Проф. Кръстьо Петков: Атакуват Румяна Желева от завист и злоба

- Около номинирането на Министър Румяна Желева за еврокомисар в медиите се появиха доста критични материали за нейното минало. Намесено е и Вашето име – като неин ментор - през времето, когато бяхте председател на КНСБ. Какъв е Вашият коментар!

- Краткият коментар е : нищо ново под слънцето! Така е в България-когато някой започне да прави национална и международна кариера, най-напред му търсят кусурите.За съжаление, компроматната война срещу Желева минава всякакви морални граници, води се с недостоен език, разчитайки на незнанието и наивитета на хората.

- Интересът на медиите е върху работата на Румяна Желева в синдикалния приватизационен фонд „Труд и капитал”. Каква беше нейната роля в този проект?

- Фонд „Труд и капитал” беше един от най-големите - пети по ред в кампанията, наречена „Масова приватизация”, проведена след 1994 г. Фондът успя да набере над 100 хиляди членове, главно чрез организациите на КНСБ и да закупи сериозни активи.
Румяна Желева беше експерт в кампанията, която проведохме за привличане на членове на фонда. Но тя работеше за австрийската консултантска фирма, която поканихме, за да създадем и управляваме фонда (ползвайки опита на австрийците в т.нар. ваучерна приватизация в Чехия). Аз я препоръчах за тази позиция, тъй като познавах нейните качества още от студентската скамейка; както и заради добрата й езикова и социологическа подготовка. Според нашите австрийски партньори Желева се справяше добре и за кратко време се оформи като един от водещите специалисти в областта на приватизационните техники у нас.

- Но след тази кампания е имало продължение. Обвиняват Желева в нерегламентирани връзки с хора като Мирчо Циганина, в зависимост от фамилията Златеви и т.н. Каква е истината?

- Всеки , който се интересува може да провери, че приватизационните фондове бяха преобразувани по силата на закона в холдинги, които поеха управлението на предприятията. Като представител на австрийските партньори, Желева е участвала в бордовете на няколко предприятия, в което няма нищо нередно.
Що се отнася до въпросния Мирчо, не зная Румяна Желева да е имала вземане-даване с него-поне докато аз бях председател на КНСБ и на Надзорния съвет до 1998 г. Тъй като ме питате обаче, ще кажа, че този Мирчо действително имаше апетити към обекти на фонд „Труд и капитал”- хотели и резиденция в Правец.
Година преди да се оттегля от КНСБ и от фонда, бях на среща с г-н Ахмед Доган, в неговия кабинет в щабквартирата на ДПС. В края на нашия разговор, Ахмед извади разпечатки с информация за синдикалния фонд и каза, че негов бизнес партньор (въпросният Мирчо) се интересува да купи обектите в Правец-хотел и бевшата резиденция на Т. Живков. Попита ме мога ли да съдействам за такава сделка.Казах, че активите не са за продан и информирах ръководството на „Труд и капитал”. След моето напускане обаче, сделката е станала. Но не Румяна Желева е инициаторът за продажбата, нито пък е била сенчест партньор на новите собственици.
Що се отнася до връзките и с Валентин Златев, те вероятно са по линия на дейността на туристическата фирма „Езтур”. Но това влиза в служебните й задължения, нали е била на работа в холдинга. А и г-н Златев , доколкото ми е известо, не е преследван от закона, има свой бизнес и не виждам нещо нередно в тези контакти.

- В медиите излезе и информация, че Румяна Желева е била член на ОБТ. Вярно ли е?

- Да била е, за няколко месеца, докато ОБТ се развиваше като гражданско движение. Не само тя, доста от лидерите и експертите на КНСБ първоначално се присъединиха към тази лейбъристка платформа. Но съдът отказа да ни регистрира като движение и се принудихме да преправим целия устав, за да ни причислят към категорията „политическа партия”. Тогава Румяна помоли да се оттегли и това се случи без каквито и да е проблеми. Въпрос на личен избор! А и тя като социолог и експерт беше по-подходяща за гражданска, а не за партийна формация. Мисля че такъв е стартът и в ГЕРБ!

- Как гледате на развръзката от компроматната война срещу Желева? Кой печели и кой губи от нея?

- Аз съм преживял много такива компроматни войни през последните двадесет години. Всичко зависи от нейната психическа издръжливост и от подкрепата на премиера Борисов. Защото в случая косвено атакуват и него, неговото решение да предложи именно Желева, а не някой друг за длъжността еврокомисар. Огъне ли се, ще го обявят за губещ. А той не е свикнал да бъде побеждаван!
Поражения се нанасят и на семейството на Желева, което няма никаква вина . Знаете какви са нравите и съседските отношения в българските земи - в столицата и провинцията...
Кой печели? Във всеки случай тези, които са заинтересувани от дискредитацията на министър Желева и очевидно подклаждат атаките срещу нея тук и в Брюксел, нямат шансове да наложат своя алтернативна кандидатула. Въпросът е политически, а не личен или корпоративен - това господата и госпожите от провалилата се тройна коалиция трябва да го знаят. Вероятно си дават сметка, че с клеветите (вкл. лично пред Барозу) петнят и името на България. Барозу не е вчерашен, той знае кой какъв е у нас; дава си сметка за примитивизма на политическите нрави в страната, която му донесе най-много главоболия след 2007 г. А що се отнася до другарите от ръководството на БСП, бих ги попитал: нали се оплаквахте, че ГЕРБ ви злепоставял в Брюксел - защо сега прилагате подобни методи?

- Има ли лек срещу подмолните и откритите опити за персонални дискредитации на политици у нас?

- Такъв лек не е изнамерен. Компроматният вирус вирее в нискокултурни политически среди, каквато е българската.
Но противоотрова има - тя може да се приложи от самият атакуван политик. Рецептата е: върши си добре работата и не обръщай внимание на клеветите. Така че на Желева бих дал съвет - да не отговаря на всички хули, да реагира рядко и само по същество, когато се оспорват нейни професионални и институционални решения. Тя има какво да учи - като външен министър и бъдещ еврокомисар - затова компетентните критики, колкото и остри да са, не бива да се оставят без внимание.
А що се отнася до глупавото, провинциално, дребнаво заяждане, че ни давали маловажен ресор в Еврокомисията, то е плод на чиста завист и злоба. Който следи глобалните тенденции знае, че от десетина години именно кризисните ситуации и хуманитарните акции са в центъра на вниманието на международната общност.
Така че новият еврокомисар има какво да върши - като българин и европеец, като политик и гражданин. И ние би трябвало да сме доволни от предложението на Барозу; и ,като нация и държава, да направим всичко, за да защитим тази оферта през януари 2010 г.