Психологът Стою Недин: Протестът е не заради празните хладилници, провокиран е от махленщината, вулгарността и цинизма на управляващите

- Г-н Недин, когато замислях да направя интервюта с няколко човека относно кризата доминираше тази на коронавируса , но сега по интензивно в България бушува обществено-политическата, та според теб, има ли връзка между двете кризи?

- При всички случаи. След като има връзка между пеперуда и торнадо, то трябва да има, и то не една връзка, между короната и тези митинги . В аналитичното пространство доминира обяснението, че натрупаното напрежение от карантината се е пренасочило към обществено-политическото . Един вид несъзнавано изместване на реакцията от фрустриращия фактор към друг . Така да се каже неяснотата със себе си е докарала хората до площада . Но според мен повечето от енергията присъстваща на площадите е от проясняване и то също може да бъде свързано с коронавируса . Заради “пандемията” и съответните мерки ни затвориха по апартаментите и един вид, принудително ни изкараха от тунелите, в които всички ние в пост-постмодерното общество, си прекарваме живота.

Тунелността, това е ефект от скоростта, с която сме принудени да «бръмчим,» за да можем да преживяваме или да преследваме някакви цели, свързани с потребление и наслаждение. Забавянето, спирането дава възможност на човека да се огледа, да се самоосъзнае. На висока скорост, втренчен в моркова пред теб, това няма как да се случи. При висока скорост, ти си потопен в проблемността, съпътваща придобиването на желаното – било то хляб, новия модел iPhone, нова кола, нов самолет. На висока скорост себе-преживяването функционира като искащ нещо човек. Потокът на съзнанието е ангажиран с обекта на желаното, а не с желаещия субект – Кой е този който го иска (Азът)? Защо го иска? «Кой и защо» предполага да видиш себе си и средата като взаимосвързани и то в перспектива, в развитие. Това може да се случи само при забавяне, спиране. Другият ефект, при излизане от скоростния тунел е, че когато спреш и вдигнеш камерата горе започваш да чуваш това което си слушал, започваш да виждаш, това което си гледал. Така че това излизане от тунела може би е задало наченките на чувството за срам и погнуса.

- Искаш да кажеш че срамът и погнусата са изкарали хората на протеста?

- Разбира се, мотивите са много и в широк спектър, но за мен този мотив е отличителният и вдъхващият оптимизъм. Аз разговарях с млади хора, които са на площадите и които имат доходи, доста над средните за западно европейските стандарти и САЩ, при това необвързани с обществени поръчки и програми, администрирани от правителството. Мотивът тръгва не от корема и джоба, а от култура и дух. Те имат своите доходи, но духът им иска да диша с пълни гърди. Според мен, това е първата протестна вълна, в която има критична маса от хора, подтикнати не от празни хладилници или идеологемност, а провокирани от ниския манталитет, махленщината, вулгарноста и цинизмът на управляващите, което тъпче националното им достойнство, а то е част от достойнството на личността. Гледам на този протест като отворена пътека за прохождане до първопричините на това “Защо е така?”.

- Искаш да кажеш, че аз в момента седя на една маса и разговарям на живо с човека, който знае първопричините?

- Абсолютно. Ха, ха.

- Казвай докато още си отворен за споделяне?

- Готов ли си да го чуеш, записваш ли? Аз, Никола, аз съм виновен и ти и ти също. Добре, стига майтапи. Сега сериозно. Аз и ти сме виновни, като имам предвид нашето поколение граждани, които не бяхме никакви граждани. Бяхме едни мрънкалници с висок праг на търпимост, които “не случихме на нито едно читаво правителство”. И нямаше как да стане това, защото добрите правителства не се случват, а се правят от нас гражданите. Парламентарното мнозинство само избира Правителството, а как то ще функционира зависи от гражданският контрол и медийният надзор. При липсата на това което наричат гласуване между изборите и най- добрите избрани биха се изпортили. Ние гражданите трябва да имаме идея за стандарт и да изискваме той да се спазва. Както се казва, човек може и две и двеста. Като стандартът е 200, а той го не прави, хайде да си ходи със 200.

- Как се свързват срамът и гражданското общество?

- Срамът е преживяване вследствие на само-рефлектиращ се процес, който независимо от степента си на осъзнатост, е ценен с това, че е провокиран и се занимава не с желания обект, а със желаещият субект. Съзнателният човек има цели в заобикалящата го среда и ги преследва като спазва правилата . Самоосъзналият се субект, не просто се възприема като част от тази среда, а знае, че каква ще бъде системата, зависи от всички елементи на тази система . Знае, че той е един от авторите , а не просто потребител.

Огромна е разликата между това, да бъдеш съзнателен и самосъзнателен. Съзнателността обслужва твоята адекватност, към общоприет закон, ред и дисциплина в общността, в обществото, в което живееш. Това го има и при мравуняка. Човешката общност е много по-сложна, защото съчетава, на пръв поглед, взаимно изключващи се неща (дисциплина и свобода), но те не само, че не се изключват, ами взаимно се обуславят и балансират. Когато индивидите в общество не консумират в необходимата степен своята свобода, то законът и редът се приватизират от група хора и обществените блага започват да се разпределят несправедливо. Справедливостта се обезпечава не от добротата на властимащия, а от членовете на общността, които знаят закона, бдят и настояват той да се спазва, а ако законът е крив, те излизат с предложение и настояват за неговата промяна. Гражданското общество е изразител на тази балансираща субектност и свобода. С една дума, в държава където не функционира автентично гражданско общество, хората са обречени да им се случват само лоши правителства.

- Имаме десетки хиляди неправителствени организации (НПО). Какво му е неавтентичното на нашето гражданско общество ?

- Първата неавтентичност е в симулативността. В своето множество НПО-тата произвеждат дипляни и семинари, но не произвеждат гражданско самосъзнание, надзор и гражданско действие . Функционират като поминък на хората, ангажирани с тази организация .

Втората неавтентичност е в зависимостта от този, който трябва да контролираш. Когато финансирането ти зависи от Правителството или от външни институции, които подкрепят това правителство, то НПО-тата престават да бъдат граждански и се превръщат в политически екстеншън в гражданската сфера . Политико-идеологически фронтоваци, окупирали гражданската територия . Оттук произтича и третата неавтентичност – пристрастност .

Когато нашите управляват, ние притваряме очи, а когато са другите, гледаме под микроскоп. Четвъртата може да се нарече политическа асиметричност. Поради това, че дясното в България е припознато като стоящо по-близо до либерално-демократичните ценности, което се узакони и като наш цивилизационен избор, след влизането ни в ЕС и НАТО , политическата пристрастност на гражданското се доминира повече от дясното. Лявото остана по-малко като обем, Някак си не е cool, с ниска обществена и медийна чуваемост, което го прави неефективно в ролята му на коректив. Дясната гражданственост намери своя комфорт там, където , както ги нарича Б.Б. и “началниците“ са зад нас. Този граждански конформизъм (което е оксиморон, но е реалност ) направи мечешка услуга на дясното като го остави не поднадзорно. Това доведе до по-високи нива на арогантност и вулгарност при практикуването на властта от десните. Не че левите не могат и те. Просто тях ги притискат повече и затова те по-рядко достигат такива нива. Тази гражданска идеологемност и асиметричност е много коварна и в дългосрочен план застрашава нашите цивилизационни избори. На площадите присъства огромно множество от хора, които не са политически активни и са с дясно центристка ориентация. В момента на индивидуално и подсъзнателно ниво е заченат процес на когнитивен дисонанс между идеологическо-ценностна самоопределеност и културно- личностна самоопределеност. Ако и след тази протестна вълна и при бъдещи управления гражданствеността остане асиметрична и щадяща дясното, то този дисонанс ще продължи да нараства и със сигурност ще бъде решен, в масата си, в полза на културно личностната самопределеност

- От това което казваш излиза ,че това как ще ни управляват зависи от нас самите, в този смисъл, как се отнасяш към това, че се протестира и пред представителството на Европейската комисия, немското посолство, а дори и пред посолството на САЩ?

- Считам го за уместно , защото точно гражданите са тези, които, когато видят, че този който ги представлява, върши това без лице и достойнство, да заявят “Ние не сме, този който ви козирува, ние държим на равноправни отношения”. Достойнството никой не ти го дава, то ако го има, се заявява и отстоява. Влизането ни в Европейския съюз и НАТО представляваше и акт на доброволно отказване на част от своя суверенитет, но това в еднаква степен важи за всички членове на тези съюзи, тъй като най-важните решения се вземат с пълен консенсус . Де Юре Ние загубихме суверенитет по хоризонтала, като пълноправни членове на общност, но дефакто, се оказа че сме загубили по вертикала. Оказа се, че сме по-малко равноправни. По изтекли грами, доклади и наивни самопризнания на Б.Б., излиза че нашите равноправни партньори, са припознали група хора като подходящи за това да ги обучат, финансират и организационно подпомогнат, за да станат управляващи в нашата страна. Тъй като не допускаме зла умисъл, се изумяваме от високото ниво на некомпетентност в областта на подбор и развитие на човешки ресурси. За всеки, завършил Софийския или Нов Български Университет с такава специалност е ясно, че когато човек е битувал дълго време в сенчеста силово икономическа сфера, колкото и да са добри обучителите, колкото и не ригидна психичната структура на човека, то при тази възраст има лимит на личностната промяна.

Ето тук например се открива една сфера в която ние можем да им помогнем. Спокойно можем да им кажем, “От икономика, явно разбирате и затова, когато кажете «спрете този проект, а сега спрете и този и този, но пуснете онзи който бяхте спрели преди това» … ние се вслушваме и съобразяваме. Но, ако говорим за хора, партии и организации, нещо ви куца. Мислите късо, а за хората трябва да се мисли дълго, в перспектива, в рамките на контекстуална динамика и т. н.“ Така че след тази дискредитация на терена, имаме пълното основание да им предложим, ние да поемем партийното строителство в САЩ и Германия. Затова сме партньори да си помагаме кой с каквото може.

Оказва се че тези, които практически са демонстрирали своята некомпетентност, идват и не само ти дават, но и ти налагат съвети. Това може да се тълкува или като проява на нарцистична арогантност, или като незачитане на теб като партньор и субект във взаимоотношенията. И двата варианта подлагат на изпитание човешкото достойнство, което е достатъчен мотив да накара хората да скандират пред тези институции. Според мен това е личностно-културна, а не е идеологическа реакция, но ако във времето останем във вертикална зависимост и не преминем към хоризонтално взаимноизгодно партньорство, то този тип реакции ще стигнат до идеологемни заключения и генерализации. Така че в дългосрочен план либерално-демократичното доминиране в обществените нагласи е застрашено, не само от асиметричното, конформистко гражданско общество, но и от неравноправното третиране на нашите партньори. Когато Б. Б. е управлявал 11 години и България е на първо място по корупция, и когато започнат антикорупционните протести, председателят на ЕНП да декларира подкрепа на Б.Б. в неговата борба с корупцията, означава че “началника” има тежки дефицити или в моралната, или в познавателната сфера .

- Но плакати от рода “Приберете си мафиота” не са ли много груби?

Първо, те са неточни. В България няма мафия . Както казваше някой “и най-слабата държава може да се пребори с най-силната мафия .“ У нас държавата е много силна. Трите власти са в пълна компактност. Действат като стегнат юмрук, който дори без да се налага да удря, обезличи и четвъртата власт – медиите, заедно с техните анализатори и опиниън мейкъри. Нашият модел не е и олигархичен, Защото както се видя от разигралите се драми с олигарси през последните години, много повече политическото-държавното създава и овладява бизнеси, отколкото бизнесът да създава и овладява политическото . Според мен по-точно е да се каже обгрижвана отвън плутокрация която прибягва и до мафиотски прийоми за справяне. Това са модели на управление, при които най-важното за “началниците“ отвън е, когато имат някакви интереси, свързани с решения на управляващите в страната, те да разчитат на тяхната отзивчивост . Тази отзивчивост обаче понякога се налага да бъде проявена, за решения които са в противоречие на националния интерес. За да няма «хъката-мъката», е добре местният Шериф или да е уязвим и зависим, или да му е дадена възможност да се само овъзмездява, или в повечето случаи и двете. Ние сме в “и двете,” въпреки че нямаме нищо общо с колония, където тези плутократични модели са били прилагани.

Що се отнася до това дали са груби. Както казваше някой “груби ,груби, колко да са груби”. Ниската чуваемост провокира крясъци.

- Както го описа, всичко, отвсякъде е обхванато и на какво тогава разчитаме?

- На най-голямата власт – суверена, гражданите. На нашата потребност да ходим изправени, с ясни лица и да дишаме свободно. На нашият дух, достойнство и доблест.

Интервю на Николай Йорданов - BATD