Ивайло Иванов за ФрогНюз: За Тръмп НАТО е досаден въпрос. По-лошо е, ако го използва, за да изнудва европейците

Това каза за ФрогНюз Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност и член на Съюза на офицерите от резерва "Атлантик".

Ето и цялото интервю:

Днес разбрахме, че Тръмп е избрал Дж. Д. Ванс за свой кандидат-вицепрезидент, като новина събуди безпокойство заради позициите му срещу помощта за Украйна и ангажиментите в НАТО. Споделяте ли тези притеснения?

Това беше един от възможно най-лошите варианти за кандидат-вицепрезидент на САЩ за нас европейците. Вицепрезидентската номинация на Дж. Д. Ванс олицетворява едно от най-изолационистките крила в Републиканската партия.

Това е човек, който смята, че ангажиментите на САЩ към Европа, към НАТО и в частност към Украйна трябва значително да бъдат редуцирани. Говорейки за трансатлантическите отношения, той смята, че Европа трябва да увеличи разходите за отбрана и да не разчита толкова много на САЩ - нещо, което по принцип е вярно и трябваше отдавна да се случи. Но начинът, по който и Доналд Тръмп провежда тази политика по отношение на увеличаване разходите за отбрана от страните-членки на НАТО е деструктивен - публично, под натиск и обвинявайки съюзниците. Това създава напрежение в рамките на НАТО, а основната сила на организацията е доверието между страните. Подобни похвати спрямо съюзниците не създават доверие, напротив - създават недоверие.

Това е очевидно и от действията, които европейските лидери предприемат с оглед на евентуалното преизбиране на Доналд Тръмп. Виждаме различни инициативи, които целят евентуална промяна в американската външна политика да има по-малко въздействие върху европейските интереси. 

Между другото - странна е трансформацията на сенатора от Охайо (Джей Ди Ванс, бел. ред.), който при предишната предизборна кампания наричаше Тръмп глупак, сравняваше го с Хитлер. Има доста критики дали Дж. Д. Ванс е претърпял трансформация, или вижда възможност да влезе в близките кръгове на Тръмп и в крайна сметка да получи тази номинация. Заявките до момента както от изказвания на Доналд Тръмп, така и от избора му на вицепрезидент, не вещаят нищо добро за трансатлантическите отношения, за Европа, и разбира се, в частност за Украйна.

До какво може да доведе едно евентуално управление на Тръмп и Дж. Д. Ванс? 

Би имало значително съкращаване на американския ангажимент към европейските съюзници. Между другото, преди няколко дни имаше информация, че на среща между неофициални съветници на Тръмп и европейски представители е било заявено, че САЩ ще намалят споделянето на разузнавателна информация със съюзниците. Това е доста притеснителен сигнал.

Няма никакво съмнение, че САЩ разполага с огромни възможности от гледна точка на събирането на разузнавателна информация. Намаляването на достъпа до тази разузнавателна информация ще затрудни Европа и в частност страните-членки на НАТО да се подготвят по-добре срещу евентуалните заплахи. 

Тук има и нещо позитивно - въпреки своите разузнавателни възможност САЩ не могат да покрият всичко и навсякъде. Те също разчитат на информация от своите европейски съюзници, така че ние имаме някакъв актив, който да изтъргуваме. Това търгуване е в похватите на Тръмп, който, като един бизнесмен, обича да се хвали, че може да сключва сделки. Има възможност в САЩ да бъде показано, че ние също, макар и не в такава степен, добиваме информация, която е нужна на САЩ. Този път е двупосочен - ако САЩ намалят достъпа до разузнавателна информация или споделянето с нас, ние също можем да ограничим споделянето на разузнавателна информация със САЩ. Ако се предприемат такива действия, вероятно ние ще тръгнем в тази насока: по терминологията на Тръмп - да изтъргуваме и да може да си осигурим някаква добра сделка.

Това обаче не е позитивен подход към проблемите на сигурността. Този транзакционен подход на Тръмп - “давам нещо, вие какво ще ми дадете” или “как ще остойностите това, което аз давам”, е дълбоко неразбиране на това как функционира системата на международните отношения и в частност проблемите на сигурността. Тук има много неща, които не могат да бъдат пряко остойностени - като влияние, мека сила, възможности за въздействие. Няма как да сложим някакъв количествен измерител на такъв тип неща, а те са много важни в международните отношения, не бива да бъдат подценявани. Тръмп, както показа и през първия си мандат, не разбира този начин и това е една от опасностите, свързани с евентуалното му връщане на власт.

Има ги и опасенията, че помощта за Украйна ще бъде силно редуцирана, може би дори САЩ ще влезе в диалог с Русия, ако Тръмп стане президент. Вие съгласен ли сте с такава теза?

Трудно е да прогнозираме какво би направил Тръмп. През първия му мандат видяхме, че една от неговите характеристики, която също е негативна по отношение и на НАТО, и на Европейския съюз, е, че Тръмп не харесва многостранните формати. Той обича преките двустранни преговори. При него има чисто личностни психологически черти - той обича да бъде център на вниманието, във всички фокуси, погледите да бъдат фокусирани върху него, което не се получава в многостранните формати - другите лидери също са важни, Тръмп не може да изтъкне по такъв начин. В двустранни преговори пък обича да се среща с лидери на водещи държави, по този начин да подчертава колко важни са САЩ и колко важен е той самият. 

Говорейки за този маниер и личностна характеристика на Тръмп, всеки може да се върне към онзи момент, който изключително добре описва личността на Тръмп - на Срещата на върха на НАТО през 2017 година в Брюксел той брутално изблъска черногорския министър-председател, за да се откаже в центъра на камерите. Изключително безпардонно. Това е ярка демонстрация на типажа на Тръмп като личност.

Имайки предвид това, не можем да изключим възможност, в която той би търсил някакво подобно взаимодействие с руския президент Владимир Путин на двустранна основа. Още повече, че руската страна показва през първия мандат на Тръмп, че доста умело може да експлоатира личностните му характеристики и, ако не беше от една страна - критиката на Демократическата партия, от друга страна - несъгласието в Републиканската партия по отношение на подобен тип действия, можехме да видим и някакво развитие. Тогава това беше предотвратено, но имайки предвид почти пълния контрол, който Тръмп установи върху Републиканската партия и голямото му влияние върху републиканците в момента, при бъдещ мандат има опасност да не видим такъв тип вътрешни съпротивления в  Републиканската партия.

Има го обаче сближаването на Русия с Китай и Северна Корея. Това е шансът в ползва на Европа. Тръмп е изключително фокусиран върху Китай. Той вижда заплаха от Китай както във военно, така и в технологично и особено в икономическо отношение. Сближаването между Русия и Китай от една страна, а от друга - със Северна Корея и Иран, би направило неприемливо за Тръмп подобно сближаване с Русия. 

Също така, следва да отчетем и твърдите произраелски позиции на Тръмп - изключително силни, крайни. От тази гледна точка, ролята на Иран и сближаването на Русия с Иран работи срещу възможност да се случи някакво сериозно сближаване на САЩ с Русия или да се търси някаква сделка между Путин и Тръмп през главата на европейските страни в ущърб на тяхната сигурност.

Една от характеристиките на Тръмп е, че до последния момент дори самият той не знае какво ще направи. Той действа доста импулсивно. Ако в първия мандат все пак около него имаше опитни политици, особено в сферата на външната политика, хора със сериозна биография, които можеха да сдържат подобни импулсивни прояви, то сега поне на пръв поглед не се вижда да има подобни хора. Това е другата опасност от връщането на Тръмп на власт - на практика той няма да има никакви ограничения. Вече споменахме, че Републиканската партия е под негов много силен контрол, което също намалява възможността да има някакъв външен институционален контрол върху действията на Тръмп, ако стане отново президент.

Дебатираме много каква би била външната политика на Тръмп, особено по отношение на НАТО. Трябва обаче да си даваме ясна сметка, че Тръмп е фокусиран изключително върху вътрешната политика на САЩ. Да, Китай взема особено място в външнополитическите му възгледи, но връщането на Тръмп на власт ще бъде насочено основно към вътрешната политика и към цялостно преформатиране на американската държава. Това е голямата амбиция на Тръмп и там ще бъдат хвърлени огромните усилия.

За Тръмп НАТО е един дори не второстепенен, а по-скоро досаден въпрос, който той ще трябва да решава, по който евентуално ще бъде критикуван. Това е в най-добрия случай. В най-лошия случай НАТО ще бъде инструмент, чрез който Тръмп ще изнудва нас, европейците, да правим различни отстъпки. В този стил на включване на сделки и виждането на всичко като бизнес - “аз давам, вие какво ще ми върнете”, очаквам още в първата седмица на евентуално управление на Тръмп да видим икономически ултиматум за вдигане на разходите за отбрана в рамките на НАТО. Заедно с това - реторика от типа “ние даваме основен принос в рамките на НАТО от гледна точка на отбранителните способности, затова искаме да паднат определени мита за американски стоки, които да влязат на европейския пазар, различни други регулации да бъдат облекчени за американските производители”. 

Знаем, че Тръмп много обича да работи и със заплахите. Той многократно вече е декларирал в предизборната си кампания, че обмисля налагането на поголовно 10% мито върху европейските стоки, които влизат на американския пазар. Със сигурност ще има изостряне на икономическите взаимоотношения между европейските съюзници и САЩ. Там има постоянни търкания. Това, че в момента изглежда, че такива не съществуват, е просто заради подхода, който двете страни избраха с идването на Джо Байдън на власт - да свалят напрежението. Тези противоречия обаче не са изчезнали, те продължават, ние продължаваме да водим преговори без да сме постигнали някакъв сериозен напредък в икономическата сфера, защото всеки защитава своя национален и икономически интерес. При Тръмп обаче очаквам още в първата седмица, най-много в първия месец, да видим ескалация на икономическите противоречия, които съществуват между нас.

Нов мандат на Тръмп изглежда ли Ви неизбежен? Особено след атаката срещу него, някои анализатори изразиха мнение, че преизбирането на Байдън е почти невъзможно. 

Дали победата на Тръмп е сигурна - все още резултатите са твърде близки. Този особено ужасен инцидент от неделя, който трябва да бъде осъден решително - политическото насилие е неприемливо в демократичните общества и по никакъв начин не може бъде толерирано, му дава допълнително предимство, което виждаме, че той моментално експлоатира. 

Все още обаче изборите са твърде далеч - имаме около 4 месеца до тях. Това е твърде много време. Могат да се случат много неща. Към този момент не бих прогнозирал категорична победа на Доналд Тръмп. Включително може да се стигне до смяна на кандидата на Демократическата партия и това изцяло да промени динамиката на предизборната борба.

Много неща могат да се случат, но със сигурност едва ли ще видим някаква категорична победа на когото и да е от двамата кандидати. Все още голям процент от американските избиратели не са решили за кого ще гласуват. Освен това, да, Тръмп консолидира Републиканската партия зад себе си, но от гледна точка на гласоподавателите - има около 15% от републиканците, които не са готови да го подкрепят. Много е важно как ще гласуват те - дали просто ще се въздържат от гласуване, дали част от тях ще подкрепят кандидата на Демократическата партия, въпреки че не го харесат, но смятайки, че от два възможни лоши избора, той е по-добрият избор, отколкото Тръмп.

Пред кампанията на Тръмп има сериозни проблеми, които трябва да бъдат решени по отношение на различни категории гласоподаватели. Там влизат например  жените - видяхме отдръпване на Тръмп от по-крайните политики на Републиканската партия по отношение на абортите. Той свали отговорността от себе си и казва, че ще остави този въпрос да се решава от отделните щати, няма да бъде решаван на федерално ниво, защото това е линия, по която може да бъде атакуван от Демократическата партия. Също така, особено жените не гледат с добро око на тези рестриктивни политики по отношение на своите права на аборт. 

Тепърва ще видим развитието на кампанията. Тя навлиза в решителната си фаза и към момента Тръмп да има превес. Когато се гледат социологическите данни, следва да се има предвид, че на национално ниво те не дават достатъчно добра представа. Това, че води Тръмп или води Байдън, няма особено голямо значение, защото изборите ще бъдат решени в 5-6 щата - т. нар. висящи щати, за които не е ясно кой ще спечели. По-скоро трябва да се гледат социологическите проучвания в тези щати - кой взима надмощие там, защото в крайна сметка те ще решат изхода от предизборната борба.

Илияна Маринкова