Принцеса фон Саксен: Болно ми е, че България е обект на долнопробни туристически закачки

Теофана фон Саксен е българка, но във вените й тече още руска и гръцка кръв. Дъщеря е на финансиста Петър Аладжов - директор на Българската търговска банка и върховен комисар на стопанството по време на Втората световна война. Веднага след нейния край цялото им семейство е изселено в село Церово, защото били „капиталисти". Без дом и без средства за тях единствен изход бягството навън. Пръв за Германия заминава Петър Аладжов, чак след няколко години и останалата част от семейство Аладжови напуска България. Теофана заживява в Германия, където започва да учи немски. В същото време баща й отново подновява кариерата си като финансист и става един от строителите на германското икономическо  чудо.

Теофана пък се омъжва за саксонския принц Рудигер фон Саксен. През 2002 г. тя вече в България тя сключва втория си брак с граф Ханс Херман фон Катте, потомствен аристократ. О години се занимава с благотворителност, осигурява и изпраща дарения от Германия за много наши болници. Трайно се вълнува от темата за развитието на българския туризъм.

интервю на Ана Кочева

- Г-жо фон Саксен, с Вас за последно разговаряхме преди 5 години. Тогава нещата изглеждаха по коренно различен начин. Междувременно светът беше връхлетян от сериозна криза, последва рецесия. Независимо от това обаче нашата икономика продължава да разчита много на постъпления от туризъм, сега се намираме в края на зимния и на прага на поредния летен сезон. Какво е различно сега, 5 години по-късно във Вашите очи?

- Много неща са други. Преди години светът си мислеше, че туризмът ще се развива под знака на огромните кораби, които ще изсипват хиляди туристи на пристанищата. След огромните катастрофи и цунамита, но най-вече след кризата мнението за това се измени. Отделно от това се видя и рискът в огромните параходи, във факта, че съдбата на хиляди зависи от един човек, капитана, или от едно цунами, на което не може да се устои...
Значи пак се връщаме към континенталния транспорт и вътрешния пазар. Там е шансът на България, защото брегът „се свърши”. От предишния ни разговор обаче остава валидно едно становище: на първо място трябва да е качеството,  на второ - качеството и на трето – пак качеството. А именно това ме тревожи.
Въпреки твърденията на официалните служби и стотиците сдружения на хотелиери  България, за мое голямо огорчение, се подреди  в очите на чужненците в класата на "евтината дестинация".
Статистиката лъже! България била на 4-то место по класация на цена спрямо

предлагане.  Да, за малкото пари, които плаща, туристът получава що-годе нещо, но това „нещо”, което произтича от българския стандарт, всъщност ни подрежда по имидж на опашката.
Аз наистина съм потресена от настоящия имидж на България. Нищо, че сега от време на време ни споменават из медиите. Да, преди години България почти не се чуваше по телевизията на запад. А на въпроса "кои азбуки се ползват в Европейския съюз?" много образовани хора не можеха да отговорят и да посочат българската кирилица като европейска азбука! Наистина, по телевизията напоследък България беше спомената няколко пъти, но посланието беше потресаващо лошо.

- Направо ни дайте пример за това!

- Веднага, и то не е един: голямата фирма Алка Зелцер, например ни прави реклама така: „Ако сте си разстроили стомаха на някой черноморски БЪЛГАРСКИ ресторант, вземете Алка Зелцер и ще ви мине”. Ужас! България е синоним за долнопробна храна! Друг пример - в две кабаретични предавания се чува слоган: " Ако ви свършат парите, когато остареете, ще ви погребава някой българин", демек най евтиният работник. Също ужас! Къде остана нашият имидж на академични хора, на хора, всички с матура и образование. Още: "ако изпаднеш  на дъното на обществото, ще си общуваш със български проститутки...” Как ви звучи тази „закачка”?  Как стана така, че репутацията на българката се смъкна от вертикален възход до хоризонталната профисия? Ето затова казвам, че в областта на туризма в България се работи: теоретично отлично, но реално провално.

- Все пак не можем да отречем, че туристите у нас се увеличават всяка година.

- Да, но това е все още само 12 % от националния продукт? Трябва още много повече. А и имало било 700 000 туристи годишно в цяла България. Да сравним – само на 3 квадратни километри град Венеция посреща и изпраща 2 милиона туристи  годишно!

- Формулирайте тогава причините за това според Вас незавидно положение.

- Една от причините за все още слабия успех на туризма в България е непрофесионализмът. Заведенията и хотелите много често се притежават от шефове, чужди на този в истинския смисъл на думата, занаят!  Персоналът я кара както си знае, няма професионално ръководство, което да попита своя иначе злеплатен готвач: " Защо си сложил една тава маруля на шведската маса за закуска?” Това впрочем е истинска случка. А кой яде маруля  на закуска? Нито българите, нито чужденците. И като виждаш, че всеки ден никой не ти яде марулята за закуска, защо на третия ден не се сещаш да я махнеш, а хабиш една щайга маруля всяка сутрин? Ето ви простичък пример, но красноречив за липсата на професионализъм в България.

Ако сега ми отговорите: да, но вече има „Стандарт Стара Планина”, сиренето

вече не е от украинско мляко на прах и евтино растително масло и кокошките във България вече са щастливи, а сега и свинете ще бъдат щастливи, ще кажа - много добре, но кой турист чува и вижда това? Тези  добри факти трябва да се съобщят на туристите дали с плакати   или директно на менютата, но трябва да се знае, ако искате да се цени от тях.

През последните години правих инспекции по редица интернационални хотели в света като "мистери гест", без хотелът да знае целта на престоя ми. Съставям протокли и доклади за ръководството, които посочват слаби места и предлагат разрешения. За България бих направила това безплатно,  но не прикрито, а напротив, в директен контакт със състава, за да подобрим неща, които на пръв поглед изглеждат дребни, но всъщност са много важни.
Ако се прояви интерес от някои хотели и ресторанти, кажете ми. Ще дойда.

- Все пак, струва ми се, че в Германия поне, България не е непозната дестинация.

- Момент, спомнете си, че Германия се състои от бившото ГДР, което познава България, но иска евтин туризъм и  Западна Германия, която много слабо познава България, но търси добро качество и само по една причина що годе приема предложението в българския туризъм: ако е много евтино.

- Междувременно в Берлин се проведе ИТБ - интернационалната туристическа борса, на която България присъства. Вие присъствахте ли там?

- Канена бях и на пресконференцията със зам.-министър Иво Маринов, който изнесе оптимистичен доклад: всички показатели сочат растеж и подобрение....... теоретично. Явно, ние самите и нашето правителство си поставяме отлични оценки, сочим, че вече има много голфигрища, че домакинстваме световни спортни скисъбития, че развиваме селски туризъм , екопътеки  и даже имаме най-много минерални извори след Исландия.А на практика? Исландия уж фалира, но зад нея е Дания, а под нея  има огромни земни богатства. Тя ще спечели от глобалното затопляне.
Докато България нито има богатства като Исландия, нито богата сестра като бившето ГДР, нито газ като Русия, нито безкрайни плажове като Турция, нито бивща принадлежност към европейски империи... Така че не ни остава нищо друго, освен да се запретнем  и да оправим няколко неща: например качеството на българското туристическо предложение.
Поне за това аз лично мога да допринеса. Както правя медицински дарения от 20 години и съм вече съм докарала 46 ТИР-а с медицинска апаратура и консумативи в България, така ще мога да помогна и за по-добър имидж на страната ни. Накрая да ви кажа, че най много ме учудва въпроса: защо правя всичко това?  Е как защо - българският имидж е отчасти и мой, затова непременно желая той да е добър.