Ал. Маринов: Първанов провали Станишев

Интервю на Стойко Стоянов

- Доц. Маринов, предконгресно лидерите в БСП се хванаха гуша за гуша, каква енергия генерират партийните скандали?

- На повърхността са скандалите, но под тях е натрупано дългогодишно напрежение. Всъщност, една от причините този път да има непривични за БСП остри сблъсъци, е че до сега противоречията не са били решавани на нормална политическа основа, а по-скоро са подтискани и представяни в някакъв друг удобен вид.

Но всяко нещо има край и възможностите на БСП да маневрира, да манипулира, да отлага решаването на проблемите се изчерпиха. В тази партия скандалите вече са един закономерен резултат. Оттук нататък предстоят големите въпроси: Дали случващото се в левицата ще доведе до разрушения, или до някакво позитивно преобразуване?

- Какво подтискаха и отлагаха в БСП толкова години?

- Две неща – първо причината за неспособността на партията да реализира едно, ако не успешно, то поне прилично управление, съответстващо на нейната идентичност. Второ – зад фасадата на някаква демократичност, БСП реално е една дълбоко недемократична партия, овладяна от тесни кръгове. Всичко това беше крито, а обществото си спомня, че нито през 1997 г., нито след загубата на изборите сега се направи сериозен анализ, какви са причините за лошото управление на Виденов и Станишев. Никой не попита и защо хората имат лоши нагласи към БСП? В една нормална партия би трябвало да се дискутират тези проблемни теми, но не за да има изкупителни жертви, а за да не се повтарят грешките. Този път предполагам, че няма да е възможно да не се стигне до остър, стигащ до край дебат.

- Каква е ролята на лидера Сергей Станишев за цялата кризисна ситуация?

- Станишев е голямото недоразумение на БСП. Толкова слаб лидер организацията не е имала никога и това личи от отношението на обществото. Партията е не просто мразена и отхвърлена, а стана за смях. БСП и преди е била остро критикувана и мразена, но много рядко е стигала до такава тотална обществена подигравка. Казвам това със съжаление, защото не е добре да има български партии, които изпадат в подобна ситуация. Още по-страшно е при тази тежка политическа криза лидерът да е такъв човек. Тук съвсем не става дума за партиен водач от голям калибър, а Станишев даже си повярва, че може да бъде и министър-председател на България. Отварям една скоба, защото такива случаи има не само в БСП. Но голямото предизвикателство за левицата сега е да си поговорят на конгреса как се създават и издигат нейните лидери, как става селекцията на нейните ръководни кадри?

Ясно е, че там някой друг дърпа конците. Румен Овчаров повдигна завесата преди седмица, казвайки, че Зайчето е извадено от ръкава на Първанов. Но не е достатъчно само да се каже, че това е така, защото всички го виждат. Трябва да се обясни, как една парламентарно представена партия, най-мощният носител на лявото в България, допуска такава скандална кадрова политика и подобни лидери, като сегашния? И още, как може да се противодейства ефективно в такива случаи?

- Познавате кухнята на БСП, какви в действителност са механизмите за формиране на кадровия й елит?

- До 1997 г. аз имах някакъв поглед в партията, след това следя отстрани процесите. Там се извършва една голяма злоупотреба с идеята за демокрация, защото има причини, които първо са извън партията, свързани са с нейното финансиране, с това кой от кого реално зависи.

Втората група причини се отнасят до един неспиращ, продължителен процес на деградация, който беше иницииран от Георги Първанов. В годините, когато стана лидер, за да се закрепи в партията опасно я раздаде под аренда на местни и други кръгове и им даде право те да си правят каквото искат на съответните нива. Тоест, едно ново лидерство, една промяна сега трябва да възстановят нормалния ход на издигане, който между другото с всичките си недостатъци до 1996 г. все пак съществуваше. Тогава никой не си позволяваше да вади от ръкава такива откровени недоразумения, които нямат реална подкрепа, дори от местните организации. Срещу подобни кадрувания в партията до този период имаше много силна съпротива. Съществуваше силна, авторитетна опозиция на определени решения. За съжаление и тогава тази опозиция в БСП не успя да попречи на тогавашното ръководство да провежда една погрешна политика, но нямаше поне такава бутафория, в която зад фасадата на демокрацията няколко души да си правят каквото искат, без да носят отговорност.

И третият въпрос е, че в тази партия непрекъснато се появяват някакви откровени недоразумения. Те не са просто проява на нисък интелект, ами на много лош вкус. Приказките им за презареждания, тези имитации на модерност, всъщност подменят една много неприятна истина. Жалкото е, че тези хора са също от този партиен елит. Тава е една много лоша практика на опорочаване на младите хора, когато те все още не са влезнали изцяло в голямата политика. Защото всичко, което се върти около Кирил Добрев и подобни на него хора, е една клиентела, която се ръководи изцяло от кариеристични подбуди. Някои от тях направиха бизнес, други - станаха зам.-министри, овладяха постове. Една сериозна партия не може да позволява да се пробутват по такъв начин млади протежета, да не говорим за поста на председателя на партията, който я напълни с хора, които са откровени недоразумения.



- БСП не можа да противодейства на Станишев. Другарите сега му казват: Иди си в мир, а той отговаря, че е най-подготвеният, че постът му приляга и му се полага...

- Хора като Станишев са толкова категорични, защото нямат собствена стойност, затова се опъват като магаре на лед. Но критиката и диалогът с него трябваше да бъдат преди провала. Сега Станишев би могъл да опонира с нещо много вярно: Извинявайте, но Националният съвет на партията подкрепяше всички мои решения, защо аз да съм виновен? Трябваше да се говори, за да не се допуснат грешките, а не да се изчака да станат и сега да се развиват тези. Сега Станишев ще понесе вината, но трябва да е ясно, че освен него има хора, които имат много по голяма отговорност, но с тях няма да се случи нищо, защото той отговаря вместо тях. Например, един съветник на министър-председателя не носи никаква отговорност.

- Има ли Станишев реална себеоценка за ситуацията, в която е изпаднал?

- За съжаление неговото поведение в някакъв смисъл е наследено. То е продукт на една стара история, на хора, които са свикнали с мисълта, че винаги те ще управляват, че те са едва ли не друга раса. Само че няма други раси, няма аристократи, а друг е въпросът, че са много далече от автентичната аристокрация. Има хора, които трябва да докажат правото си да бъдат във властта, независимо чии синове и внуци са. Това всъщност е много голямата грешка на БСП. Тя допусна в социалистическата партия да дойдат потомците на бившата комунистическа номенклатура, с която уж се раздели на 10-ти ноември. Това не се случи в нито една от източноевропейските държави, които имаха сходна съдба с България. Там левите партии бързо си възстановиха позициите, дойдоха на власт, но никъде не се осмелиха да вкарат във управлението децата на старата номенклатура. В България се оказа, че няма и 20 години след прехода, а децата на комунистическия елит се наместиха на възлови постове.

Темата за децата и родителите много често се експлоатира, има разбира се и деца, които са способни и кадърни, благодарение на личните си качества. Но когато ставаш председател на партията само заради фамилията си, а не заради качества, това вече е въпрос на дълбока увреденост на партията. Затова БСП сега понася щети. Но никой на “Позитано” не иска да отговори, защо след като е видно, че Станишев не е ставал за партийния пост, е допуснат даже за премиер. Това е въпросът, но няма отговор.

- Първанов трябва ли да носи отговорност за неуспешния проект „Станишев”?

- Задължително и то не само за избора си, но и за поведението си към Станишев през цялото време, когато той упражняваше власт в партията и държавата. Реално президентът му беше съучастник в този провал, на който сега берем плодовете. Естествено Първанов се измъкваше в неговия си стил. Когато му изнасяше, беше по-критичен, при други случи - мълчеше. Той е един от архитектите на този провал на БСП. Носи по-голяма отговорност от обвиненията, че е посочил Станишев преди години. Първанов сега трябва да отговори: Защо го посочи, каква беше причината? Защо се спря на човек, без популярност в държавата и партията? Станишев беше никой.

Сега вариантът пред партията е Станишев да обере пешкира за всички останали, да се смени персоната, но да не се смени системата, а това е лошо и за БСП, и за България.

- Дали на предстоящия конгрес делегатите ще съберат смелост, да се освободят от влиянието на Първанов в партията?

- Смятам, че сега Първанов няма да бъде тема, защото никой няма да тръгне да се бори на два фронта. Но след 2 години Първанов ще отиде пред една съвсем друга алтернатива и тогава ще дойде времето да понесе всичко, което причини на своите колеги и другари. Но не сега! Няма да воюват с него. Сега той е единствения институционален ресурс на БСП, има влияние в партията, може да дърпа хора на ключови постове.

- Защо БСП, която претендира, че е на 100 години, се превърна в тояга на едни олигарси срещу други олигарси?

- Дегенерира БСП и този процес започна още 1995-1996 г. Не успяха да възпрепятстват този процес, но тенденциите проличаха особено силно, когато Първанов дойде на власт в партията. Той позволи, той привлече тези интереси, в стремежа си да ги използва за себе си. Самата партия си позволи да мисли, че може да е проводник на такива интереси и да не плати цена за това. Това, което сега се случва в БСП, е заслужено наказание, защото тази партия не би трябвало да принадлежи на олигарсите. За една дясна партия да има богати хора с влияние е по-разбираемо, но БСП да бъде развъдник на тези хора и да провежда интересите им по безочлив начин, във вреда не просто на държавата, а на избирателите си, е направо абсурдно.

- Казахте в началото на разговора, че партията зависи от „някого” и това не е Станишев. Кой е кукловодът в сянка?

- Аз не смятам, че там има един единствен център на влияние, който контролира всичко. След 1990 г. се оформиха няколко такива центъра зад БСП, свързани с различни политически и икономически кръгове и интереси, с различно минало в едни или други структури в специалните служби. Тези кръгове по някога са водили много остри битки, но винаги са намирали начин, да се договарят и това винаги е ставало във вреда на БСП и на хората. Не виждам един единствен кукловод, обаче смятам, че при БСП беше тежко нарушен балансът между вътрешни легитимни фактори, които взимат решенията и външните, които ги диктуват.

Това е ставало чрез пряко финансово въздействие, чрез манипулации или други способи. Това е въпросът за подводната и надводната част на айсберга. Няма партия в света, която по някакъв начин да не е под влияние на някакви външни, в това число и финансови интереси. Но все пак трябва да има граница и мярка. Трябва да е ясно, че един от мощните двигатели за това, което прави БСП, особено когато е на власт, е някъде извън партията. И този двигател не е един, а няколко, които се конкурират и това може да е още по-лошо.