Веска Караманова, кандидат-кмет: В Созопол вярват на честните и можещите

- Лесна кампания няма. Заставаш пред хората и ако не си открит, честен и не предлагаш рационални неща - не чакай успех. Жителите на Созопол са интелигентни, обичат нашия град и желяат да живеят добре. Никакви хитрости не им минават.

- Защо се решихте на втори мандат? Не ви ли тегли някое по-спокойно място и работа без главоболия?

- Считам, че за последните 6 години, когато активно съм участвала в управлението на общината, съм натрупала ценен опит, който ще е от полза за доброто на община Созопол. Първо бях заместник-кмет, а през 2003 година получих доверието на жителите на Созопол и в продължение на 4 години с екипа си реализирах управленската си програма за развитие на общината. Разговорите ми със земляците ми дават основание да вярвам, че те отново ще застанат зад мен. Заедно сме видяли много, направили сме много. Чакат ни още добри неща за вършене. Желанието на хората бе да се избегне тяснопартийната кандидатура и чрез подкрепата на политически сили и граждански организации да разширя доверието и на практика да докажа, че съм кмет на всички. Мотото ми е "Продължаваме напред". Не сама, с екипа и всички хора от Созопол. Ако сме заедно и единни, успехът ни е в кърпа вързан. Като задача с първостепенно значение бе завършване на започнатите и стартиране на нови инфраструктурни обекти. Сред тях е депото за твърди битови отпадъци, което преди дни получи акт 16 и скоро ще бъде пуснато в експлоатация. То е по проект на ИСПА и е на стойност 10 милиона евро. Трябва да довършим пречиствателната станция за отпадъчни води и ел. подстанцията на града. Пусковият срок и на двата обекта е 2008 година.
- Кое приемате за свой най-голям успех през изминалия мандат?
- Освен изграждането на депото, стартирането на пречиствателната станция и ел. подстанцията, като успех мога да определя водоснабдяването на две от селата в нашата община - Индже войвода и Вършило, които бяха на режим. Това са проекти, които имат пряко отношение към живота на местните хора. Започнахме и строителството на канализация в Равадиново, което все повече се налага като туристическо селище. Мога да добавя и изграждането на нова детска градина в Росен, което е сред сравнително големите ни селища с много млади семейства. Въпреки, че в много градове се закриват градини, ние открихме нова.
- Обявихте привличането на 800 млн. евро инвестиции в Созопол за последните 4 години. В какво бяха вложени тези пари?
- Средствата са вложени главно в туризма. Инвеститорите на територията на Созопол са най-вече в тази сфера. Това бе и една от причините преди няколко седмици общината ни да получи най-високия дългосрочен кредитен рейтинг А-, даван на общини. Това ни нарежда сред регионите със стабилна финансова стабилност и добър инвестиционен климат.
- Какъв е ръстът на туристите в града?
- За тази година отчитаме ръст от 15%., като почти през целия летен сезон базата, която надхвърли 50 000 легла, бе заета. Созопол се очерта като основна туристическа дестинация, като стремежът ни е да развиваме всички форми на туризма-културен, еко и селски, конгресен, фестивален и др. По официални данни градът ни е на второ място след Несебър по реализирани нощувки, респективно приходи от тях. Непрекъснато се увеличават и чуждестранните туристи.
- В бизнеса ли е бъдещето на местната власт?
- Не само в бизнеса. Но безспорно важно е една община да се развива по динамичен начин, да създава добър климат за работа и условия за лоялен и коректен бизнес. Това има изключително голямо значение за общината и за хората, които инвестират в нея. Една община без добро координиране с коректните и сериозни бизнесмени в туристическата дейност трудно би могла да се развива.
- А какво още може да се направи за Созопол, за да бъде по-привлекателен? Кои са най-наболелите проблеми в региона?
- Созопол и сега е един от най-привлекателните градове, но това съвсем не означава, че можем да лежим на стара слава. Трябва много неща да се направят още и те са главно в посока подобряване на инфраструктурата в града. Става въпрос за изграждане на нова алея, която да свързва сегашния крайбрежен булевард с новото яхтено пристанище. Важно значение има и крепостната стена, която трябва да бъде завършена и да даде усещането на туристите, че посещават най-стария град на България. Има нужда и от нови подходи към града, за които съществуват реални възможности, тъй като движението през лятото е изключително натоварено. Имаме и нова визия за пристанището. Все пак какво е Созопол без лодките? Те са една традиция за града и осигуряват поминък за много от местните хора. Това са само част от проектите, залегнали в програмата ми, които вярвам, че ще реализираме за следващите 4 години.
- А какво трябва да се промени в туризма на национално ниво?
- Туризмът е водещ отрасъл за развитието на Созопол и неговото бъдеще. На първо място трябва да се промени Законът за туризма, който е безкрайно остарял. Сериозни мерки трябва да се вземат и по отношение на визите, защото тази година по цялото Черноморие се почувства отсъствието на посетители от Македония и Сърбия, за които бе въведен визов режим след влизането на България в ЕС. Освен това е необходимо да се решат проблемите с патентния данък по отношение на туризма. Аз лично смятам, че този данък не трябва да бъде споделен с държавата, а да е чисто местен. На държавно ниво трябва и една много активна медийна презентация на България като туристическа дестинация. Страната ни не стои никак добре на туристическите борси по отношение на щандове и реклама.
- Говорите за развитието на по-добър пи ар ли?
- Точно така. Много активно участие трябва да има на туристическите борси. България просто бледнее пред една съседна Гърция например, която влага милиони в туристическата реклама.
- Къде виждате ролята на общината в развитието на държавата?
- Като цяло кметовете и общините трябва да са в много добър диалог с централната власт. Това е моето убеждение. Разбира се, общините се явяват като структуроопределящи звена в развитието на цялата страна. Трябва да се дадат повече правомощия на кметовете. Освен това е необходима децентрализация, за да могат общините да събират сами всичките си приходи, но това ще стане в един по-далечен план. Сега е ясно, че при тази финансова ситуация в страната няма как да стане изцяло това децентрализиране.
- До каква степен общината може да контролира незаконните строежи по Черноморието и концесионерите?
- Строителството наистина е много интензивно. Община Созопол все пак е сочена за пример по отношение на параметри, височина и плътност на застрояване. Трябва да въведем едни по-ограничителни мерки в строителството, от тези които са приети в Закона за устройството на черноморското крайбрежие, който влиза в сила от 1 януари 2008 г. Плътността на застрояване в нашата община е 20%. Ние упражняваме стриктен контрол върху строителството, което се извършва в общината. По- сложен е въпросът с контрола върху концесионните територии. Едно от искането на всички кметове по Черноморието беше всички градски плажове да се предоставят за стопанисване на общините. Това, разбира се, не се случи. Сега плажовете си останаха с концесионните договори, след това ни се представят схеми, по които се поставят временните преместваеми обекти по чл. 56. И тук контролът е най-труден, защото те са наложени в схемата, а квадратурата им не е определена точно. Така се появяват временни обекти на плажната ивица, които в никакъв случай не правят Черноморието ни по-красиво. Понякога туристите няма откъде да минат, защото плажът е осеян с малки заведения или прекалено много чадъри и шезлонги.
- С колко нараства населението на Созопол през лятото?
- Населението на града е 4800 души и нараства на 65 000 в най-активния сезон. Тук не става въпрос само за Созопол, а и за ваканционните селища около него. В Созопол като цяло безработица няма, защото хората се занимават с частен бизнес. Дори има недостиг на работна ръка. Трудно хотелиери и ресторантьори могат да си набавят персонал. Това ни подтикна да работим за разкриване на професионална гимназия и колеж по туризъм, които да захранват местните туристически обекти със специалисти и персонал. Тази есен образователният център отвори врати, като се надявам там наистина да се обучат и след това да се реализират, тук на място, все повече кадри в тази сфера.
- Налага ли се да внасяте отвън работна ръка?
- Не, при нас няма хотелиери, които са наели персонал извън границите на страната.
- А имате ли готовност с изготвянето на проекти за усвояване на парите от европейските фондове?
- Да, ние съсредоточихме вниманието си върху това през целия четиригодишен мандат. В момента имаме много готови проекти, с които можем да кандидатстваме по структурните фондове и оперативните програми "Регионално развитие", "Екология" и "Земеделие и аквакултури", които имат значение за нас.
- Накрая да ви питам, като бивш учител, как могат да се решат проблемите в образованието?
- Наблюдавам и разбирам колегите, защото заплащането, което получават, не е достойно за тяхната отговорна работа. Бъдещето на децата ни е в техните ръце. Те трябва да имат стимул, за да работят. Според мен общините, които имат възможност, могат да увеличат със собствени средства работните заплати на всички заети в бюджетната сфера, в това число и на общинските служители. Вярно е, че няма да е справедливо спрямо някои региони, които не разполагат с необходимия финансов ресурс, но така ще се решат проблемите на голяма част от бранша. Така ще се отделят и по-малко средства от държавата. Другата възможност е всяка една община да може да взема решение за допълнително стимулиране на учителите. Това е материалната част на проблема, но да не забравяме, че като духовни личности, исканията на учителите не са само финансови.

Frognews.bg