Реклама / Ads

7| 16617 |21.10.2021 ИНТЕРВЮ

Историкът Станчо Станчев пред Фрог: Военните паметници в РС Македония могат да бъдат заличени като гроба на кап. Бърдаров

.
Станчо Станчев
В българските военни гробища в СРМ, наред с погребаните български воини, лежат костите на близо 200 охридчани, на 150 души от Скопие. Лесно можем да приберем костите на загиналите в България. Не е нова идеята костите да бъдат събрани в Охрид и Скопие. Върху костите на капитан Бърдаров в двора на църквата „Св. Георги“ в Струга са се палели по 2000 свещи и това е принудило сърбоманското управление по това време да заличи гроба му.

И най-доброто международно законодателство не може да ни помогне ако продължава да ни владее безхаберието. И ние сме си виновни зазаличаване на някои български гробища в Македония. Какво пречеше в подписания през 2017 г. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония да фигурира клауза за изграждане на тези паметници-костници.  Това казва пред Фрог нюз военният историк полковник Станчо Станчев.


- Г-н Станчев, вашият коментар за прокарването на македонска магистрала през български военни гробища в РСМ? Имаме ли право да се възмущаваме срещу това решение на македонското правителство?

 

- На паметника на Бдинци във Видин е написано: „Величието на Родината се гради върху костите на ония, които достойно живяха и умряха за нея“. В тази връзка няма как да не ни вълнува новината, че строяща се магистрала в Република Македония преминава през българско военно гробище от Първата световна война в района на с. Дреново. Но веднага възниква въпроса дали македонската страна знае за съществуването на въпросното военно гробище и съществува ли преписка с българската страна за местоположението на това и на другите военни гробища на територията на Северна Македония.


.

 

Ако отговорът е отрицателен виновни сме си само ние и на никого нямаме право да се сърдим. Това обаче, което е укоримо, е че магистралата преминава в непосредствена близост до съществуващия военен паметник с което се затруднява достъпа до него а също се създават условия за неговото подкопаване.

 

- Ако човек прочете някои западни или руски уникипедии, ще види, че събитията от близкото и по-далечно минало се представят по различен начин, отколкото се представят в българската история. След като сме били окупатори и след като сме нападали в гръб, например сърбите по времето на Фердинанд, трябва ли да искаме македонците да се грижат за нашите гробове?


- Всеки може да интерпретира и представя историческите събития по свой начин. Едни го правят по идейни съображения, други срещу заплащане, а трети от незнание и глупост. Не така стои въпросът с историческите истини, подплатени с достатъчно документални източници и видими доказателства.

 

Дали сме „фашисти и окупатори“ добре може да се види по архивните филмови кадри и фотоси при посрещането на Българската армия в Македония през 1941 г. За масово излезлите по улиците местни жители някой може да опонира, че са изкарани от домовете си принудително. Но едва ли има сила, която да постави радостта и усмивките по лицата им. Наричаните сега „окупатори“ за по-малко от четири години изграждат и ремонтират стотици километри шосейни и железопътни пътища, училища, болници, църкви и читалища, част от които се използват и до днес. „Фашисти“ ли са избягалите от германски плен през октомври 1944 г. български войници, които охридчани крият по домовете си и за една нощ успяват да съберат 10 килограма злато за да откупят живота им от германския комендант.

 

А трябва ли да искаме от западните ни съседи да се грижат за опазване на военните паметници и гробища? От една страна това им се вменява по силата на международните договорености, но от друга те трябва да полагат за тях грижи като за свои военни светини. В едно свое интервю Панде Ефтимов казва, че в състава на Българската армия около 12 процента са родом от Вардарска Македония. И ако се оспори констатацията на големият патриот, то трудно могат да се манипулират документите. А според тях в българските военни гробища, наред с погребаните български воини, лежат костите на близо 200 охридчани, около 150 жители на Скопие и още стотици от села и градове на цяла Македония, воювали под българските бойни знамена.


- Не е ли по-добре да приберем костите на нашите загинали войници, офицери и генерали в България и да ги погребем в една обща могила, на която да отдават почит поколенията.

За нас българите това е по-лесна за реализиране възможност. Още в далечната 1936 г. в София започва изграждането на военен мавзолей-костница. Завършен е през 1943 г. и в него са положени тленните останки на над 4000 български воини загинали за Отечеството в Тракия, Беломорието, Македония, Поморавието и Добруджа. Освен това, по силата на международното право македонската държава е задължена да улесни връщането на останките на загиналите и починали воини по искане на страната, на която принадлежат /в случая България/ или по искане на техните роднини.


Но личното ми мнение е, че мемориалите трябва да се изградят на териториите на държавите, където нашите предци са намерили смъртта си. За аргументация можем да се позовем на чуждестранния опит, а и на усещането, че пренасяйки костите на загиналите наши предци в България ще ги отдалечим от целите заради които храбро са воювали. Така ще намалим възможността на сънародниците си в Македония да се гордеят с бойната слава и жертвоготовност на своите деди. Легендите говорят, че върху костите на капитан Бърдаров в двора на църквата „Св. Георги“ в Струга са се палели по 2000 свещи и това е принудило сърбоманското управление по това време да заличи гроба му.


- Какво смятате за идеята костите на загиналите българи да бъдат събрани на две места в РСМ - в Скопие и на Дойран ?

 

- Идеята не е нова. През 1930 г. секцията за военните гробове при Министерството на войната иска от българското правителство да получи разрешение за построяване на възпоменателни костници-паметници на загиналите български военнослужещи. Предвижда се на първо време да се построят по две такива костници във всяка от съседните държави, а конкретно за Югославска Македония те да са при Дойран и Скопие. Българската легация в Белград е натоварена да издейства съгласие от югославското правителство, но постъпките остават без резултат. През годините продължават да се лансират подобни идеи, но до постигане на конкретни резултати не се стига.

 

Тук вината изцяло може да се търси в българската страна защото липсва ясна и целенасочена политика по този въпрос. Питам се, какво пречеше в подписания през 2017 г. Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония да фигурира клауза за изграждане на тези паметници-костници. Отговорност носи и Министерството на отбраната. Там по силата на чл. 10 от Законът за военните паметници, приет в началото на 2008 г., трябва да се водят Национален регистър на военните паметници и картотека, които са публични. Неясно по каква причина и до ден днешен не е създадена организация за публикуването на този регистър и кой е виновен за това. Същият закон регламентира и отговорностите на Министерството на отбраната да осъществява дейностите по проучването, регистрирането, картотекирането, опазването, поддържането, възстановяването и изграждането на българските военни паметници в чужбина. А Красимир Каракачанов да не се възмущава с днешна дата за поругаването на българските военни гробища в Македония, а да наведе глава и да се засрами, че като министър на отбраната не направи нищо в тази област.

 

- В Румъния българското гробище също не е в добро състояние?

 

- Ако в Република Северна Македония няма ясна картина за месторазположението и състоянието на българските военни гробища, то в Румъния нещата не стоят така. И това е заради неуморния труд, постоянство и професионализъм на двама души – директора на регионалния музей в Тутракан Петър Бойчев и на Радослав Симеонов. В издадения от тях през 2016 г. сборник „Те загинаха за Добруджа“ се посочват в почти пълен обем местоположението на военните гробища в Румъния, схеми за разположението на гробовете и данни за загиналите български офицери, подофицери и войници в Добруджа и Румъния. Посочват се между 300 и 320 военни гробища там с около 9000 загинали български войни. За румънските власти с изграждането на Международното военно гробище в с. Мирча вода, където според тях са пренесени костите на загиналите български воини, трябва да отпаднат нашите претенции за опазването на българските военни паметници и гробища в страната им. Но в този мемориал могат да се преброят само 136 български кръста. Бойчев и Симеонов са открили и нещо друго. На изградения през Първата световна война български паметник на военното гробище в църковния двор в с. Мурфатлар оригиналната плоча на която пише „Поклон вам герои“ е подменена с друга в прослава на румънската армия. Подобна подмяна в някои отношения е по-опасна и разрушителна от унищожаването на паметника.

 

- Има ли въобще български военни гробища в Турция и Гърция?


- Неколкократно съм преминавал по бойния път на Българската армия в Източна Тракия през Балканската война. Никъде в Турция не съм виждал български военен паметник нито съм срещал информация някой друг да е имал тази привилегия.


В съседна Гърция за разлика от съществуващите седем британски военни гробища българско няма нито едно. Но чест прави на англичаните, наши противници през Световната война, че заедно със своите загинали войници погребват и 226 български воини и техните имена на паметните плочи са изписани на български език. Преди няколко години при провеждането на опознавателно-теренна експедиция до с. Сенгелово в Гърция е открит паметник-чешма, изграден от 26-ти пехотен Пернишки полк през 1916 г. и това май е единственият запазен български военен паметник на територията на Гърция от Първата световна война.


- Спомням си, че преди време искаха да се издигне паметник на Сюлейман паша на Шипка?

 

- Има объркване между две исторически личности, познати под името Сюлейман паша – французинът Жозеф Сев, който приемайки исляма, получава името Сюлейман и Сюлейман Хюсню паша, командващия турските войски при Стара Загора и Шипка. Френският Сюлейман постъпва в египетската армия, подчинена на султана и става паша, а Сюлейман Хюсню паша е роден в Истанбул, в махалата Сюлеймание,, откъдето получава и името. А колкото до паметника на Сюлейман на Шипка си спомням за инициативата на полк. Петко Йотов /вечна му памет/.

Не беше Шипка най-подходящото място за този паметник, но хулителите на бай Петко, от незнание или умишлено, пропускат продължението на инициативата. Предложението имаше и втора част – реципрочно да се издигне и паметник на загиналите български воини през Балканската война. Но да обърнем внимание и на нещо друго. Дали пък полк. Йотов, доказан патриот, познаващ добре военната история и манталитета на българите, не искаше да провокира турската държава да приеме издигането на паметник на един доказан некадърник, съден и вкаран в затвора от своите.

 

Но дали се замисляме достатъчно и за посланията, които носят военните паметници. По някога приемането нееднозначно на написаното на тях става причина за искания за тяхното премахване и унищожаване. Добре си спомняме за случая с Миленко на Каймакчалан. По никакъв начин не приемам неговата авантюра, но имам забележки и към стореното от ген. Явор Матеев. Нямам съмнение по отношение на чистия патриотизъм в неговите действия, но никой не сподели за написаното на паметната плоча. А там пишеше „Вечна слава и дълбок поклон пред героите от Българската армия, дали живота си за националното обединение на България в боевете на Каймакчалан през 1916 г.“ Едва ли има българин, който да оспори написаното, но ако това става в нашата Родина, а не в друга суверенна държава и то без разрешение на съответните власти.


- Г-н полковник, има ли някакво международно споразумение, което да предполага грижа за военните гробища и военните паметници извън страната? В родния ми Гоце Делчев, например, немските гробища са винаги поддържани.

 

- В Международното хуманитарно право по отношение на военните конфликти от юридическа гледна точка се разглеждат всички техни страни, включително и за мъртвите. Там се посочва, че когато обстоятелствата позволяват и особено след бойни действия, всяка от страните по конфликта е задължена незабавно да предприеме всички възможни мерки, за да издири, събере и евакуира мъртъвците без да прави враждебно разграничаване между тях. Страните по конфликта трябва да положат усилия, за да се улесни връщането на останките на починалите по искане на страната, на която принадлежат или по искане на роднините. Задължително е предаването и на личните вещи, а мъртвите трябва да бъдат погребвани по уважителен начин и техните гробове следва да бъдат уважавани и поддържани по подходящ начин.


В подписания през 1919 г. Ньойски договор също има раздел „Гробове“. Там в член 116 е посочено, че съюзническите правителства и българското правителство трябва да вземат мерки да се оказва уважение и да се поддържат гробовете на войниците и матросите, които са погребани в техните територии. Същите са готови да признаят всякаква комисия, посочена от която и да е тези правителства за целите на идентифицирането, регистрирането и поддържането или на издигането на подходящи мемориали на тези гробове и да спомогнат за изпълнението на нейните задължения. Има и договореност да се удовлетворят молбите за преместването на телата на войниците и матросите до техните собствени страни.

 

Но в следващия член подписалите договора се задължават взаимно да си предоставят изчерпателен списък на загиналите, заедно с цялата информация, която е полезна за идентификация и цялата информация, която се отнася до броя и местоположението на гробовете на всички онези, които са били погребани без идентификация. Нямам представа дали македонската страна разполага с подобна информация и ако я няма вината си е само наша. И най-доброто международно законодателство не може да ни помогне ако продължава да ни владее безхаберието.

 

Въпросите зададе: Красен Бучков

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 12| 11794 |23.11.2020 Историкът д-р Силвия Сиракова пред Фрог: Трябва да изринем Авгиевите ни обори и държавата да не е мащеха . 8| 10403 |05.05.2020 Доц. д-р Станчо Станчев: Гергьовският празник и в кризата трябва да събуди българското в българите . 7| 7124 |24.09.2019 Легендата Михаил Таков: Не ми побира главата, как е станало това с боксьора Станчов, трябва разследване . 3| 10001 |05.09.2019 Доцент Станчо Станчев: Без акта на Съединението сега щеше да граничим с Източна Румелия

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ