Осман Октай: Ще убият не Доган, а Гюнай Сефер

Осман Октай е един от основателите на ДПС. В продължение на години е дясна ръка на лидера Ахмед Доган. Депутат в 36, 37, 38, 39-то Народно събрание. През 2001 г. е отстранен от ръководството на партията. Сега е председател на Асоциация за регионално икономическо развитие.

Интервю на Стойко Стоянов

- Г-н Октай, какви според вас бяха стратегическите очаквания на ДПС и Анкара по време на изборите?

- И Анкара, и Доган очакваха у нас пълна мобилизация от малцинствата, още повече, че имаха инстурмента да фалшифицират секционните протоколи в цяла България. Ако днес прокуратурата и службите се разровят, ще намерят над 100 хил. уж гласували, които реално или са умрели, или не са в страната, но са дописани в тези секционни протоколи.

Но какво се случи на изборите? Преиграването, пресоляването с изявленията на Доган ядоса българския избирател. Този момент ДПС и Анкара не го бяха калкулирали. Разчитаха, че ще изкарат 600 хил. гласа, но не очакваха, че българите ще се активират. Затова вечерта след изборите Доган беше най-ядосаният играч. Държа се арогантно, не защото е съгласувал такова поведение в полза на Анкара, а защото това е единственият шанс да си спаси задника, да не бъдат разследвани той и феодалните му райони.

Вечерта на 5 юли Ахмед разбра, че стратегията му се провали, че фирмата ДПС вече трудно ще работи по същия начин, защото ГЕРБ взема 116 мандата. Посланието му беше: А сте ме пипнали, а ще ви запаля чергата! А от друга страна, концепцията на Анкара беше без ДПС да не може да се състави кабинет в България. Тази партия отново да стане неизменна част от следващо управление и чрез този ключ да могат да съботират дейността на Брюксел. По същия начин, както Москва се опитваше да работи чрез „Позитано” европейските си партньори. Обаче и двата проекта се провалиха на изборите.

 Доган си изпусна нервите часове след вота. Той каза, че каквото и управление да се направи, до една година ще има дестабилизация на тази власт. Следващото му изречение беше: Обръщам внимание на НАТО и на Съвета за сигурност да внимават с етническото заиграване по време на изборите, защото очаквам ескалиране на това напрежение. И да не кажат, че не съм ги предупредил! Това бяха три послания, които са много актуални днес.
На другия ден казионните турски медии излезнаха със заглавия, че духът на Тодор Живков е излезнал от урните. Това означава единствено – Възродителите идват.

 И съчетани, тези две обстоятелства съставляват по-голяма заплаха за новото управление на ГЕРБ и за страната от тежката икономическа криза. Който не си дава сметка за това, рискува бъдещето на страната. Доган, съчетан с ресурса на Анкара, разполага с онези механизми за социална, етническа дестабилизация на държавата. Но посланията им от изборната нощ, само една седмица по-късно се преориентираха на 180 градуса.

- Каква тактика ще разиграват Доган и Турция при новата политическа конфигурация?

- Позицията им е да бъдат по-ниски от тревата, да минат в окопна война, да приспят противниците, а после - каквото и да се случи, да не е по тяхна вина. След избора на правителството на Борисов, Доган започна да се обяснява какво е искал да каже в изборната нощ и че не е злонамерен към новата власт. Анкара пък като разбра, че това упарвление има волята да преразгледа няколко важни въпроса, също се преориентира и взе да звъни на Борисов по телефона.

- Кой и кога се е обаждал на българския премиер? От какво се страхуват южните ни съседи?

- Опасенията им са в три посоки. Двойното гражданство касае Анкара, защото й отнема оръжието за влияние по време на избори и политическа намеса. Този проблем се разбира от демократичната общност в Труция. Те също са изключително обезпокоени. Това са онези 2 млн. , които излизат по улиците и настояват за запазване на светската държава, каквато е създадена от Ататюрк. И неслучайно преди да дойдат там на власт ислямистите, за ДПС идваха малко гласове. Но откакто те управляват, подкрепата за ДПС стига 45, 50, 70 хил. гласа. И ако не се вземат мерки, тази цифра ще се увеличава постоянно.

Втората притеснителна тема е за арменския геноцид. Анкара се съмнява, че България може да я постави чрез новото правителство като позиция в Брюксел. Има опасност тази тема да се подкрепи от Европейския парламент. Съседите ни знаят, че във всички български общини, където ГЕРБ имат мнозинство, вече има изградена такава позиция по арменския въпрос.

И не на последно място, за тях е неприятен проблемът с обезщетенията на тракийските бежанци. Голяма тема. На тях нямаше да им пука от тези теми, ако не беше обстоятелството, че България, като член на ЕС, може да блокира преговорите им за включване в съюза, до изясняването на тези ключови позиции.

Тези обстоятелстват поставят Таип Ердоган в особена позиция – големият великотурски ръководител звъни на министър-председателя Борисов, за да му честити победата и поста, да му изкаже добрите си намерения и да го покани да направи официално посещение. Така дешифрирам аз това телефонно обаждане. До колкото имам информация, разговорът е осъществен преди седмица, но не му е дадена гласност.

Голямата идея на Анкара е да има пета колона тук и чрез нея да съботира цяла Европа. Сега те не се интересуват от Доган, понеже проектът Станишев им се провали. Затова сега Ердоган търси личен контакст с Борисов. Турският премиер е силна фигура. Той се скара със световните лидерите и напусна Давос, не го е страх да се репчи на ЕС и САЩ. И точно такъв човек, с огромно самочувствие звъни на нашия малък министър-председател, на малка държава. Това телефонно обаждане е знаково и правилно трябва да бъде разчетено.

- След 8 години във властта ДПС е в опозиция, може ли това да предизвика сътресения в партията?

- Това е началото на края на ДПС. Последните 8 години Доган и обкръжението му превърнаха тази партия в обслужваща и консуматор на власт. Без властови ресурс всички хора, които са с водещи позиции в ДПС, ще избягат сами. Известно време ще ги обединява заплахата, че през следващите месеци ще има ревизии за корупционните практики по общини и институции. Но ако новите министри и премиерът Борисов ревизират не само дейността на ДПС в различни ведомства и общини, но и на НДСВ и БСП, участвали в управлението през последните 8 години, това ще предизвика много противоречия и предателства вътре в партията на Доган.

 Хората, които са били около софрата, ще воюват един срещу друг и по единично ще се опитват да си спасяват задника. Това ми дава основание да мисля, че идва началото на края на тази партия. Но всичко ще зависи и от по-нататъшното поведение на десните формации. Дали с целия ресурс на държавността и закона ще отнемат и отвоюват особенно 5-те феодални, затворени области от силата на мафиотите на Доган. Важно е с каква формула ще стане това. Говаря за Силистра, Търговище, Разград, Шумен и Кърджали. Там са монополизирани всички служби от полицията до училищата. Управляват така, както нюйоркските и чикагските мафиоти не са контролирали градовете. Там нищо не се случва без тяхната воля.

- Как да се върне държавата в тези райони?

- Препоръчвам на Борисов да преосмисли назначенията на областни управители в тези райони. Те трябва да бъдат алагубернатори, на лично негово подчинение. Да са с много по-широки правомощия и задължително да бъдат външни хора, които да нямат родствени връзки. Шефовете на всички държавни институции – РДВР, НАП, съд, прокуратура и т.н. също да бъдат поети от външни експерти, които не са обвързани с дадената област.

 До новата власт да бъдат допуснати и местни турци, които нямат нищо общо с мафията на Доган и да са професионалисти. Това е единствената възможност за около 6 месеца да се отвоюват тези територии и държавността и законите да влезнат отново там. Така и самите турци ще разберат, че държавата не ги е изоставила.

Следващата стъпка на новата власт трябва да е насочена към три знакови общини, където имаше засечени много корупционни схеми, а кметовете им станаха депутати. Това са Дулово, Руен и Стамболово – задължително условие е там да бъдат подкрепени опозиционерите турци и на частичните избори да спечелят срещу мафията и ДПС. Ако не го постигнат, ще се унищожи очакваната надежда на самите турци, че районите им могат да се демократизират и да се отворят.

- ДПС има ли вътрешни сили да се реформира?

- За реформи в тази партия вече не може да се говори. Отдавна тя не функционира като нормална политическа формация, според Закона за партиите. Това е една аламафиотска структура, подобна на СИК, ВИС. Както се разпаднаха тези трибуквени империи, подобно нещо ще се случи и с ДПС. Това е структура, която обслужваше и консумираше власт, но там вече няма ресурс. При мен наскоро беше Саид Юсуф, н-к отдел във външно министерство на Анкара. Той отговаря за Балканите. Тяхната концепция е да се запази ДПС, но да се демократизира с нови лица и мафиотите да се изчистят. Интересуваха се дали едно такава виждане може да получи и моята подкрепа, и на други демократично настроени турци.

Отговорих, че имам различно мнение. Моята концепция е турците, мюсюлманите, отделните етноси и вероизповедания да бъдат в различни партии, в различни парламентарни групи. За такава концепция аз се боря от години. Ще умра спокоен, че съм си изпълнил каузата, когато видя, че турците и етносите не са монополизирани от една формация, и независимо кой идва на власт -смесените райони са защитени от държавата и тя ги обслужва. Това е пътят на етноинтеграцията.

- Има ли силни играчи, които могат да измъкнат властта от Доган чрез преврат?

- Там няма такива личности. Нямат уставен ресурс за такова действие. Ако Доган наистина е умен, както твърдят медиите, сам трябва да се оттегли, да постави нови лица и да дърпа конците. По този начин ще може да спечели време, но няма да спаси партията. Той обаче се плаши от такъв модел, защото го е страх, че ще бъде похарчен. На този етап Ахмед си мисли, че ако играе с етническата карта, ще е силен и ще запази себе си.



- Обществото очаква обръчите от фирми, за които Доган сам заговори да бъдат разследвани. Ще излезнат ли скандални разкрития?

- Ще бъдат шокиращи. Гъмжи от корупция в министерствата на земеделието, околната среда и водите, на бедствията и авариите, в Държавния резерв. Но голямото заблжудение в обществото е, че Доган е създал тези обръчи. Истината е, че те сами се прилепват към него, той започва да ги обслужва, а те ползват властовия му ресурс. Много са хората, които разработват корупционни схеми, с тях отиват при лидера на ДПС и му казват: Тук има огромна далавера. Ти бъди спокоен, ние ще управляваме всичко, ти само дай карт-бланш. За да се организира обаче такава схема, тук диван чапраз трябва да стои министър-председателят, министър Х, министър еди кой си и т.н. Доган ги привиква в сараите си и схемата започва да работи.

Той даже точно не знае каква е тя. На него само му се казва: В Швейцария сме ти сложили 5 млн., еди къде си има още толкова и накрая идва куфарът пак с пари. На три-четири месеца само се докладва, че схемата добре работи. Ако днес попитате Доган, какво точно са правили тези хора, той няма да знае. Той не е геният, не е организаторът. Нека прокуратурата и ДАНС да имат воля и да си свършат работата. Народът чака справедливост.

- Доган беше една от най-охраняваните личности в държавата. Има ли сега опасност за живота му?

- Според мен никога не е имало опасност за живота му, от гледна точка на политическо посегателство. Ако Доган и хора от обкръжението му са се притеснявали за живота си, е било следствие на това, че са взимали огромни средства, а не са свършили обещаната работа. Има много такива случаи. Десетки са примерите само за турски компании, които са дошли с инвестиционни намерения. Приватизирали са предприятия, но после са им били откраднати от феодали на Доган. На някои от тези лица чрез НСС и ДАНС им бяха наложени забрани 10 г. да не влизат в България.

- За Бедри Шафик ли говорите?

- Не само за Шефик, той е друг случай. Казвам – десетки са изгорелите по този начин бизнесмени. Взеха им предприятията, парите и накрая, използвайки държавата, им забраниха да влизат в страната. ДАНС знаят за какво става въпрос, могат да преразгледат тези забрани и да си свършат работата. Предполагам, че заплаха към Доган и приближените му идват точно от такива хора, които са изгорели в България, опитвайки се да правят бизнес.

- Значи все пак лидерът на ДПС е вероятен обект на покушение?

- Лично за Доган опасности няма. Защото той не е комуникирал сам със засегнатите кръгове. На срещите където се предават и приемат куфарите с парите, той винаги е играл с мъжки секретарки и подставени лица. Посредническа роля са изпълнявали хора, които днес са край него в парламента.

- Колко са тези посредници, има ли ключов играч сред тях?

- Доста са. С ключови позиции след Ахмед Емин е Гюнай Сефер от Дулово. Той стана депутат на тези избори. Той е човек с основно образование, два пъти е лежал в затвора, с купена диплома, с него са свързани скандали с данъчни измами. Сефер е човекът, превърнал се в ключова връзка за много финансови операции. Смятам, че ще бъде убит още преди да бъде изваден от прокуратурата с белезници от българския парламент. Такава заплаха го грози, ако обвинението има воля за действие. Сега той е най-пазеният човек, дори повече от Доган. Заплахата за живота му е огромна и отвътре, и отвън.

- Трябва ли делото за самоубийството на Ахмед Емин да бъде възобновено и да започне ново разследване?

- Задължително! Това, което се изясни само около този инцидент, беше прикриването на истината. Не вярвам на сценариите, че Ахмед Емин се е готвел да убие Доган, това са разсейващи версии. Емин беше един от моите привърженици на демократичното, дясното крило в ДПС.

- Кога Доган се превърна в най-важният играч в страната?

- Отговорът се крие назад във времето. През 2001 г. когато Симеон спечели властта, не му позволиха да направи екип със СДС, а му наложиха коалиция с Доган. Първото предложение на новото правителство, по настояване на покойния Димитър Калчев, беше клуб „Възраждане” да влезне в официалния орган - Съвета за икономическо развитие. Кои бяха тогава фактори в това формирование – Илия Павлов, Васил Божков, Добромир Гущеров, Емил Кюлев, комбинирани с медийния комфорт - Тошо Тошев и Радосвет Радев.

Тогава НДСВ нямаше партийни структури, които да излъчват кадри. От клуб „Възраждане”, с ресурса на Доган започнаха да кадруват началото на мафиотската държава. Вътре във „Възраждане” тогава стана и първият сблъсък. Трябваше по волята на Доган, разбирайте Илия Павлов, да бъде елиминиран Стоян Ганев, като лоби на Васил Божков. Симеон беше принуден, ако иска да управлява, да махне Ганев.

 В последствие пълновластен господар стана Илия Павлов чрез Доган. Така започна златната ера на Доган като силен играч. Симеон се примири с тази схема. По-късно пак те подкрепиха Георги Първанов и той спечели президентския пост. Тези, които бяха елиминирани в клуб „Вазраждане” от Илия Павлов и Доган, създадоха обръчите около президента. След година, когато станаха силни, ненадейно започнаха един по един да умират. Първо Илия Павлов, след това другият силен до Доган – Фатик. Така схемата и концепцията на Доган осиротя. Впоследствие смъртта започна да застига и хора около президента.

Реално всяко действие на Доган преди се ръководеше от Илия Павлов.След убийството му, Кольо Вълканов и Доган се опитаха да преразпределят това огромно наследство. Това е накратко генезисът.

- За вас се казва, че сте шифърът на Доган. Какво криете?

- Не крия никаква опасност за него. Той е затруднен, че аз не съм обвързан с нито една политическа формация. Ако бях подкрепил ГЕРБ или Синята коалиция, той лесно щеше да ме посочи като човек, който предава турците на гяурите. Но аз съм политически пасивен и така му отнех това оръжие.

Утре ако Ахмед и хората му бъдат притиснати до стената, не е изключено да лумнат десетина села, да пламне омраза между хората. Това е голямата опасност. А националистите могат да бъдат посочени като извършители.
Шифър съм за това, защото знам какво могат да направят и измислят в ДПС. Знам и че имам ресурс, като авторитет и сред българи и турци, ако се стигне до запалването на етническата черга, да съм от хората, които могат да гасят огъня. Правил съм го по време на Разградската република. Сега обаче има и опасност от реваншизъм в смесените райони от страна на българите, които са били мачкани от феодалите на Доган.

 Трябва много да се внимава. Тези 8 години на ДПС във властта провокират реваншизма. Големият въпрос е защо обаче агресията се пренася и върху обикновенния турчин – защото той без да се усети дундурка тази мафия. Тези настроения трябва да бъдат стопирани, иначе Доган ще ги използва. Добро начало е, че има вече министър с турско име. От тази общност трябва да има зам.-министри, областни управители, шефове на институции. Чисти кадри от турския етнос да дойдат. Това трябва да стане, за да не се даде оръжие на Доган, че има етническо прочистване. А той това чака, за да си спасява задника.