Служители на „Дунарит“: Дойдохме за морална подкрепа, третират ни като терористи

Това заявиха Диана Георгиева и Стоил Георгиев, които са представители на синдикатите във военния завод „Дунарит“ в Русе. Те се съгласиха да разкажат пред Фрог нюз какво ги е накарало да дойдат заедно с колегите си пред Специализирания съд в София и за последвалия отказ на полицията да ги допуснат дори до сградата на съда.  Днес там  се гледаха мерките за неотклонение на петима задържани през януари, сред които финансовия директор на „Дунарит“ Никола Киров и Венцислав Тодоров, който е шофьор в същия завод.

Малко по-късно, след разговора ни, стана известно и решението на съда да остави в ареста петимата задържани.

Къде ви спря полицията, колко души бяха и какво ви казаха?

Диана Георгиева:  Спряха ни още на кръстовището с улица „Черковна“. Ние сме два буса с по девет човека, общо 18 души от „Дунарит“. Със самото спиране ни казаха, че правят проверка на самоличността, да извадим всички личните си карти, след което ни ги взеха. Описаха всички имена, може би и номерата на личните ни карти. Аз попитах на какво основание всичко това се прави и кои са и защо никой не ни се е представил. Те казаха, че за установяване на самоличност имат тия права - да спират гражданите и да ни проверяват.

Стоил Георгиев: Още, когато идвахме от начало полицаите на предното кръстовище огледа буса, видя името, че пише „Дунарит“, веднага се обади по радио станцията и моментално ни спряха на следващото кръстовище. Имаше десетина полицаи, които ни питаха от къде идваме и с каква цел. Събраха ни личните карти, както каза колежката. Питаха и кой е организатора, единия от които съм аз, извикаха и колежката с думите „Елате да се разберем“.  Отидохме при тях и обяснихме, че идваме за морална подкрепа на нашия финансов директор г-н Киров. Защото го познаваме от доста години. Той, съвместно с изпълнителния директор на „Дунарит“ изведоха фирмата на доста високо ниво, заплащането ни, и работата ни се увеличи, увеличи се и числено персонала. Има за какво да го подкрепяме.

Диана Георгиева:   Най-важното е, че той е с нас във фабриката от 2005 година. Той 13 години е председател на съвета на директорите, заедно тримата директори изкараха фабриката от потъваща до такава „апетитна хапка“ бих казала дори. Ние идваме за морална подкрепа на човек, който от началото на януари е задържан и за нас е неправомерно задържан. Ние сме запознати с експертизата на подписите по това дело. Това много ни провокира да сме тук, не можем да разберем защо съда не приема тези доказателства, искахме да чуем.

Какво ви казаха от полицията, защо не ви допускат до сградата дори?

Стоил Георгиев: Казаха, че е забранено да ни допуснат. Не цитираха имена. Казаха: „Извадете си разрешително, тогава няма да има проблем и ще ви допуснем“. На въпрос към полицаите, лично от мен, винаги ли е така по време на дела, пълно с полиция, отговора беше „Не“.  Хора от София ни казаха, че по лайката на полицията се е чуло: „Кой допусна бусовете до тук?“. Мои близки, са минавали от тук близо до полицаите и са чули това.

Диана Георгиева:  Казаха, че това е устна заповед отгоре. Казаха, че това се прави във връзка със сигурността на задържаните, сигурността на съда и да няма с една дума атентати. Ние така го разбрахме. Все пак ние сме правова държава, как така никой няма да ни допусне до закрито заседание. Ние не отиваме да искаме кой знае какво. Отиваме за морална подкрепа на този човек. Освен това и друг служител е вътре с тях, шофьора Венци и той е задържан. Това се наши служители, това са служители на „Дунарит“. Ние не можем да си оставяме така хората на произвола на съдбата.

Друго от момчетата от полицията, с което говориш аз, ми каза така: „От 8 часа сутринта, по най-бързия начин са ни накарали да дойдем тук, защото ние мислехме, че още в 8 сутринта ще бъдете тук."

Днес сутринта стана ясно, че има спец акция на ДАНС в "Китнеткс". Смятате ли, че отношението не е само заради това, че финансовия директор е в ареста, а има общо със завода като цяло? Имате ли опасения, че е заплашен самия завод?

Стоил Георгиев: Борбата е за завода. Това е от години, борбата е за завода. Това е направление на политиката на държавата.

Диана Георгиева:  Всичко, което може да бъде допирна точка до „Дунарит“ властимащите го използват да съсипят, ако не финансово, то морално да унижат завода като цяло, да съсипят марката, да ни прогонят клиентелата. Много от нашите клиенти, с които сме работили от години, вече са в Сърбия, в Румъния. Това което прави върхушката от управляващи, смея да твърдя това, е пълен геноцид спрямо военните заводи и спрямо работниците в нашата фабрика. 116 години, от както съществува фабриката, и под фашистко е била, и под какво ли не сме били, но такова чудо никъде не е имало. Това е айсберг, който не знам къде иска да се блъсне. Не можем да позволим фабриката да я няма! Това са 1000 човека!

Очаквали ли сте такова развитие на събитията и какво смятате да правите?

Стоил Георгиев: Не сме очаквали такова нещо, как да го очакваме.

Диана Георгиева:  Ще изчакаме да чуем какво е решението на съда и тогава ще си вземем своите решения какво и как да правим. Не веднъж сме предупреждавали власт имащите, че Русе е граничен град, че Дунав мост е границата на България с Европа и този мост може да стои затворен и нека г-н Борисов да обяснява в Европейския парламент защо нашата граница е затворена. Това можем да го направим. И по всяка вероятност, ако продължават тези мерки, стресиращи работата на фабриката, народа ще излезе там.

Имате ли подкрепа от гражданите на град Русе?

Стоил Георгиев:  Последния път имахме и имаме. Имаме я и сега, защото много семейства се хранят от работят си в този завод. Няма да излязат само служителите, там има околни села, които са на 90% зависими от този завод. От града също, защото завода ни е един от основните за него, и това се признава и от кмета и от областния управител.

Интервю на Диана Йонкова