М. Радева: Публичното ми омаскаряване беше с цел сплашване на колегите

интервю на Ренета Попова

- Г-жо Радева, какво целеше скандалът, който се разрази, след като резултатът на МБМД регистрира преднина на ГЕРБ пред БСП с 14%?

- Аз бях упрекната, че данните от моето изследване не съвпадат с чуждите. Не може всички да сме равнис по едно изследване. Един колега ме попита преди да излезнат данните какви са резултатите от моето проучване. Аз му отговорих: „2:1 в полза на ГЕРБ.” Неговата реакция беше: „Успокоих се.” На последното събиране на BAMOR (Bulgarian Association of Marketing and Opinion Researches), което беше на 15 април, същият колега каза, че още три агенции са получили същите данни, но не ги публикуваха. А омаскаряването на Мира беше да се предупредят другите, че ги чака същото, ако покажат подобни данни. От лятото има план, в който всички да сме уплашени мишлета, блокирани и неспособни да действаме. Цялата тази атмосфера на страх, на напрежение, на омраза съпътства целия преход. Не ни се дава възможност да виждаме кой кой е в публичното пространство. Публичното омаскаряване цели българинът да няма авторитети, на които безусловно да вярва. Всички са маскари, всички са лоши и човек си казва, че е беззащитен. Този ужас и тази омраза, които се насаждат, целят парализирането на избирателя и отказа му да даде своя вот. А в такава ситуация изборите стават лесно манипулируеми чрез купени гласове, а твърдите електорални ядра добиват по-голяма тежест. Т. нар. периферия от избиратели, които са склонни да обмислят и разсъждават и често осъзнават, че трябва да избират между няколко злини, губят ориентация.

- Наричат ви придворния социолог на ГЕРБ? Плащат ли ви?

- Не съм взела и стотинка от ГЕРБ. Единствените изследвания, които съм правила за ГЕРБ, бяха по време на кампанията 2011 година за оценка на кандидатите за кметове в няколко общини. Но подобни изследвания от години, както и тогава, съм правила и за БСП. А за президентския вот през 2011 г. изпълнихме голям проект за оценка на кандидатите по лична поръчка на Сергей Станишев. Аз винаги съм отстоявала правото на гражданите да разсъждават и да мислят. Много малко ме интересува и ГЕРБ, и БСП. Интересува ме истината. Да защитаваш истината на всяка цена, във всяко едно общество е голям лукс. Не случайно интелектуалците не са богати хора никъде по света.    

- Как можете да съотнесете преговорите на Андрей Луканов с германската фирма “Инфас” за участие при преброяването по време на изборите през 1990 година с организирането на паралелно преброяване от австрийка фирма на предстоящите избори, по настояване на БСП, ДПС, ДБГ, ДСБ и „Атака”?

- Историята безумно се повтаря! Преходът не е свършил. Не сме построили истинска демокрация. Изградихме илюзия за такава. Имаме фасадни институции, уж демократични, които вътре нямат истинско съдържание. Всеки един от нас на собственото си място трябва да се чувства свободен, да умее да отстоява правата си и с гордо вдигната глава да защитава ценностите, в които вярва. А при нас властват манипулацията, страхът, натиска.

- Нуждаем ли се от подобно преброяване?

- Това са огромни масиви от данни. Почти е невъзможно да не бъдат допуснати грешки. Грешките са с по 2-3 гласа, което не се отразява на общия резултат. На президентските избори в САЩ през 2000 година между Ал Гор и Джордж Буш се стигна до повторно преброяване на бюлетините. Отне им около 2 месеца докато ги преброят и все не можеха да изкарат резултат. И ние влизаме в тази писта. Това на първо място е унижение на държавата и открито отричане на всичките ни постижения за 23 години. Хората, които казваха, че преходът е свършил и сме вече много напреднали, изведнъж казват, че демокрацията не действа. Но очевидно, че някой има интерес да клати политическото положение в страната, някой иска дълга политическа криза.    

- ГЕРБ пожела да се включи в паралелното преброяване, но като че ли му обърнаха гръб. На вас ви беше обърнат гръб от новосформирал се борд на социологическите агенции. Намирате ли прилика в ситуациите?

- Прави се една подмяна. Специално в нашия случай – медиите приемат определен кръг от лица като меродавни. В действителност част от признатите от медиите личности не принадлежат към професионалната общност. Кольо Колев и Цветозар Томов не са членове на тази общност. И двамата реално нямат работещи маркетингови агенции. На годишното общо събранието на организацията на маркетинговите изследователи преди две седмици, Боряна Димитрова, Андрей Райчев и Кънчо Стойчев не дойдоха. Според мен се чувстват гузни и не им е удобно да гледат колегите си в очите. В същото време всички останали колеги приеха моя тезис. Факт е, оттук нататък ще има одити, когато има подобни силно разминаващи се данни. На събранието също беше разкритикувано старото ръководство на BAMOR, че не е излезнало с декларация в моя защита. Аз бях оплюта абсолютно неоснователно. И нито един от хората, които ме разкритикуваха, не пожела да дойде да провери данните ми. А ние сме готови на всякакъв одит, но няма желаещи да го направят. И се обяснява, че подобен одит е сложна процедура, а това не е истина.

- От кога датира запознанството ви с Андрей Райчев?

- Бяхме заедно първо в Национален института за изследване на младежта (НИИМ), после в НЦИОМ – той беше директор, и в тези времена той ни казваше, че ни усеща като негови деца и искал да се грижи за нас, а аз му отговарях, че ние отдавна сме пораснали и можем да се грижим сами за себе си. Андрей Райчев е изключително ловък човек. С него се познавам още от студентските години – беше по-горен курс от мен. И с Цветозар Томов, който ме плюе сега, тогава бяхме в много добри отношения, дори приятелски. Това са хора, с които се познаваме от младежките си години, и толкова по-обидно е, че влизаме в такива тежки персонални конфликти. Реакцията на младите социолози често е „Вие имате да си връщате нещо едни на други, обаче петните професията ни”. И са абсолютно прави. Една моя студентка ми се обади тези дни и ми каза: „Много дълго им мълчахте, доц. Янова!” Ако съм мълчала, то е защото знам, че сме свикнали да сме в тези конфликти, носим и на бой, и на кал. За съжаление много плашат младите. Те отказват да поемат нашия път, защото казват: „Вижте се на какво приличате”. За мен това винаги е бил тежък морален казус. Трябва да се брани името на професията, трябва да се опитваме да запазим добър и естетически тон на общуване.

- Това ли ви е амбицирало през годините да не говорите за интригите в професията публично?

- Не само да не им се дава публичност! Аз съм се старала винаги с тези хора да имам относително добри отношения, но те винаги са оставали латентни. Например с Андрей Райчев, в което и телевизионно студио да отидем, той се държи изключително балансирано в повечето случаи. Никога не отправя някакви директни нападки и си партнираме по относително добър начин. Обаче стратегията му е, че си има момчета за всичко. Дребни лостове – хора, които да пусне срещу мен. Той няма да го направи директно, но има достатъчно други, както беше случая с Кольо Колев. За съжаление има и други примери. Публичният скандал, който беше през 2011 г. и пак публичен скандал през 2012 г. – и двата в студиото на БТВ с Боряна Димитрова, с която съм работила 5 години заедно. Факт е, че Андрей Райчев умее да се възползва от подобни ситуации.  

- Кога разкрихте истинското лице на Андрей Райчев?

- Андрей Райчев беше шеф на нашата секция за проучване на общественото мнение в НИИМ. Използвахме изключително интересни методики, много ходихме из страната. За мен НИИМ беше свободно място. Вероятно заради покровителството на ЦК на ДКМС, на ЦК на БКП. По това време хора като Стоян Михайлов създадоха теорията за отдушниците - тоест на хората трябва да им се даде възможност да говорят каквото си искат, защото така им избива парата. Това беше идея за контролираното усещане за свобода - даваме им да си говорят каквото си искат, още повече вече имаше перестройка в Съветския съюз, пък ние пак ще си правим каквото си знаем. Това беше политиката на Андрей Луканов. Андрей Райчев и Кънчо Стойчев бяха известни като момчетата на Андрей Луканов по онова време. Работата, която вършихме там, за мен беше много интересна. Аз като млад учен бях потресена да видя как хората разказват вицове за Тодор Живков, включително в интервютата имаше псувни. За мен това беше тогава най-интересното място за работа. Аз тогава доста им вярвах. На първата среща с Петър Емил Митев, когато отидох да работя там, той така открито говореше против хора на ЦК на БКП пред мен, която вижда за първи път. Тогава си казах: „Това е чудо, тук е свободата”. Първият истински сблъсък с това открито двуличие беше около прожекцията на филма „Дишай” на гражданското движение Екогласност. "Дишай" показва протестите на русенци в края на 80-те години срещу тежкото обгазяване с хлор от завод в Гюргево, което е било публична тайна. На самата прожекция на филма, целият институт на НИИМ присъстваше, и тогава се учреди Екогласност. Аз за съжаление отсъствах, защото бях отишла във Варна, за да се видя с родителите ми. За първи път се срещнах с истинското лице на Андрей Райчев след това. Дни след прожекцията всички бяха привикани от него поотделно и им беше казано: „Или напускате Екогласност, или незабавно - института. Вие да събаряте властта ли сте тръгнали?” И всички бяха принудени да оттеглят подписите си към Екогласност. Вторият случай, който ме ужаси беше години по-късно. След 10 ноември Андрей Райчев ни събра и ни каза, че се прави НЦИОМ. Думите на Луканов били, че каквото си поискаме, всичко ще ни се даде. От бараките на АОНСУ в покрайнините на София, ни преместиха в центъра. Дадоха ни цял етаж в сградата на сегашното Министерство на труда и социалната политика. Не бяхме виждали до този момент персонални компютри. Всички бяхме в страхотна еуфория, промяна.

- До кога ви държа тази еуфория?

- Един от тежките ми шокове, които трябваше да изживея беше, че тогавашната опозиция каза: „Социолозите са комунисти”. И това внушение винаги е съпътствало социологията. Тогава се чувствах много разконцентрирана. До последно не знаех за кой да гласувам. От една страна цялото ми  сърце беше в посока Съюза на демократичните сили, от друга страна тези хора отричаха нашия труд. Ние смятахме, че сме прави с нашите изследвания. Тогава извикаха немска фирма “Инфас” за преброяването. Дори не ни допускаха вътре. Вечерта на изборите, когато започнаха да излизат резултати, беше вторият път, когато проглегнах за Райчев. Данните показваха, че БСП печели с убедително мнозинство, а Райчев каза: „И ние помогнахме за този резултат!” Аз тогава останах парализирана, защото си бях въобразявала, че ние отразяваме истината. След това нещата станаха ясни, направиха си частната фирма „Галъп интернешънъл”. Тръгнаха по тази линия на социологията. Не да информират обществото какво се случва, а да си служат с нея като с томахавка. Не случайно атаката е срещу мен, защото знаят, че за толкова години, никой с пари по никакъ начин не е успял да ме купи. Нито Иван Костов с всичките му заплахи. Тези, които са слуги на едни господари, лесно стават слуги на други господари. Давам пример: Слугата на Иван Костов Явор Дачков с изданието „Гласове” ме плюеше през 2001 г., когато нашият институт правилно прогнозира резултатите на НДСВ, СДС и БСП. Същият човек ме плюе по най-скверен начин и сега, въпреки че новият му господар е Алексей Петров.

- Народът не си ли е взел поука след всичките тези години на скандални предизборни кампании?

- Това което вие наричате народ или избиратели, да не забравяме, че не са същите. Много често се пропуска в коментарите фактът, че за 22 години цяло едно поколение си е отишло и е влязло ново. Моят страх е, че голяма част от младите хора, инициирали последните протести, нямат жизнения и исторически опит. Тази огромна енергия за сплашване, за всяване на ужас и безпомощност, сякаш предстои война, въздейства именно върху тях. Младите са най-лесно манипулируеми. Покрай протестите чух възраждане на идеи, които за мен са плашещи. Попаднах в едно студио с Ангел Славчев. Беше дошъл с жена си и детето – мило младо семейство. Когато го чух какви неща говори за одържавяване се ужасих и се запитах не знае ли този човек, че най-лесният начин да бъде ограбен данъкоплатеца е точно чрез държавните предприятия. Това е тъй. нар. входно-изходна икономика, преживяли сме го, писани са книги за това. Но младите не го знаят това и възпроизвеждат една носталгия по комунизма, която очевидно част от средното поколение им е предало.  

- Каква ще е обстановката в държавата след 12 май според вас?

- Продължителна политическа криза, продължаваща икономическа дестабилизация, нарастващ страх у хората, че нищо няма да се оправи. Според мен ни очакват нови манипулации и опити за икономически изгоди. Политическата ситуация според мен сега я клати енергийната мафия. Всичко това стана след референдума за АЕЦ „Белене” – бяха засегнати огромни икономически интереси и тези икономически и политически сили и конкретни политици търсят своя реванш. Търсят ситуация, в която страната постоянно да бъде дестабилизирана, обезкървена и поставена на колене. Цели се така нареченото експертно или програмно правителство, в което мътна вода риба да се лови. Ние такова правителство сме имали – на Любен Беров. Такава омраза, каквато цари в момента, може да роди само чудовища. Вече сме в ситуация, че какъвто и да бъде резултатът от изборите, никой не може да управлява. Защото сега е лято и хората са заети повече със сезонна работа, сметките са по-ниски, но при първите икономически сътресения, са готови отново да излезнат на улицата. Според мен не ни мърда месец броене на бюлетини, опити за оспорване на резултати и няма да се изненадам, ако служебният кабинет се запази до есента, а на есен да правим нови избори. Изключително дестабилизирана ситуация, много сме близо до италианския сценарий да има кабинети, които бързо да падат.