Земеделецът Ценко Барев: Човекът "X" стои зад Първанов, АБВ и БСП

С него можеш да разговаряш с часове в скромния му офис в центъра на София, но той никога не се съгласява на интервю. И сега е така. Въпреки това оставаме с усещането, че изтъкнатият земеделски деец иска да сподели мислите си с повече хора. Ценко Барев е един от малкото истински, а не измислени дисиденти, които предпочетоха да са в сянка, но да останат верни на принципите си и да продължат да работят за родината. От младежките си години той е активист и близък съратник на Г.М.Димитров и Никола Петков. През 1941-ва е арестуван и осъден по ЗЗД за антиправителствена дейност на 15 години затвор. Лежи в съседство с ген. Владимир Заимов и Никола Вапцаров. Освободен е на 8 септември 1944 г. След Девети септември Ценко Барев отново попада в черния списък на комунистите. Бяга през Гърция за Париж. Започва работа в Българския национален комитет „Свободна и независима България"  и става гл. редактор на списание „Освобождение”. Член е и на ръководството на Интернационала на съпротивата. Участва в издаването на излизащото на пет езика списание „Континент", в редакцията на което работят колоси като Александър Солженицин и Йожен Йонеско. През 1973 г. Барев основава Българското освободително движение със седалище в Париж. А в родината си се връща за пръв път през 1991 г., като се опитва да обедини враждуващите земеделски съюзи. Избран е за съюзен секретар на БЗНС-единен. Усилията му обаче да направи мощна и реформаторска земеделска партия, независима и от СДС, и от БСП - среща ожесточен отпор.

интервю на Еми Мариянска

- Г-н Барев, твърдите, че в България никога не е имало демократичен преход, в какво живяхме тогава 20 г.?

- Преход няма, всичко е както преди, просто властта на комунистите се трансформира по нов ночин и с нови средства. Историците ни са длъжни да кристализират истината в историята. Примерите за деформации са много. Помията, която се хвърли върху народа в тия години, гаврата, която се провежда, продължава. Вижте само какви хора оглавяват синдикатите. Всеки един напълни джобчетата. Фукаха се, без да бъдат достатъчно компетентни. Приемаха хората както Рузвелт – „до камината”. Помня как по телевизията даваха Петър Стоянов и го питат да каже 3 имена на бивши български дипломати. И той посочва: Вълкович, вторият – „един, който беше в Англия и остана там емигрант” - така се изрази, и за третия каза - „моят приятел Силянов”. Нито един от посочените не е бил дипломат. Единият – Момчилов, чието име Стоянов даже и не помнеше, е пратен от Борис като икономист и немски възпитаник. Вълкович също не е дипломат, а пратеник на Стамболов при султана. И третият – Силянов, е само секретар на българската легация в Париж. Та ето с какво незнание и по какви критерии се избираха и президенти, и други. Всичко, което намираме в нашенския преход, е на нивото на този пример. Но кой е бащата на въпросния президент?! Баща му е бил зам.-шеф на българските легиони, т.е. - на Хитлеровата армада в България. Като областен управител пък води кучетата в едно пловдивско село, за да разтури кооперацията.

- Защо хора със съмнителни биографии и качества успяха да заблудят народа?

- Защото са потребни – еднакво потребни и на едните, и на другите. И всичко вървеше по предварително сформиран план. Дойде един едноок американец да прави шокова терапия у нас. Идваха чужденци с чанти с пари, с български пари, взети преди това по разни начини и при готова почва, подготвена от Запада. Какво беше Фондация „Аденауер”?! Един мой познат, германец, веднъж ми каза: „Господин Барев, вразумете ги тия вашите седесари!”- и ми показа един списък: „Ние сме им дали, вика, копирни машини, това, това...! Толкова не е дадено на християндемократическата партия на 80 милиона германци, но 6 милиона българи го получиха заради СДС. И сега са дошли да им дадем печатница и още какво ли не!”, възмущаваше се човекът. Разбирате ли каква е била схемата – ония са давали, за да се гради демокрация, а тия са си ги взимали за себе си. Затова нещата стигнаха до тук.

 - Каква е прогнозата ви за бъдещето на страната, така ли ще продължава всичко, постарому?

- Не. Още няколко месеца търпение и след това ще дам изявление, ще говоря открито. Нас, земеделците около мен, ни нарекоха спекуланти. Три пъти в миналото ни разбиваха качулки офиса – чупиха машини, задигнаха имущество. Два пъти при Костов и един път при Симеон. Вярвам обаче, че ще дойде време, когато всичко ще се изясни. 

- Но след 4 месеца ще са минали изборите – няма ли да е късно да говорите?

- Че какво като ще са минали изборите?! Нещо ще се промени ли според вас? Нищо няма да се промени.

- Какво е отношението ви към премиера Бойко Борисов?

- Той беше охранител и на Живков и на Симеон, т.е правил им е услуги. Какво искате да направи един човек на услугите?! Знаете ли как е в чужбина? Колко трудно е да спечелиш чужденеца за приятел? След години ще те покани в дома си. А тука всичко е преоценено. Приятелството също. Карат се, бият се в парламента и после се прегръщат. Преди два дена Станишев много откровено каза: „Ние сме същите, но се променяме с оглед на събитията!” Нужен ли е коментар?! Нещата са ясни. 

- У българите се забелязва носталгия по Живков...

- Правят сравнение хората. Най-напред чакаха 10-20 години да си купят едно апартаментче. Сега има апартаменти, но няма с какво да си ги купят. Градинки имаха хората – с мотички ги обработваха, а голямата земя беше в ТКЗС-то.

- Защо не успяхте да задържите кооперациите?

- Ние направихме 400 кооперации при Иван Костов. Нямаше закон за ликвидацията. Комасацията беше направена – ТКЗС-то си отива, но кооперацията остава. Който иска да излезе – ето му парчето. Но това не се случи. СДС направи търговски предприятия и ликвидираха кооперациите. Създадоха Закона за ликвидационните комисии. Сега какво правят?! Произвеждат жито, рапица, слънчоглед. Взимат една част от парите от ЕС и въпросът е приключен. Всичко това върви „по предварителен замисъл”, а Борисов играе ролята на данъчен пристав.

- Защо земеделците изпуснаха юздите на властта?

- СДС, с агенти отвътре в партията, с фалшификации обърнаха хода на събитията. По изборите в 11 часа предиобед БЗНС държи 17 на сто от гласовете и до един часа почва стремглаво да пада този резултат до 3,97. Правим конгрес – 92-ма делегати гласуват за мен, противникът ми печели с 5 на сто. Вижте имената на адвокатите и съдиите на СДС. Задачата беше ясна и те я изпълниха.

- Всичко ли в нашата политика е преднамерена и предначертана игра?

- Ще ви отговоря с един пример: Когато Първанов правеше „АБВ”, аз казах на моите хора да запишат и един „Х” отзад – като четвърта буква. Този „Х”, викам, ще определя кой ще ръководи партията, той ще назначава. Така и стана. АБВ играеше само ролята на ментор.

- Вероятно говорите за Ивайло Калфин... Но тази игра се случва и в другите партии...

- О, да. Симеон вкара жените в политиката. Сега му се подиграват някои от тях. В Париж показваха с насмешка снимки на Надето Михайлова, сочеха късата й пола. Случвало се е да кресна: ”Вие, казвах, се гаврите и с мен по тоя начин!”, но са имали право. Две трети от депутатите на ДПС пък се оказаха агенти на ДС.

- Справедлива ли е битката, която Симеон води с държавата за имотите на баща си и дядо си?

- Откъде са тези имоти, които прибира Симеон? Фердинанд си ги е е изпросвал от селските кметове. Само старозагорският митрополит Кусевич му отказва Аязмото. Рекъл: „Да го дам на тоя крадец и мошеник?! Никога!” Грабежът при Фердинанд е грамаден. Интендантството при Н. Величество, с което се спекулира, е било държавна институция. Ако следваха примера на Симеон, испанският крал трябваше да си поиска Версай! Разговарял съм с един френски историограф и той ми каза: „Нали знаете, че Орлеанският княз е гласувал смъртната присъда на Людовик ХIV?! Какво искате от потомците му - вашите Фердинанд и Борис?!” Симеон трябва да бъде съден – за лъжа, за кражба, за злоупотреба.

- Има ли опасни митове в историята ни?

- Много са. Например говорят за Стамболов, че бил голям реформатор. Подялбата на земята на чифлиците на турците не е реформа, а узаконяване. Не е купил той Хърсовата железница - пътят е открит от Виена до Париж с еврейски пари от турско време още. Стамболов бил пръв български държавник. Пръв е главно в това, че въвежда политическото убийство – вкарва в затвора не само политическите си опоненти, но и приятели като Олимпи Панов. Пише наравно с Ботев, съратник е на Левски, но докато Каравелов, тежко болен от туберкулоза, умира на поста си в щаба в Свищов, Стамболов чака Освобождението и пръв нарушава Търновската конституция, като заема поста си на 31. Славейков го лансира с думите: „Той се би на Шипка!”, но това не е вярно. Бил се е само в „битката” да доведе княз Фердинанд. Хора като него има и до наши дни - до Костов и останалите.