Николай Радулов: С протакане властта приспива полицейските протести

Д-р Николай Радулов е консултант по проблемите на националната сигурност. Секретар на МВР в правителствата на Стефан Софиянски и Иван Костов. Преподава по проблемите на сигурността в Нов български университет и Института по библиотекарство и информационни технологии. Семеен е, има дъщеря и син.

Интервю на Стойко Стоянов

-Г-н Радулов, какво отключи насилието в МВР през последните месеци?
- Проблемът не се е появил в МВР през последните  месеци. По-скоро различните форми на насилие са белег на това политическо управление. В цял свят стават издънки с употребата на сила, но в България нещата придобиват по-организиран характер и в никакъв случай не можем да говорим за издънки. В полицаите умишлено бе насаждано чувството, че трябва да се отнасят по-твърдо при определени условия. За съжаление това не са условията, за които законът изрично разрешава използването на сила. Така се появиха скандалите с потушаването на миньорските протести в „Марица-Изток”. Обществото си спомня, как тогава миньор „сам” си блъскаше главата в асфалта. По-късно се стигна до побоя над еколозите в центъра на София, разгонването на пенсионери пред Минстерски съвет, побой и арести на студенти на 14 януари, мистериозната съмрт на арестанти в килия на РПУ и полицейски автомобил.
Този модел на работа получи най-мощна подкрепа, когато Румен Петков ръководеше МВР. От телевизионния екран той заяви, че е разпоредил при полицейски акции, ако трябва

  служителите да вървят и по ръба на закона

 А в такива случаи и най-лекият повей на вятъра може да те прехвърли от другата страна. И това се случваше многократно.
Но в крайна сметка полицейското насиле е следствие от недостатъчно компетентно управление, слаба подготовка на служителите, непрофесионален инструктаж при работа, слаба дисциплина, липса на сигурна комуникация между различните звена в системата, недостиг на служители, лошо заплащане и т.н.
- МВР търпи сериозни критики, че липсва  ефективност и резултатност от работата на отделните специализирани звена. Как се стигна до този блокаж?
 - Безкрайните скандали с досиета и агенти  напълно блокираха дейността на службите, занимаващи се с разкриване, предодвратяване и пресичане на престъпна дейност. Според световните стандарти резултатността в тази система се базира на 90 % агентурно-оперативна работа и 10 % използване на СРС. При нас дисбалансът е грандиозен – 5 % агентурно-оперативна дейност срещу 95 % СРС. Обяснимо е нежеланието на гражданите да съдействат за противодействие на престъпността, предвид заплахата да бъдат осветени – било като секретни сътрудници, било като подали сигнал или свидетели. Защитата, която държавата би трябвало да им гарантира, е несъществуваща, а това е публично известно. Да си припомним осветяването на арх. Янев, издал корумпирани служители от пътния фонд.
 Кризата в агентурно-оперативната дейност е тотална. От разговори с хора от МВР научавам, че в момента 

   на един оперативен работник в полицията се падат 0,8 секретни сътрудници, а в ДАНС - 0.5.

Световният стандарт в аналогични стрктури е между 5 и 12 сътрудника на служител. Това обяснява ниската разкриваемост на по-сложните престъпления, както липсата на резултат при около 150 знакови убийства. Тази статистика прави съвсем несъстоятелна и тезата на управляващите, че в страната съществува сериозна готовност за противодействие на тероризма.
 Авторитетът на МВР бе компрометиран и след няколко знакови дела, водени от Военна прокуратура и съда спрямо служители от министерството, изпълнявали служебния си дълг и  заповеди на  началници.
 Граничен полицай бе подложен на наказателно преследване заради турски рибар, нарушител на границата, който отказа да му се подчини и опита да му вземе автомата. Подобна беше и ситуацията с полицай който защити  българския трибагреник от група пияни роми, които решиха да се гаврят със знамето. Христоматиен обаче е случаят по делото „Чората”. Той протече при многобройни нарушения на НПК и завърши с присъда от общо 82 години затвор за групата полицаи от Благоевград. А те бяха изпратени на операция за задържане на  известен трафикант на хора и наркотици, и то по време на протичаща национална операция.
  Общият ефект от тези скандали е демотивиране на служителите от органите за ред и сигурност, за да не изпълняват съвестно работата си. Вероятните вдъхновители на подобно отношение са престъпните групировки и представителите на сивата икономика, които се чувстват комфортно в условията на безнаказаност.
- Вътрешното министерство загуби катастрофално и доверието на хората. Защо обществото не вярва на професионализма в тази система? 
- През последните 7 години органите за обществен ред и сигурност бяха силно компрометирани, като резултат на неефективна работа, а през последните две години са раздирани и от скандални  разкрития за връзки с организираната престъпност и сивата икономика.
Корупцията и безхаберието в тези структури е просто проекция на съществуващия управленски модел. Системата на политическите кабинети в отделните министерства бе създадена с идеята, че те ще са изразител на политическата воля на управляващите за просперитет. На практика се получи точно обратното. Политическите кабинети в сферата на сигурност, в които рядко влизат професионалисти, се намесват в оперативното управление, забъркват страхотни каши, а в последствие отказват да поемат и политическа отговорност. Те с охота се занимават с кадруване на управленския състав, като основни качества при подбора им са демонстрираната политическа лоялност, лична преданост, или роднински връзки на кандидатите. В резултат се мултиплицира некомпетентност и се извършва скрита реполитизация. Промените в законите, свързани със специалните служби се правят „на парче” и целят единствено заблуждаване на партньорите от ЕС и САЩ, като практическите резултати са увеличаване на управленските нива.

  Лошата работа на органите за обществен ред и сигурност се дължи над 90% на лошо управление, умишлено или по некадърност и едва 10% са резултат на субективния фактор - на работещите обикновени служители.

 Трагичното е, че редовият състав – около 45 000 служители, който е на улицата и всеки ден рискува здравето и живота си, получавайки при това символични заплати, е принуден да изпълнява некомпетентни разпореждания, а понякога и умишлено деструктивни заповеди на ръководители, чиято цел е или тясно партийна, или е свързана с лично облагодетелстване.
Срутено е доверието между МВР и обществото защото все по-често структурите за обществен ред и сигурност се използват като пиари за отвличане на вниманието от глобални дефекти на управлението.
Тези фактори убиха надеждата, че МВР и редовият полицай могат да те защитят. Затова в село Мечка и на други места народът търси сам начин да се спасява от бандитите.
-Ще има ли ефект от показните арести на знакови босове през последните месеци, или ще останат поредния медиен балон?.
- Ако искаш да заявиш волята си пред престъпния свят за налагане на ред в държавата, трябва да го направиш явно, да ги извикаш там, където си назначен да прилагаш закона, а не да правиш тайни срещи с тях. Пример за това беше позицията на генерал Бонев. Събра в сградата на МВР така наречените босове, които се свързваха с престъпния свят и генерираха напрежение в обществото. Всичко стана явно, даже медиите заснеха влизането им в министерството. Ефектът от такава среща беше реален и всички помнят, че в продължение на няколко години беше сравнително спокойно. Що се отнася до тези арести сега, то те се свързват от обществото с появата на различни еврокомисари, които периодично идват на проверка. Властта замазва на Брюксел очите с подобни акции. После почват да се точат безкрайни дела в годините, свидетелите си губят паметта, обвиняемите започват да се разболяват и т.н. В крайна сметка за обществото остава усещането, че тези хора от сенчестия свят са безнаказани, а шумотевицата около тях е димнна завеса пред ЕС. Същата е сега ситуацията и с аферата с НАП и източваното ДДС. Първо прокуратурата, МВР и ДАНС излизат и казват, че на Мургина й е отнет достъпа до секретна информация, че са изчезнали милиарди, че 10% от данъчните са замесени в аферата. А после изведнъж премиерът отива на посещение в НАП и казва, че няма да ги остави на вълците, че всеки който говори срещу НАП е заплаха за националната сигурност. .Аз пък мисля, че такава

  заплаха е всеки който краде милиони от данъкоплатеца,

 а този който го защитаваь е техен съюзник и съдружник.
- Преди година по времето на Румен Петков  така наречените братя Галеви бяха важни за националната сигурност, а сега са сред най-важните арестанти за прокуратурата. Какво се случи?
- Факт е, че преоритетите на националната сигурност за няколко месеца се обърнаха на 180 градуса. Вероятно  зависят от личността на съответния министър в МВР. Отношението на държавата към Галеви се  промени  сега коренно, но вследствие на оказан натиск отвън.
От информацията, с която разполагам,

  Галеви никога не са били важни за националната сигурност.

Топлата им връзка е БСП. Тя има корени в миналото. Те са имали пряк контакт с кабинета на Жан Виденов. През февруари 1997 г., когато служебното правителство на Стефан Софиянски пое властта, установихме, че няколко месеца по-рано дупнишките братя  са назначени доста мистериозно в МВР. Единият е постъпил в служба БОП, а другият - в едно от охранителните подделения. Преди това те са били напуснали системата и са упражнявали частен бизнес. Впечатляващо и подозрително  е, че това връщане на работа в МВР става непосредствено преди БСП да напусне властта.
Целта на  повторното им вкарване сигурно е била защита на някакви интереси, да останат като подвонци в службите и да обслужват структури и отношения извън МВР. Когато министър  Богомил Бонев разбра за новото им назначение, беше взето решение за незабавното им уволнение. Проверки показаха, че като бизнесмени те са свързани със съмнителни групировки. Появата им в специалните служби беше абсолютно нередно. Тя се коментираше от служителите, а присъствието им действаше демотивиращо на състава. Ръководството на министерството беше категорично, че чрез присъствието си сред служителите,  те развалят морала в МВР.
- Полицейските протести са факт от няколко месеца, какви са вашите прогнози за решаването на конфликта?
- От страна на ръководството на МВР се забелязва ясно, че се опитват да приспят вниманието на недоволните служители. Правят се мними ходове, че се преговаря, че нещо ще се промени. Но това е техниката на протакането. Тя прозира и в активното желание да се правят първи копки на нови полицейски сгради, да се обещават неща, които явно ще се прехвърлят за изпълнение от следващото правителство. Но тези послания на ръководството на МВР не са толкова загадъчни и сложни, и е елементарно да се пробутват на опитни криминалисти  и оперативни работници, свикнали да работят на по-сложни нива. Тази тактика не е приемлива за недоволните служители и очаквам недоволството им да ескалира..

Очевидно е, че протестиращите нямат политически искания. Техните желания са да бъдат оставени да изпълняват задълженията си и да имат достойни условия за работа и живот. Но те няма да се откажат оживено да коментират слухове и информации за злоупотреби от ръководители на ведомството. Така, докато чакаха отговор заради каква далавера кубинките им се късат за по-малко от месец, една висшестояща

  дама от министерството спечели прозвището „Г - жа  25%”,

заради упорството й да получава четвъртинка от всяка сделка в МВР. Пред нея образът на скандалния от преди години „Мистър 10%” направо бледнее.
 Парадоксален е и прецедентът с човека, който зае мястото на Камен Пенков. Бил е съветник на премиера Станишев по здравните въпроси. През живота си не е работил никъде реално в жива среда, освен в президенството и МС като съветник. В системата на МВР професионалистите се съмняват, че здравният специалист може да съветва ефективно, а камо ли да управлява.
В разговори на колеги, участващи в т.н. „пушене”, пролича и професионалното им негодувание, че трудът им се експлоатира и проваля често от висшестоящите, че разработки и действията по тях стават известни на престъпници и повод за израстване на някои от началниците. Протестиращите полицаи ясно съзират и стремежа за противопоставяне на ДАНС и МВР чрез разликите в труда и заплащането. По-старите служители го идентифициран със стратегията от 80-те години на ЦК на БКП да превърне МВР в гръмоотвод за неудачите в държавата.