Политологът Георги Киряков пред Фрог: „Философския камък“, попаднал в ръцете на Борисов, си остана камък

Борисов лесно може да бъде подхлъзнат от „приятеля Реджеб“. Протестите ускориха значително процеса на промяна, привнесоха му така необходимата енергия. С разкритията по „Закона Магнитски“ трупащият се гняв в обществото се сдоби с цел – обществен реванш и полагане на общо усилие в процеса по изчегърването.

- Г-н Киряков, в каква кондиция са партиите преди вота на 11 юли за парламент? Каква ще е избирателната активност? Очаквате ли изненади?

- „Партиите на протеста“, както изглежда, са в доста по-добра позиция и кондиция, във възходящ тренд, с увеличаваща се електорална енергия и подкрепа, за разлика от партията-държава, каквато безспорно беше ГЕРБ поне в последния си мандат – в пряк и в преносен смисъл. При Бойко Борисов и ГЕРБ се наблюдава идеен и организационен срив, лутане в търсене на „философския камък“, който обаче, попаднал в ръцете на Борисов, си остана камък от началото до края на кампанията. Всяко движение по инерция, дори и по нанадолнището, стига при всички положения до спиране на самото движение. Провали се цялостната стратегия на ГЕРБ за „даване на път на младите“, а където имаше все пак млади, те бяха представени от втръсналите на публиката добре познати млади като Тома Биков и Даниел Митов – известните на всички партийни номади. Партиите на протеста, макар също да не предложиха кой знае какво обновяване и подмладяване, поне не претендираха да провеждат такова.

Повод за приповдигнато настроение имат само в партията на Слави Трифонов, понеже единствено при тях се наблюдава отчетлива тенденция на непренебрежимо увеличение на електорална подкрепа. Вече е доста лесно да се прогнозира първото им място на предстоящите избори, особено ако си спомним прогнозите за резултата им преди предишните избори, проведени на 4 април, и получения в изборния ден резултат. Ще наблюдавам с любопитство, също така, какво ще се случи с проекта на Васил Божков, който изненада всички с добрия си резултат на предишния вот, както и с „Възраждане“ на Костадин Костадинов, също успяла да подобри в значителна степен изборния си резултат, сравнен с резултата му отпреди четири години. С не по-малък интерес следя и кампанията на „Демократична България“, в която отчетливо липсват изявите на Атанас Атанасов, а на преден план се изтикват, освен Христо Иванов, нови, непознати млади, прохождащи политици, без сериозна партийна и политическа биография, но със сериозна професионална такава.

- Какво показва победата на ИТН на изборите за кмет в Благоевград?

- Че има нова политическа ситуация, при която ГЕРБ вече не е доминиращата политическа сила, както между другото и БСП не е доминираща опозиционна сила – алтернатива на статуквото. Че има настроения за радикална промяна, макар все още да не се е избистрила посоката на тази промяна, нито крайния резултат от нея. Засега преобладава желанието за промяна, без оглед на това къде е крайната дестинация. Че Бойко Борисов загуби аурата си на непобедим, загуби тефлоновото си покритие, което му даваше сигурността, че нищо няма да му се залепи, каквато и „жега“ да го дебне зад ъгъла. Че все пак има норма на насищане от всяко управление в условията на демокрация, особено ако това управление упорито е тласкало държавата в посока далеч от демократичните стандарти и практики. Че няма сила, която да се противопостави на народния вот, ако той е взел решение да смени разочаровалия го управник. Че могат да се намерят, дори при Слави Трифонов, достатъчно неопетнени от политиката лица, на които да дадеш доверието си. Показва обаче и несигурност в новото преразпределение на електоралните масиви. Лутане в търсенето на новия модел на управление и желаната посока на развитие на България. Показва също така, че дори и в партията на Слави трудно се намират новите лица, понеже спечелилият кандидат все пак доста се е въргалял по политическия терен. Показва за пореден път незрялост на политическия избор на нашите сънародници, които пак искат да сложат всичките си яйца в една кошница, търсейки новия пастир, пъдар, месия или както и да се е наричал през годините на прехода.

 

- Ще помогнат ли метаните на Бойко Борисов пред Реджеп Тайип Ердоган в Турция?

- Странното посещение на Бойко Борисов при Ердоган не беше подминато дори от доскорошните му коалиционни партньори от ВМРО, които го определиха като срамно и позорно, с „обвинението“, че е отишъл като молител за гласове. Това, както се подразбира, издава паниката на бившия премиер, че ще има проблем с гласовете за себе си и партията, която владее еднолично от създаването ѝ. Да не става дума и за това, че Борисов лесно може да бъде подхлъзнат от „приятеля Реджеб“, тъй като стратегически Турция няма интерес да подпомага подобни партийни проекти на Балканите и се ръководи единствено от тежестта и влиянието на съответния субект в политическия живот на конкретната страна. Затова е по-вероятно Ердоган да подсили електорално ДПС, отколкото да помага на политически удавник като Бойко Борисов.

- Смятате ли, че т.нар. Партии на промяната ще съставят правителство след изборите?

- Въпрос на проста аритметика е. Ако споменатите партии имат превес в парламентарните мандати, ще е много лесно и за предпочитане да съставят правителство или да гласуват доверие на служебното, правейки го редовно. Може също така да „дръпнат“ част от харесваните служебни министри в редовен кабинет, развързвайки си ръцете и при поемането на пълната отговорност за управлението. При всички положения обаче, ако се наложи да се търси подкрепа с мандати на БСП, „партиите на промяната“ ще си създадат сериозен проблем, не само заради съвкупния им електорат, но и заради противоречивата политика на БСП към тях. През цялата кампания БСП систематично атакуваше ту една, ту друга от тях, с обвинението, че не са никакви носители на промяната, а са си част от статуквото. Разбирате, че това е недалновидна политика, когато иде реч за основната цел на всички тях, в това число и на БСП, а именно „изчегъртването“ на ГЕРБ от всички институционални, финансови и властови хранилки.

 

- Ще има ли в новото правителство министри от служебния кабинет?

- Става дума за проста парламентарна математика, става дума и за по-сложни политически сметки, свързани с дългосрочно или краткосрочно поемане на пълна политическа отговорност за управлението на страната. Ако горещите картофи не са извадени напълно от огъня, т.е. ако ГЕРБ не е изчегъртана в достатъчна степен от стените на дълбоката държава, е по-вероятно голяма част от служебните министри да останат на постовете си, поне за известен период от време. Всичко зависи от това, доколко всеки от партийните субекти търсещи дълбока промяна, е готов на необходимия компромис и кой от тях каква парламентарна тежест ще има в следващата парламентарна конфигурация. Не по-малко важно е също така поведението на ДПС, на БСП и на другите субекти с потенциален шанс да участват в делбата на новата властова баница. Да не отваряме дума и че президентът с второто си, и вече успешно, служебно правителство, също се превърна в голям играч на политическата сцена, с който трябва да се съобразяват всички, и който няма как оттук нататък да бъде заобикалян по въпроси отнасящи се не само до управлението на страната, но и до преразпределението на властовия ресурс, освобождаван, със сериозна съпротива естествено, от ГЕРБ.

- Навършва се една година от големите протести през 2020 г. Имат ли те своя принос за промените, които очакваме?

- Безспорно приносът е съществен, макар че имаше индикации отдавна, че Бойко Борисов и ГЕРБ си тръгват от политиката. В този смисъл протестите ускориха значително процеса, привнесоха му така необходимата енергия. Друг е въпросът дали ще се реализират очакваните от протестиращите промени. Предишните големи протести, за свалянето на правителството на Орешарски, не донесоха желаната тогава промяна, напротив, не само върнаха ГЕРБ на власт, не само дадоха в ръцете на Борисов всички лостове на управлението, но и доведоха до значително влошаване на политическата ситуация, доведоха до ерозиране на демократичните основи на страната.

- Очаквате ли някакви български решения по закона "Магнитски" след изборите?

- Такива решения вече има. „Българският списък Магнитски“ е част от тези решения. Те извадиха от строя един от претендентите за политическа, а защо не и криминална, разправа с Борисов. Но тези решения са изцяло в ръцете на българските гласоподаватели, за които разкритията по „Закона Магнитски“, макар да не бяха чак толкова изненадващи, бяха поне отрезвяващи, бяха доказателство, че слуховете са достоверни. Разкритията по „Закона Магнитски“ дадоха представа за дълбочината на процеса по овладяването на държавата от частни интереси, чиито координатор в продължение на поне десет години беше бившият премиер Борисов. Така трупащият се гняв в обществото, срещу несправедливото разпределение на властови ресурси, на обществени ресурси, на ресурси дори на европейските данъкоплатци, каквито сме и ние между другото, получи естествена енергия, получи посока на движение, сдоби се с цел – обществен реванш и полагане на общо усилие в процеса по изчегърването.

Въпросите зададе Красен Бучков