Кр. Обретенова: Не искаме фалшиви шесторки, а грижи за децата ни

Тя е майка на дете, болно от церебрална парализа, изпратила преди дни до редица национални медии и до българските институции писмо, озаглавено "Срещу цинизма на „Великолепната шесеторка“ и „Байландо“(прочетете текста тук). В него поставя основните проблеми за прогнилата социална система у нас. Споделя, че не го е писала сама, а в него са обединени мненията на много други родители като нея. Текстът бе прочетен от хиляди посетители на Frognews.bg, които в коментарите под него подкрепиха по категоричен начин тезите и идеите на Красимира Обретенова. Майката живее в Добрич и по професия е журналист, но от 8 години стои вкъщи, за да се грижи за детето си, тъй като държавата не осигурява никакви условия - както за момчетата и момичетата с увреждания, така и за техните родители.

Интервю на Васил Василев

- Г-жо Обретенова, как се появи идеята да напишете отворено писмо до медиите?

- Като родител на дете с увреждания, представлявам една добричка организация за такива момчета и момичета. Инициатори сме на благотворителни кампании, с които да се закупуват инвалидни колички, семейства в беда да си плащат тока, правим благотворителни базари и пр. Ние се организирахме, след като беше излъчен филма на BBC за децата в Могилино. Голяма група от родители на здрави деца и на такива с увреждания започнахме да обсъждаме как може да се промени системата и институциите. В същото време „Великолепната шесторка” започна да решава някакъв конкретен проблем, но влизайки в дълбочина на цялата тази система, във всичките й аспекти, се оказа, че няма никаква обща благотворителност. Едновременно с това през октомври месец миналата година нашата организация заедно с други и благодарение на студентските протести, в които участвахме, имахме срещи с Бойко Борисов. Направихме едни работни групи, с които започнахме да мъдрим как да сменим матрицата, така че да не се пълнят домовете с изоставени деца, да няма деца в риск и да могат да ги реализират по някакъв начин. Да имат достъп до рехабилитация, образование и квалификация – неща, които светът е открил много отдавна. Какво се получи реално? От администрацията на управляващите се появиха същите тези шефове на дирекции, с които сме коментирали тези промени в рамките на предишното правителство, т.е. – никаква промяна на кадровия капацитет. В продължение на една година ние тъпчехме на едно място. Този диалог е и абсолютно неравнопоставен, защото управленската администрация, за да участва в работните групи, влиза от кабинет в кабинет. Само пресича булеварда и - готово. Докато ние, родителите, които не живеем в София трябва да пътуваме постоянно. Това са разходи, това са пътни, да намериш и да платиш на някого да се грижи за детето си докато ти висиш в някакви работни групи и говориш с малоумници. В крайна сметка се оказа, че насреща няма никой. Криво-ляво стигнахме до един изключителен успех. Започнахме да обсъждаме кодекс за детето и семейството, който изкара децата с увреждания от закона за социално подпомагане. Ние не бяхме включени в каквато и да е система за интегриране, в един кюп със социално слабите семейства. В крайна сметка ние пишем едни проектозакони, коментираме и анализираме, а в крайна сметка все сме на кота 0. Ние издържаме една неработеща и паразитна социална администрация. Отделно с благотворителност компенсираме това, че тя не си върши работата. Не искам да коментирам „ВИП Брадър” от миналата година. Не може с такава простотия ти да подлагаш на конкуренция две деца с увреждания или две семейства. Това е абсурдно. Тогава не реагирахме, защото вероятно нямахме време. Но сега, когато се натрупва всичко това, и то в условия на икономическа криза, когато няма никаква идея как ще се промени системата, нямаше как да не се обадим. С тази т.нар. благотворителна акция искат от хората, които не са получавали заплатите си от 5 месеца последните им левчета, докато същата тази администрация си взима парите редовно. Един параграф 22. Това беше причината за писмото. Аз самата не очаквах да получи толкова огромна позитивна подкрепа. Във форумите чета изключително конструктивни предложения и идеи.

- Това писмо беше ли публикувано във всички медии, до които го изпратихте?

Признавам си, че не съм поглеждала основно. Постоянно съм заета с грижите около детето си и ми е все едно къде е отишло. Важното е да са го прочели хора, които имат желание да се промени тази система. Нямаме нищо против каузата на „Великолепната шесторка”, но начинът, по който се прави не дава ефект. Аз и останалите хора в писмото споделяме тезата, че не е въпросът в това да се помогне на 5 деца, а да се създадат условия за всички. Представете си ние като родители на дете с увреждане как се чувстваме, когато гледаме какви условия създава предаването и УНИЦЕФ за изоставените деца. Това са проходилки, специалисти, грижи, а ние обричаме на мизерия целите си фамилия – братя, дядовци, баби и пр. И няма как да се промени, защото я няма системата. Това не е ли един вид конфликт на интереси? Някои в коментарите ме обвиняват в злоба, но те просто не знаят аз какво съм редактирала, за да сглобя това писмо, за да звучи яростно.

- Вие сте насочили писмото лично към Ани Салич. Получихте ли отговор от нея?

- Вчера дойде екип на БТВ. Не знам точно какво ще излезе, но сигурно ще е някаква порнография. (Защо ли се съмнявам) Държаха да снимат семейството ми, дома ми, да покажат пълната мизерия, в която живея, но не ми пука. Въпросът е това повече да не се случва, или поне не по този циничен начин.

- Обадиха ли ви се останалите институции, до които сте изпратили текста?

Само от УНИЦЕФ ми отговориха и трябва да ви кажа, че получих един напълно административен, протоколен отговор. Писмото, разбира се не съм писала аз сама, с хора, които имат достъп до информация за това, какво се случва в тези нови защитени жилища в Центровете от семеен тип. Те, както и още няколко души поставиха точно тези въпроси, които съм цитирала в писмото си. УНИЦЕФ не отговарят на въпросите от писмото. Те трябва да отговорят на обществото. Те ме обвиняват, че не съм прочела отчета им внимателно и не съм разбрала. Това не е принципна позиция, защото и УНИЦЕФ като организация не са на ясно какво правят, как го правят и защо го правят, защото с copy-paste европейска социална политика и система не може да се направи в България. Това трябва да е ясно и на УНИЦЕФ. Какво значи медийна подкрепа, защото те в писмото си говориха, цитирам по памет, че БТВ са само медиен партньор и че не трябвало да ги упреквам, както и г-жа Салич. Чакайте, от един обикновен човек, от когото се очаква да си пусне левчето за SMS-а , като гледа рекламните клипове си казва точно това: леле, каква социална телевизия, леле, Ани Салич колко е милостива. И затова го адресирах от името на чичо Петко, който не си е взимал заплатата и пенсията му е 100 лв. и трябва да пусне този SMS, защото му е жал и се чувства виновен, ако не го направи, докато онези деца измират. Аз бих искала да кажа, че не може да правиш благотворителност при положение, че нашата държава, нашето управление, каквото ще да е то, няма грам информация колко са децата с увреждания, каква е структурата им по диагнози, какъв е интензитетът на лавинообразния брой на деца с увреждания, защо няма статистика, защо няма анализи, за да се знае – имаме 300 деца с епилепсия, нужни са такива и такива специалисти, центрове, параметри на интеграция и пр.

-От кога се занимавате с тази кауза?

- Ние алармираме затова от 2005 г. Да се направи една статистика на децата с увреждане, на причините и тогава ще знаеш от какъв институционален, финансов и светски ресурс ще имаш нужда. Какво правим? Ние имаме право, но нямаме достъп до елементарна рехабилитация. Защо? Защото няма клинична пътека за детска церебрална парализа, защото ние влизаме за рехабилитация в болниците с клинична пътека на други специалисти. Вие знаете ли на колко е оценен труда на един рехабилитатор в едно ДКЦ? На 20 стотинки за три процедури – масаж, гимнастика, електростимулация. Никой не ни иска децата, защото с тях се работи трудно. Отделенията са пълни с инсулти и инфаркти и ти, ако искаш детето ти да оцелее, даваш едни пари за рехабилитация и го викаш вкъщи. Рехабилитаторите казват „ние нямаме нищо против”, но това си е жива сенчеста икономика, ние този проблем сме го поставили преди 5 години – да се регламентира допълнителният труд с клинична пътека за долекуване, социален пакет ли ще бъде, клинична пътека ли ще бъде, да се плаща този допълнителен труд на рехабилитатора или да се направи пътека само за детска церебрална парализа, която да е високоплатена, защото това действително е тежък труд. Едно 30-40 килограмово дете е абсолютно безсилно или пък изключително статично, и събаря рехабилитатора докато работи с него, но да не влизам в детайли. В ЕС трудът на рехабилитатора е първа или втора категория, заедно с този на хирурга, защото там е преценено, че му довършва работата един вид. Той е кълцал, но рехабилитаторът трябва да направи тази скълцана и зашита мускулатура да работи. В България труда на тези специалисти е в трета категория с най-низшия медицински персонал. Викахме, крякахме, как иначе тези хора ще бъдат мотивирани и ще бъдат високо платени, за да имат възможност да се квалифицират, преквалифицират. Рехабилитатори от Добрич ходят и работя в Румъния, в Констанца. На мен ми взимат 15-20 лева, а там си получават 30-40 евро, в Македония, в Турция, в Гърция и т.н. Един от бившите зам.-министри категорично отказа да увеличи парите на рехабилитаторите и го попитахме какво ще бравим, но и той нямаше идея. Бившият шеф на Здравната комисия в парламента Лъчезар Иванов, който още с появяването си трябваше да бъде изхвърлен, се държа толкова арогантно на една среща на родители от цялата страна. Ние му казваме конкретни предложения, а той: „вие какво искате, те всички лекари ще рипнат да им се повишават заплатите”. Затова здравната система е разсипана, защото някой някъде си е правил някакви сметки. Винаги съм твърдяла, че в здравната система корупция няма, просто в здравната система ние потребителите наливаме пари за това, за което там не плаща бюджетът или здравната каса, или не е регламентирано.