Пламен Юруков: Същият паритет ще имаме и при новата власт

Интервю на Даниела Николова

 - Изпусна ли си шанса това правителство?

- Падането на правителството беше заложено още в самото конституиране на управлението през 2013 година. БСП направиха ход, който беше успешен: Сергей Станишев каза, че няма да бъде министър- председател и обеща премиерът да не бъде човек от партиите, а технократ, експерт. БСП обаче се спряха до първата стъпка и напълниха Министерски съвет с партийци, както и заместник министрите и областните управители станаха такива. Това веднага напомни на хората, че гледат същия филм с нови цветове.

Големите протести миналата година бяха срещу цялото политическо статукво. Имаше време да се подготви нещо ново, което да поеме управлението и да отговори на исканията на хората. В България това не се случи.

Това, от което имаме нужда, е от модерно управление. Видя се, че нито една от съществуващите партии не може да го осъществи. Реално в политическите партии няма хора, които са подготвени да бъдат министри. А системата ни е такава, че трябва да бъдат партийни назначения. В момента хората могат да заменят това управление с други хора, които обаче са ги изгонили една година преди това. Хора, които са самият проблем, поддържат нещата така, че е невъзможно да дойдат нови лица, които са можещи или пък лица, които са имали политически опит и имат идеи за промяна на това статукво. Така в България се оформя един латиноамерикански модел, където в продължение на 175 години на всеки 20 тъкмо малко тръгваме нагоре и след това се връщаме обратно. Такъв пример е Аржентина. В България гласуваме за хора, даваме им властта без да им държим сметка какво ще правят с нея. Анализите, разговорите по студиата, интервютата се въртят само около това кой ще успее да бъде на власт. А не се говори какво ще се прави с властта.

-Предизборните програми не дават ли представа какво ще се прави с властта?

-Те са една комсомолска дейност, повечето от програмите са преписвани една от друга и са по модела на партийните програми наследник на БКП. Хората не ги разбират, а политиците не ги и спазват. Дори да е добре написана програмата, не знаем как тя ще бъде приложена, нито имаме и обществен контрол върху нея. ГЕРБ през 2009 година бяха за преференциално гласуване за парламент. Защо не промениха закона? И никой не напомни, че това не е направено.

В този порочен кръг ние ще се въртим още дълго време. За да има промяна, трябва да има или критична маса хора, които да я искат. Другият начин, казвам го с усливка, е това, което генерал Пиночет направи в Чили. Аз го наричам джойнт венчър между чикагската икономическа школа и чилийската хунта. Казвам това на  шега, тъй като е неприложимо в условията на членството ни в ЕС.  

Има и друг проблем: в България интелигентните хора не са малко, но системата е такава, че не ги допуска да влезнат в политиката и управлението. Интелигентните хора не успяват и защото са индивидуалисти. По този начин не успяват да си създадат необходимата система за взаимно поддържане. Този тип хора казват: Аз ще се оправя сам, не искам да направя нещо организирано. Вижда се, че всички партии, дори най-новата, не допускат подобни хора. ГЕРБ на евроизборите махнаха от листите си един много добре подготвен млад човек като Моника Панайотова, за да сложат друг, който е в роднински връзки с някой от ръководството на партията. Това е синдром на системата. ГЕРБ нямаха подготвени икономисти, които да влязат в управлението, а никой през 2007, 2008, 2009 –та не питаше ГЕРБ какво ще правят с икономиката. Накрая се получи нещо, което стана най-големия проблем на Борисов – на него му внедриха през Синята коалиция министри и председателя на икономическата комисия. Той беше подведен от Иван Костов и му бяха вкарани през определени икономически кръгове Плевнелиев, Трайчо Трайков, Симеон Дянков и Мартин Димитров. Дянков го показаха в последния момент – на изборите го видяхме. Отпаднаха от листите школувани икономисти, на тях не им бе дадено възможност през парламента да изкажат своите идеи и мнения, които бяха различни от тези на Трайков и Дянков. В същото време вижте парадокса – Трайков и Мартин Димитров са в Реформаторския блок. Направиха кашата в икономиката, а сега щели да започват отначало да се борят срещу системата. Мартин Димитров, който скри договора с ЧЕЗ, той ще се бори с монополите! 

Опитът на Костов помогна без да носи отговорност да инфилтрира хора и по този начин да прокара политика.  

- Виждате ли заедно ГЕРБ и Реформаторския блок?

- Хората на ДСБ не приемат Бойко Борисов, а се вижда, че ДСБ и Костов командват там.

Мартин Димитров, Дянков слушаха повече него, отколкото Борисов.

- Кои ще бъдат следващите управляващи?

- Според мен ще имаме подобен паритет какъвто имаме в този парламент.  Изборите ги печели не този, който има най-много гласове, а този който постигне 50+1%. Ако на някой не му стигат, системата дава възможност да спечелиш заедно с политически приятели и печели този, който си ги е подсигурил. Евроизборите неса показателни за парламентарни избори. Но дори и според тях ГЕРБ има 6 мандата, тези които в момента управляват имат 8.  „България без цензура”  се очерта бъде  фактор в следващия парламент и ще зависи от тях дали ще се търси вариант на някакво технократско правителство. От ГЕРБ много добре знаят състоянието на държавата и не вярвам да предприемат риска председателят й да стане отново да бъде премиер. Борисов е достатъчно обигран, за да знае кога може да спечели и кога загуби. При положение, че след улични протести си отстранен от власт, не мисля, че е добър вариант само след една година да се връщаш на този пост. Тези неща ме карат да мисля, че ще се търси друг вариант, но едва ли ще се намери втори Орешарски, който да поеме тази неблагодарна роля.

Нормално е БСП при втория рунд да се мобилизира, набиращата сила „България без цензура” да увеличи присъствието си, а от друга страна Борисов не може да разчита на Реформаторския блок заради Иван Костов. Костов беше първият, който излезе януари 2013 година и каза: „Борисов трябва да се махне от властта”. А Борисов помни тези неща много добре.

- Подкрепяте ли задължителното гласуване?

- Моите принципи са, че гласуването е право, а не задължение. “Великата” победа на ГЕРБ на евроизборите всъщност представлява по-малко от 10% от тези, които имат право да гласуват. Това не е голяма легитимност, дори е малка. Това, което хората искат, са две неща –да няма комунисти в управлението и то най-после да стане модерно. Това модерно управление не може да се осигури от нито една от партиите в момента. Спомняте си как при ГЕРБ след т много бърза и непремислена смяна на министри се стигна до положение, в което сериозни хора не биха се съгласили да станат министри. Миналата година Орешарски също имаше проблем с министрите си. Сега кои хора ще се съгласят при тази политическа несигурност?! А ако трябва трето ниво партийни кадри или пък младежи на по 30 години да ги правим министри, това вече е несериозно. В Германия много трудно би се приело някой да бъде министър под 50. Светът е сложен, иска много знания и опит за да управляваш.

В България за съжаление се ограничава възможността за информиран избор и това се прави съзнателно. Предварително се дискредитират и се елиминират хора и формации, които могат да доведат до промяна на статуквото. Има една наука „Теория на игрите”. Тя обяснява как влияем на действителността, чрез избора който правим всеки ден. Статуквото у нас насочва избора ни към удобни за него варианти. Тези, които не схващат това, играят по тази игра, а другите пък, които са достатъчно интелигентни и опитни да разберат тази манипулация, отказват да гласуват. И затова се съмнявам, че чрез задължителното гласуване можем да накараме тези хора да гласуват и да направят своя информиран избор.

В България в политическата сфера трябва да има генерални реформи, ясно е, че партийният шеф определя листите и това прави депутатите вътре зависими. И те не гласуват според тяхното мнение, а слушат каквото каже партийният шеф. Липсата на две камери в парламента прави възможно да се приемат популистки закони, вредни за икономиката. Парламентът когато е управляван от един човек, от една партия, както беше при Кобургготски, Костов, Борисов не е ясно откъде може да му бъде повлияно да се вземе определено решение и откъде е лобирането. По този начин нещата могат да се променят изведнъж на 180 градуса. Не случайно инвеститорите са малко, защото няма предсказуемост в законодателството. Двукамерната система в Канада предпази тяхната банкова система от приемането на популистки закони, а в Нова Зеландия, където е еднокамерен парламентът, от 83-та до 97-а година, бяха направени огромни  икономически безобразия. Ако у нас има мажоритарни кандидати или пък с преференции и 2 години мандат в долната камера, тогава съвсем различни хора ще влязат в парламента.Такива които искат наистина да работят. ще се купуват и по малко гласове. Няма да си заслужава инвестицията да се повтаря всеки две години. Ще влязат хора, които искат професионално да се занимават с политика и които няма да бъдат зависими от партийния шеф. Вижда се, че няколко поредни правителства са повлияни от жени, приятелки, любовници и т.н. 

Формата на управление в България в момента е такава, че има сливане на законодателна и изпълнителна власт в полза на изпълнителната, т.е. ние имаме същия модел какъвто имахме преди при комунистическата партия. Шефовете на политбюро в продължение на 4 години имат неограничена власт. През 90-те година ние не сменихме системата, а направихме през 4 години да се сменят хората, които консумират безконтролно властта.

- Защо трудно ще станат промените, за които говорите?

- Проблемът е, че тези които имат властта и могат да ги направят, нямат интерес.  Не знам докъде ще стигне границата на търпимост, докога ще се издържа на болката. Българинът винаги гласува не за някого, а срещу някого и печели новият, който идва. За няколко месеца „България без цензура” успяха да имат 2 мандата в европарламента, което между другото не е лесно. За евроизбори мотивацията на хората е много ниска, те си казват: С мене и без мене все някой ще отиде в европарламента и ще взема 20 000 евро месечно. На местните избори СДС винаги взима 220- 250 000 гласа, нещо, което не може да постигне на парламентарни и на евроизбори. На местните избори местните организации се организират защото имат личен интерес да бъдат в местната власт.