Пламен Юруков: Трябват ни свежи пари от Русия и Азия!
- Г-н Юруков, какво се случва в момента в държавата? Заговори се за бюджет 2013, за повишение на заплати и пенсии, в същото време немалко хора недоволстват от доходите си и безработицата. Накъде ни водят управляващите?
- Говори се за едно минимално повишение на заплатите и на т.нар. праг за бедност. Това е свързано със започналата кампания на управляващите за повишение на доходите. Първият въпрос, който трябва да си зададем е: Откъде ще дойдат средствата за това. Не бива да се залъгваме, че има кой знае какъв икономически растеж. Той е процент и нещо. Българската икономика се крепи на вътрешното потребление, а то е зле. Имам преки наблюдения от пазара и виждам, че купуването намалява.
Второто нещо е едно заблуждение, че едва ли не ще има по-високи постъпления. Да, но те ще дойдат от повишените приходи от ДДС, което означава повишение на цените и повишение на инфлацията.
- Не си ли дават управляващитe сметка за тези неща?
- Те могат да ги вземат от ДДС, но потреблението няма да се повиши, а ще скочат цените. Но те не говорят за повишението на цените. Хората обаче усещат, че това не е много добър политически ход. Повишение на доходите с 3-5 лв на месец се приема като някаква подигравка.
- Как на този фон ви звучи статистиката за нарастване на влоговете в банките? Какво става?
- Това е резултат от свиването на производството и повишение на цените. Депозитите се увеличават от страх, че в бъдеще може да стане още по-лошо. Малко ще се отклоня. Имаме най-неработещата здравна система. Хората се самоосигуряват сами, в смисъл, че събират пари за „черни дни”. Също и за някакви крайни случаи на криза.
За да се изкарат част от тези пари трябва да има съвсем друга икономическа среда. Банките също не се радват на тези влогове и спестявания, защото плащат лихви на депозити, а няма фирми, на които да отпускат кредити за развитие на бизнеса. Това е парадокс, който работи срещу всички. Проблемът е много сериозен. Свиването на потреблението тръгна от 2009 г., защото българската икономика не е конкурентна. Внасяме повече, отколкото изнасяме и от там следва дефицит по текущата сметка. Той се покрива или чрез преки чужди инвестиции или чрез дълг. Трябваше да се вземе дълг. Такова вземане бе подготвено още от миналото правителство. Но и то не го направи, не го направи и сегашното. Икономическият екип на ГЕРБ пое в друга посока – искаше да покаже на Евростат, че имаме нисък бюджетен дефицит. Не знам защо министър Дянков през 2009 г. тръгна да влиза толкова устремено в Еврозоната. Не знам защо воден от този устрем тръгна да показва на Евростат кешовия дефицит, а не бюджетния. Спря плащанията към фирмите и като цяло обърка цялата икономическа стратегия на правителството на ГЕРБ.
- Не е ли възможно все пак част от тези спестявания в банките да се изкарат и да съживят потреблението?
- Трябва да има много ясен сигнал, че ще се върви към икономически растеж. Първото нещо, което трябва да се направи, е да се вземе заем и да се работи на правителствено ниво за привличане на чужди инвестиции. На всяка цена трябва да се вкарат свежи пари в икономиката. Свободни пари в момента има в Русия и Азия. Упражнението с Катар трябва да се повтаря, но и да се води до край, защото от там все още няма никакъв резултат.
- Турция не е ли подходящ партньор?
- Турция в момента има значителен икономически растеж и самата тя поглъща много инвестиции.
- Накъде да гледаме тогава?
- Трябва да гледаме към Китай, Русия, Казахстан. През последните години най-големият инвеститор в Европа е Русия. Страни като Чехия и Полша, които традиционно ограничават контактите си с Москва, приемат охотно руските пари и развиват големи проекти. Трябва да сме активни в тази посока. Руските фирми са пълни с кеш. Нужни са ни мостове към тях.
Другият път са еврофондовете. Вярно е, че сегашното правителство усвоява повече европейски пари от предишните, но и това не е достатъчно. Трябва още и още. Това са трите източника: чужди инвестиции, еврофондове и заем. Говоря в краткосрочен план.
Това трябва да се направи спешно. Много хора вече се борят за оцеляване, а не за добър живот. Не може двама души в едно семейство да работят, за да плащат само сметките си. Не може да се живее само за сметките за ток, вода и отопление.
- В Испания, Италия, Гърция не стана ли същото? Как да избегнем подобно нещо?
- Има голяма разлика между тях и нас. На тях им отнемат нещо, което ние никога не сме имали. България трябва да излезе от този порочен кръг. За да имаме икономически растеж, трябва да се направят сериозни промени. Тръгнахме по латиноамерикански модел, който там продължава вече 150 години и все се повтарят едни и същи неща.
- Едва ли ГЕРБ, а който да е управляващ, не биха искали да си осигурят обществен и социален комфорт?
- Не е достатъчно да искат – трябва и да могат. В момента няма смислен разговор и спорове какво да прави България, за да тръгне по пътя на икономическия растеж. Нямам предвид само политиците, а и академичните и бизнес средите. Те стоят някак настрани, а из медиите говорят само едни и същи хора. Истински папагали. Ваша работа, на журналистите, е да откриете умните икономисти и да ги поканите на разговор. Те няма да откажат. Ще видим смислени икономически дебати. Стига са говорили разни хора от институти с неясно финансиране. Едни и същи коментират АЕЦ, финанси, чалга и реалити шоута.
- В патова ситуация ли сме по темата за АЕЦ “Белене”?
- По-скоро в информационно затъмнение и то чрез многото безсмислени коментари. Има много въпроси, на които няма отговор, за да се вземе разумно решение. Това е проект от 70-те години. Тогава е пик на АЕЦ-овете. Защо не са го завършили този проект трябва да питаме управлявалите тогава. След Чернобил нещата се промениха генерално. Атомната енергия имаше предимството да бъде най-евтината. Шистовият газ обаче я измести по този показател. В момента САЩ възражда индустриалното си производство благодарение на евтиния шистов газ.
- Но тук идеята бе посрещната на нож. Защо не разбрахме за какво става дума или не ни обясниха достатъчно добре?
- Ядрената централа дава евтин ток, но има опасност от трагични последствия в неочаквани ситуации. Дори японците допуснаха грешки при планирането – да построиш атомна централа в сеизмична зона на брега на океана. Пропуски в планирането, който не са присъщи за тях по принцип. Стигна се дотам в публичното пространство у нас да се говорят несериозни неща за АЕЦ от гледна точка на икономиката. Ейч Ес Би Си започнаха изчисления, но докладът им не е завършен. Ако някой иска да инвестира няма откъде да прочете един проспект дори. Говори се колко щяла да струва, а не за колко време тези пари ще се върнат с печалба. Нужен е пазарен анализ за следващите 5 и 10 години. Това не се прави. Всеки магистър по финанси може да го направи, ако има коректните данни. Дори политиците не се обърнаха към специалисти да се направи такъв анализ. После се гледа екологичния риск и пр. Не знам сега какъв ще е въпросът на референдума. Освен това той не може да е различен от този в подписката според закона. А там той е неясен. Трябва да се зададе правилният въпрос, защото трябва да се отговори с „да” или „не”. Да не говорим, че е необходима активност, колкото на последните парламентарни избори. Ако някой иска да го съботира ще призове избирателите си просто да не участват и той се проваля.
- Да се върнем към шистовия газ. Той по-опасен ли е от ядрената енергетика?
- Явно в САЩ не се опасяват от такова нещо. Контактувам с един от водачите на това движение срещу шистовия газ и познавам тяхната позиция. Има неща, в които са прави, но далеч не по всички въпроси. Все едно да зададем въпрос, ако сега се открива двигателят с вътрешно горене: съгласни ли сте да има автомобили? Всички ще отговорят отрицателно, защото изгорелите газове отиват в атмосферата и знаем какво става. Но някога това се е случило и сега не можем да си представим живота без колите, нали? Същото важи и за шистовия газ. Някой казал на някакви хора, че не е добре да се добива, защото е опасно. Смятам, че не трябва да се вземат прибързани политически решения, които след това не издържат и на най-малкия уличен натиск. Този натиск понякога няма сериозни аргументи. Това също води до несигурност. Вземи обмислено и отговорно решение, което можеш да отстояваш пред уличния натиск.
- Само правителството ли има вина за това?
- И медиите. Те поставят темата. Ето, например, темата за ВСС. Говори се много за публична процедура, но пък наричат избора непрозрачен. В същото време проф. Неделчо Беронов ясно и точно каза: Моделът за ВСС е взет от Испания. Само че в този модел, ясно се казва, че парламентарната квота се избира с квалифицирано мнозинство. Ние го променихме на обикновено мнозинство. Тук е заровено кучето. Ясно е на всички, че съвсем други хора ще бъдат избрани, когато е с квалифицирано мнозинство. Но медиите не реагират въобще. Тишина. Това прави избраниците по-близки до тези, които са ги избрали, това е от ясно по-ясно. Оттам нататък този ВСС няма как да е политически независим. Поне в първите месеци. После може и да се изиграе нова серия от филма за тандем Иван Костов – Никола Филчев, като главен прокурор. Прекалената намеса в една друга власт рано или късно се връща като бумеранг. Магистратите са интелигентни хора и едва ли им е приятно да са под нечие крило.
- Започна предизборната кампания. Ще има ли политическа война?
- Не вярвам. Досега на всички парламентарни избори гласуват около 4 млн души. Така ще е и сега. Имаме две партии с около 18% - ГЕРБ и БСП и една с 5% - ДПС. Всичко останало е празно. Няма как това да остане така. Въпросът е дали на тези избори ще успеем да тръгнем към голямата промяна.
- Възможно ли е това въобще да се случи?
- Да, възможно е. Случи се в Чили, Бразилия, при азиатските тигри, Южна Корея, Китай, Индия... България е малка и бедна страна и за нас е подходящ моделът на Сингапур и Тайван.
- Но как ще тръгнем към икономически възход без да е преборена организираната престъпност? Тя пресира цели отрасли в икономиката...
- Абсолютно вярно. Но проблемът у нас не е осъзнат не само обществено, но и академично и политически. Това е изключително тежък проблем. Дори не се говори по темата, липсват анализи. Не можем да имаме икономически растеж при наличието на организирана престъпност, защото това води до недоверие в системата. А това е първото условие. Второто е да се стимулира производствено поведение. Пари да се правят от занимания с производство и от създаването на качествени продукти и услуги. Когато усилията са към това да се излъже системата, то тогава конкурентността остава на заден план и бизнесът става уязвим на организираната престъпност. За моя радост, това управление направи решителни стъпки в тази посока. Разруши много схеми, изкара много бизнеси на светло. Стъпка по стъпка бяха разбити доста кръгове и схеми. Вече никой не пречи на различните служби да работят по корупционни схеми, няма познатия политически чадър над престъпни организации. Цели отрасли минаха на светло. Оттук нататък могат да се правят много неща. Спряха отвличанията, което е много сериозно нещо.
- Накъде ще водите вашата формация ВОТ-консерватори?
- Нашата цел е да влезем в следващия парламент. ВОТ-консерватори има платформа, в която са залегнали всички стъпки към икономически растеж. Готови сме с модел за промяна на матрицата на управление. Примерът с избор на ВСС е достатъчен за това как с промяната на една процедура може да се промени цялата философия и съдържание на този важен орган. По този начин трябва да се действа и в други области.
- Ще си партнирате ли с други формации?
- Съвсем естествени съюзници на ВОТ-консерватори са хората от дясното политическо пространство. В момента има много хора, които са били активни в политиката от други партии, уважавани са в местата, където живеят и работят, а партиите им се марганилизират. Ще работим с такива хора. Трябва като партия да имаме ясна политическа платформа, която хората да оценят. Сега се гласува „срещу”, а не „за”. Да гласуваме за ГЕРБ, за да не се върне БСП на власт. Гласоподавателите на левицата пък гласуват срещу ГЕРБ и десните, за да са те в управлението. Няма ясни платформи и конкретни мерки за възход на страната. Това не са основателни мотиви за гласуване. Критериите падат, хората се примиряват.
Моля, подкрепете ни.