Е. Хърсев: Икономически 2012 г. беше лазене по дъното, през 2013 продължаваме

Интервю на Ренета Попова:

- Г-н Хърсев, кои са най-важните събития за икономиката ни през изтичащата 2012 г.?

- Основното е, че успяхме да се задържим на същото ниво като в началото на годината при положение, че в цяла Европа средата се влошава съществено. Имаме най-ниска безработица в региона. В Македония тя стига 60%, този процент го гонят и Гърция. Еврозоната цялата е в рецесия. В същото време ние бележим ръст в някои отрасли, например в туризма. Епохални икономически събития през годината не са се случили. 2012 беше година на депресия, на лазене по дъното.

- Каква ще бъде 2013 г. в икономически план? Продължаваме ли с лазенето?

-  Абсолютно същата. Едва ли този процес ще завърши по-рано от 3, 4, може би и 5 години.

-  Как ще се отрази на България започналият процес на ново свиване на икономиката в еврозоната?

- Той вече се отразява. Правят се всякакви опити за намаляване на европейското финансиране, на което разчитахме. Очакванията ни за по-широки инвестиции от страна на Евросъюза към неговата периферия видимо няма да се случат. Същата тази рецесия в еврозоната доведе и до блокиране на финанси за България, които бяха обещани в рамките на бюджет 2012 г., поради което не можаха да се отделят коледните надбавки за пенсионерите.

- Какви текущи финанси не бяха изплатени точно и как може да се противодейства на това?

- За съжаление няма информация, никой не ни казва. Но очевидно това е случаят, защото това се обяви като причина от страна на правителството. Ако бяха изплатени тези евросубсидии, които имаме право да получим в рамките на 2012 г., трябваше да има положителен остатък в бюджета. А сега България е изправена пред една хипотеза да наруши нормата за бюджетен дефицит, заложена в закона, ако изплати добавки на пенсионерите. И обратното – за да се запазят параметрите на бюджета, просто трябва да се откажем от извънредните преразходи. Странното тук е безумното лицемерие на нашите уважаеми братя от Eвропейския съюз, защото в същото време те отпускат помощи, в това число и безвъзмездни, и силно субсидират други държави, а за България не се изпълняват и текущите финансови задължения. С такива хора ще работим, нека да е ясно. Трябва да се научим да си защитаваме правата.

- Дискутирането в парламента на бюджет 2013 г. беше съсредоточено предимно върху въпроса пияна или не е опозицията. Не беше ли нужен по-задълбочен дебат, или всичко е ясно?

- Трудно е да се водят конструктивни дебати, ако се търси скандал и омаскаряване. Аз мисля, че бюджетът е достатъчно конструктивен, трудно обаче един политик би признал, че неговият опонент е избрал най-малкото зло, и кой знае какво не може да се направи.

- Кои са силните му страни и какви са ви критиките към бюджет 2013 г.?

- С кой знае какви силни страни не се откроява, просто е повторение на бюджета от 2012 г. със съответното динамично актуализиране към събитията. Основната ми критика е, че нямаме сериозни идеи за съкращаване на разходите, а има откъде държавата да намали сериозно своята издръжка. Имаме хиператрофирала администрация. Хората, на които държавата плаща заплатите в България, са между 400-500 хил. души, а в Швейцария за сравнение са около 139 хил. Щом една толкова по-богата и добре управлявана страна може да се оправи с толкова служители, не виждам защо и ние да не можем със 120 хил. души. Защо в България са ни нужни 15 министерства, а в Швейцария са им достатъчни 7? Не ми е ясно защо в България трябва да имаме най-много прокурори и полицаи на глава от населението, а не се забелязва да имаме най-доброто правосъдие и вътрешен ред. Друг проблем са разходите за т. нар. нереформирани системи, където нищо не се прави - здравеопазване, образование и пенсионна система. Нелогично е 1/3 от бюджета да влиза за запушване на дупки в осигурителните фондове, когато би трябвало да е нула. Трябва да се направят някои крачки, а те са неизбежни. В противен случай например пенсионната система ще рухне. Вероятно нещата се отлагат поради политически мотиви.

- По един начин се прави бюджет, когато очакваш загуба на следващите избори, какъвто беше примерът с бюджет 2009, и по друг, когато си се подготвил за втори мандат. Четейки между цифрите бюджет 2013, какви нагласи на ГЕРБ виждате?

- Всеки, който досега е правил бюджет, е разчитал, че ще остане на власт, това, че не е оставал, е друг въпрос. Не знам да има такива два начина за правене на бюджет, но така или иначе не съм специалист по бюджетиране.

- Кои ще са първите признаци, че излизаме от кризата и кога да ги очакваме?

- Първо ще се вдигне промишленото производство. Също така ще има недостиг на персонала, който обслужва туристите по хотелите. Отново ще се заговори за внасяне на корейци, на виетнамци. Недостигът на работна ръка ще е първият видим белег. Останалите неща ще си проличат в статистиката - увеличаване на притока на инвестиции, връщане и покачване на цените на недвижимите имоти.

- В годините на криза кой е най-пострадалият отрасъл?

- Строителството – с над 40% спад, транспортът също е сериозно засегнат поради намаляване на товарите. В България не сме кой знае колко пострадали от кризата с максимален спад до почти 9% от БВП. Това е далеч по-малко отколкото в началото на 90-те години, когато говорихме за 56% намаляване на БВП.

- Законът за тютюнопушенето действително ли се отразява толкова пагубно за бизнеса? Какви интереси защитава – политически, икономически, здравословни или става въпрос за игра на лобита?

- Според мен всичките тези забрани и сляпо следване на очевидно провалилата се европейска практика е категорична глупост. Страната ни основно се крепи на туризма. Да погодиш подобен номер на най-динамично развиващия се отрасъл, откакто сме започнали прословутия преход към пазарна икономика, защото някой бил така казал, за мен е необяснимо. Обяснявам си го единствено с класическата чуждопоклонна безкритична реакция на нашите политици. Това е един закон, с който се закриват заведенията. Забраняваш пушенето – закриваш заведенията. Ще ходим да си пием и да си пушим по къщите, ще бъдат оставени няколко закусвални, където ще хапваме супичка, сандвич и бягаме. Столовото хранене ни е познато. Но така не печелим като туристическа дестинация по никакъв начин. И в същото време ще разрешим марихуаната и наркотиците, за да преминем към по-платените форми на пристрастяване по европейски модел. Утре по същия начин ще постъпим с алкохола. Забелязвам, че България е населена от едни малоумни дърдорковци. Ходят и викат „дайте да забраним и алкохолния туризъм”.  Ей, Богу, тъпанар, нали като забраниш алкохолния туризъм, няма да остане никой.

- Как ще повлияят изборите догодина върху икономиката?

- Надявам се да не е сериозно. Не е имало големи сътресения на никои от изборите, които сме преживели досега.

- Каква е вашата позиция относно АЕЦ „Белене”? Подкрепяте ли провеждането на референдум?

- Дали с референдум или с решение на Министерски съвет, за мен е абсолютно безспорно, че щом имаме желаещи инвеститори за проекта, той трябва да се развива. Забраната му е силна проява на антиикономическо мислене, пагубно и алогично за страната ни. Ако въпросът е дали държавата трябва да си плати една електроцентрала, ми се струва, че в момента тя няма финансов ресурс за това. Освен това не е логично държавата да финансира в производствени предприятия, в който и да било отрасъл. Според мен държавата трябва да се освободи от участието си в производствената сфера, колкото се може по-бързо. Но при положение че проектът може да бъде реализиран като частен, да ходят хора и да обясняват как не трябвало да правим електроцентрали, понеже можело да внасяме ток, това не подлежи въобще на обсъждане. По същата логика няма смисъл да правим и животновъдни ферми, ще си внасяме и млякото, и месото, и ще си седим безработни. Логиката на икономиката е: Когато някой е готов да го плати, значи знае, ако пък не, загубата си е за него. Важното е ние да не губим.