Д-р Симидчиев за ФрогНюз: Поне 12 000 души годишно в България умират заради мръсния въздух, а в 10 пъти повече боледуват

Това каза пред ФрогНюз д-р Александър Симидчиев, пулмолог, народен представител и председател на сдружение "Въздух за всеки".

Ето и цялото интервю:

Скорошни данни на “Въздух за всеки” показват, че 12 000 души годишно в България умират заради мръсния въздух. На каква база е направено проучването?

Това проучване цитира данните на Световната здравна организация. Това е епидемиологично проучване. Изчисленията са на базата на проценти - при всеки микрограм допълнително въздушно замърсяване има увеличаване на смъртността в дадена популация с един процент. Знаем, че ако дадена популация живее при по-мръсни условия с Х брой микрограма фини прахови частици (ФПЧ) на кубически метър, смъртността при тях е увеличена с Х брой процента. На базата на това може да се направи изчисление колко е повишена смъртността за всяка една област, за която знаем средните нива на замърсяване.

В случая - 12 хиляди души е консервативното изчисление. Различни изчисления посочват между 14 и 16 хиляди души годишно. Във всички положения, става въпрос за не по-малко от 1000 човека на месец, които загиват, защото живеем в замърсена околна среда.

Замърсяването на въздуха уврежда всички органи и системи на нашето тяло. Който има слабо сърце, умира по-често от сърце. Който има слаби бели дробове, умира по-често от бели дробове. Който има слаб панкреас, умира по-често от диабет. Който ще направи инсулт, прави инсулта по-често и по-рано, отколкото, ако живееше в по-чиста среда. Всички тези заболявания са свързани с въздушното замърсяване и е ясно, че то увеличава процента на смъртност на абсолютно всички хронични неспецифични заболявания - сърдечносъдовите, мозъчносъдовите, белодробните и метаболитните заболявания, а и онкологичните. Когато живеем в по-мръсна среда, по-често се разболяваме от рак - съответно загиваме по-често от рак.

Споменахме фините прахови частици, но как ни влияят и останалите замърсители във въздуха ни?

От гледна точка на медицината истински големият проблем са фините прахови частици с размер по-малко от 2,5 микрона - т. нар. ФПЧ2,5. Това са частиците, отговорни за 70% от здравните рискове въобще, затова най-често говорим за тях.

Произходът им най-често е от горене на нещо. Дали това горене е вътре в двигателя на автомобила под формата на двигатели с вътрешно горене, или е в резултат на горене на твърди битови вещества за отопление - дърва, въглища и т.н. - всички тези фини прахови частици се отделят във въздуха и влошават нашата околна среда. Фини прахови частици могат да минат и трансгранично - например, когато има пясъчни бури в Сахара, най-дребните частици, които са най-леки и съответно се носят от вятъра най-далече, също има случаи да идват в нашите ширини, да попадат във въздуха ни.

Имаме определени географски области, които са особено чувствителни на замърсяване с фини прахови частици. Това обикновено са областите, които са под формата на купичка, на паничка. Софийското поле е такова, защото то е заобиколено с по-високи географски структури около себе си - изглежда като паничка за супа. Когато ние генерираме боклуци в тази паничка - от движение на автомобили, от горене за битово отопление, тези боклуци остават тук и ги дишаме. Местата, които географски са под формата на падина или разлом между по-високи структури, те задържат фините прахови частици. Хората, които живеят на тези места, дишат по-често и в по-голяма концентрация тези частици.

Кои са останалите такива райони, освен Софийското поле?

Пловдив също не е в прекрасно състояние. Варна и Бургас са по-малко застрашени, защото там духат силни ветрове и фините прахови частици се задържат по-малко. Освен София и Пловдив, също и Русе в значителна степен, макар че в Русе е по-плоско, отколкото в София. Там често обаче влиза трансгранично замърсяване от Гюргево, което е от другата страна на Дунав. В страната има няколко горещи точки, които са особено чувствителни.

Да не пренебрегваме и факта, че има и точково замърсяване със замърсители, различни от трафика и битовото отопление, които постоянно бълват през комините си боклуци. Това също води до локално високо ниво на замърсяване около въпросните горещи точки. Такива са Гълъбово, Стара Загора - покрай ТЕЦ-овете.

Когато работят централите на въглища, освен стандартните газове, отделяни във въглищното горене - като серния диоксид, има и замърсяване с фини прахови частици. Автомобилите по време на движение, когато отделят замърсители, освен фини прахови частици, отделят и азотен диоксид. Във въздуха ни има различни замърсители, но най-съществените, които ако намалим, бихме намалили 70% от вредния ефект - това са фините прахови частици с диаметър 2,5 микрона.

Какви са мерките, които следва да бъдат предприети?

Мерките са различни. Една от тях е национално законодателство, което ограничава възможността за генериране на замърсители. Такова би било ограничаването вноса на по-стари и по-замърсяващи автомобили в страната. За съжаление това е много труден процес. Трябва процес на хармонизиране на европейското законодателство - може да се изнасят коли от други държави, а вносът у нас не е много ограничен. Има други механизми, по които това трябва да стане - например чрез мита. Това е по отношение на автомобилния транспорт.

Преминаването от лично превозно средство на градски транспорт е една от силните мерки, които могат да бъдат взети. Всякакви апели за това, както и подобряването на самия градски транспорт, включително метро, трамваи, тролеи и автобуси, подобряват много, защото двигателят на автобуса е един - дори той да е колкото три автомобила като замърсяване, той вози 50 души, не един човек. Така замърсяването е по-малко, отколкото, когато всеки един от нас кара кола, която замърсява.

По отношение на битовото отопление - централизирането на битовото отопление, както и преминаването на термопомпи и климатици, има огромен ефект върху намаляването на този вид замърсяване.

Обикновено започваме да говорим за въздушното замърсяване в периодите, когато се надвишават нормите - това са периодите между ноември и март, тоест в студените месеци на годината. Истината е, че трафикът, например в София, е абсолютно еднакъв целогодишно. Той дава фона на замърсяването, над който идват пиковете в отоплителния сезон. Именно затова се получават превишаване на нормите. Много хора разчитат, че нормата е нещото, под което всичко е наред, но това не е така. Въздушното замърсяване няма долна граница на нормата - колкото по-ниско е, толкова по-добре. Нормите са просто ориентировъчни стойности, които се приемат от властите, за да се каже: “Това е приемливо ниво на риск”.

В момента ние спазваме нормите на Европейския съюз, но те са значително по-високи от нормите на Световната здравна организация, която гледа от гледна точка на здравето. ЕС пък опитва да балансира и икономически интереси, затова допуска по-високи стойности - тоест по-високо ниво на риск. Смята, че в противен случай би ограничил икономическото развитие на дадени райони. Превишаването на нормите не е еднозначно, защото норма няма.

Всяко нещо, което е над 6 микрограма на кубически метър замърсяване с ФПЧ, е генерирано от човешка дейност. До 6 микрограма на кубически метър са естествени процеси - например вулканичните процеси, пясъка и т.н. Всичко от 6 нагоре започва да бъде генерирано от човешка дейност. Колкото по-интензивна е тази човешка дейност, толкова по-високи са нивата на замърсяване, толкова по-висок е рискът от смъртен случай.

Освен смъртните случаи, преди да настъпи смъртта, има и повишени нива на заболеваемост, има много повече симптоми. През 2017 година нашето сдружение “Въздух за здраве” направи проучване в София, бяхме взели данните от Бърза помощ за брой обаждания на дневна база. Бяха между 250 и 300 обаждания на ден. Взехме броя на обаждания на ден за три години назад. Сравнихме ги с измерените нива на замърсяване на въздуха за същия тригодишен период по дни. Установихме висока степен на корелация, което значи, че съществува зависимост между двете променливи. Всяко превишаване на въздушното замърсяване над нормите, които тогава бяха 25 микрограма на кубически метър, водеше до това, че броят на обажданията до Бърза помощ се увеличаваше доста значително - с над 10%.

Тази обвързаност не е свързана само със смъртта, а и с боледуването преди смъртта. А боледуването е в много по-голяма степен. На всеки починал човек, съществуват не по-малко от стотина човека, които боледуват повече заради това, че живеят на мръсно. Проблемът е още по-голям - не е само до тези 12 000 души, които загиват на годишна база, а до още поне 10 пъти по толкова, които боледуват заради мръсния въздух.

Интервю на Илияна Маринкова