Учителка пред Фрог нюз: Властта ни обрича на гибел. Няма да умра от вируса, а от глад и нищета

Ето какво сподели тя пред Фрог нюз, след като управляващите взеха решение да затворят езиковите центрове: 

Г-жо Иванова, как се отразяват ограничителните мерки срещу коронавируса върху хора със свободни професии, като вашата?

Ние сме едни от най-засегнатите от мерките на управляващите срещу коронавируса, защото разчитаме на работа, която ни се дава от езикови центрове. Те се затварят за втори път и на на практика аз и колегите ми отново оставаме без работа. Не получаваме и помощ от държавата. Оставени сме на съдбата - всеки да се оправя кой  както може.  Имах съвсем малки спестявания, които ми помогнаха да свържа двата края при първото затваряне.  С много икономия ми стигнаха да не умра от глад.  Разбира се, не ми е  възможно да плащам сметки. Тъкмо сега започнахме пак работа и нов- още по-голям шок. Този път той наистина  е огромен, защото вече няма с какво да живея. Край.  Зная, че много хора са в същото положение. Ние няма откъде да изкарваме средства.

Възможно ли е да организирате онлайн обучение и така да изкарвате, макари и малки суми? 

В тази ситуация, всеки гледа единствено да оцелява и на никого не му е до учене. Хората се чувстват несигурни за утрешния си ден и затова не инвестират в обучение. Учениците ми се отказаха именно по тази причина. Една от тях имаше малко кафене в бизнес сграда. Работещите в тази сграда ги уволниха, други минаха на домашна работа и нито един човек не влиза в кафето. Така фалира бизнеса й. Съвсем разбираемо се отказа от уроците. Всичко е свързано. Трябва сами да си организираме онлайн обучение, което не е никак евтино.  Ще трябва сам да се обезпечиш технически, а това също е свързано с разход на много, пари. Стоиш и си блъскаш главата откъде да ги вземеш.  Просто те обричат на гибел. Това рефлектира и на здравословното ти състояние. Всичко, което се случва, те  извежда напълно от  строя. 

Виждате ли някакъв изход?

Не, единственото, което виждам, е че съм оставена на произвола  на съдбата. Сегашната забрана да работим, се оказва пагубна за мен и колегите ми. 

Не ви ли вдъхват надежда думите на премиера Бойко Борисов от днес, който нареди на подчинените си министри да обгрижват всеки човек? 

Той и първият път си ги говори такива. Гледа те в очите и те лъже. Никой колега  не е получил никаква помощ. Хората са ги връщали, че няма пари. Управляващите  само си говорят,  но реално до нас нищо не стига. Мислила съм  да взема кредит за храна и елементарни нужди,  но нали трябва да го връщаш. А като нямаш сигурна работа, как да стане.  Банките веднага ще те притиснат. Така освен, че ще умреш от глад, ще останеш и без жилища, на улицата. В момента с всички тези действия, властта обрича мен и много хора на гладна смърт.  За първи път в живата ми се случва някой да ми забрани да работя, без реална помощ.

Как смятате да продължите?  

Изобщо не виждам как ще живея. Усещам мерките не като спасителни, а като опит за убийство. За мен това е  посегателство върху живота ми. Мога да разкажа за още много хора в същото положение.  Освен да се моля Господ да ми помогне, друг вариант не виждам. Такъв стрес никога не съм преживявала в живота си. Извършват индиректно убийство. И никой не го е грижа. Прости ти казват: “Можеш да умреш”. 

Но тези мерки се предприемат, за да се ограничи възможността от заразяване с коронавирус, който също може да отнеме човешки живот. 

Не ме е страх, че ще се заразя от коронавирус. Видя се, че това не е толкова опасна зараза, колкото в началото ни я описваха. Добре, няма да се заразя и да умра от COVID-19, но ако така продължават нещата,  със сигурност ще умра от глад и нищета. Всеки ден, бавно и осъзнавайки, че умирам. На кой болен мозък това му се струва, че е  по-хуманно?!  Всичко това ми  изглежда като война за изтребване на народа.

Интервю на Катя Илиева