П. Симеонов: Срещу ГЕРБ са досегашните бозайници

интервю на Ана Кочева

‒ Г‒н Симеонов, има ли изгледи предизборната ситуация у нас действително да стане „Жега” (като в едноименния филм) или липсата на основни играчи я обрича на безцветност и скучноватост?

‒ Зависи от Бойко Борисов и от хората около него. Ако подпише за АЕЦ „Белене”, ако забута в девета глуха Закона за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, ако спре натиска върху организираната престъпност, сключи споразумение за мир със заварените елити от другите партии... Ако стори всичко това, ще има тракане на саби и щитове, но кръв няма да се пролее и накрая всички ще заявят, че са победили.

‒ Независимо че все още част от партиите не са обявили кандидатите си, всички вкупом отново се очертава да бъдат впечатляващ брой. Количеството не удря ли по качеството и ще преодолеем ли този много нашенски синдром при 7 милиона българи да имаме поне по 20‒тина кандидати за държавен глава?

‒ Нека да има. Не разбирам въобще българската впечатлителност от броя на кандидатите за дадено изборно място и от броя на участващите партии в изборите... Нали сме демокрация? Всеки български гражданин, навършил 40 години и прочие, има правото да се кандидатира за президент... Доколкото помня, кандидатите за губернатор на Калифорня, когато Шварценегер победи, бяха около 60. В САЩ партиите не са две, а са много, много десетки... При всяка демокрация е така. Непрекъснато се изживяваме като уникални. Не сме! Ставащото у нас е до обидност банално.

‒ Очаквате ли изненади? Евентуално от кого?

‒ ГЕРБ е непредсказуем, а другите не са способни да ни изненадат. Ще защитават лични (обръчови), олигархични и партийни интереси... Изненада е възможна по индукция. Ако масовите вълнения в Гърция, Испания, Франция придобият остри форми, а при нас обедняването продължи, не се знае знае ли се. Попаднат ли големи групи от населението в ситуацията да няма какво да губят, чакат ни мрачни месеци. Съпротивата срещу правителството на Борисов от страна на досегашните бозайници е голяма и ще направят всичко, за да изострят и яхнат недоволството...

‒ Ваша е мисълта, че докато народът не заживее по-добре, преходът не е завършил. Означава ли това, че още се лутаме в разкрачено положение?

‒ Управляващият елит на Народната република се разпиля, остаря, измря и се провали. Нямахме дисидентски, алтернативен елит, който можеше пълноценно да го замени. Вместо него, управляващият елит направи рядка историческа демонстрация на еманципация от език, убеждения и морал. Подобно нещо е имало при падането под османска власт в края на ХІV началото на ХV век, когато част от елита емигрира, друга е избита, а трета - от елит на християнска държава става елит на мюсюлманска. Да си спомним: „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово... Море, войводо (!)...” Същият „войвода”, който е вървял подир Кръста, е дошъл да иска Яна за „турска вяра”. Същият, който е предвождал селяните (народа!) в битка за вярата срещу агаряните, става агарянин... В средата на ХV век седем на сто от спахиите още имат християнски имена, а по косвени пътища може да се предполага, че половината от всички спахии са първо поколение мюсюлмани. За останалите гадаем. Откъде идва името на Кюстендил? От „Константин или”, „Земята на Константин” – болярин, станал османски васал барабар с цялата си свита. Османското робство е точно това – елитът предава, изоставя народа, бяга в чужбина или преминава на страната на поробителя-друговерец. Значи, когато казваме „Робство”, означаваме вековете, в които елитът е изоставил своя народ.
Новите поколения от будни българи през ХV-ХVІІ век доброволно или по принуда отиват в инородни йерархии – фанариотската и османската. До началото на ХVІІІ век момчетата (здравите, будните, умните) са „прибирани” в еничарските набори, а хубавите девойки до Освобождението системно са отвличани за харемите...
През ХVІІІ век започва видимият процес, при който новите генерации от будни българи започват да разпознават своя народ и да се идентифицират с него. Възраждането е това – елитните индивиди, родени такива, застават начело на своя народ и го повеждат...
При рухването на комунизма станахме свидетели на подобно изоставяне на народа. Управляващият елит не срещна особени трудности, защото и до този момент той слугуваше на чужди господари. Той се еманципира от убеждения, морал, дълг и захвърли отговорностите си. Същите, които ни убеждаваха в прелестите на „развития социализъм” и „диктатурата на пролетариата”, започнаха да ни обясняват какво е „реалният капитализъм” и „демокрацията”. Същите, които уж водеха народа в битка срещу „буржоазното влияние”, станаха буржоа.
Значи Преходът може да бъде наречен – десетилетията, в които управляващите предадоха народа. Винаги е имало управлявани и управляващи, елит и плебс. И винаги ще има. Управляващият елит създава образците за живот и съдба, определя социалния ред и поема отговорността за сигурността. Неслучайно векове наред господарят е бил меценат, съдия, полицай, военоначалник... Нашият елит трябва да проумее, че народът не е маса от неудачници, завистници, мързеливци и глупаци. Без народа той е глава без тяло. Не ми е известен случай унизен, зле управляван и беден народ да има славен елит. Точно обратното.

‒ Е, кога най‒сетне ще завърши преходът?

‒ Когато елитът най-сетне се върне при народа, идентифицира се с него и го поведе. Ще се промени атмосферата в обществото. Тогава и мнозинството ще заживее по-добре. В момента значими групи от изоставения народ се затрудняват да покриват режийните си разноски. Има глад сред тях, не се лекуват...Още сме в годините на лошите хора, както бяхме и до 10 ноември.

- Но народът искаше реална промяна, той се отказа от своя тоталитарен елит.

‒ Номенклатурата си остана на власт. Политическата промяна само й развърза ръцете. Тя наруши договора на мирния преход: „без политически репресии създаваме либерално-демократично общество, като страната се управлява по отговорен начин”... Тя трансформира това във – „вие не ни закачате, докато ние заграбим и си разпределим националното богатство”. Договорът на мирния преход беше грубо нарушен. За съжаление това стана със съучастието на сини управленци и правителства. Оказа се, че при изборите не избирахме народни представители, кметове и съветници, а кой да стане богат. Властта от административно-силова и политическа, системно се трансформираше в икономическа, но дистанцията между елита и народа остана същата, както при тоталитаризма. Софтуерът на обществото определя властовите дистанции, а не притежаваните пари. Мога да посоча различия от Онова време, сравними със сегашните – специализираното здравеопазване, почивните домове, резиденциите, специлизираните строителни организации за жилищно изграждане, обслужващите кухни с еко-храна, международните паспорти, пътуването в чужбина, западното обзавеждане, ученето в чужбина, охраната и прочие безкрай. Дистанцията между номенклатурата и народа се измерваше с азиатска мярка, дистанциите между днешни богаташи и наемни работници е подобна.

- Но Андрей Райчев казва, че се били създали милион и половина фирми, че милиони хора са искали да станат рокфелеровци и затова сега изпитват разочарование и са декласирани. Не могат да понесат мисълта за своя неуспех.

‒ Не зная от къде е взел тази цифра... Милион и половина фирми бяха създадени, защото беше казано, че ставаме частно-собственическо общество, а за българите това беше сигнал, че за да защитят статуса си, трябва да трансформират семейната си икономическа единица като ФИРМА. Повечето от тях фалираха точно затова. Те не можаха да диференцират фирмените и семейните пари. Ако има някакво масово разочарование и стрес, то е защото не успяха да постигнат стабилност, а не свръх богатство.

- Такъв е капитализма.

- Не е вярно. Кражбата, изнудването, заплахата, измамата, физическото насилие и корупцията навсякъде са престъпления... У нас все още доминира ситуацията, при която бизнесмени и чиновници преразпределят на тъмно данъци и европейски фондове. А където не са те, е монополът или картелът. Това е престъпна система, а не капитализъм!

- Затова ли хората се чувстват нещастни, въпреки че живеят по-добре?

- Не съм виждал сравнителни изследвания, които да доказват, че сега хората се чувстват по-зле, отколкото преди 10 ноември, но определено мнозинството не е доволно от резултатите на прехода.

‒ Простете за клишето, че сте едно от емблематичните лица на прехода в България и от ранната история на СДС. Но в това ваше качество би било логично сините и до днес да ви търсят за съвет. Правят ли го и ако не ‒ защо, според вас така се скъса пъпната връв с романтичното минало?

‒ Нямам официални контакти с представители на СДС от есента на 1991 г. Но през цялото време съм поддържал контакти със седесари – бивши и сегашни. Познаваме се, уважаваме се... СДС като политическа организация не можа да заживее в мир със своята история. И освен това развя пагубното знаме на сектата „Ние истинските”... Дано вече не е късно.

‒ Познавате ли Румен Христов и Прошко Прошков; ще ги подкрепите ли с вота си?

‒ Познавам се с Румен Христов, но бегло. Зная добре кой е той. Приятели сме във Фейсбук. Прошков не го познавам, но съм сигурен, че е човек с качества. Вероятно ще гласувам за тях на първия тур, освен ако някой братовчед не се кандидатира за тези длъжности.

‒ В каква посока по вашему ни води ГЕРБ? Къде са слабостите на това управление?

‒ ГЕРБ не ни води. ГЕРБ е воден. И понеже водачите му са отвън и няколко, затова криволичи. ГЕРБ не е партия в собствения смисъл на думата. Видимо е, че там няма кадрови подбор, отбор, квалификация. Борисов понякога е сам. Пълзят слухове за корупция от депутати на ГЕРБ и назначени от ГЕРБ чиновници. Не зная верни ли са, но щом са стигнали до мен, са стигнали и до Бойко Борисов. Негова работа е да провери. Разполага с нужните средства и инструменти. Вярно ли е например, че депутати от ГЕРБ „уреждат” проекти по европейски програми срещу солидни проценти? Вярно ли е, че продължава практиката държавните поръчки да се печелят при тлъсти комисионни?.. А политическите неумения, демонстрирани от ГЕРБ, силно ми напомнят началота на 90-те години...Но са минали 20 години. Хвалят се от ГЕРБ, че не са били замесени досега в политиката. Ако е вярно, защо не са замесени? Не са малолетни. Какво обществено полезно са правили през тези години?  Ако Бойко Борисов и Цветан Цветанов използват времето за партийно строителство, ГЕРБ може и да оцелее като трайна сила, тъй като много млади хора са привлечени от него. Но ако двамата се размотават, партията им ще последва съдбата на НДСВ...
Имам впечатление, че правителството на Борисов се опитва да въведе правила в социалната игра, макар че той често отстъпва. Съпротивата е невероятна, повсеместна и видима. Вкопчени в механизмите на кражби и далавери чиновници, бизнесмени, магистрати, депутати, кметове, съветници, журналисти, публични лица от разни категории упорито се съпротивляват на волята за промяна. Те губят пари! Потоците пресъхват. Ужас!.. „Ос-тав-ка, ос-тав-ка...”
Смятам, че правителството на ГЕРБ е по-добро от тройната коалиция. Поставям по-високо ГЕРБ от сегашните БСП и ДПС. Но отношението ми към него може и да се промени. Тия дни се разчу за своеволието на концесионера в Банско, което правителството има намерение да узакони. Има още няколко такива “точки”, които са в състояние да ме накарат сериозно да се замисля. Ще изчакам.

‒ Г‒н Симеонов, сравнявайки някогашните крупни политически фигури с настоящите, какъв извод правите?

‒ Не мога да правя сравнения...