Пламен Юруков: Да правим пари от услуги и производство, а не от подкупи

Пламен Юруков председател на новата партия "Воля, отговорност, толерантност - консерватори" (ВОТ). Тя си поставя няколко основни цели: да защитава „силата на личността пред властта на държавата”, да има малка държава, която „да не се бърка в дейността на бизнеса” и справяне с институционалните проблеми в България. Екслидерът на СДС обяснява своето завръщане в политиката заради „голямото желание на симпатизантите на дясната консервативна идея. Това са хора, които са предприемчиви, инициативни и които представляват малкия и средния бизнес”. Пламен Юруков председателстваше СДС от средата на 2007 г. до края на 2008 г.

Г-н Юруков, утопия ли е в период на криза да искаме българската икономика може да се възроди?

Не е утопия. В много случаи кризата помага да се вземат решения, които не са популярни, но са жизнено важни. В случая с България е много важно поне да започнем да се движим по правилния път.

По какъв модел се развива родната икономика през последните 20 години?

Върхушката на БКП се опита да въведе т.нар. олигархичен модел – няколко семейства със силни връзки с политическата власт да притежават цялата икономика. Това се провали, но като резултат през 90-те се разграбиха банките и индустрията, а нововъзникналите частни фирми бяха натикани в сивата икономика от некомпетентната администрация и желанието на политиците бизнеса да е зависим от тях. През последните десет години се въртим в кръг – имахме крехка надежда от бума в недвижимите имоти и строителството, но след като се спука балона сме отново в поза партер.

Какво не се случва, за да живеят хората по-добре?

Първо икономиката не работи добре, второ имаме институционални проблеми на всички нива, трето политическата ни система е устроена така, че нито добра идея, нито умни хора могат да видят бял свят.

Кои са основните грешки на политиците и икономистите ни?

Липсва дългосрочна стратегия за икономически растеж. Няма дори наченки на дискусия какъв тип капитализъм искаме да развиваме, няма и идея за това какъв бизнес модел е подходящ за България.

От кои страни можем да взимаме пример?

Има много примери за това как някои икономики успяват и за това как други се провалят. България трябва да се вгледа в успехите на малки и бедни държави, а не на големи и богати с ресурси страни, като Бразилия например. Успешни примери са Чили, Коста Рика, Азиатските тигри. Но винаги трябва да се има пред вид, че няма модел който може да се повтори буквално. Това, което работи на едно място се проваля на друго.

Изповядвате политически консерватизъм. Има ли той почва у нас?

Естествено. Свидетели сме на разпада на социалистическия модел в края на 80-те. Налаганият силно от вън либерален модел се провали  през последните 20 години. Той не може да съществува там, където съдебната система отстъпва позиции.

Остава консервативния модел, който трябва да реформира институциите, да защити, както частния така и обществения интерес. Живеем в парадоксален свят – частният интерес е нарушен от лошо работещите институции, а общественият е жертва на корупцията във всичките й форми.

У нас бе извършена приватизация, формално икономиката бе раздържавена, но нещата не се случват според очакванията. Защо?

Първо, защото приватизацията сама по себе си не води до растеж, и второ защото у нас тя бе проведена неграмотно от бизнес гледна точка. Това, което се случи не беше продажба на бизнес, който да носи и бъдещи дивиденти, а разпродажба на активи на много ниска цена. Това доведе, като купувачи не сериозни инвеститори и предприемачи, а хора които на момента реализираха бърза печалба. Като резултат много голяма част от предприятията бяха затворени, а индустрията ни съсипана.

Консерватизмът не плаши ли социално слабите?

Не, социалната мрежа за подпомагане на социално слабите е консервативна идея. В много отношения консервативния подход е по-приложим за тяхната  защита.

В България все още има носталгия по социализма. Защо?

Носталгия е силно казано. На някои им е мило това време просто защото са били млади тогава. Но сте прав, че провалът на либералния модел води до припомнянето на проблеми, които тогава бяха уредени – чисто битови, например цената на тока и отоплението за дома.

Възможна ли е промяна на модела, който е наложен и удобен за определени политически кръгове, шепа олигарси и мафията?

Напълно е възможна такава промяна. Вече има и много силни нагласи за смяна на матрицата на управление. Допреди две години хората си мислеха, че като сменят този, който управлява нещата ще се променят. Вече разбраха, че старата матрица не работи и трябва тя да се смени, за да се сменят хората, които ни управляват.

Какви са целите на консервативната партия, който създадохте? С какво сте по-добри от другите?

Целите са промяна на начина по който работят институциите и изграждане на модел за икономически растеж. За разлика от всички други, ние имаме ясна и приложима платформа основана на доброто управление и малкото правителство.

Как ще се борите с корупцията?

Чрез така нареченото малко правителство. Когато регулациите за бизнеса намалеят драстично, тогава и пресечните точки между него и чиновниците ще изчезнат. От тук и условията за корупция.

Как ще убедите хората да ви повярват? Всички политици говорят за светло бъдеще, не сте ли поредните, които ще използват този лозунг?

Започваме нашата платформа с това, че доверието на хората е изгубено. За разлика от останалите ние имаме смислен и логичен начин, по който да обясним промените, които са необходими. Първо показваме, че знаем как и след това идват делата, които отговарят на думите.

Влияе ли гръцката криза и на нас?

Да. Тя е наш сериозен търговски партньор, а и голяма част от банките у нас са гръцки. На микро ниво се забелязват странични ефекти, които са положителни за България. Гръцки фирми изтеглят капитала си от там и го насочват при нас. Потребителите там стават все по-готови да купуват наши стоки с ниско качество, но и много ниска цена.

Има ли кратка политическа рецепта за народно благополучие?

Има три изречения без, които една икономика не може да успее:

-        Политическа стабилност

-        Доверие в обществените системи и доверие между икономическите субекти

-        Стимулиране на производствено поведение – тоест пари да се правят от качествени стоки и услуги, а не от подкупи и като се лъже с данъците.