А. Балкански: Станишев е циркаджията, ние правим изкуство

Балкански произхожда от италианска фамилия, която се занимава с цирково изкуство повече от 180 години. Той е шесто поколение цирков артист по линия на майка си Лола Орландо Малеволти. През дългогодишната си кариера е практикувал в 5 циркови жанра, завоювал е безброй български и международни награди.
През 2000 г., заедно със синовете си Александър и Николай, основава най-големия и най-престижен цирк в България - "Балкански". В продължение на осем сезона популяризира българското и международното цирково изкуство, както в България, така и в чужбина. Днес Александър Балкански не скрива възмущението си от новия културен министър Вежди Рашидов, който е изхвърлил цирка на улицата и го е отписал от министерството, което ръководи. Артистът вече не обръща внимание на тежката обида „циркаджия”, с която бившият министър-председател на България Сергей Станишев се обърна към тогавашната опозиция в лицето на Цветан Цветанов и Лъчезар Иванов. По думите му това е само отделен пример как политиците от 30 години са загърбили цирковото изкуство и не искат да си спомнят как родителите на настоящата номенклатура е поддържала държавните шатри, които са донесли на държавата близо 2 млрд. лева и много успехи на петте континента.

Интервю на Васил Василев

- Г-н Балкански, отрази ли се икономическата криза сериозно на вашия цирк "Балкански"?

- В момента правим по дванадесет представления на седмица – по две всеки ден. Почиваме в понеделник. Това обаче става при добра работа. Тази година посещенията са много слаби. В момента в шатрата са не повече от 100 души, нямаме никаква изгода и най-вероятно ще минем на 4-дневна работна седмица – четвъртък, петък, събота и неделя. Кризата при нас си каза думата, и то много жестоко. В София, по принцип, гастролираме в три основни района – зона „Б-5”, „Люлин” и „Младост”. В „Младост” сме на такова място, че обобщаваме всички комплекси – 1,2,3,4 и 5. Досега там циркът работи най-добре. Инак посещаваме по-големите градове, където има места да бъдат разпънати шатрите. По традиция правим представления в 12-16 града, но тази година, по изключение, те ще са едва 8. Имаме намерение да работим само в Истанбул от 15-ти септември до 15-ти февруари. Ще сменим 6 плаца, тъй като в градът има над 14 млн. жители. Преговаряме с Париж, освен това очакваме да дойдат гости от една арабска държава. Пристигнаха предложения от Холандия, Гърция и Малта. Циркът трябва да излезе навън, защото в противен случай тази година сме осъдени на фалит.

- Нямате ли спонсори? Спомням си, миналата година имаше няколко стабилни фирми, които ви помагаха.

- Спонсори тази година няма никакви. Миналата година, действително, бяха около 7-8 фирми, които помогнаха на цирка. Това ни затруднява страшно. Ако няма начален тласък за игралния сезон, е много трудно. Освен това, искам да ви споделя един факт – в тазгодишната програма, която е различна изцяло, няма нито един български артист. Българските циркови артисти остаряха много и качеството на номерата им падна. Тези, които са млади и можещи, до един са в чужбина. Имат хубави номера, но когато им кажа „елате при нас”, те ме питат – „къде ще изнасяме представления”. Когато им кажа: „в България”, те отговарят – „там нямаме работа”. Това са млади хора, които са решили да си търсят късмета и да си уреждат живота в друга държава.

- Как се учи цирково изкуство у нас? Тук има ли, например, школа или училище? Къде се обучават тези млади артисти, за които говорите?

- До 1980-та година в България имаше цирково студио, база в „Илиенци” за научно и техническо развитие на цирковото изкуство. Съществуваха 5 държавни цирка, които пътуваха от град на град, около 500 артисти. Те бълваха непрекъснато нови номера. Работеха много педагози и постановчици, които създадоха циркови кадри. През 80-те години всичко започна постепенно да изчезва. Като че ли такава беше държавната политика. Сега сме принудени да ползваме артисти от други страни. Докато бяхме водеща държава в това отношение, след бившия Съветски съюз, сега ни няма дори в списъка на прогресиращите. В Европа, а и по света, се създават все повече и повече циркови училища и академии. В Русия, например, има 5 учебни заведения. Още преди десетина година Борис Елцин подписа декрета за този вид изкуство, за което държавата там отпуска пари. Тук, както се казва, е „умряла работа”.

- Каква е причината тук да нямаме подобно училище?

- Политиката на всички партии, които се смениха през последните 20 години. С идването си като министър на културата, Вежди Рашидов дори изхвърли цирка от ресора, който ръководи. Той пожела министерството на културата да няма нищо общо с цирка и го прати на улицата, да се развива частно. В момента държавата е загърбила културата си, загърбила е цирка, въобще не мисли за него. Това личи от много неща, преди всичко от елементарното домашно възпитание и култура, което носи това изпуснато поколение през последните 20 години. Нямате представа какъв е интересът към цирковото изкуство на петте континента. Три поредни години получаваме предложения от Япония, но имаме притеснения относно пътуването.

- Миналата година споделихте за проблем с общината относно терена в зона "Б-5". До къде стигна развитието на въпроса?

- Хубаво е, че кметът на София г-жа Йорданка Фандъкова, заедно с общинския съвет, е взела решение мястото, което ползваме в зона "Б-5", да бъде обособено като парк „Възраждане”. В него вече е определено петно за цирк. Ние започваме да действаме по една европейска програма, която отпуска около 450 млн. евро за хип-хопа и цирка. В момента изготвяме план, с който да кандидатстваме за евро субсидиите, с които ще направим цирково училище. Идеята ни е, ако не построяването на стационарен, то поне на полустационарен цирк в София. Ние имаме съоръженията. 

- Много хора у нас успяват да разрешат проблемите си, когато ги отнесат директно до премиера Бойко Борисов. Вие говорихте ли с него, споделихте ли му неволите си?

- Не, не съм пробвал, но ние имаме един документ от 50 000 подписа за даване на терен за стационарен цирк. Миналата седмица пуснахме молбата до г-жа Фандъкова. Ако това не стане, задължително ще потърсим самия Бойко Борисов. Искам да напомня, че цирк „Балкански” симпатизира на премиера, неслучайно подкрепихме ГЕРБ в предизборната кампания в Бургас. Предполагам, че дадохме едно добро рамо и помогнахме. В настоящия момент, когато демокрацията в България е сведена до свободия, дори до анархия, и всеки краде без да му се потърси отговорност, мисля, че точно такъв човек – полицай, трябваше да застане начело на държавата. Ако има и подобен президент, нещата ще вървят добре. Много са хората, които искат промените да се случат изведнъж. Те, като че ли забравиха, какво стана през последните 5 години. Не може да ви назначат за директор на банка и да искат от вас пари, при положение, че са я източили преждевременно. Точно за това упреквам българския народ, който 50 години е търпял всички несгоди и сега искат някакъв фокус, подобен на триковете на Мистър Сенко. Едно, две, три - и от цилиндъра да излезе угоеното зайче, готово за обяд.

- Вълнувате ли се от политиката у нас?

- Не, защото истинска политика в България няма. Политикът трябва да носи в себе си огромна доза достойнство, гордост и чест. Когато сбърка някъде, да си подаде оставката моментално. Нашите, в никакъв случай не казвам нещо ново, крадат, лъжат и нямат най-елементарното достойнство да се махнат. След като хванаха Валентин Димитров и откриха писмо, в което пишеше „Р. Овч.”, ако бях аз, веднага щях да си подам оставката, да се скрия от политическата сцена. „Няма крушка без опашка”. Щом веднъж е замесено името ти в нечистотиите, край, какъв политик можеш да бъдеш? Но най-вече съм разочарован от царската партия. Симеон Сакскобургготски проигра надеждите на 7,5 млн. българи. Те му целуваха ръка, когато дойда в България, това е непростимо. Да не кажа голяма дума, но именно по негово време към 500 хил. души, разочаровани, напуснаха България и емигрираха. Вярвайте ми, аз имам толкова много фенове и ценители, че ако се кандидатирам, нищо чудно да успея да вляза в парламента. Аз съм завършил средно образование, не съм учил в университет. Това е първото нещо, заради което стоя на страна от политиката. В Народното събрание трябва да попадат само специалисти. Съжалявам, че интелигентните хора стават все по-малко. Това си личи от елементарните дебати и ниското ниво на изказванията, които се правят всеки ден. Като че ли хората на изкуството са прекалено малко, както в самото правителство, така и сред опозицията.

- В миналия парламент министър на културата беше Стефан Данаилов. Какво направи той за българския цирк?

- През последните 20 години той може би беше най-удачният министър. С него може да се разговаря като артист с артист, като културни дейци. Той беше на висок държавен пост, но винаги е общувал с хората човешки. Аз лично съжалявам за него, защото Данаилов създаде експертен съвет за цирковото изкуство в министерството на културата, помагаше на цирка.

- Говорихте ли с Вежди Рашидов, той обясни ли ви защо циркът вече не е част министерството на културата?

- Не познавам добре г-н Рашидов, само веднъж сме говорили с него, но усещам, че той няма никакъв афинитет и интерес към цирковото изкуство. Трябва да ви кажа, че до 1989-та година, през целия период от 1944-та година, българският цирк е дал над 2 млрд. лева на министерството на културата. Тези пари отиваха за развитието на театъра, операта, балета, изобразителното изкуство, киното и скулптурата. Нищо чудно Вежди Рашидов да се е учил с пари, спечелени от цирка. Но него не го интересува, аз си имам мое лично мнение, което не искам да споделям. Огорчаващо е, че той извади цирка от системата на културата! Надявам се, ако се смени ръководството в МК, циркът отново да бъде върнат в този ресор, където му е мястото.

- Обиждате ли се, когато определят като „цирк” конкретно заседание в Народното събрание? Самият Сергей Станишев каза на Цветан Цветанов и Лъчезар Иванов „Здравейте, циркаджии!”

- Дразнех се много. Честно ви казвам, ако можех да рисувам, щях да направя един куп карикатури, които да публикувам във вестниците. Жалко, че не мога, имам страхотни идеи. Ниското ниво на култура и на речника, с който си служат политиците, прави именно тях „циркаджии”. Циркаджии в България имаше до 1949-та година. След това шатрите се одържавиха. имаме много артисти, които завършиха висше образование, което в някои случаи няма нищо общо с ролята, която изпълняват. Но да използват думата „циркаджии” като обида, говори единствено за тяхното ниво. Когато един човек каже „циркаджия”, аз си мисля – „поредният прост и елементарен човек”. Ако ще да има 2-3 висши образования. Когато речникът му е толкова беден, няма как да успее, на където и да се е устремил. Защото аз мога да кажа много думи – „палячо”, например. Станишев можеше да каже „здравейте, шутове”. Бившият премиер се е профилирал само в тези 500 думи, с които борави, строго определени за неговия стил на общуване. Това за мен не е обидно, обидно е за него. Той се излага. Има и много други депутати, и то все от БСП. След войната Сталин каза нещо много важно – „направете цирка изкуство, защото той до момента е занаят.” Това беше прието от Българската комунистическа партия, която аз ненавиждам. И точно тези хора, особено самият Станишев, който е роден в СССР, който знае, че циркът е изкуство номер едно в Русия и в момента, а след това са киното и театърът. Всички тези аргументи го задължават никога да не употреби тази дума като сарказъм и ирония срещу политическите си опоненти. Трябва да минат още две-три поколения, за да се промени отношението към цирка. Ще се случи, повярвайте ми – циркът е съществувал, съществува, и ще съществува докато има деца и младежи. Друг е въпросът под каква форма ще се подвизава.

- Може ли България да бъде наречена „цирк”?

- Не, в никакъв случай. Циркът е изкуство, той е нещо хубаво, нещо велико, което страната ни, за жалост, в момента не е.

- Имат ли данни българските политици за циркови артисти? Например президентът Георги Първанов и премиерът Бойко Борисов?

- Не, нямат никакви данни. Първанов, ако го вкараме в клетката с лъвовете, ще го изядат. Бойко по може да се престраши, макар че гледат на цирка с много голямо пренебрежение. При нас са идвали президентът на Израел, министър-председателят Нетаняху, кметът на Йерусалим, на Тел Авив, кметът на Истанбул, министърът на културата в Турция, валията на Истанбул – известни личности. Ние сме гастролирали само в тези две държави. При нас дойде Първанов (нямаше как да не дойде), беше 2007-ма година, 27-ми март – Денят на актьора. Нямаше как да не уважи събитието. Остана доста озадачен. От президентската институция най-верен почитател на цирковото изкуство беше заместникът на Петър Стоянов – Тодор Кавалджиев. Искам да ви кажа, че посланици и аташета са сред най-големите фенове на цирка.

- Ходят ли българските политици на цирк?

- Не, в началото, когато започнахме традиционните седмични представления в София, дойдоха Елена Поптодорова, Александър Томов, съпругата на Симеон Сакскобургготски, Огнян Герджиков… Редовно идва нашият приятел Милен Велчев. От шоумените най-често гостуват „Господари на ефира” и Слави Трифонов. С колегите не можем да разберем тази апатия в България. Когато излезем навън, хиляди хора изкупуват билетите за няколко дни. Харесват ни, викат на бис участниците в програмата и сме добре дошли всеки път. Приберем ли се в родината си, започва борбата за оцеляване.

Прословутата издънка на Сергей Станишев, който, като министър-председател, нарече "циркаджии" настоящия вицепремиер Цветан Цветанов и зам.-председателя на парламента Лъчезар Иванов