Влади Въргала: От мистър Шаран станах преводач на Станишев

интервю на Васил Василев


- Влади, докъде стигна провокативният ти проект за филма „Мисия 6менти капели”?

- Това е филм, който е писан през 2000 г., снима се през 2006 г. и се завършва през 2011 г. Продукцията е изцяло направена с лични средства и в момента я приключвам с помощта на приятел. Ако трябваше да се боря сам, сигурно лентата щеше да се завърти едва след две години. Филмът разказва за микроскопичен организъм, който яде паметта на българина. Ние щриховаме основните моменти във взаимоотношенията между хората, причинени от властимащите. Премиерът ни беше казал „шменти капели” на една официална среща в Германия. След това тогавашното управление умря от любопитство как щяло да се преведе този израз.

Е, аз им го превеждам в рамките на два часа. От мистър Шаран се превърнах в преводач на Сергей Станишев, не можел да разбере думите на Борисов. Показвам им каква е причината те да идват на власт периодично – заради късата ни памет. Ние сме досущ като пенсионерите, които звънят в разни предавания и се възмущават как можело да има телефонни измамници, които пък успяват да ги изработят само седмица, след като са предупредили връстниците си. Сега чувам оттук оттам, че трябвало да се върне старият режим Какво беше толкова хубаво при Живков? Че не си заключваш вратата, а в същото време живееш със заключена душа и сърце? Това, че не те ограбват на улицата, но ти ограбват човешките права и философии? Това, че партийно се назначаваха чувствата ни?

Ако има една врата към соцминалото, на която пише „моля, заповядайте”, със сигурност ще има много хора, които ще влязат, но бързо ще се върнат. Ако имахме памет, тези хора, които играят в продължение на 20-30 години вече в политиката, трябваше да изчезнат до крак днес.

- С филма не доказваш ли косвено, че преходът е бил режисиран от властта преди 1989 г.?

- Това не е типичният сценарий, написан от някого или от група хора с всички герои, глави и отделни томове. Той е съобразен с основни човешки закономерности. Когато бащата ощети по някакъв начин едно от децата си, след това враждата е между двете отрочета. Така е от времето на Каин и Авел. Това е причината да се мразим и ние. Винаги сме били поставени в неравни положения – и социално, и като личности. По принцип най-доброто място за живот за българина е това, в което не живее. Отива в Америка и след няколко месеца започва да хленчи „Облаче ле бяло” приятелите, ракията. Връща се тука и псува: „Ебати аборигените, ти знаеш ли какво е там”. Прекалено голямо внимание се обръща на конспирациите, които обикновено се използват, за да оправдаем своите си лоши качества и неспособност да се справим с положението. Тук въобще не става дума за Борисов, Първанов, Иванов или Петров, а за мозъка на хората, който още не може да се оттърси от комунизма. На всичкото отгоре ние сме доста мързеливи, защото сме демотивирани. Уви, освен да вършиш работа, трябва да отговаряш на още доста изисквания – да си конюнктурно удобен, да си семейно подходящ и още куп дивотии.

- Чувстваш ли се прецакан от държавата, сам финансираш филма си, а в същото време има продукции, направени изцяло със субсидии?

- Не, не съм прецакан от никого. Ясно е, че тези пари, които се отделят за кино, са недостатъчни за всички. Те се дават на
някаква мафия у нас която, слава Богу, е талантлива. Доказателство са последните филми, които се направиха и имаха огромен успех. Аз обаче имам друго предимство заради това, че си плащам всичко сам – който иска, да дойде и да ми гледа филма, но на когото не му хареса, да не ми го развява като плашило сред хората. Т.е. ти може да си се облякъл като селски бек, но аз не мога да ти кажа нищо, защото и парите, и дрехите са си твои. Аз ходих и кандидатствах за държавни пари. Големият проблем в БГ киното не е да ти се роди идея, с която да кандидатстваш, а да си попълниш документите. Всичко е направено като малка мелница на два етажа, която има 6-етажна администрация. Кандидатстването е като конкурс за мис, но само по документи. Аз мога да ти напиша една супер концепция за филм, с ефекти, с актьори (които дори не познавам), със сценарий, в който се бият на космически кораб, но в крайна сметка накрая да излезе идиотщина. Ако се появи подобен Франкенщайн, забраняваш на създателите му да кандидатстват през следващите пет години.

- Кои са тези хора от кинаджийската мафия, за които говориш?

- Отървахме се от хватката на хората, които дежурно печелеха тези пари, и се натресохме на децата им. Един от тези татковци е Людмил Тодоров, чийто син взе наскоро някаква награда. Това е една групичка, която си печели субсидиите, снима си филмите и после само тя си ги гледа вкъщи. Друг подобен пример е Киран Коларов. Само че след всеки един такъв филм си строят нова къща. Дочо Боджаков и Коста Диков, вместо да се развиват, заградиха входа на телевизията (БНТ – б.а.) и започнаха да определят кой да снима филми и кой не. И в крайна сметка излизат с номера „абе, има кандидати, ама са некадърни. Дайте, ние или нашите хора да направим филм, че така и така ще изгорят парите.”
Телевизията им стана бащиния

Преди всички ревяха, че продуцентите ни са Митко Шарков, Ласка Минчева и Хачо Бояджиев. Сега са Магърдич Халваджиян, Нико Тупарев и др. Трябва да свикнем, че сме малка държава и винаги ще има такива хора, които си бранят територията и си работят в нея до идването на някой друг. Тази схема е навсякъде по света, дори е по-безпощадна. Но там пазарът е по-голям, докато тук се надяваме на едни ведомствени пари или на късмет.

- Кой прецаква творците ни?

- Вината може винаги да се търси във всичко, но основният проблем е беднотията на българина и на хората, които го ограбиха. Преди в България имаше пари, а хората отново живееха мизерно. Не мога да си представя всички онези от опозицията, които през последните 20 години управляваха страната, да се върнат на власт в този момент, когато България е ошушкана до стотинка. По улиците щеше да се лее кръв. И тук отново се връщаме на темата за късата памет.

- Т.е. българите трябва да застанат зад политиката, която води Бойко Борисов?

- Аз нямам ясната визия каква политика трябва да се води. Не искам да изпадам в смешното състояние на вечните коментатори, които ми обясняват кой с кого, как и какво. Ясно е, че всичко в България е съобразено с конюнктурата и с международните тенденции и просто трябва да намерим хората, които в тези условия да ни лъжат по-малко
В момента живеем много тежко, защото хората виждат, че вече няма и откъде да откраднеш дори. Преди това тази опция беше основна философия и спасителен пояс в България, но сега и това изчезна. Ние сме много силни, когато сме на маса с ракия. Тогава можем да направим революция.

Разбираме по принцип от всичко. Дори филмът ни започва с надписа: „Този филм не се препоръчва за хора, занимаващи се с българско кино, които разбират от футбол, политика и дължат пари. На останалите 6 човека пожелаваме „приятно гледане”. Аз никога не коментирам персонално хората и точно затова избягвам да говорим за Бойко Борисов в това интервю. Но много ми се иска той да намери специалистите в конкретните области, които му липсват. Адмирирам това, което прави премиерът. Борисов се опитва да изреже старото и лошото – в енергетиката, в културата, в обществените поръчки и в армията.

Той друго не може да направи. Хората са казали на Мойсей, че ги върти в кръг, а той им отговорил: „Въртя ви, защото докато и последният, роден като роб, не умре, няма спасение”. Ние сме страна, в която можем да кажем: „Еееей, гледай го тоя, успя да открадне кинти, взе държавни поръчки, значи е голема работа”, което в някои държави се наказва със смърт. Политиците ни са толкова нагли, че не си признават очевидни грешки и престъпления. Те са хора на бащите си, повечето от тях са наследници на стария режим. Най-лошото е, че искат да възпитат и своите деца по същия начин. Докато аз записвам моите деца в детската градина, техните вече са записани да учат във Виена, за това става въпрос. Навремето с тези хора се уговаряхме по телефона в колко часа да се чакаме пред ЦУМ (защото само това знаеха къде се намира), съобразявайки се кога ще им пристигне автобусът. Откъде те имат сега по няколко апартамента в София? Много са способни ли? Не, просто нямат сърца!

- За кои конкретни имена говориш?

Е, как кои? Аз сигурно мога да изброя десетина, които не са сред тях. Не искам да влизам в това, защото веднага вашите колеги утре ще гръмнат, че обслужвам интереси, рекламирам някой си, помагам на определен кръг от хора и пр. Аз обичам да чета всякакви вестници. Купувам си всяка седмица изданията, сравнявам и анализирам информацията. По този начин всеки един може да разпознае хората, за които говоря.