Велизар Шаламанов за ФрогНюз: НАТО не е само отбрана и армия, НАТО е защита на достойнството на свободните хора

Това каза пред ФрогНюз отбранителният експерт и бивш министър на отбраната доц. Велизар Шаламанов.

На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан на 4 април 1949 г. във Вашингтон. На 29 март 2004 г. във Вашингтон са депозирани документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни - България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния. Така България, заедно с още шест страни от Източна Европа, става пълноправен член на Алианса. На 2 април 2004 г. в Главната квартира на НАТО в Брюксел се провежда официална церемония по отбелязване присъединяването на новоприетите седем страни към Северноатлантическия договор.

Какво е мястото на България в НАТО и какви са възможностите за страната ни, четете в интервю:

През март 2024 година се навършват 20 години от членството на България в НАТО. Доц. Шаламанов, според Вас нашата държава успя ли да се интегрира за тези 20 години в структурите на Алианса?

Това е един наистина много сложен процес и той не може да се случи без усилия на цялата страна, на всички граждани. България започна финалната си подготовка за членство в НАТО чрез План на действие за членство от 1999 г. Този план има четири раздела. Първо, демократизация. Второ, пазарна икономика. Трето, способности на армията. Четвърто, сигурност и ефективност на контраразузнавателните служби, така че страната ни да бъде защитена от вредни външни влияния, от проникване на неприятелски разузнавателни служби в структурите на нашата държава.

Можем да оценим доколко демокрацията е зряла и политическият диалог, политическата култура е на нивото на свободния свят, доколко пазарната икономика е достатъчно развита, конкуренцията е на ниво, готовността ни за влизане в еврозоната е на ниво.

По отношение на сигурността - лесно е да бъде оценено какво е нивото на влияние на чужди разузнавателни служби, дезинформация, пропаганда, какви са пречките за Шенген.

Стигаме и до въоръжените сили - в последните няколко години се положиха много сериозни усилия най-вече в сферата на превъоръжаването. Вече над 10 милиарда са ангажираните средства за нови самолети, бойни кораби, бронирани машини, съвсем скоро и модерни радари. В парламента е внесена инвестиционна програма за поне още 10 милиарда за противовъздушна отбрана, артилерия, брегова отбрана, безпилотни летателни апарати и други.

Накратко - България все още не е достигнала нивото на исканата от нас оперативна съвместимост и пълна интеграция, включително участие в многонационални сили и домакинстване на многонационални сили. Усилията, които се полагат обаче, дават резултат. Гледайки баланса между четирите области - демокрация, пазар, сигурност и способности на въоръжените сили, съвсем не може да кажем, че въоръжени сили изостават. Тяхното движение напред обаче неизбежно зависи от движението напред в другите три области.

Какво значи нашето членство в НАТО днес - какво ни носи то?

Това, което ни носи, е гаранция за нашата отбрана чрез член 5. от Вашингтонския договор. Гаранция, че всеки път, когато имаме оценка за рискове за нашата сигурност, имаме възможност по член 4. да поискаме консултации със страните в Алианса и то по всяко време на денонощието. Носи ни това, че в рамките на изпълнението на член 2. и 3. от Вашингтонския договор може да участваме в многонационални договори за превъоръжаване, в икономическо сътрудничество, включително енергийно, в сътрудничество по отношение на транспорт, по отношение на иновации с най-развитите страни в света.

Не на последно място, гарантираната отбрана ни позволява по най-ефективен начин да използваме ограничените средства във военния бюджет така, че да постигнем най-доброто, на което сме способни в България - и като технологии, и като подбор и обучение на персонала, а пък другите средства да се използват в другите области, необходими за развитие на обществото.

Нека не забравяме, че по време на Варшавския договор България стигаше до 7-8% от Брутния вътрешен продукт за отбрана. Сега сме на около 2% и имаме много по-висока степен на сигурност.

Сякаш има някакво разделение по отношение на нашето членство в НАТО. Естествено, то е резултат и от проруски дезинформация. Как обаче обясняваме, че да сме част от НАТО е постижение, от което трябва да сме горди и да се възползваме по максимално добър начин?

Смятам, че въпросът има две части. Първият от тях е не как, а кой. Ако искаме да бъдем ефективен член на НАТО в полза на българските граждани, комуникацията за това какви са ползите и отговорностите от членството в НАТО, трябва да идва от президента, от председателя на Народното събрание, от премиера, от министрите, от депутатите. Оттам, на базата на стратегическа комуникация, това ще бъде уплътнено от всички други - от учители, от преподаватели, от лидери на обществено мнение. “Кой” е много важен въпрос.

По въпроса “как” - според мен, искрено. Когато не се използват клишета, не се търси идеологизация, а когато НАТО е представен като един съюз на ценности и възможности между свободни страни, който далеч не се изчерпва с отбраната, с армията, с въоръжените сили, а е съюз, който позволява свободно развитие на страните и на гражданите в тези страни. НАТО позволява иновации, позволява икономическо развитие, позволява сътрудничество и позволява най-вече - защита на достойнството на свободните хора.

Казахте в началото на разговора ни за нашата демокрация, за нейното ниво и колко развита е тя. В момента наблюдаваме преговори за ротация на правителството. В същото време, от другата страна на Черно море, в Одеса, която е населена включително с хиляди украински българи, продължава ракетният обстрел на Руската федерация, Русия продължава да убива украинци, преди седмици сред загиналите бяха и семейството на украински българин. Какво показваме с политическата нестабилност?

В предприсъединителния период нашият План на действие за членство включваше балансирано развитие и на политическата демокрация, и на пазара, и на въоръжените сили, и на службите ни за сигурност. Сега виждаме, че най-голямото препятствие да се движим напред, е липсата на политическа култура, липсата на способността да се водят преговори и диалог, липсата на взаимно уважение, липсата на воля да се търси съгласие по важни въпрос, като най-важният въпрос е отбраната и сигурността на страната.

Неумението на хората, ангажирани в политическата дейност, да достигнат до решения, неизбежно разклаща доверието в България като надежден съюзник. Всички тежки решения в НАТО се взимат с консенсус, в консултации между хора, които умеят да водят преговори. Ако ние демонстрираме не просто на българските граждани, но на всички съюзници, че политическата ни култура не позволява да се водят ефективни преговори, да се стига до съгласие, да се стига до решение в критични моменти, това поставя под риск и процесът на консултация и вземане на решения в НАТО, тъй като участват същите хора - министри, премиери и президенти.

Вчера разбрахме, че “Възраждане” са внесли законопроект за денонсиране на Северноатлантическия договор, по същество - за излизане от НАТО. Не ми се иска да отдаваме толкова внимание на самите “Възраждане”, а по-скоро на следния въпрос - при положение, че дори законодателният ни орган е платформа за разпространение на дезинформация, време ли е да се вземат радикални мерки срещу такива крайно негативни информационни влияния?

Трябва да сме наясно, че по член 13. има възможност всяка една страна да излезе от НАТО. Именно от това се възползват “Възраждане”. Действително, важният въпрос е този, който задавате - крайно време е да имаме премиер, който ще постави като основна задача на Министерския съвет капацитет и реално действие в сферата на стратегическата комуникация, на противодействието на дезинформацията и на ясна външнополитическа стратегия, която мобилизира български граждани в една посока, която е добра за България, в един свободен свят, в който ние сме сред силни съюзници, а не сме буферна зона, сива зона, върху която се борят стари империи за зони за влияние и в защита на техни имперски интереси.

Това минава и през много сериозно укрепване на нашата разузнавателна общност, на контраразузнаването. Минава през много сериозно внимание върху проблемите на киберсигурността, на сигурността на информационните системи, от които ние ставаме все по-зависим. Всичко това е приоритет в споразумението, което беше поставено на масата за правителство. Не разбирам защо евроатлантическите сили нямат мотивация да подпишат това споразумение, да изберат премиер, който да предложи структура и състав на правителството, и да вървим напред.

Всяко различно действие от това дава повече аргументи на “Възраждане” и на подобни партии, които вероятно ще продължат да се появяват в бъдеще, и може да доведе до най-неочакван и нежелан резултат за България и за българските граждани.

Какъв резултат имате предвид?

Имам предвид достигане до такава степен на дезориентация на българските граждани, че да стане възможно излизането от НАТО и Европейския съюз и попадането в сферата на влияние на една все по-агресивна Русия - особено ако тя успее да раздели Украйна и да бъде доминиращ фактор в Черноморието.

Илияна Маринкова