Политологът Тончо Краевски пред Фрог: Вече сме в спирала от избори. Въпросът е колко етажа надолу ще ни отведе тя и какво има на приземието

„То се очертава да бъде между политическите сили, които подкрепят глобалния дневен ред, свързан със зелените политики, спирането на руския газ, санкциите по отношение на Русия, коронавируса и т.н. и антиглобалистката позиция, която засега изглежда най-силно застъпена от „Възраждане“. Ако „Възраждане“ се представи добре на изборите, тя може да провокира ново разделение и да се превърне в единия полюс. Срещу „Възраждане“ пък може да се събере и да бъде легитимирана една евроатлантическа коалиция, колкото и това да не е по вкуса на ПП. Нито ГЕРБ, нито ПП изгарят от желание да се докосват едни до други, но ако старото разделение бъде изтрито, те може да се окажат от едната страна на едно ново разделение. Когато се оформи това ново разделение, тогава и спиралата от избори може би ще свърши“, прогнозира той.

Целия анализ на политолога Тончо Краевски за политическата обстановка у нас, четете тук:

Вече е ясно – отиваме на избори. Това ли беше най-добрият вариант при така създалата се ситуация?

Проблемът с новините по принцип е, че не можем да знаем кои са добри, и кои са лоши предварително. Можем да познаваме добрите новини само постфактум. Има един китайски анекдот за един фермер, който загубил коня си и всичките му съседи му съчувствали, казали му, че това е много лошо. Той им отговорил: „Може би“. На следващия ден конят се върнал с цяло стадо диви коне. Тогава съседите се зарадвали, поздравили го и му казали: „Честито! Това е страхотно!“. Той отново им отвърнал: „Може би“. На другия ден синът му, яздейки единия от дивите коне, пада и си чупи крака. Съседите отново му изказали съчувствие. „Това е много тъжно“, казали те, а тия отговорил: „Може би“. На следващия месец избухнала война и когато дошли да събират набора, пропуснал сина му, защото е със счупен крак. Съседите пак дошли и му казали: „Ето този път това наистина е добра новина. Ти извади късмет“. Той им казал: „Може би“. Тоест ние не знаем кои новини са добри, и кои – лоши. Нестабилността в държавата и липсата на установен ред и хармония е лоша, но застоят крие други рискове. Това е нож с две остриета. Ако този парламент се е изчерпал, то е защото самите народни представители така са решили, така че няма смисъл да съжаляваме за него. Единственият път навън е напред.

Заговори се за общо явяване на „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. Николай Хаджигенов и Арман Бабикян от „Ние идваме“ също искат заедно с ДБ и ПП. Знаем, че много често в политиката 1+1 не прави две. Възможно ли е едно такова общо явяване и до какво би довело?

Политиката наистина не е математика. Няма механични сборове. Понякога коалициите водят до по-голям резултат, 1+1 прави три. Друг път обаче 1+1 може да направи и по-малко от едно. В интерес на „Демократична България“ и на движението на Бабикян и Хаджигенов е да се явят заедно с „Продължаваме Промяната“. Причината е очевидна. Изключено е Хаджигенов и Бабикян да влязат в парламента сами. ДБ пък се очертава да се бори на бариерата, тъй като, както самият Христо Иванов каза вчера, те с ПП споделят едно електорално пространство. На предишните избори ДБ имаха около 6%. Ако едни 40 000 гласа се прелеят в ПП, това може да потопи „Демократична България“ под четирите процента. „Продължаваме Промяната“ обаче повече опции. Затова и си мълчат. Те имат два избора. Първият – да се явят заедно, да добавят от ДБ каквото могат и да увеличат шанса си да останат първа политическа сила, каквато е тяхната цел. Но има и втори вариант, да не се коалират с никой преди изборите и да си поставят за приоритет монополизирането на протестния електорат, който се оформи през 2020/2021 година. Тук има една важна подробност, че казаното от Иванов, че ДБ споделят електорална територия с ПП е вярно, но не е цялата картина. ПП споделя електорат с ДБ, но едновременно споделя такъв и с другите партии. При „Промяната“ на последните избори се преляха хора от всяка една от протестните партии, които не можаха да сформират правителство в 46-тия парламент. Василев и Петков разбират, че за да останат голяма партия, трябва да могат да задържат този електорален съюз между „демократичната общност“ и разширената „протестна общност“, която  надхвърля мащаба на жълтите павета и съдържа в себе си повече избиратели от областните градове, които преди Слави  са гласували за ГЕРБ. Ако ще се опитват да удържат този съюз, те няма да искат да се затварят „вдясно“ при Демократична България. Втората опция е по-амбициозната, но преди да изберат една от двете, трябва да съобразят и още една, втора подробност. Причината, поради която те успяха да източат всички протестни партии едновременно е, че общото кратно между техните избиратели беше подкрепата им за Румен Радев и благодарение именно на идентификацията си с държавния глава Промяната сглоби този необикновен електорален съюз. После обаче те влязоха в тежък конфликт с президента и с това изгубиха инструмента на сглобката.

В последно време прожекторите бяха насочени към БСП, където обаче отново наблюдаваме . Този път дали да бъде реализиран мандата, или да бъде върнат. Как поведението на лидера Корнелия Нинова ще се отрази на столетницата на предстоящите парламентарни избори?

Корнелия Нинова вярва, че колкото по-диалогично и системно е нейното поведение, толкова по-добре за БСП. Това очевидно е нейната линия на поведение. Но БСП има по-голям проблем от това как ще бъде възприемана от партньорите си и той е как ще бъде възприемана от избирателите си. До 2020-2021 година основен приоритет за тях можеше да бъде отстраняването на ГЕРБ от власт. Но не съм сигурен дали основният политически въпрос за електората на БСП все още е това. Струва ми се, че при тях по-важното разделение е свързано с отношенията между България и Русия. Електоратът на БСП е традиционно проруски настроен. Този сантимент многократно и сериозно беше жертван от страна на Нинова. Тя направи доста компромиси с него. Има голяма опасност част от нейните избиратели или да се прелеят в партията на Янев, или да не излязат да гласуват. Най-големият успех за БСП под ръководството на Нинова ще бъде да не преживеят срив, който да ги доближи до бариерата.

За да приключим с партиите, които доскоро бяха в една коалиция, да поговорим малко за „Има такъв народ“. Скъсаха ли с политическата си кариера Слави Трифонов и ИТН?

Слави Трифонов отдавна поддържа тезата, че не е политик и не прави политическа кариера. Неговите ходове винаги се обосновават с това, че на него не му е приоритет да остане във властта. Въпросът е дали и избирателите му са готови да останат в опозиция. На предстоящите избори ще видим колко е голямо това антисистемно ядро от поддръжници на Трифонов, които ще останат с него, когато той е абсолютно сам и няма шанс да управлява. Ще се преброят хората, които му вярват безрезервно. Те може и да му стигнат, за да влезе в парламента, но там той е много вероятно да се окаже в изолация, тъй като досегашните му партньори няма да искат повече да влизат във взаимоотношения с него. Затова Трифонов ще го подкрепят хора, които не държат да са представени във властта, а да са прави.

Ще налее ли вода в мелницата на „Възраждане“ тяхната позиция за коронавируса при положение, че математици и специалисти предупреждават за предстоящ нов пик у нас?

Това е голям шанс за тях, тъй като мнението, което изповядват, е преобладаващо на голямо мнозинство от хора. „Възраждане“ са сами на този електорален терен, нито една друга партия не го застъпва сериозно. Освен това математиците вече направиха една голяма грешна прогноза тази година през февруари, казаха че ще има пик през пролетта, а вместо това броят на хоспитализираните се срина. Въпросът за коронавируса е изцяло политически въпрос - и за едната, и за другата страна в спора.

Ще видим ли нови играчи в парламента, говоря за Стефан Янев и „Български възход“?

Стефан Янев не се появява особено много в публичното пространство. Предполагам, че той е избрал стратегията да бъде много обран, да мълчи и да не се включва, за да не влиза на калния терен. Пази си силите за кампанията и финалния спринт. Това е много рискована стратегия, защото фоновият шум е много голям, всички се борят за вниманието на медиите така, като растенията в гората се борят да слънчева светлина. Да останеш без сериозно присъствие в медиите може да се окаже и фатално. В началото на пролетта, когато обяви проекта си, Стефан Янев стоеше много солидно, тъй като беше популярен и свързван с президента. Тогава мнозина го считаха за голям претендент. Но ако продължава да бъде извън фокуса на медиите, дори и влизането може да е под въпрос.

Има ли опасност да влезем в омагьосан кръг и в спирала от избори, от която изход няма?

Всъщност ние вече се намираме в спирала от избори. Ако броим изборите през пролетта миналата година, това са четвърти избори в рамките на по-малко от година и половина. Тоест, ние вече сме в спирала от избори, въпросът е колко етажа надолу ще ни отведе тя и какво има на приземието. Според мен накрая на тази спирала ни чака ново разделение в политиката. Няма да бъде онова от 2020-2021 година – протест срещу статукво, а в резултат от събитията от тази година, тъй като целият свят се преобърна в рамките на няколко месеца, накрая тази спирала от избори ще се стабилизира, когато се оформи ново разделение. То се очертава да бъде между политическите сили, които подкрепят глобалния дневен ред, свързан със зелените политики, спирането на руския газ, санкциите по отношение на Русия, коронавируса и т.н. и антиглобалистката позиция, която засега изглежда най-силно застъпена от „Възраждане“. Ако „Възраждане“ се представи добре на изборите, тя може да провокира ново разделение и да се превърне в единия полюс. Срещу „Възраждане“ пък може да се събере и да бъде легитимирана една евроатлантическа коалиция, колкото и това да не е по вкуса на ПП. Нито ГЕРБ, нито ПП изгарят от желание да се докосват едни до други, но ако старото разделение бъде изтрито, те може да се окажат от едната страна на едно ново разделение. Когато се оформи това ново разделение, тогава и спиралата от избори може би ще свърши.

Интервю на Веселка Иванова