Рокаджиите от CRUSH: Виждаме възможности там, където другите виждат трудности

Макар да съществува от едва няколко месеца, групата има дълга предистория. Тодор и Иван са приятели още от първи клас и свирят заедно в различни формации от десети. Години по-късно, след продължително търсене на истински музикални съмишленици, животът ги среща с Дими и Мони. Китаристът е трети курс в Музикалната Академия в София, където се класира първи на приемния изпит само година след като започва да свири на китара. Барабанистът пък вече е завършил академията.

Вдъхновени от банди като Led Zeppelin, Jimi Hendrix, Queen, The Beatles, Radiohead, Red Hot Chili Peppers и много други, момчетата изпълняват песните им със специален заряд. Въпреки това, фокусът им е върху създаването на собствени парчета. CRUSH свирят с огромен успех из столичните клубове, всяко тяхно представяне на живо наподобява енергийна експлозия. Следващата възможност да се убедите в това е на 11-ти януари в клуб “Soundwave”.

интервю на Ана Кочева 

- Защо CRUSH и кой измисли името? 

- Иван: CRUSH означава увлечение, тръпка. Онова особено усещане в стомаха, което се поражда в човек, когато се случва нещо вълнуващо. Усещане, с което ние се идентифицираме и искаме да пресъздаваме в музиката си. Идеята за името осени Дими.

- Сами казвате, че макар да съществува от едва няколко месеца, групата има дълга предистория. В какво се състои тя?

- Тодор: С Иван се познаваме от деца и сменихме различни състави и формации. Дълго търсихме точните хора за групата, между които да съществува химия не само в музикален план, но и в житейски.
В мига, в който засвирихме с Дими, а по-късно и с Мони, веднага разбрахме, че те са нашите хора. Досущ като при любовта е, липсва само физическото привличане. 

- Твърдите, че лириките са вдъхновени от всички жени в живота ви, а какво друго може да ви вдъхнови, така че да направите парче?

- Tодор: Те жените са си достатъчно вдъхновение за цял живот творчество, но е по-добре да не си зависим само от тях при композирането. Всеки звук около нас може да бъде разгърнат в песен, а с текста е още по-лесно: просто си представяш как би го изпял някой на караоке и се опитваш да го направиш възможно най-труден за него. 
- Дими: Всяко нещо може да се превърне във вдъхновение! Мисля, че едно от основните неща, които са отличителни за CRUSH, е че ние не пишем песни, а ги създаваме. Разликата е в това, че се опираме на нашите вътрешни усещания, които впоследствие се опитваме да предадем на публиката. 

- Как се пробива на българския музикален пазар? Откъде идват най-големите трудности? 

- Мони: Как се пробива?! С чук и длето! С вяра в това, което правиш и със самочувствието, че имаш какво да кажеш.
- Иван: Има достатъчно фактори, които хората, занимаващи се с музика в България, могат да посочат като бариери за успеха си. Ние се опитваме да виждаме възможности там, където другите виждат трудности. 

- Като по правило в много световни рокбанди големите приятелства често се превръщат в непреодолими вражди между някои от членовете, в резултат на което групите се разпадат или не продължават заедно в първоначалния си вид. Това се случва и у нас, впрочем. Какво би могло евентуално да ви раздели, да предизвика колизии във вашите редици? 

- Мони: Нас ни обединява особена рядко срещана химия. Явление, което предизвиква спорове, нерви, комични ситуации, смях, но и много любов. Любов, споделена в приятелство и колегиалност, стъпила здраво върху основите на общия ни светоглед. Това, което може да ни раздели? Може би, ако един ден спрем да спорим помежду си. 

- Кои са поотделно вашите неизговорени пожелания, а също и мечти (Wishes Unspoken)?

- Тодор: Аз изговарям почти всички свои желания, но има някои, които се подразбират – например, още повече хора да чуят музиката ни и в най-добрия случай тя да предизвика нещо в тях. Също и всички съмишленици да продължат да ни помагат така, както го правят досега. Подкрепата на околните е най-хубавото нещо.
- Мони: Да свиря пред препълнен стадион с тези момчета и публиката да пее припева на наша любима авторска песен заедно с нас. Тогава ще съм истински удовлетворен от живота си. 
Неизговорени пожелания? Намират се две. Първо да съм здрав, за да има второ. И второ, да съм богат и известен, за да мога да правя това, което обичам най-много. А именно музика.
- Дими: Аз изричам всичките си желания, дори най-съкровените. За да получиш нещо, трябва да си го поискаш!
- Иван: От друга страна, част от стойността на някои желания и цели е да останат лични и неизговорени до момента, в който притежателят им ги превърне в реалност.

- Ако ви предложат голяма сума за участие, но за да пропеете чалга, какво бихте отговорили?

- Иван: „Ще се налага ли да в такъв случай Тодор да си уголеми бюста, а аз да си вкарам силикон в устните?”. Не мисля, че отговаряме на изискванията. Макар, че ще ми е интересно да видя физическото ни превъплъщение.

- Та в тоя ред на мисли, какво е отношението ви към този жанр?

- Тодор: Шегата настрана, отношението ни е изненадващо толерантно, може би защото не слушаме такава музика. Но във всеки жанр има по нещо ценно и е необходима правилна нагласа от твоя страна, за да го откриеш. Може би един ден и ние четиримата ще открием кое е ценното в чалгата. Засега обаче, тази музика не я разбираме. 
- Мони: Добре поддържани жени, добре съблечени и готови за купон. Те са жадни за Rock N Roll, само дето техният Roll е на 2-ро и 4-то време. Какво би могло да ни е отношението... Всички ние сме колеги и независимо от жанровите ни предпочитания, сме част от музикалния свят. А той притежава големи таланти във всяко едно от измеренията си.

- Защо, според вас, българите толкова много се кефят на чалгата?

- Тодор: Мисля, че правилното е не да се питаме „Защо”, а да кажем „Какво от това”. Вкусовете се менят, макар и не от само себе си. Все нещо трябва да предизвика промяната.

- С какво впрочем бихте направили компромиси?

 - Дими: В името на нашето по-добро утре, винаги може да се наложи някой компромис. 
- Иван: Но никога не бихме свирили музика, която не харесваме.

- Какво е отношението ви към телевизионните музикални риалити формати?

- Мони: Те поставиха началото на една вътрешна мотивация сред изгряващите изпълнители и се радваме, че от година на година броят на кандидатите нараства , а с него и качеството на изпълненията им. Доказа се, че не само школуваните певци могат да интерпретират добре и че когато имаш талант, именно реалити форматът е една от малкото възможности да бъдеш забелязан и оценен. Като цяло музикалните формати имат положителен ефект върху развитието на музиката и у нас.
- Дими: Тъй като сцената е мястото, на което се чувстваме истински себе си, нямаме предпочитания или различно отношение към това каква и къде ще бъде тя. В този ред на мисли, реалити форматите за CRUSH са едно поле за изява и възможност да представим нашата музика. 

- А смятате ли, че те са инкубатори на таланти?

- Дими: Талантът е нещо, което всеки от нас носи в себе си под една или друга форма и с течение на времето може да развие. В музиката всеки един контакт с публиката е крачка напред за изпълнителя. В този смисъл, едно участие в реалити формат не инкубира таланти, а развива умения и носи опит в работата с екип. 

- Обикновено казват, че в рокбандите всички мацки въздишат по басиста, но въпреки това гаджетата ги обира барабанистът. Как е при вас?

- Мони: Както обикновено казват хората! 
- Иван: Не е толкова важно какво казват хората, а какво се случва.

- И понеже оцеляхме, напук календара на маите, съвсем резонно е да ви задам въпроса – къде се виждате след 5-10 години?

- Мони: Ще бъда оптимист! Пожелавам ни да достигнем успешно голямата сцена и в разгара на лятото на 2022 г. ние от CRUSH да прекараме онези така ценни 7 дни на собствената ни яхта, близо до екзотичен остров, в спорове, смях, щуротии и играейки на любимата ни игра, а именно да се превъплъщаваме в собствените си образи, когато всеки от нас влиза в ролята на другия. Това наистина си заслужава да се види!
- Дими: На стадион пред хиляди души, които ще споделят усещането за CRUSH с нас. 
Честита Нова Година!