Велизар Шаламанов за ФрогНюз: С-300 са остарели и несъвместими, трябват ни зенитно-ракетни комплекси от НАТО

Това каза пред ФрогНюз отбранителният експерт и бивш министър на отбраната Велизар Шаламанов.

Ето и цялото интервю:

Министърът на отбраната настоя Народното събрание да одобри купуването на бронетранспортьорите ”Страйкър” преди местните избори  - доц. Шаламанов, според Вас такова решение правилно ли би било?

Това е крайно необходимо решение. Бронираните машини за Сухопътните войски и радарите са последните два проекта от деветте приоритетни проекта, които бяха приети от правителството, а след това от Парламента в рамката на Програма 2020 с цел да бъдат стартирани още преди 2020 година. Виждаме, че със самолетите и корабите нещата се придвижва, но с бронираните машини и радарите все още се бавят. Именно затова - и във връзка с решението, взето още от служебното правителство да се поиска решаване на този въпрос заедно с правителството на САЩ, където текат определени срокове, е много важно да има промяна в Проекта за инвестиционен разход в пленарна зала. Така на Министерството на отбраната ще се даде мандат да приключи преговорите и да сключи договор със САЩ за доставката на тези машини.

Всяко забавяне ще доведе до забавяне на доставките поради многото заявки. Също така, ако изтече срокът на валидност на отправената от САЩ оферта, ще има допълнително забавяне за подготовка на нова оферта. Тогава е много възможно и цената да се вдигне. В същото време биха се забавили и въпросите, свързани с подготовка на Сухопътните войски, с индустриално сътрудничество, с освобождаване от старата техника, която е на 40-50 години и е рисково да бъде експлоатирана.

В обществения дебат се появи идеята в България да бъдат разположени НАТО-вски зенитно-ракетни комплекси – трябва ли това да се случи според Вас?

Поставянето на зенитно-ракетни комплекси има отношение към противовъздушната отбрана и е крайно наложително. Този въпрос вече беше решен в много други страни в Източна Европа. Тъй като виждаме, че ние действаме доста бавно с придобиване на нови оръжейни системи, с тяхното усвояване и поддръжка, не може да очакваме в близките 4-5 години България да придобие нови зенитно-ракетни комплекси.

Старите комплекси - включително С-300 и С-200 са безкрайно остарели - виждаме, че ракетите дефектират и не могат да бъдат използвани. Освен това, радарните им системи са абсолютно несъвместими в рамките на НАТО. Тези комплекси - колкото и да говорим, че на тях се крепи нашата противовъздушна отбрана, всъщност не могат да бъдат част от интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО поради тази несъвместимост. Единственото решение е бързо разполагане на ротационен принцип временно - докато придобием наши национални системи, на системи на страните-членки на Алианса. По този въпрос всъщност бе даден мандат на правителството още с решението от ноември миналата година. Аз лично съм учуден, че няма развитие.

Виждаме, че в Черно море шетат руски кораби – как трябва да се реагира на опасността, която създава това? 

Това създава много сериозен риск - преди всичко за търговското корабоплаване. Създава риск при определени грешки в опити за провокации, както и чисто военно напрежение. 

Трябва да се действа първо, на дипломатическо ниво. Второ, чрез мерки за възпиране, които са военни мерки - засилено наблюдение, засилено разполагане на наши кораби, увеличаване броя на полетите на авиацията с цел да бъде отправен ясен сигнал, че не може да бъде толерирано такова поведение от страна на Русия. Трето, чрез разполагане именно на такива зенитно-ракетни комплекси на страни от НАТО на наша територия, чрез засилване на възпирането и практически с гарантиране, че всеки опит за провокация или за пряка агресия не би имал успех.

Крайно време е и за Черноморски координационния център за морска сигурност, който да бъде активиран като център на НАТО и Европейския съюз и в него да има наблюдатели от Украйна. Не може да чакаме да започнат да се взривяват кораби от мини или да падат дронове по нашия бряг и тогава да търсим активиране на един такъв център. За такъв център говорим от 2014 година. 

Необходимо ли е според Вас да бъде извършен Стратегически преглед на отбраната?

Стратегически преглед на отбраната е необходим поне по три причини. Първо, защото предходният преглед, който протече от началото на 2019 г. до началото на 2021 г. не даде добър резултат. Той не можа да обхване цялата отбрана и система за национална сигурност. Той произведе Програма 2032, която е крайно нереалистична и в никакъв случай не отчита радикалните промени в средата за сигурност и в моделите за отбрана след руската нова вълна на агресия в Украйна. 

Освен това, промени се индуструалната съставка на отбраната. Нови системи, нови въоръжения, нови технология, нови цени, нови механизми за индустриално сътрудничество - това изисква много сериозна подготовка, за да бъдем адекватни. 

Такова усилие трябва бързо да премине през трите най-важни етапа: Стратегия за национална сигурност, Национална отбранителна стратегия и Програма за развитие на отбранителните способности в НАТО и Европейската отбрана. България има опит как се прави това - през 1998-1999 г. с Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина и План 2004, както и 2014 г. с Визията 2020 и Националната програма "България в НАТО и в Европейската отбрана 2020". Тези неща могат да се случат в рамките на месеци, могат да бъдат достатъчно обхватни и достатъчно добре синхронизирани с процесите в НАТО и Европейския съюз. Мисля, че ние пропуснахме четири месеца. Надявам се, че през следващите четири месеца това ще може да се случи.

Трябва ли и безпилотните летателни апарати – т. нар. дронове, да влязат в програмата за инвестиции в отбраната на България?

Именно затова е необходим бърз Стратегически преглед на отбраната. С развитието на нововъзникващи революционни технологии, с развитието на технологии с двойно предназначение, доста сериозно се променя балансът в различните видове оръжейни системи, необходими за ефективна отбрана.

Със сигурност това включва и безпилотни летателни апарати и противодействието им. Включва и сериозно усилие в сферата на киберотбраната, в сферата на корнитивната война, на информационните операции. Основен приоритет обаче остава всичко, което позволява армията да може да извършва добър маньовър, силен удар и да има огнева мощ. Въпросът с артилерията и с нови ракетни системи - не само брегови, но и за Сухопътните войски, е изключително важен.

При един Стратегически преглед ще видим, че ангажираните за изразходване от 2014 година досега над 10 млрд. лева покриват по-малко от половината на това, която ни е необходимо. Това означава, че  имаме нужда от много сериозно програмиране, бюджетиране и ефективно управление на проектите, за да може с другите 10 млрд. лева да постигнем много по-голям успех.

Доц. д-р Велизар Шаламанов е бивш служебен министър на отбраната, от 1998 до 2001 г. е заместник-министър на отбраната и член на Съвета по сигурността към Министерски съвет, народен представител от „Демократична България“ в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Има десетилетия опит в работата на Агенцията по комуникация и информация на НАТО (NCI Agency), както и ръководен опит в Института по информационни и комуникационни технологии към БАН. Експерт по информационни и комуникационни технологии и сигурност, кризисен мениджмънт и мениджмънт на сигурността и отбраната.

Интервю на Илияна Маринкова