Проф. Дилян Николчев за ФрогНюз: Светият Синод доброволно предостъпи българска канонична територия на Руската православна църква

Това каза пред ФрогНюз богословът и експерт по църковно право проф. Дилян Николчев.

Ето и цялото интервю:

Във вторник Светият Синод прие, че на практика ще помолим Руската патриаршия български свещеници да служат в т. нар. Руска църква. Професоре, това ли беше единственото решение, което можеше да се вземе или имаше и алтернативи?

Въпросното решение е по-скоро един палиативен опит от страна на Българската православна църква да реши проблема. Палиативен в смисъл да се намали болката по този казус. В края на краищата обаче палиативните решения не водят до излекуване. Проблемът няма да се реши по този начин, както си представя Светия Синод - много дипломатично и най-важното: невярно.

Светият Синод казва, че не е в компетенциите и правомощията на Синода храмът да бъде отворен – а в чия компетенция и чии правомощия е? Става въпрос за църковноправен казус, за каноничен казус. Кой, ако не Светият Синод, има такива правомощия и компетенции? Не става въпрос за компетенция в църковна област, чужда на Синода, извън Синода – като например различните закони, които биха могли да осигурят достъп до Руската църква, Гражданският процесуален кодекс, нито за съд или съдебно решение, до което най-вероятно ще се стигне.

Светият Синод трябваше да каже на руската църква, че от гледна точка на каноните, на Устава на Българската православна църква, на каноничната традиция, това е български църковен диоцез и това е канонична територия на Българската православна църква, моля съобразявайте се, независимо от това кой е материален собственик на самата сграда, в която се помещава църквата.

В духовно, в канонично отношение този храм е подчинен на Българката православна църква. Ако аз или Вие отидем да живеем в Русия, независимо че сме кръстени от български клирици и сме членове на Българската православна църква, ние автоматично там се подчиняваме на църковните правила на Руската православна църква.

Според Вас Руската православна църква ще се съгласи ли на молбата от страна на Българската?

Руската православна църква със сигурност няма да се съгласи, защото тук се търси определен геополитически ефект. Това е заложено толкова отдавна. Цитират се различни актове, документи – крепостен акт от края на по-миналия век, решение на Софийска община за предоставяне на имота на руското посолство. След това обаче е оказва, че Софийска община е подарила имот, който не е нейна собственост, а има собственик с конкретно име и лице – Бонев. Следват няколко десетилетия съдебни спорове, наследничката на Бонев накрая се съгласила на някакво обезщетение и т.н. Така в разказа стигаме до 1997 година.

Толкова е странно, че от 1997 година – това са 26 години, никой не знае, че е издаден констативен нотариален акт. Освен това – казвам го като човек с образование и в богословието, и в правото, специализирал съм и римско право, при издаването на констативен нотариален акт, проверка се прави или само по документи, или, когато случаят е неясен, се прави обстоятелствена проверка. На нотариуса, който е издал този констативен нотариален акт, е трябвало да му светне лампичката, че става въпрос за църква, за храм. Всичко, което е свързано с религиозните изповедания в Република България, се регламентира от специализирания Закон за вероизповеданията. За да се осъществява религиозна дейност, църквата „Свети Николай Мирликийски“ трябва да има качества на юридическо лице. Опити за това са правени, като Дирекция „Вероизповедания“ на Министерски съвет много правило е отказвала регистрация.

Освен това, за да се придобият качества на юридическо лице – по силата на Закона за вероизповеданията, първо трябва да бъде регистрирано самото вероизповедание, тоест самата Руска православна църква, което отново няма как да се случи според Закона, а след това да се регистрира местно юридическо лице като такова.

Ще използвам следната метафора – ако си направим руска салата, това не означава, че тя е руска. Самите руснаци казват на салатата „Оливие“ – по името на франски готвач. Ако се возим на „Лада“, това не означава, че тя е руска, защото е крадена – това е Фиат. „Запорожец“-ът също е краден от Фиат и т.н. Такива автомобилни и кулинарни метафори могат да се дадат и за видове съветски оръжия. В контекста на случая с Руската църква, говорим за Руска църква, тъй като там са се черкували много руснаци. Това е, защото не е било възможно да се черкуват в български църкви, тъй като от 1872 до 1945 година Българската православна църква е в схизма. Това значи, че православни християни от други поместни църкви, пребиваващи в България, е нямало как да се черкуват в български храмове, тъй като църквата ни е схизматична.

Говорейки за затварянето на самата църква, ако върнем лента няколко седмици назад – това се случи, след като България експулсира трима служители на Руската църква. Има ли практика Руската православна църква да има шпиони в редиците си?

Това е старата практика от съветско време. Тя се отнася и за Българската православна църква в онзи исторически период. Малцина знаят например, че по предложение на западноврепейския митрополит Симеон - единственият от обявените за агенти и сътрудници на Държавна сигурност, офицер на строго секретен щаб под чуждо име, през края на 70-те-началото на 80-те години се учредява Западноевропейска епархия. В своето предложение до центъра на Държавна сигурност – тоест до неговите началници, неговите аргументи са основно два. Първият аргумент е, за да се запази българското самосъзнание на българите, живеещи в Западна Европа. Вторият е, за да може учредяването на тази епархия да подпомогне оперативната и всякаква друга работа на Първо главно управление на Държавна сигурност. Не се съмнявайте, че това се отнася и за останалите поместни църкви и най-вече Руската православна църква, тъй като най-високият център на всички тези служби от съветската епоха е именно в Москва – КГБ.

Настоящите практики много наподобяват това. Това е една бомба със закъснител.

Руснаците се аргументират, защитавайки своето статукво в София и България, с текстове от Устава на Руската православна църква. В чл. 1, параграф 3 там се казва, че под юрисдикцията на Руската православна църква са всички православни християни, намиращи се на територията на Руската федерация, Беларус, Прибалтийските държави, Китай и още около 10 страни. Във втората част на този параграф се казва, че под юрисдикцията на Руската православна църква са и всички лица, доброволно живеещи зад граница, които признават Руската православна църква и нейната юрисдикция. Чрез лицата в този текст всъщност днес Руската православна църква превзема чужди канонични територии. Направи го преди няколко години например с превземането на канонична териотрия на Александрийската патриаршия в Северна Африка.

Това ли опитва да направи и в случая с църквата „Свети Николай Мирликийски“ - Руската православна църква да превземе българска канонична територия?

Да, да се превземе и най-вече да се повлияе на общественото мнение. Тук важи и законът „разделяй и владей“.

Какви форми на влияние е възможно да са упражнявали експулсираните служители на църквата?

Когато църковният свещенослужител извършва служба, той всяка неделя държи проповед. Когато в тази проповед той говори колко лоша е Украйна и оправдава руската агресия в Украйна, ето едно влияние върху политическия и обществения живот чрез църквата. Така църквата се използва за политически цели.

Българският Закон за вероизповеданията казва, че правото на вероизповедание е абсолютно и ненакърнимо. В два случая обаче това право не е абсолютно и ненакърнимо. Първо, когато е застрашена националната сигурност, общественият ред, народното здраве и моралът, правата и свободите на други лица. Вторият случай е, когато религията се използва за политически цели. Именно за това става въпрос в случая.

Какво е близкото бъдеще на казуса с т. нар. Руска църква според Вас – в началото на разговора ни казахте, че най-вероятно ще се стигне до съд?

Това е единият вариант. Другият вариант е Българската православна църква – в лицето на Светия Синод, да се държи по-достойно и да спазва каноните. С решението тя не само не спазва собствения си Устав, но не спазва каноните на православната църква. Тя доброволно предостъпва българска канонична територия на друга поместна православна църква, каквато е руската.

Няма значение кой е собственик на църквата. В духовно, канонично отношение тя е подчинена на Софийския митрополит, който е и Български патриарх, тъй като се намира на територията на Софийска епархия. Точка. В църковното право – и като наука, и като приложно църковно право това е категорично.

Проф. дбн Дилян Николчев е преподавател в катедра „Практическо богословие“ в Богословския факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски". Изследовател в областта на църковното право и устройство и управление на БПЦ.

Интервю на Илияна Маринкова