Проф. Тодор Тагарев за ФрогНюз: Катастрофата с L-39 тръгва по пътя на МиГ-29. F-16 ще дойдат, но това няма да промени културата във ВВС

Това каза пред ФрогНюз проф. Тодор Тагарев, военен експерт и бивш министър на отбраната.

"Не се правят изводи, а голяма част от експертната общност - хората вътре, които са на командни позиции в момента, бих отишъл и до върховния главнокомандващ (президентът, бел. ред.), казват - политиците не се грижат за армията. Лентата може лесно да се върне назад - винаги Военновъздушните сили са получавали лъвския пай от инвестициите в отбраната.

"Самият факт, че ще дойдат нови самолети, няма да промени организационната култура на ВВС. Ако те продължават да говорят - “взехме тези самолети, обаче на нас ни трябват два, три пъти повече и затова не сме готови” - а очаквам в голяма степен това да бъдат комуникациите от страна на ВВС - няма как да бъде решен този въпрос".

"Трябваше още през 2019 година да започне работа и вече да имаме програма как ще става преходът от МиГ-29 към F-16 - изцяло, включително с носене на бойно дежурство и цялостна подготовка. Вместо това, чувам, че се готви нова обществена поръчка за ремонт на още 6 двигателя за МиГ-29, т.е. да дадем още около 20 милиона лева".

"Реалността е такава - отговорност е на висшето военно ръководство да вземе решенията как при тези ресурсни ограничения да създаде най-добрата армия, най-добрите способности и условия за подготовка, при които няма да сме свидетели на нови такива катастрофи".

Ето и цялото интервю:

Проф. Тагарев, катастрофата с L-39, в която загинаха майор Димитров и старши-лейтенант Дункин, се случи по време на тренировка за въздушно шоу. Какво смятате, съдейки по данните досега - в този полет поет ли е по-висок риск от предполагаемия за задачата?

Смъртта на двамата пилоти е голяма загуба - не само за техните близки и семейства, но и за военната авиация, и за армията ни. Като инструктори в Долна Митрополия, те са сред пилотите с по-голям опит. Всяка загуба е трагична, но те конкретно имат и по-голям опит, тяхната роля е много важна за подготовката на бъдещите пилоти. Затова този случай не трябва да бъде подминаван и забравян с лека ръка - така, както обикновено забравяме други подобни инциденти и други катастрофи.

Конкретно за този ден, той се провежда формално като част от програмата за отбелязване на 20 години членство в НАТО, която е приета през февруари от нашия кабинет и която, в една от 30-те си точки, предвижда през месец юни да се проведе открит летателен ден на тази база с участие на наша авиация и авиация от съюзни страни. Защо, кога и как това решение е променено, не мога да кажа. При всяко положение министърът на отбраната, да не говорим за Министерския съвет, не се занимава с това кой ще лети, какви упражнения ще изпълнява. Това са въпроси на Военновъздушните сили. Съответният план за този открит летателен ден трябва да е утвърден поне от командира на ВВС, може би и от началника на отбраната.

Самият летателен ден предварително беше обявен по-скоро като 35 години от приемането на самолет МиГ-29 на въоръжение в българските Военновъздушни сили, това, че се честват и 20 години от приемането на България в НАТО беше по-скоро добавка. След катастрофата обаче, на преден план излезе честването на годишнината в НАТО - почти изглежда сякаш, за да свържем катастрофата с НАТО. Вие имате ли такива наблюдения?

Този открит летателен ден беше рекламиран много широко, като до мен многократно достигна информация, че ще отбелязваме 35 години от приемането на МиГ-29 на въоръжение. Това беше масираното послание в социалните мрежи и то в такива групи и профили, които проявяват интерес към авиацията. Странно е, че след катастрофата, наративът веднага беше сменен, веднага всички започнаха да говорят, че полетът е трябвало да бъде за 20 години в НАТО, което прави много лошо впечатление, макар да не е основният проблем с тази катастрофа.

При тази размита отговорност няма кой да поеме водеща роля и в комуникацията. Преди катастрофата целият фокус беше върху 35 години МиГ-29. Изведнъж, след катастрофата, това се забрави, изведнъж се оказа, че отбелязването на НАТО е проблемът. Това е изключително лоша практика. Затова си носят отговорност организаторите на учението. Никой според мен обаче няма да им е потърси.

Какви за Вас са причините за катастрофата?

Непосредствените причини - тук разчитам повече на мнения на опитни пилоти - изглежда, че са следните: маневрата е започнала на доста ниска височина, може би с недостатъчна скорост. Това, което отбелязват опитни пилоти е, че на върха на фигурата, на лупинга, самолетът губи скорост. Според тях е трябвало да бъде отменено изпълнението на тази фигура, за да могат пилотите да излязат по друг начин от тази фигура, но те не са го направили. Непосредствената причина е, че губят скорост и самолетът се срива, макар че все пак трябва да излязат данните от черните кутии, за да се изключи възможен технически проблем или среща с друг обект, да кажем - птица. Изключително малка е вероятността за среща с птица или за поява на технически проблем, но все пак трябва да се изчакат данните от черната кутия и тогава да бъдат направени окончателните изводи за непосредствената причина за катастрофата.

Най-вероятната непосредствена причина е именно тази – фигурата не се изпълнява по най-добрия начин и пилотите не успяват да овладеят самолета. Дали изпълнението е започнало в условия различни от планираните, по команда от ръководството на демонстрационните полети, или по някаква друга причина - това трябва да бъде изяснено.

За да се получи по-добро шоу, да бъде по-ефектна демонстрацията, те трябва да слязат ниско, хората да ги видят, да усетят шума от двигателите, вибрациите. Тогава обаче демонстрацията става много рискова. Дали е трябвало да започне от такава височина, не мога да кажа. Това ще стане ясно от документите за подготовката на полета и дали ръководството на тези полети са следвали това, което е планирано, или са били допуснати разминавания между планираното и изпълненото в този демонстрационен полет.

Наблюдавахме забавена реакция от Министерството на отбраната по случая. На теория, да не говорим за практиката в НАТО, трябваше да информират обществото за случващото се много по-рано, много по-качествено и много по-проактивно, трябваше да изземат информационната инициатива и да се наложат като достоверен източник около тези събития. Не го направиха обаче. Къде бяха пропуските?

За мен Министерство на отбраната и Военновъздушните сили не се справиха в реакцията си в този случай. Военновъздушните сили имат официален сайт, на който все още няма информация за тази катастрофа. Този сайт е просто изоставен, а това е сайтът, към който препраща страницата на Министерство на отбраната, която все пак има доста посещения. Има интерес към това какво се случва в отбраната, затова от сайта на МО има връзки към всички видове въоръжени сили и други структури, които поддържат отделни сайтове.

Пресцентърът на Министерство на отбраната излезе първоначално с некомпетентна информация, което предизвика гняв сред много от хората, които се интересуват от случая. Освен това, реакцията беше забавена изключително дълго. Три часа и половина от катастрофата, докато генерал Димитър Петров, командирът на ВВС, с присъствието на министъра на отбраната и министър-председателя, даде кратка пресконференция на място. Това е, при положение, че излязоха видеа, които показват, че самолетът се забива почти вертикално - с по-малко от 20 градуса отклонение от вертикала, т.е. изходът за летците е категорично ясен, бил е ясен буквално на минутата. Три часа и половина Министерство на отбраната не реагира. Дори министърът на вътрешните работи даде конференция за тази катастрофа преди Министерство на отбраната.

Междувременно бяха пуснати едни стандартни тези, хубави думи и изказвания за саможертвата, за героизма. Има едно твърдение как те се опитали да изведат самолета, за да не падне той в населено място и да се избегнат жертви, което е абсурдно. Това вече поставя под съмнение всичко, което казват изказващите се. Пилотите са имали броени секунди, за да се опитат да спасят себе си и самолета. Няма как да вземат каквото и било друго предвид. Когато започне едно такова пренатягане, това играе лоша шега и на ВВС, и на Министерството на отбраната. Прекалиха с тези разкази, което показва, че системата за комуникиране, за поддържане на връзка с обществото и на ВВС, и на Министерството на отбраната не е на нивото, на което би трябвало да е. Не се проявява и тази отговорност, която би трябвало да се проявява. Реакция след часа и половина при ясни резултати, за мен това е необяснимо. Това, в комбинация с междувременното разпространение на различни тези, различни хипотези какво се е случило, не трябваше да се случва.

Казахте какви са непосредствените причини за катастрофата, но какви са общите условия, които доведоха до нея?

Добре известно е, че нашите пилоти нямат нивото на подготовка, което би трябвало да имат като НАТО-вска авиация. От друга страна, държа да отбележа, че през последните две години бюджетът на Министерството на отбраната беше повишен с 60%, което е изключително значително повишение. Това дава възможност за нови инвестиции в нова техника. През последните две години и особено преди това лъвският пай от тези инвестиции винаги е бил за Военновъздушните сили. Около 70-80% от бюджета за инвестиции отиваше във ВВС. Преди да бъдат сключени договорите за корабите и за “Страйкър”-ите, почти всичко отиваше в инвестиции за  ВВС. Обяснения в това как политиците са лоши и как политиците не са загрижени за армията - трябва да бъдем по-внимателни в интерпретирането на този тип обяснения, тъй като според условията в страната, възможностите на икономиката, разбирането за заплахите за сигурността, бюджетът е такъв, какъвто е. И той сега расте много стремително.

В тези условия вече, трябва да търсим отговор на въпроса за реалното състояние и за създаването на предпоставки за такива катастрофи в работа на експертите и в частност - на Военновъздушните сили. Това е моята позиция. Важните въпроси са дали във ВВС са направили така, че да оптимизират равнището на подготовка на пилотите не само за изпълнение на текущите задачи, а и с поглед в бъдещето, и дали съобразяват рисковете в едни такива демонстрационни полети с реалната подготовка.

Какви са Вашите наблюдения по тези въпроси?

Считам, че още с организацията на тези полети, ако наистина са планирани от такава ниска височина, е приет неприемлив риск. Според мен подготовката не позволява, а и не налага, това е много важно да се отбележи - не налага, поемането на такъв риск. Едно е, ако си обект на агресия и трябва да вдигнеш авиацията, колкото може повече самолети, които да направят всичко възможно - нека тогава говорим за героизъм и за саможертва, да не говорим за героизъм и саможертва в мирно време, когато нищо не го налага. Когато тези, които организират, водят подготовката за конкретното мероприятие, трябва да я направят по такъв начин, че да се съобразят с реалните условия, с реалното равнище на подготовка.

За мен това е много съществен проблем във ВВС, защото той се прояви и в катастрофата с майор, посмъртно повишен в подполковник, Терзиев с МиГ-29 преди три години, прояви се и в настоящия случай. И през 2021 г. организаторът на учението, ръководството на полета, приеха твърде голям риск за пилот, който е сред сравнително опитните пилоти, но не достатъчно подготвен за изпълнение на такива сложни задачи.

Тогава стана ясно, че тази светеща бомба, по която той пуска ракета, и която е с парашут, когато парашутът работи нормално, тя се движи с определена скорост. С парашута обаче имаше проблеми и тази бомба, която играеше ролята на цел, падаше с много по-голяма скорост. При това положение, задължително, според мен, ръководството на полета трябваше да прекрати изпълнението на задачата. Те не го прекратиха, ракетата беше пусната, но последва забиване на самолета в морето.

Сега виждаме нещо подобно. След катастрофата пилоти посочиха следното - изпълнява се маньовър, самолетът губи скорост, височината е твърде малка, необходими са били не просто няколко десетки метра, а няколко стотин метра на пилотите, за да излязат от тази ситуация. Те не са разполагали с такава височина и респективно с такова време, нито с време за катапултиране, ако разберат, че няма как самолетът да бъде изведен от тази ситуация.

Тук един от въпросите, за които не се говори много, е, че Министерството на отбраната през годините е инвестирало немалко средства в създаване на информационна среда, в която ръководството на полетите има информация къде се намира всеки един самолет, в какво състояние се намира, дава възможност и да се запише всичко това и всички разговори между кулата и пилотите. Не се знае дали това се е случило. Не е известно и дали тази информация е използвана в разследването на катастрофата през 2021 година с МиГ-29. Не е ясно дали тази информация е налична и в този случай.

Появи се едно противоречие между от една страна, хора, които са външни за системата и някои от тях са политици, и от друга страна - хора, които са били или са в системата и са пилоти. Имаше изказвания на президента Плевнелиев и други лица, на което пък реагира действащият президент - “Вие, като не сте се качвали в самолет, защо се обаждате?”. Бих обяснил защо се обаждаме - и аз понякога давам становища, без да съм вътре в системата в момента и без да разполагам с пълната информация.

Обаждаме се, защото няма доверие. Няма доверие в тази експертна общност, защото видяхме как действа тя в катастрофата с МиГ-29. И тогава часове наред казваха, че не се знае какво става. Според мен е било очевидно, че самолетът се е забил в морето. С такава скорост дали е море, дали е асфалт - разлика почти няма и е ясно какъв е бил изходът. И тогава пак започнахме да говорим за героизъм, за саможертва в условия, които не го налагат. Условията не налагаха да се претърпи такава загуба и после тя да се обяснява с героизъм. И тогава казахме, че не може да разчетем черната кутия, изпратихме я в чужбина и то в Русия, знаем какви са отношенията ни с Русия, която е производител на този самолет. Минаха много месеци, хората позабравиха случая, с изключение на най-близките, които никога няма да забравят. След това започна някакво разследване, мина още време, разследването беше прекратено, няма нищо. Няма виновни, няма изяснени причини, извън непосредствени причини. Причини, които са именно в тази по-обща среда на организация, подготовка и нагласи, които предполагат, дават възможност на висшите военни да взимат нецелесъобразни решения. Решения, които не са съобразени с реалната подготовка и които са свързани със значителен риск, който те не би трябвало да поемат.

В резултат на всичко това никой не носи отговорност. Това е големият проблем и това виждаме хората отстрани - виждаме как информацията се дава на час по лъжичка, как се бави, как разследването излиза с някаква информация, но такава, която нито ни дава възможност да разберем кой е отговорен, нито да извлечем уроците. Виждаме, че тази катастрофа тръгва по същия модел, именно затова много хора не са съгласни нещата да продължават така. Няма как да казваш, че това са герои, да ги повишаваш в звание и в крайна сметка да изглежда, че те са единствените, които са виновни. В случая с Терзиев точно натам наклониха изводите - че няма никой друг виновен, без да се формулира по този начин. Тоест, кой е виновен? Този, който е бил в самолета и е загинал? Това не е носене на отговорност.

Има опасения, че ще се стигне до същите неясно изказани заключения и всичко ще си продължи постарому. Тоест - ние няма да извлечем тези уроци, които би трябвало да извлечем от една такава катастрофа.

Кой според Вас е най-големият проблем около тази катастрофа?

За мен основният проблем е, че не се правят изводи, че голяма част от експертната общност - хората вътре, които са на командни позиции в момента, бих отишъл и до върховния главнокомандващ (президентът, бел. ред.), казват - политиците не се грижат за армията. Лентата може лесно да се върне назад - винаги Военновъздушните сили са получавали лъвския пай от инвестициите в отбраната. Огромна част от бюджета на Министерството на отбраната е използван, за да може да се води тази скъпа подготовка. Този бюджет също расте. Но с това говорене и с това отношение, което се насажда в обществото, няма как да има отговорни.

В крайна сметка отговорността е вътре във ВВС. Това са парите им, това са самолетите им, те трябва да намерят най-добрия начин как да подготвят пилотите с поглед в бъдещето и без поемане на излишни рискове. ВВС трябва да носи отговорност за реалното състояние в рамките на тези ресурси. Не може винаги да се оправдават с външни фактори и по този начин да се освобождават от отговорност. “Ние сме супер експерти, а лошите политици са причината да загинат хора” - това не е вярно, просто не е вярно. Още по-малко пък това ни дава възможност да видим как могат да бъдат решени проблемите в бъдеще.

Бюджетът расте, идват нови самолети. Самият факт, че ще дойдат нови самолети, няма да промени тази организационна култура. Ако те продължават да говорят - “взехме тези самолети, обаче на нас ни трябват два, три пъти повече и затова не сме готови” - а очаквам в голяма степен това да бъдат комуникациите от страна на ВВС - няма как да бъде решен този въпрос. Въведохме дългосрочно планиране на отбраната в Министерство на отбраната преди около 25 години. Тогава гледахме страни от НАТО, колеги ровиха информация и казаха - ето вижте една Португалия, бойната ѝ авиация е от една ескадрила F-16, така че не си мислете, че страна като България може да си позволи нещо по-различно, и то да бъде подготвено по стандартите на НАТО.

Говоренето, че ни трябват не една, а четири или пет ескадрили - забравете го. Но не го забравят. Тези хора, които трябва да носят отговорност, предпочитат да търсят проблема извън себе си и винаги да обясняват проблемите с неща, които са извън тях. Ще дойдат нови самолети за милиарди, тяхната експлоатация няма да е евтина, очакваме да налетят и много часове, всеки час е пари. При настоящото положение обаче, се опасявам, че те ще продължат да обясняват неудачите с недостатъчния брой самолети, защото били считали, че им трябва 3, 4 или 5 пъти повече. И понеже никой не им ги е дал, но и никой няма да им ги даде, те ще се обясняват, че понеже никой не им е дал това, което те считат за нужно, значи те не са виновни.

Това е изключително непрофесионално поведение на висшето военно ръководство. Ако наистина стигнем до същия край, както се разви и разследването на катастрофата с МиГ-29, дори от този случай няма да бъдат извадени уроците и съответно направени промените във военната авиация.

А какви са уроците?

Трябва да се разбере, че България може да си позволи една ескадрила бойни самолети. Ние взехме 16, продължава да се говори, че са много малко, но това са повече самолети, отколкото взеха Чехия, Унгария, Словакия. Защо мислим, че бихме могли да купим и експлоатираме по адекватния начин повече самолети и да готвим съответно повече пилоти?

Трябва да се оразмери много ясно и много внимателно колко ще са пилотите, които ще летят. Трябваше още през 2019 година да започне работа и вече да имаме програма как ще става преходът от МиГ-29 към F-16 - изцяло, включително с носене на бойно дежурство и цялостна подготовка. Вместо това, чувам, че се готви нова обществена поръчка за ремонт на още 6 двигателя за МиГ-29, т.е. да дадем още около 20 милиона лева. По мое време сключихме един договор за 6 двигателя, ремонтът е приблизително 20 милиона лева. Подготвихме ремонт на още 6, сега се иска за още 6 двигателя. Докога трябва да инвестираме в този самолет?

Вече се говори, че до 2030 година трябва да летят самолетите МиГ-29. Защо? Това е ресурс - и финансов, и човешки ресурс. Много голям. Налага ли се това? Ако още през 2019 година бяха направили програмата как ще става преходът, може би нямаше да се налага. А ние сега хем чакаме новите самолети, за които плащаме много солидна сума, хем твърдим, че трябва да поддържаме МиГ-29. Не е намерено решение на този проблем.

Тук не трябва да се обвиняват политиците, защото такъв тип решение трябва да се подготви от експертната общност и то не в пожелателен характер - “на нас ни трябва 3-4 пъти повече”, а с оглед на реалността. Трябва да го разберат и трябва да предложат най-доброто решение при тази реалност - колко пилоти, кои са те, как ще ги готвим, кой друг, освен тези, които са в ескадрилата, лети на тези самолети и е действащ пилот. Много хора, които не са на длъжности в бойната авиация и от които не се очаква във военни условия да се качат на самолета и да излетят, продължават да летят, харчи се ценен ресурс.

Всички тези проблеми трябва да намерят решението си във ВВС. Трябва да се промени разбирането, да се замени с разбиране “отговорността е наша”. Това са самолетите, това са възможностите на държавата. Сега например ще даваме нови милиарди за зенитно-ракетни комплекси, които също са важни - трябва да има инвестиции и за Сухопътните войски, и за Военноморските сили, и за специалните сили.

Реалността е такава - отговорност е на висшето военно ръководство да вземе решенията как при тези ресурсни ограничения да създаде най-добрата армия, най-добрите способности и условия за подготовка, при които няма да сме свидетели на нови такива катастрофи.

Защо не са го направили досега - какво е Вашето обяснение?

Моето обяснение е в тези нагласи вътре, сред военнослужещите, които, за съжаление, понякога се подхранват и от действащи политици с думи като “ние ще ви дадем повече, онези не дадоха, ние повече ще дадем”.

Професионалното ръководство на армията трябва да излиза с решения, а не да излиза винаги с тези от типа “на нас ни трябва повече”. Този урок трябва да бъде научен, съответно културата трябва да бъде променена в цялата армия, в частност във военната авиация, и да бъде направено най-доброто, което може да бъде направено.

Обществото заделя много голям ресурс, прогнозата и за следващата, и за по-следващата година е за над 2% от брутния вътрешен продукт. Професионалното ръководство трябва да докаже, че прави най-доброто в рамките на този ресурс и съответно, ако това не се случва, да се търси отговорност на тези, които не го правят.

Интервю на Илияна Маринкова