп успее да мобилизира достатъчно голяма подкрепа сред белите жени от предградията (обикновено това са жени с по-висок образователен ценз и социално-икономическо положение) и увеличи преднината си пред демократите в подкрепата на нискоквалифицираните бели мъже, той ще бъде следващият президент на САЩ. Особено ако продължи тенденцията за увеличаване на подкрепата за Тръмп сред испaноговорящите.  

Демократически или републикански президент е по-добър вариант за Европа?

По принцип Европейският съюз има по-гладка комуникация със САЩ, когато във Вашингтон има демократическа администрация. Обикновено в тези случаи проблемите между двете страни на атлантическия океан – 2% от БВП за НАТО от страна на европейските държави-членки на Алианса, субсидираните производства, личната информация, която събират американските социални медии, налаганите мита – биват заравяни под килима.

Когато Белия дом се ръководи от републиканец обаче, автоматично се появяват искри между САЩ и Европа. В това отношение, когато бе президент, Тръмп не бе изключение, а потвърждение на правилото. Тогава американският президент наложи, например, мита на стоманата и алуминия, с което простреля не Китай, а именно ЕС. Сравнително скоро чухме и как републиканецът заяви, че ще ограничи предоставянето на разузнавателна информация на партньорите си от НАТО. А това, че той би окуражил неприятелски страни да атакуват държави-членки на Алианса, ако те не заплащат 2% от БВП-то си в бюджета на НАТО, е нещо, което няма нужда от коментар само по себе си.

И ако рисковете пред Европа при избирането на Тръмп да са ясни, то не трябва да се подценяват и тези, свързани с поредния демократически президент, доколкото това би означавало още от същата инерция. А тя  – удобното облягане на силата на американците като алиби за отказ от развиване на собствен и самодостатъчен военно-промишлен капацитет, свиването на геополитическото влияние на ЕС и демографско-икономическата маргинализация на съюза – не се развива в полза на европейците. Всъщност, ако Европа бе силна, това кой ще ръководи Белия дом, щеше да има по-малко значение.

Споделяте ли лошите прогнози за Европа и Украйна, ако Тръмп и вицепрезидента му Джей Ди Ванс спечелят битката?

Индикациите, които идват от тандема Тръмп – Ванс по отношение на войната в Украйна, не са окуражаващи. Но тук трябва да направим едно уточнение - би било необективно да се вменява някаква русофилия на републиканската кандидат-президентска двойка. Техните съображения спрямо изпращаната от САЩ помощ на Украйна – освен че срещу нея не е предоставена реална отчетност от украинските власти и тя може да бъде пренасочена към обезпечаването на контрола по южната граница на САЩ, например - не се дължат на някакви дълбоки геополитически съображения, колкото на прагматични бизнес сметки. Ако мога да обобщя позицията им, тя е следната: Вашингтон предоставя финансови средства за проблем, който е преди всичко европейски, а още преди войната в Украйна САЩ плащаха сметката на европейската сигурност. Тази логика почива на разбирането им, което разглежда света партикуларно, а не като взаимосвързана мрежа от споделени ценности и интереси. Макар че това не е целта на тандема Тръмп/Ванс, тяхното разбиране за света ще бъде инструментализирано от Владимир Путин в максимална угода на Кремъл.

След последните президентски избори на САЩ, поддръжниците на Тръмп щурмуваха Капитолия. Възможно ли е и сега, независимо какъв ще е резултатът, да се стигне до граждански размирици?

Ако там отново се стигне до такива граждански размирници, то няма да има значение кой е спечелил президентските им избори, тъй като всички американци ще бъдат от страната на загубилите. Куршумът, който преди дни забърса ухото на Доналд Тръмп, този път може да уцели цялата демократична политическа система. В този процес на поляризация и радикализация, които обтягат и опъват гъвкавата мембрана на политическата им система до краен предел, няма невинни. Демократическата партия се превръща в шапка с дългия периферия, под чиято сянка удобно се облягат субкултурни гета, чийто светоглед се формира от позитивната дискриминация и философията на онеправданото малцинство. Как да се чудим тогава, че дългогодишен демократ като Джо Манчин я напусна? Републиканската партия пък, която преди бе формацията на „закона и реда”, се превръща в бледа сянка на себе, след като тя усвоява все повече личностните дефекти на нейния лидер Тръмп, превръщайки ги в политически компендиум.

Илияна Маринкова