Румен Леонидов: Спонсори на Петков, с които не се е разплатил, убиха Жоро

Интервю на Елизабет Дафинова

- Г-н Леонидов, преди дни посмъртно излезе последната книга на Георги Стоев „Имало едно време на Изток". Тя неговото завещание ли е, както се изразихте веднъж, или отмъщение?

- Оказа се, че това е последната книга, но тя е била написана преди време със съдействието на Владо Даверов. Разбрах, че това е книга, която двамата заедно са писали, но Жоро е пожелал да не излиза в онзи момент и това е станало при смяната на издателите - от „Световит" към в. „Уийкенд".  Може да се каже, че този текст е и  завещание, както се изразих в един вестник и това смути доста хора. Казах го, защото бях в епицентъра на потреса си от онова, което се случи с Жоро, тъй като Господ реши последните дни да се виждаме по-често с него и наистина имахме насрочена среща преди да го убият. Предишният ден ми дадe ръкописа на книгата и веднага я прочетох. Според мен това е най-добрата му книга. Този тип четива е литература приложна, тя няма претенции за висока художественост, но въпреки това Жоро имаше амбиции книгите му да бъдат по-дълбоко психологически аргументирани спрямо героите и моделите, типажите му да бъдат художествено изведени, а не просто да бъдат изрезки от вестници. И това го забелязах още в предишните му текстове.

Дали е отмъщение? Според мен той не беше отмъстителен човек. Ако искаше да отмъщава, щеше да намери други начини. Но се беше отказал от тези похвати на мъстта. Не казвам, че е бил заклет християнин или светец. Но съм убеден, че „Имало едно време на Изток", което е препратка към филма „Имало едно време на Запад", става не само за превод, но и за кино. Защото дава една много силна, подплатена с факти, художествена картина от реалността на постсъветска България. Тук няма творчески измислици. Има смесване на автобиографията с елементи на битието на други хора от неговото обкръжение, от училището за спортисти, в което са били. Наред с момчешките истории, амбициите на тези млади лъвчета, наред с комплексите им, тъпотата на средата, Жоро описва тоталната пошлотия на обкръжението. И най-важно, най-новото - борбата за влияние и далавери между Държавна сигурност и тогавашната милиция.

- Това като че ли е единствената книга на Георги Стоев, в която не фигурират иманата на основните му герои - Маджо, Любен Гоцев, Маргините и т.н.

- Да, тука няма имена, но може да се разбере кой кой е.

- Защо така е решил този път без имена?

- Тази книга е написана още преди поредицата, която даде на „Уийкенд", но е решил, че е твърде „умна" за масовия читател.  По същото време Жоро имаше мъжка договорка с днешната полиция и прокуратура, заявил е, че е  готов да стане свидетел за това, че Маджо му е поръчвал убийства.По онова време силно се надяваше на Румен Петков, но по-късно е изпитал силно разочарование от него. Защото Петков и Главна прокуратура спират разработка срещу Маджо. А Стоев е бил допуснат до компютрите на следствието и е гледал дори как и колко пъти Маджо е влизал в и излизал от България. Тези неща няма как той да си ги измисли. Ако не бяха истина, щяха веднага да го арестуват за лъжи и обвинения. Вместо това те го премълчаха и го премълчаваха до деня, в който го убиха. След като Стоев вижда, че цялата операция пропада, решава да играе ва банк. Почва да пише нови книги, които чрез „Уикенд" със 100-200 хиляди тираж, да стигнат до повече хора. Жоро ми казва: „Видях, че никой от официалните власти не ми обръща внимание и ги изобличих в цяла нарочно написана за случая книга."

- Защо пък се надявала толкова на Румен Петков?

- Защото с ареста на братята Маргини, Жоро е видял, че Петков има воля да стигне до край. И на практика обезглави най-силната групировка. След това написва цяла книга и пак никой не му обърна внимание. Но тази история получи  истински обществен отклик едва след последното му интервю, което му изяде главата, това при Светла Петрова в „Сеизмограф" на БТВ.

- Добре, но какво каза толкова Стоев в „Сеизмограф"? Защото аз гледах предаването и не чух нещо, което да не е казвал и в предишни интервюта или в книгите си.

- Точоно така. Стоев затова се обиди на Кеворк, който в своята рубрика в „Труд" беше казал, че Светла Петрова толкова се била захласнала по Жоро, сякаш е готова да има кореспондент на предаването си от Курило. Жоро беше много оскърбен и ядосан, той беше избухлива личност, много лесно се палеше, като туба с бензин. Прати отговор в „Труд", но не му го пуснаха, а излезе в „Уийкенд" след смъртта му. Жоро всъщност преповтори, онова което написа и което разказа поне в десет други кабеларки. Може би и самият той е бил изненадан от обществената реакцията, но стана скандал.

-  Журналистката Маргарита Михнева, която също е познавала Георги Стоев, даже й е ходил на гости,  в интервю за „Уийкенд" казва, че той никога не е бил мутра, а е слугувал на мутрите, т.е. бил е от низшите етажи, от обслужващия персонал. Тя дори прави едно такова сравнение, че Стоев сякаш е от хората, страдащи от синдрома на шофьора на баровеца - той вози баровеца и в един момент започва да се вживява и да си казва:защо и аз да не мога като него? Михнева изказва предположение, че не героите на Георги Стоев от книгите му са го убили, а а колегите му от низшите етажи на престъпния свят.

- За мен Жоро не е бил начело никога. Това, което знам със сигурност е, че наистина е бил в бригадите. Още при първия ни разговор се изненадах, че е твърде интелигентен. Попитах го защо и откъде накъде е толкова интелигентен и от какво семейство произхожд, а той отговори: защо мислиш, че т.нар. мутри, които управляват милиони долари, трябва да са тъпаци? Казах: ами, мутрата си е мутра. Общо-взето, така е възприето, че сте много яки и глупави, иначе достойни момчета. Той ме сряза: обратното е, нито сме достойни, нито сме такива мъжкари, ние сме най-обикновени хора, които са митологизирани. Това, което пишат журналистите, не е вярно, защото те получават информация от полицията, а полицията създава този образ, който й е удобен. Жоро никога не е твърдял, че е бил бос, но аз имам сведения и от други хора, спортисти, че е бил в групировките. Дори един от тях, в началото не можа да се сети кой е Жоро Стоев, но когато го видя и вдяна, уплашено ми прошепна: тоя е от тия, да знаеш. Жоро е бил до едно време дясната ръка на Поли Пантев и този факт никой не може да отрече и няма как да се скрие - имали са общ бизнес. Бил е сред другите по-малко известни момчета от тоя бранш. Какво значение има, че не е бил на най-високите етажи? Ако се прочете последната книга, ще се види, че е бил по-интелигентен, с други интереси момче спортистче, забелязахме с Владо Даверов - неговото любопитство към изкуството, към киното. Имаше буден и комбинативен ум. За спортист беше твърде начетен. Не искам да обидя спортистите.

Кой го е убил - това е друга тема. И защо точно сега го убиха? Аз имам своя версия и тя се появи дни след смъртта му, мислих много, анализирах нещата. Чувствах го близък, той искаше помощ от мен чисто технологична - по редакцията и оформлението на изданието, контрол по отпечатването, работа с търговците, за  да не го лъжат. Искаше заедно да напишем книгата на неговия живот - от „а" до „я" . Да го разпитвам, а той да ми диктува. Разказваше увлекателно. Тази най-важна книга умря заедно с него. И ме боли, и съм бесен, защото убиха и част от мен като творческа реализаци, като идия да поработим заедно. Беше намерил и офис, компютър, всичко отиде по дяволите.

Веднага след като го убиха прокуратурата изведнъж проговори - да, идваше, но отказа да съдейства; да, но той първо искаше да арестуваме Маджо и след това да говори, бил отказал охрана, а май не са му и предлагали. Кой може вече да го докаже?

Що се отнася до мнението на Михнева, че това е синдрома на шофьора на баровеца, има различни версии. Едната е, че това, което той извърши, е за пачки. Другата е, че някой е поръчал всички тези неща в книгите му. Моята версия е, че той искаше да изчисти името си, защото беше доста необикновено смело момче и както каза литературоведът Владо Трендафилов, той единствен заплати с живота си за истината, за неговата истина. Той единствен настъпи газта на ладата и я заби в мерцедеса. Или, ако искаш, качи се на мерцедеса си и го заби в ролс-ройса на олигарсите. Сега всеки може да скачка върху трупчето му, да говори безнаказано своите подозрения. Ние сме страхливи като общество, наведени сме, дупедавци сме и щом се появи някой различен от нас, веднага го подозираме в продажност, меркантилност, в поръчковост, защото всеки съди спрямо себе си. Ние сме общество от слуги и всеки подозира другия в същото, което е той самият. По същия начин се получи, когато навремето публично се разбунтувах след като видях, че синята идея се проваля, спонтанно избухнах в предаването на Лили Маринкова по „Хоризонт" , бях натрупал болка и отчаяние, и след това веднага ме обвиниха, че искам да се лее кръв, преврат, че съм кръвожаден, че някой ме е курдисал и това е Петър Стоянов. Защото Петър Стоянов на този етап на моето развитие и на неговото развитие беше човек, който не е корумпиран. И понеже се познавах с него от много по-рано и бях приятел с Нери, веднага решиха: да, Леонидов го използват. Повечето люде у нас  не могат да повярват, че някой може да  си каже смело мнението, с всички последствия. И дори да заплати с живота си. Съжалявам много, но в нашето джуджеидно общество, когато някой види, че някое джудже не върви след пастира, а тръгне през лука, през лехите, веднага казват: а, тоя не може да го прави сам, някой има зад гърба му, някой му е платил, откъде иначе подобна дързост. И следват клюкарски, долнпробни, балканоидни, шкембе-чорба - джийски версии. Честността, откровеността, мъжествеността, героизмът не се възприемат. Пак ще цитирам Владо Трендафилов, който не се познаваше с Жоро. Той каза за него: „ Кое днес е по-важно - произведението да бъде просто художествено или авторът да каже непременно истината, поднесена чрез не толкова художествени похвати! Истината е по-свята. Превърнаха Стоев в класически херой, не герой, а херой, в буквалния смисъл на понятието".

- Защо Георги Стоев имаше зъб на Маджо и този човек сякаш се беше превърнал за него в идея-фикс? Както и кръгът „Монтерей"?

- Според Георги „Монтерей" управлява България. Той беше си избрал ген. Любен Гоцев за кръстник - дали това е вярно или не аз не мога да коментирам, защото нямам никакви данни и убедителни факти. Но Жоро беше убеден в своята правота и своята „версия", както обичаше да казва. Така или иначе целият бунт на Георги беше срещу онези, които използваха здравето и бъдещето на бившите спортисти, останали без хляб на улицата, когато вече ги няма големите порции в спортните интернати, няма изпращане в чужбина и слушането на химна върху почетната стълбичка, няма я привилегията да получават някакви джобни пари и ако се изпречи някой на улицата да го напердашат, понеже са яки и млади. Стоев търсеше да удари в сърцето олигарсите, онези с белите ръкавици, които стоят в сянка. Защо си избра точно този кръг, не знам. Но той разказа всичко, което сам е знаел и което е чувал в своите среди. Полицаите твърдят, че не всичко написано от Жоро е на 100% вярно. Но те, откъде пък знаят колко от тези 100 %! В този порядък , според Жоро, Маджо е любимеца на олигарсите. Затова е единственият, който оцеля, единственият, който има привилегията да влиза в България и да излиза, когато си иска, значи някой яката го покровителства. И не му пипнаха бизнеса, нито му взеха здравето. Според Стоев, Маджо се е договорил с полицията ни чрез олигарсите, които са му посредници, зад Маджо стои едно голямо посолство и затова той се ползва от закрилата на човек, който е изпял цялата схема за наркотрафика... За да спаси кожата си. Като всеки уморен бос и Маджо иска да си харчи парите, иска да живее на спокойствие. Другите си отидоха - едни са следствени, други са под земята. Жоро казваше:"Времето на групировките мина. Ние свършихме мръсната работа, ние рискувахме живота си, ние се омърсихме и натрупахме с грехове, ние пердашехме хората, ние ги изнудвахме. Първият малък бизнес, който прохождаше, беше изнудван по поръчка на олигарсите. Отивахме при собствениците на първите частни ресторантчета и магазинчета, взимахме къде със заплахи, къде с бой парите им и ги давахме нагоре, при когото трябва. Сега удари часът олигарсите да излезнат на яве. Като ония, дето на рождените им дни президентът Първанов им рипа на хорото. Визирам Георги Гергов. Откъде натрупаха тия пари? Ние им ги натрупахме. Те в момента са на чисто. А ние сме мръсните мутри. Сега, когато мутрите ги няма като организации, идва най-лошото за България. Олигарсите ще я огрябят до последно". Питах го дали полицията има пръст в организирането на групировките. Отговори ми: как ще ги направи, та там са чиновници, неспособни са, какво искаш да направи един милиционер? И ДС не е като цяло участвало в създаването на бригадите. Единици от ДС бяха кръстници.

- А кой уби Георги Стоев в крайна сметка?

- Основните подозрения са към хора, които имат мотиви да го убият - това са Маджо, ген. Гоцев и Румен Петков. И тримата трябва да са идиоти, за да го направят точно по време на този скандал. Някой друг хем ги натопи, хем очисти неудобния свидетел, хем свали и Румен Петков от министерския пост. Става световен скандал, западните агенции гръмнаха, цял свят разбра, че у нас се убиват писатели, които воюват с думи, а не с куршуми.

Основният удар беше насочен срещу Румен Петков. Според мен това са червени спонсори, с които той не се разплати, тъй като от полицията той не може да открадне и един лев. Може да се краде от енергетиката, от пътното строителство, от там, от където винаги се краде. Румен Овчаров не пожела да се разплаща с тия хора, и те го свалиха от власт. Но ковчежникът на БСП беше Румен Петков. Конфликтът между двамата Руменоци тлее отдавна и е публична тайна - те са като разведени съпрузи, принудени да спят в едно легло, т.е. в една партия. Пуснете пак във „Frognews.bg" онези 21 въпроса към Румен Петков, ще е интересно, защото тази информация според мен дойде от средите на БСП, т.е. от хора, които са били в БСП, но вече не са. И които не изповядват икономическите интереси на днешното правителство. Пуснете пак тези въпроси, за да видим до каква степен се припокриват с това, което днес се говори или се говореше до вчера. Някой реши, че трябва да махне Румен Петков и това трябваше да бъде организирано много добре, поводът беше блестящ. Но едва ли поръчката е дошла току така - що не отидете да гръмнете тоя нещастник, дето се е разприказвал... По-скоро е подсказано на някой луд за връзване провенциален бандит, че името му също се върти по телевизите и виновен за това е Стоев. Жоро казваше, че това са хора, които започват да разполагат с чуждия живот като с пакетче семки. Какъв е проблемът да убие някого или да изнасили някоя?

- Казахте, че групиравките вече са разбити. Тогава на какъв етап е организираната престъпност у нас?

- Те са разбити като система. Нямат нови главатари. Тези момчета са озверели, всеки се оправя сам, вече ги няма и доходите, които им осигуряват мерцедеси и беемвета, пачките. Няма мангизи за дрога, за момичета, за барове. Онази организирана престъпност в оня си вид я няма. Сега има олигарси. Имаме високо организирана държавна престъпност. Най-голямата престъпност в момента е контрабандата на стоки - внасянето на алкохол и цигари, което винаги е било перо на държавата. Който и да дойде на власт го е използвал. Другата престъпност е с хероина и кокаина. Там също има канали, в които участват и някои западни служби. Проститутките кой ги държи? Жоро Стоев казваше: от Благоевград до Кюстендил двама държат страната. И те бяха никакви докато не убиха Жоро Илиев. Изведнъж тези станаха най-големите. Контрабандата на наркотиците и проститутките те я държат. И това е канал от времето на социализма, това си е канал на ДС. С годините собствениците се сменят, но той е разработен канал. В тези градове цари ред, чистота, подреденост, няма да намериш някой педераст или пияница, който да закача  момичетата, или някакъв наркоман. Обаче те плащат заплатите на полицията. Нещо повече - дадоха бизнес на децата на полицаите. Питам: какъв бизнес? А Жоро казва: внос и износ на коли. Те хранят това население, което ще бъде вечно благодарно, че му дават парче хляб. Ето това вече е мафия от сицилиански тип - има 2-3 души, целуват им ръка, казват си проблемите, решават се. Същото е и с големите политически партии.

- Вие как се запознахте с Георги Стоев?

- Запознах се с него след оня скандал, който избухна за книгата „Вълчи капан" на Христо Калчев. За първата част имаше ръкопис, за втората - не гарантирам. Но ще кажа нещо, което знам от самия Георги Стоев. Той имаше бележки, правени от Христо Калчев за романа. Издателят Огнян Младенов ми звънна по телефона даде слушалката на Жро, после се срещнахме, запознахме се и поисках да взема интервю. Всъщност, първото голяма интервю го направих аз и то до ден днешен не е публикувано в цялата му прелест. Но първият ни разговор беше на 4 очи без касетофони. Той беше страшно мнителен и недоверчив. Но после се успокои и започнахме да говорим откровено, питал съм го за най- различни неща. Говорихме два часа и се разбрахме, че след като прочета първата му книга, ще се появя с магнетофон и ще направим разговор. Той мразеше елементарната журналистика и беше много оскърбен от пресата. Не им вярваше, знаеше, че пишат глупости, че са поръчкови. В същото време съм убеден, че най-много се е доверявал на Слави Ангелов от „24 часа".

В крайна сметка онова, което е писал, дали е вярно или не, никога няма да се разбере докрай. Има големи играчи, които знаят цялата истина за нещата. Но повечето от тях вече са под земята.