Тетяна Станева за ФрогНюз: Знаете ли какво пишеха украинските медии след думите на Костадинов за Бесарабия?

Това каза пред ФрогНюз Тетяна Станева, журналист, режисьор и директор на кинофестивала “ОКО”.

Думите ѝ дойдоха по повод призивите на "Възраждане" Южна Бесарабия да бъде откъсната от Украйна и присъединена към България. Неотдавна лидерът на партията нападна и кинофестивала "ОКО".

За дезинформацията и апетите към Бесарабия, четете цялото интервю:

На 9 януари с публикация във Facebook лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов Костадинов прикани българското правителство да предяви своите претенции към Южна Бесарабия - писмено заявява, че “на бъдещият мирен конгрес, на който ще се решава съдбата на несъстоялата се т.нар. украинска държавност, България трябва да предяви своите претенции към Българска Бесарабия”. Посолството на Украйна в България осъди тези думи. Имаше ли обществена реакция вътре в самата Украйна на това изказване?

Естествено, имаше реакция. Много мои колеги журналисти в Украйна знаят, че аз работя с България, представлявам България тук в Украйна. Те се обърнаха с въпроса: “Как е възможно това?”. На някои тях съм давала интервюта още миналите години, разказвах за ситуация в България, включително и за Костадинов. Някои журналисти в Украйна си спомниха за моите думи назад във времето – пред тях се опитах да разгранича България и Костадинов. 

Излязоха много статии в централните медии със заглавия: “България иска да отцепи Бесарабия от Украйна”, “България иска да присъедини Бесарабия към себе си”, без да се прави разграничение, че това не са думи на България, а на Костадинов. Тези заглавия следват логиката, че той е народен представител, той представлява България – и на практика това е така. Съответно те пишат не Костадинов, а България. Обяснявах, че това са негови думи, че самата България не реагира на него отдавна, че той лае от много дълго време. Обясних още, че това не е първото негово изказване в тази посока – да си спомним реформата на административното деление, която се провеждаше в Украйна през 2019 година. Тогава също имаше голям вой за Болградски район, за всичко, което трябвало да бъде българско. Виждаме такива сепаратистки настроения от негова страна още преди пълномащабната инвазия. Виждаме ги и от много други проруски партии, депутати и политически сили.

Впрочем в района на Бесарабия живеят не само украински българи, а още гагаузи, молдовци, албанци, роми. Няма едно национално малцинство, което да има превес. Това е мултикултурен край. Да, има много български села, но има и много други – има даже гръцки села.

Знаете ли – българите в Украйна имат една шега за Костадинов. Понеже той има черен печат за влизане в Украйна, българската общност се шегува, че той може да влезе в Украйна само с Груз-200, а както знаем – точно те карат труповете. Така че да не мечтае. 

Днес говоренето за отцепване на Бесарабия и присъединяване към България се пренесе на трибуната на Народното събрание. Изказването вече е само във Facebook, а от законодателния ни орган, този път през съпартиеца на Костадинов Цончо Ганев – и то в денят, когато се гласува състав на редовно българско правителство. Според Вас трябва ли да има по-специфична реакция към тези техни призиви?

Много се чудя на липсата на реакция. Не съм спирала да повтарям, че не цяла България мисли така, а само Костадинов, но е факт, че не видях никаква реакция от останалите депутати. Това говорене вече стигна до трибуната на парламента и то точно в ден, когато се взема едно от най-важните решения. Отцепването на Бесарабия – това ли е най-важното решение за България сега? 

Методите на Костадинов и “Възраждане” са ясни, отдавна се знае какво правят, нищо ново. Не мога да разбера обаче защо не реагират. Коментарите на нормалните хора в България са: “Не му обръщайте внимание”, “Много внимание му обръщате” – и това не разбира. Естествено, че ще обръщаме внимание – той е народен представител, народните представители творят от името на България. 

Не ми е приятно цяла Украйна да говори, че България има такива настроения и има такива цели. Той представлява България, което значи, че България – нейните институции, депутати –  трябва официално да опровергаят думите му, да му затворят устата, за да не говори глупости. България трябва да направи така, че да няма абсолютно никакви съмнения, че е правилната страна. Той направи тези коментари, България официално нищо не отговори, получава се, че това затваря темата. 

Разбирам, че това не е задача номер едно за нормалните политици, но да не се реагира и то точно в това време, точно преди инаугурацията на Тръмп – това показва, че всички чакат накъде ще задуха вятърът. А това е ужасно. Ние не се ориентираме по вятъра, ние умираме всеки ден.

Около встъпването на Тръмп в длъжност действително се усеща едно затишие. В това затишие дезинформацията се шири, а България продължава да няма единна стратегия за нейното противодействие. Ще даде ли това деструктивни резултати? 

В Украйна се чувства не само затишие, но и активизиране на всички агенти, които дълго и тихо седяха и чакаха накъде ще задуха вятърът. Всички те се активизираха много – не знам дали по сигнал, по задача ли, или просто от собствено желание. Деструктивното влияние на дезинформацията дава резултати в Украйна и днес. Резултатите от дезинформацията са такива – дълготрайни. Пропагандата, която се сее, може да даде негативен плод десетки години напред.

В Украйна вече почти три години се води пълномащабна война. Вече 11 години минаха откакто войната стъпи на нашата земя. Мислите ли, че при нас са свършили тези прорусски настроения в някои глави? Не. А знаете ли защо? Защото се сееше дезинформация и руска пропаганда. През медиите, през каналите, през агенти, през “културни” продукти – какво лошо имало в това да се прожектира руско кино например. Уж няма нищо лошо, само че то съдържа точно наративите на руската пропаганда – че Украйна е лоша, че сме фашисти. Всяка пропаганда, за която се харчат ужасно много пари, никога не се прави просто така – тя винаги има цел и задача.

България не обръща внимание на Костадинов, на дезинформацията, която се лее от всички канали и това ще даде много негативен плод. Аз виждам как вече дава този негативен плод. Боли ме много, защото ние извървяхме това. Много пъти се опитах да спра България от този път. България върви към пропастта си и не вижда, че върви към пропастта, не обръща внимание. Сякаш си мисли, че хората са играчки, че случващото се е игра. А то не е. Ситуацията е много по-сериозна, отколкото я виждат дори адекватните политици – дори те не виждат цялата картина, дори те не разбират, че вървят към края. Демократичното общество и ценности са под голяма заплаха днес.

Какво ще се случи, ако тази заплаха се осъществи?

Европейският съюз и НАТО не са даденост, както виждаме. Тези наративи, които пак се сеят от Костадинов и неговата партия, за референдуми, сега може да изглеждат смешни, но той набира съмишленици. Да, първо звучат като абсурд, като нещо, което няма как да стане – същото е и с говоренето му Бесарабия, но когато това се наслагва в ума на хората, в един момент то избухва и се случва това, което те предлагат като “решения” още от самото начало. 

Нищо от това не е просто така. Нищо не се казва просто така – това са планове, това не е фантазия. Това са техните планове и те ясно го казват. Въпросът е ще реагираме ли ние. Ако няма да реагираме, да не възприемаме като даденост това, което имаме. “Ние сме в ЕС, това няма да ни пипне” – не, за съжаление това изобщо не е вярно.

Интервю на Илияна Маринкова