Проф. Н. Василев: Интелектуалците могат да ни извадят от кризата

Интервю на Мая Стоянова

- Проф.Василев, вие сте един от учредителите на клуб “1 НОЕМВРИ”, каква идея преследвате с неговото създаване?

- Този клуб, който бе създаден в Деня на народните будители, възникна около проблемите с БАН и Софийския университет, с опита за убийство на българската наука и образование. Днес управляващите се опитват да прикриват това зад паравана, свързан с магическата думичка 'реформа', която е абсолютно лишена от съдържание. Защото, когато политиците казват “пари срещу реформи” означава, че искат те да бъдат ликвидирани в лицето на духовните ни светини – Алма Матер и БАН. Защото в тях се раждат свободомислието, социалната критичност, техните опоненти, което дразни управляващите, а никоя власт не обича да бъде критикувана.

- Какви личности се събрахте в клуба, каква е неговата философия, идеи, цели?

- Инициативата за създаването на клуба е на много хора, на които вече им е писнало от този океан от глупости, който ги залива всекидневно. Всички те са почтени, професионалисти в своята област, без никакви намерения да се занимават с политика. Ще посоча по-известните от тях, без да искам да засегна по никакъв начин всички останали членове на клуба. Сред учредители са доц.Искра Баева, преподавател по световна история в Алма Матер, Димитър Баталов – основател и председател на клуба на репресираните, Димитър Въжарски – хуморист, Мария Варанезова, известна като майката на Русе. Тя водеше децата на първата манифестация срещу обгазяването на Русе, преди повече от 20 години. Тук са, акад.Кирил Василев – философ, д-р Владимир Владов – известен хирург, проф.Владимир Димитров от БАН, видинският митрополит Дометиан - будител и по призвание защитник на духовността, журналистът Владимир Костов, проф. Ивайло Мирчев, артистът Николай Николаев – бате Николай, проф. Огнян Сапарев от ПУ, отец Боян Саръев и др. Макар да имаме различни политически пристрастия, ние сме обединени от общата идея да възродим и запазим духовността в България.

- Как ще се борите с духовната криза?

- Според мен кризата се намира в главите на икономистите и финансистите, защото България не може да влезе в нея, тъй като никога не е излизала от кризи. Ние сме в перманентна криза, която започна много преди 10 ноември 1989. Тази криза, която е и материална, и духовна, обаче съвпада и с духовната криза на западната цивилизация, която според техните анализатори е започнала още през 60-те години на миналия век. Затова западноевропейците едва ли могат да ни помогнат във възраждането на духовността. Трябва ние сами да си помогнем. Нашето единствено оръжие е словото. Чрез него ще се опитваме методично да изместваме от фокуса на общественото внимание и съзнание тъпотиите, които ни заливат ежедневно. Досега сме направили една голяма дискусия в СУ, с участието на преподаватели и студенти, на тема “България и бъдещето на образованието и културата”. В конферентната зала на Университета организирахме дискусия “Динамика на общественото мнение”. Има инициатива за възстановяване къщата на Христо Смирненски – една светиня, която се руши, но никой не обръща внимание на това. Предвиждаме организирането на срещи на посланиците на страните, членки на ЕС, със студенти и преподаватели в 65-а аудитория на Алма Матер, на които да обсъждаме актуални проблеми на тема: “България и Европа”. До края на годината ще се опитаме да направим една световна среща на интелектуалците в София, за да дискутираме проблемите на интелекта. Защото светът навлиза в една криза, от която може да излезе само с помощта на интелектуалците. Имаме и други идеи, които ще се опитаме да популяризираме и в други градове в страната, за да привлечем още съмишленици, които със своя авторитет, интелект и мисъл да се включат в усилията ни за възраждане и запазване на духовността.

- Много хора смятат, че духовният разпад е свързан и с неволите в българското образование. Споделяте ли подобна теза?

- Такава връзка би могла да се търси, тъй като в този свят явленията са взаимообвързани. Но като бивш образователен министър, който познава добре проблемите в тази свера, мисля, че се пръскат много митове, лъжи, инсинуации. Един от митовете е за състоянието на нашето средно образование, което видите ли имало много недостатъци. Според мен образованието в средното училище е едно стабилно образование, не по-лошо от това, което получават децата в другите страни от ЕС. Като доказателство за това са нашите национални отбори по математика, биология, информатика. Те се представят блестящо на международни олимпиади. Разбира се има и проблеми, има пороци, но не може да искаме средното образование да блести като бисер в едно блато, каквото фактически представлява българското общество. Това, което считам за голям проблем е дисциплината. Напоследък всички се хлъзнаха по един стремеж да се утвърждават права, свободи, демокрация, либерализъм, без да си даваме сметка, че трябва да има някакви правила, изисквания, с които учениците да се съобразяват. Това се превърна в една слободия и покрай нея учениците започнаха да употребяват наркотици, алкохол, да проституират, което е жалко. Много от нещата могат да не се допускат, ако се предотврати действието на принципа на махалото - при комунизма всичко било лошо, сега всичко е хубаво.

- Като бивш образователен министър, кои са най-големите недостатъци в реформата сега?

- През всичките 21 години само за реформи се говори, а е факт, че тези неща в цял свят отдавна са измислени. Много се говори за това, че спада равнището във висшето образование. Аз обаче не мисля така. Смятам, че образованието в Софийски Университет е на високо равнище за българските условия, той е класи над другите български университети у нас. Преподавам дълги години физическа антропология и философия на историята. Нека да дойдат на моите лекции, да видят дали са скучни, дали има наука в тях, дали студентите се интересуват от тези проблеми, какви са студентите, които съм обучавал. Много пъти се питам – какво точно трябва да реформираме. Може би трябва да реформираме себе си, но аз не зная какво да раферомирам в себе си, какво трябва да реформират други мои достойни колеги?

Но е факт, че у нас се създадоха не знам вече колко на брой университета, които наричам “сергии за дипломи”. Там срещу 5 000 лева можеш да си купиш диплома за висше образование, вместо да се потиш в СУ. Този проблем може да бъде много лесно решен, вместо да се хленчи, че няма пари за образование. Още като министър моят екип създаде Националната агенция за оценяване и акредитация, със съответните критерии, според които да се акредитират всички висши училища в България. Но за съжаление тези критерии вече не са същите и всяка керемидка, която подаде документи, може да получи акредитация. Нужни са реални критерии и университетите у нас могат да се редуцират до 5-6. Останалите или ще бъдат закрити, или ще се интегрират с по-големите и така ще се вдигне равнището на висшето образование. Но те не само не го правят, а целенасочено вървят срещу това. Именно срещу това реагираме ние, срещу глупостта на управляващите, които със създаването на тези сергии за дипломи, подготвя своите наследници.

Много често се питам защо в новия закон Сергей Игнатов, спривържениците му от частните университети се опитва да наложи нормата всеки университет да си одобрява професорите. Защото с общите критерии, спазвани от Висшата атестационна комисия (ВАК), просто той и неговите приятели не можеха да станат професори. Така се пръкнаха много от професорите на Нов български университет, да им е честито. ВАК е система, която търпи критика. Но все пак трябва да има някакъв централизиран оценяващ орган, който да се произнася по този въпрос. Това е принципна критика. Защото иначе ще си произвеждаме доценти, професори, доктори, но науката няма полза от тях.

- Конфликтът БАН-управляващи, има ли шанс за някакво разумно решение?

- Това, което е създадено от Васил Левски преди повече от век, ще пребъде във вековете. Управляващите, които се опитват да убият българската наука, един ден ще си отидат. Но колкото и да са разсипали БАН, ние ще го направим отново. Казвам това, въпреки, че в момента аз вече два пъти съдя Академията заради това, че далавераджиите в науката Саботинов и Юхновски нарушават принципите и правилата. Независимо от тези обстоятелства аз бях сред първите, които излязоха в защита на БАН. Още когато Симеон Дянков развя байрака с “феодалните старци”, написах огромна статия в "Новинар" - “Наука под пагон”, защото вярвам, че БАН е национална духовна светиня, която трябва да защитим.

- Напоследък медиите фокусират вниманието ни върху скандални записи и СРС-та, заговори се за полицейщина, милиционерщина. Имате ли усещането, че България започва да прилича на полицейска държава?

- Ако трябва да отговоря в научно-хумористичен стил, бих казал, че България не може да бъде полицейска държава, първо, защото трябва да имаме полиция и държава. Но ние всъщност нямаме нито държава, нито полиция. Факт е обаче, че полицейщината, която се вихри у нас, е нещо отвратително. Много отдавна страната ни се е превърнала в най-големия пазар за класифицирана информация, в сергия за компромати. Много рядко ще се намери човек, който да няма във вътрешния си джоб секретни документи. Аз вероятно съм от малцината, които нямат такива документи. Чудя се само откъде ги намират и за какво са им. Вероятно с тях се чувстват по-силни. Може би си казват: Само ако си отворя устата, ще видиш какво ще стане? Заканват се помежду си. Отвратителното в тази история обаче не е толкова във всеобщото подслушване, колкото в това, че то не дава никакъв положителен ефект. Съгласен съм не 100 млн., а 1 млрд. лева да се похарчат за СРС-та, но да вкарат престъпниците в затвора. Някой хайдук да е вкаран в затвора, за някой от корумпираните политици да са събрани достатъчно доказателства срещу тях благодарение на подслушването, някой от нашите измислени милионери, които ограбиха всички нас, да са били осъдени в резултат на тези подслушвания? Няма такива, няма ефект. Вместо това полицейското подслушване се използва само за лични цели, за събиране на компромати срещу политически опоненти, които дори не се използват с политически цели, а за неморални и мръснишки работи. Това е един стил, който в продължение на години е налаган от министерството на вътрешните работи – милиционери, пожарникари, спортисти, хора на едно равнище и полезни за себе си. Но тази пробита система на информация, със всички тези компромати ни отдалечава на светлинни години от Шенген, макар че според мен не би трябвало толкова да сакрализираме Шенген. Дори бих се учудил, ако някога ни приемат там, в което аз лично не виждам нищо толкова страшно.

- В последните скандали беше намесено и името на президента. Смятате ли, че Георги Първанов има адекватно отношение, към скандалите в държавата?

- Президентът е лице, с което бих предпочел изобщо да не се занимавам. Георги Първанов е един йезуит, псевдополитик, който по време на своите два мандата раздаваше като семки ордени “Стара планина” на свои лични приятели и спонсори на неговата партия, на оръжейни магнати, а за достойните хора изобщо не се сещаше. Той е човекът, който през тези 20 години в политиката – и като председател на БСП, и в опозиция, и като държавен глава допринесе за разврата в българската политика. Затова смятам, че има персонална вина и трябва да понесе своята отговорност заедно с всички останали за това, което става в България днес.