Стоян Дуков: Нашата революция е по-нежна и от чешката

По време на интервюто Стоян Дуков чопли като малко дете коричката на раната на другия си крак. Само дни преди въпросния битов инцидент се проснал на тротоара пред магазин, в който влезнал да си купи уплътнение за хладилника. Разминал се само с олющено коляно.

Сега известният художник изглежда изпълнен със сили въпреки спомена от двете години и половина, изкарани на легло заради счупен лумбален прешлен. Травмата си докарал, сменяйки гумата на колата на жена си. Нямал навик да се пази, защото това било проблем на Господ, не негов. Този отгоре решавал колко ще живее. Прекарал е и три исхемични инсулта, но от тях вече няма следа. Само една от раните му не може още да зарасне. При споменаването на покойния му син Дим Дуков бащата се разплаква неудържимо.

Интервю на Ренета Попова

- С какво се занимавате днес, г-н Дуков? Рисувате ли?

- Работя върху новия си филм. Правя поредица за 12-те месеца от календара. Сега завършвам деветия филм. Не съм спазвал хронологията на месеците. Филмът е за месец януари, сюжетът е свързан с Богоявление. Действието се развива в българско село, попът е главен герой. Стигнал съм до последния му етап - озвучаване. След около 10 дена ще го предам. Всичките филми досега съм ги правил по мой сценарий. Този път обаче приятелят ми Боян Биолчев ми предложи очарователен финал, така че филмът е по негов сценарий.

- Използвате ли компютър за анимациите си, техниката вече облекчава много работата на художника?

- Рисувам всичките си герои на ръка в различни сцени и емоционални състояния. След това моите рисунки оживяват благодарение на аниматора. Работя с колежка, която отговаря за постпродукцията (включва монтаж, озвучаване и ликвидация на готовия проект – бел. ред.).

- Откога сте започнали да правите поредицата с месеците и колко още ви остават?

- Направих глупост. Можех вече да съм я завършил. Но понеже съм луда глава, исках да запазя звеното „Анимация” към студиата за игрални филми в Бояна. Аниматорите разполагахме с 30-ина ателиета, имахме 5 кинокамери, всяка от които струваше 60-70 хиляди долара. Тогава бях художествен ръководител заедно с Доньо Донев.  Правеха се по 50-60 филма на година. Но така и не успяхме да се преборим и студиата бяха купени от Дейвид Варод, техниката разпродадена на безценица като за скрап. Разбрах, че не може да се рита срещу ръжен, но загубих 5-6 години в боричкания, вместо да си работя филмите. Сега правя деветия, остават ми още 3. Имам сценарии за тях, готови са сторибордовете им (рисувани кадри с кратък текст към тях, които проследяват действието във филма – бел. ред.) .

- Участвате ли в предстоящия Световен фестивал на анимационния филм във Варна? Предишните години бяхте сред организаторите?

- Анри Кулев ме помоли да отида на фестивала тази година като почетен гост. След Тодор Динов и Доньо Донев аз съм най-възрастният. Наричаха ни трите „Д”-та, между живите сега съм само аз – третото „Д”. Зависи от състоянието ми, ще се опитам да отида.

- Синът ви Дим Дуков беше отдаден на синята идея. Днес, ако беше сред нас, виждате ли го между предвождащите протестите срещу правителството?

- Бог да го прости, не искам да говоря, много ми е тежко. (Разплаква се.) Хората казват, че времето уталожва нещата. Много ми липсва! Сигурен съм, че той щеше да е в тези редици. Той не търпеше също като мен неправдите. Жалкото е, че унищожиха тази синя идея, която беше много съществена за България, и сега се опитват да я заместват с този Реформаторски блок. Не знам какво ще стане с него, но България трябва да тръгне по нов път. Много ми се иска в последните години от живота си да видя България в друго положение. Аз съм симпатизант на десницата, участвал съм в събитията през 90-те години, но нас ни излъгаха.

- Ще остане ли и сега излъгано гражданското общество?

- Събитията са много сходни, сякаш по матрица се случват нещата.

- Впечатляват ли ви като човек на изкуството идеите и акциите, които измислят „умните и красивите”, както нарекоха протестиращите?

- Да, аплодирам ги за което. Може да е в началото, но аз виждам ренесанс. Не може да остане тази стагнация, която мачка духовния живот. Цялото човечество трябва да се събуди от този летаргичен сън, не само България. Ние сме част от тази игра.

- Вие имате и македонска жилка. Как гледате на т.нар. македонски въпрос?

- Баща ми е от село Смилево до Битоля. Само той и по-големият му брат са успели да избягат по време на Илинденско-Преображенското въстание и да се прехвърлят в България, другите от семейството били посечени. С моите приятели от Скопие и от Битоля сме направили конвенция помежду си да не говорим на тема Македония и България, защото те, за съжаление, под влияние на Сърбия се посърбиха. Те и езика го посърбиха. Стринка ми, която ме е отгледала, ми е казвала винаги, че цялата рода се чуствали и наричали българи от Македония. Тази по-късна мания, че са потомци на Александър Македонски, е пълна глупост. Тези хора са луди, свидетелство за това са площадите в Скопие, където са събрани от цял свят идиотски скулптури в псевдобарок.  

- Били ли сте някога цензуриран в нещата, които рисувате? Настъпвали ли сте нечии политически интереси?

- Да, това се случи още в дебютния ми филм „Ябълката”, който е съвместен с Тодор Динов. Интересна е случката покрай филма – идеята за сценария я измислихме по време на траурното шествие на един наш колега – Дако Даковски. Надявам се, че отгоре той не ни се сърди. Енергията отиде за нещо добро. Когато се появи филмът „Ябълката”, много се хареса на публиката и бързо се разшумя за него. Получи и няколко награди. Тогава Венелин Коцев, член на Политбюро, за когото се говореше, че ще стане наследник на Тодор Живков, ни викна в компартията и ни искаше обяснение какво искаме да кажем със символиката, че потърпевшият герой в историята е червен на цвят. Добре, че Тодор Динов също беше член на ЦК и се познаваше с Венелин Коцев. Обяснихме му, че има 4 основни цвята и не сме търсили никаква символика с това. Филмът „Де факто” на Доньо Донев е открито антисоциалистически също. В него се освещава една сграда, тъпаните празнично озвучават събитието. От високия звук постройката се срутва. Започват да разследват чия е вината. И проектантите, и строителите защитават качеството си на работа. Накрая се оказва, че проблемът е в тъпана. Моят филм „Га” си е анти отвсякъде също. Гаргата, която не можеше да пее и им пречеше, я направиха диригент. Тя си мисли, че ги дирижира, а те си пеят каквото си решат. Най-странното е, че именно с този филм никога не съм имал проблем.  

- Какво мислите за грандиозния проект с работно име Българския Лувър?   

- Това е много добро нещо. Нека да го критикуват Вежди Рашидов, но това, което той даде като заявка, успя и да я защити, вече е нещо голямо. Преди 2-3 години искаше да го купува един турчин. Понеже не му се отвори парашутът, и сградата остана безстопанствена толкова години. Освен това Вежди е стойностен скулптор, с вкус, с култура. Продал е творби в цял свят, тоест е и добър мениджър, а това е важно. Така че той се е доказал. Какво като не знае правописа, и аз не го знам и давам на жена си да ми редактира текстовете. По време на годините на бомбардировки не се учеше и автоматично се преминаваше в следващия клас. Аз случих на такива години и ми е слаба граматиката, но не се притеснявам от това, защото историите са ми силни.

- Ако протестиращите на улицата са едното чудовище, а политиците в парламента са другото, как бихте ги нарисували?

- Най-тъжното според мен е, че в парламента влизат по политически причини хора, които не струват. А между протестиращите аз видях много познати, които са стойностни хора от българската интелигенция. Затова не мога да ги сравнявам с ония лумпени.

- Според вас лумпените са от другата страна на загражденията, така ли?

- Разбира се. От 240 души в парламента все трябва да има и стойностни хора. Но не съм сигурен, че когато средата ти е такава, можеш да се противопоставиш. Не е доказано, че има човек, който не би се съблазнил от парите. Кокалът е много сладък. Дори ми е малко тъжно за тези хора. Въобще политиката е мръсна работа. Депутатите не са глухи, но се правят на глухи, защото не им отърва това, което хората искат.  

- Защо управляващите ни се поддават толкова лесно на изкушения?

- Страхувам се, че ние сме млада нация, погледнато обективно. Защото 500-те години, които сме били под робство, не можем да ги игнорираме. Въпреки че сме доказали силния си дух, като сме устояли като нация, ние не можем да се гордеем с нещо повече от това. През това време другите народи са се развивали и ние имаме да наваксваме.

- В кой сезон е българската демокрация според вас?

- Започва пролет, това поне е вътрешното ми желание. Надежда за това ми дадоха събитията от последните месеци. Ето това е нежна революция, повече отколкото чешката. Всичко е безкръвно, въпреки че пак имаше опити за инсценировки с белия автобус. Но това си е техен проблем. Дето ми се хвалят комунистите, че са взели властта с кръв и само с кръв ще я пуснат, е голяма наглост. И за какъв социализъм ми говорят тези хора, като те са капиталистите, те ограбиха България.

Стоян Дуков е един от доайените на българската анимация, режисьор, сценарист и художник на множество плакати, шаржове, карикатури и илюстрации. Ученик е на един от основателите на българското анимационно кино Тодор Динов. Автор е на близо 60 филма, 10 от които са по негов сценарий.