Николина Чакърдъкова: Технологиите ще се подчинят на фолклора

Интервю на Ренета Попова

- Г-жо Чакърдъкова, модерните тенденции вземат ли превес над националния фолклор в големия град?

- Самата аз не мога да усетя подобно съперничество, защото живея в провинцията. В Гоце Делчев творя, там е целият ми екип и не случайно останах да живея там. Това е мястото за мен, където човек се зарежда с положителна енергия и по-лесно може да се самосъхрани като индивид. Аз черпя енергия от там, за да я донеса в големия град. Точно това смятам да направя на 10, 11 и 12 декември в зала 1 на НДК. Аз не мога да усетя съперничество между модерното и фолклора. Фактът, че успяхме за много кратко време да напълним залите, означава, че имаме успех, а дали хората имат повече нужда от фолклор, мога само да гадая.

- Не са много българските изпълнители, които успяват да напълнят зала 1 на НДК, а вие ще го направите три пъти, в три последователни дни?

- Зала 1 на НДК е голяма отговорност – 4000 човека по две очи – 8000 очи, които гледат теб. Те анализират и очакват да видят това, за което си ги поканил. Артистът не трябва да лъже, а най-малкото, което може да направи, е да надмине очакванията на публиката. Тази година аз съм много щастлива. Билетите за 11 декември се изкупиха за 25 дни, за 12 декември са също почти разпродадени. Искам да благодаря на НДК, че много бързо реагираха и имахме късмета, че залата не беше ангажирана и веднага резервирахме втората дата, когато разбрахме, че има много желаещи, които не успяха да си вземат билети.

- Датите всъщност са три. Към кого е насочена инициативата „Подари щастие за Коледа” – мотото на предпремиерния ви спектакъл на 10 декември?

- Създадохме този грандиозен спектакъл и ми се иска да бъде достъпен и за тази част от обществото, която няма финансовата възможност да си го позволи. Така се роди идеята за „Подари щастие за Коледа”, която е насочена към пенсионери, инвалиди, социално слаби. Със съдействието на Столична община срещу символичната цена от 5 лв. предпремиерно тези хора да могат да се насладят на спектакъла „Най-голямото богатство”. Искам да се обърна към всички социални служби, които желаят да се включат. На тел. 0700/ 20 123 организаторите приемат заявки. Билетите с намаление се продават за групи над 10 човека.

- На три пъти се разминавате на косъм от смъртта. В подобни гранични моменти човек прави цялостна ревизия на живота си. Как се чувствате след 6-годишно отсъствие от голямата сцена?

- Като чисто нова, чувствам се като преродена, има какво да покажа. Разбира се през тези 6 години аз не съм спирала да работя, но с по-забавени темпове. Изнасях по-малки представления, защото силите не ми стигаха поради уважителни здравословни причини да се заема с нещо толкова отговорно и грандиозно.

- 6 години ли планирате този спектакъл?

- Действително така се случи. Близо 6 години се каня, и на 7-мата го направих, както се пее в една българска песен. Подготвях се емоционално и психически, сега вече съм готова и физически. Разбира се през тези 6 години много често се променяха мислите ми. Променяха се постоянно приоритетите ми кое е по-важно в живота, тъй като минах през много състояния. В момента се чувствам в апогея на мислите си, на чувствата си, на хармонията между душа, сърце, дух и тяло. Ако спектакълът се беше случил преди 4 г. нямаше да е толкова хубав, както сега.

- И кое е най-голямото богатство?

- Здравето, силата, мирът и любовта. Това никъде не се продава и с пари не се купува. Всичко е заложено в това мото, което е от песента „Най-голямото богатство”, както съм озаглавила и спектакъла. Ще се опитам в зала 1 на НДК да помогна на всички хора с хубавите песни, танци, костюми, декор, да изживеем празник на душата. Трябва да се научим да се радваме на живота, да го ценим и да се възползваме от малкото хубави моменти, които можем да получим. Защото се оказва, че лошото е навсякъде около нас, не пита кога да дойде, нахлува в живота ни по всяко време.   

- За първи път ли експериментирате с модерна технология като 3D Мапинг в съчетание с традиционния ни фолклор?

- Не само че за първи път експериментирам, но се оказа, че в България все още никой не е експериментирал. С гордост и с леки притеснения заявявам, че аз съм първата, която ще съчетае 3D Мапинг, поставен в основата на българския фолклор. Най-високите технологии, с които работят международни звезди като Мадона и Бионсе, ще се подчинят на фолклора. Водело ме е желанието да покажа, че ние не сме по-лоши от другите, а българският фолклор не е музеен експонат. Когато го пречупиш през призмата на младостта, технологията на 21 век ти дава възможността да се променяме и отиваме в други измерения. На сцената на зала 1 на НДК ще сменим поне 10 картини. Досега на фона на един декор, сме изнасяли няколко часов спектакъл. Различните картини няма да бъдат просто прожектирани на видеостена. На сцената ще има изграден 200 кв. м декор. Избрах за основа фасадата на музея в град Гоце Делчев. Когато обаче погледнем зад стените му и влезнем вътре, ще видим нашата история, нашето национално богатство и духът му. Чрез технологията на 3D Мапинг ще заведа публиката в моя роден край и ще й покажа красотите му.

- Как се финансира подобен мегапроект и то по 3?

- Нужен е много труд. Начинът, по който аз процедирам, е, след като имам идея какво искам да създам, да отида до банката и да изтегля кредит. В началото работя сама, търся докъде ще ми стигнат силите. След това с изцяло подготвен проект започвам да търся съмишленици, които биха ме финансирали. С моя екип изпратихме близо 100 писма до бизнеса и водещи банки в страната. Малцина откликнаха. Искам да благодаря на г-н Цветан Василев. Благодарение на него спектакълът ще е визуално пищен, защото иначе не бихме могли да си позволим 3D Мапинг. За спектакъла освен това са изработени над 100 костюма – аз ще сменя 4, както и целия танцов ансамбъл. Във всички костюми са вплетени мотиви от македонския край, с ръчно изработена бродерия от сърма от жена, в чийто род този занаят се предава повече от 300 години от поколение на поколение. Относно инициативата „Подари щастие за Коледа” отново изпратихме покани към бизнеса с малка финансова помощ, с която да покрием поне техническите разходи. Отзоваха се единствено мои близки приятели, които ми имат доверие.

- Има ли интерес към българския фолклор от страна на младите? Самата вие имате фондация за откриване на млади таланти?

- Фондацията ми основно е свързана със съхранение и популяризиране на български фолклор. Със сигурност има интерес от младото поколение. Политиката и философията на телевизионния ми канал „Фолклор ТВ” е да съхранява и популяризира българския фолклор. 24 часа в ефира ние излъчваме фолклор от всички етнографски области на страната. В нашата медия се преплитат много поколения. Като започнем от 5-годишните деца и стигнем до онези достолепни жени, които са на преклонна възраст. Има невероятна приемственост между поколенията.

- Тежък ли е пътят за реализация в днешно време в сферата на фолклорните изкуства?

- Към българския фолклор има интерес, но още трябва да се отвори политиката на държавата към националното. Може да има много жанрове музика, изкуства, но българският фолклор е неписаната история на нашия народ. Българският фолклор е визитната картичка на България, а не поп фолка, поп музиката, операта, които аз много уважавам. Каквото е отношението на политиците към българското фолклорно изкуство, такова е отношението му към всяко друго изкуство в България. Това обаче не е оправдание да спрем да работим. Аз съм ярък пример за това – от провинцията съм, майка на две деца. Целият ми успех се дължи, че обичам това, с което се занимавам, имам идеи, имам виждане. Лично аз не приемам, когато някой се оплаква с времето, със старостта, или с младостта си. Няма нещо, което да се случва лесно. На мен най-лесно ми е пеенето. Отвъд таланта обаче всичко се постига с много труд. Както в живота. И богатите хора, някой, ако си мисли, че те просто са богати ей така, греши. И на тях им е трудно. На всеки успял човек му е много трудно, защото никой не му е подарил успеха. Зад него се крият неимоверно много усилия, препятствия, упоритост, сълзи, умора...

- Искрени ли са според вас студентите в гражданската си позиция, която напоследък изразяват открито? Как гледате на окупацията на учебни заведения?

- Вярвам в тяхната искреност, подкрепям тази будна съвест. Вярвам че ако нещо се променя в нашата страна, именно младите ще го променят. Но искам да се обърна и към тях - нищо не се случва с вълшебна пръчка. Няма как да станем от най-бедните, най-богатите за един ден. Тази енергия трябва да се впрегне. Сега е тяхното време да се учат, да поставят конкретни искания, отнасящи се до тях, защото много бързо им свършва енергията. Много се радвам, че вече имаме будни хора и все се чудя защо дремахме толкова години. Аз не съм за бурните неща, за оставките. Но ми се иска да викаме, когато сме недоволни от нещо, да поставяме условия и непрекъснато да ръчкаме политиците да не забравят, че те трябва да работят за нас. Исканията ни обаче трябва да са по-конкретни и категорични. Когато кажем „А”, трябва да сме готови да изброим цялата азбука. Какво ще направим след това. А не да събаряме всичко, а след нас потоп. Аз съм се научила да мисля 10 хода напред. Когато кажа нещо, аз знам отзвука къде ще стигне и какво ще стане. Преценявам ситуациите и съм разбрала, че можем да имаме всичко, но не и по едно и също време. Трябва да работим всеки Божи ден едно по едно за постигане на своите мечти, цели и амбиции. Аз подкрепям студентите, нека да не спират да викат и да искат. Трябва да искат достъпно и качествено обучение. Ако бях чула, че студентите искат затваряне на дискотеките в Студентски град, например, щях да съм много радостна. Когато тези в парламента не изпълнят подобни искания, тогава вече можем да викаме, и то здраво „Оставка!”. Всички трябва по-ефективно да викаме, но всеки в неговата област. Когато не изпълняват исканията ни, тогава ще имаме пълното право да им искаме оставката.

- Кои са неправдите в политическия живот, с които вие не сте съгласна?

- Не искам повече политиците да ме занимават с личните им персони кой какво откраднал, какво има и какво няма. Защото те не са там, за да им гледаме долното бельо. Има си прокуратура, съд, както и неправителствени организации, които да сигнализират. Искам всеки ден да чувам от екрана какво мислят да правят и какво са свършили през вчерашния ден. Да слязат при нас и да живеят с нашите проблеми и болки. Да започнат да се занимават с нашия живот - как той да стане по-добър. Целият живот е политика. И е много хубаво, че се събуждаме. Защото преди 3-4 години масово хората казваха, че не ги интересува. Всеки трябва да се интересува от политика. Някой може да не харесва това правителство, но има правила. Има избори, всеки има право да пусне своя вот. Това да кажеш, че от 100 партии няма за кого да гласуваш, не е никакво оправдание. Протести – добре, но това е губене на време, институциите не работят, пътищата са затворени. Аз съм работещ човек и всичко това ми се отразява, защото някой някъде не работи. Но когато има избори ставам рано и съм сред първите, които упражняват своя вот. Относно темата фалшиви – нефалшиви бюлетини, според мен никой не е в състояние да фалшифицира избори, ако целият народ гласува.