Чалгата бие по вулгарност и тъпотия дори R’n’B

Rythm and Blues, както се е наричал женрът при появата му в началото на ХХ век, е бил сравнително приятен за слушане. До намесата на хип хопа през 80-те на м.в. Превърна се в в зяло направление с огромно количество субкултура. Комерсиалните цели го насочват към голямата маса от полеграмотни и неграмотни хора. Защо? Защото възприемат първично, повърхностно и не се замислят. Музиката от жанра започва да се възприема освен като звук и като облекло и движения. Философията му се изразява с една дума – консумация.

Нашите фолк кифли надминаха американските R’n’B-каки по гологъзенето...

Rythm and Blues се превърна в Rich and Beautiful – скъпо и красиво/шикарно. Някои добавят и скандално. Проповядва се шикарен, луксозен начин на живот. Няма значение как е постигнат, дори да е чрез кревата – най-често. Моралът и националните ценности са пратени по дяволите. Нахрлуват агресивност и безпардонност. Плюс арогантност. Сексуалният подтекст е изведен като водещ. Ела и ме н...и – е нещо като добър ден. Хих хоп соул е последният писък, който свлича жанра още по-ниско. Непредсказуемите обрати в песента, абсурдните текстове или тактова се представят като новост, експеримент, талант. А е обикновено бездарие, наситено с нахалство, категоричен е Джеймс Делвър. Цинизъм, облечен в пошла музекална форма, допълва музикантът.

За повечето музиканти, израсли чрез музикална кариера става дума за упадъчно явление в музиката, което ще бъде забравено, погребано с времето. Дори се привежда примерът с Моцарт, който се оказва най-купуваният музикант през 2016 г. в света.

Време е да заявим ясно, че „кралицата” на жанра Мери Джей Блайдж и „кралят” Ар Кели са посредствени изпълнители без никаква култура. В редичката са „кумири” като Майкъл Джексън, Беонсе, Крис Браун, Марайя Кери, Рианна, Сиара, Кели Роуленд, Ейкон, Джъстин Тимбърлейк, Дрейк, Биг Тайм Ръш, Биянка и пр. Вълна от последственост и арогантно поведение. Малко глас и много плът.

Стилът Стилът R’n’B е бил супер, когато изпълнители и публика са били угнетени. Стана ултра лош, когато едните забогатяха, а другите искат да станат като тях за една нощ. Черните го създадоха и беше добре. Черните и белите го съсипаха, когато: черните станаха свободни, а белите се направиха, че го разбират, твърди музикантът Свен Джебървил от Ню Орлиънс.

В България нещата са откровени и директни...

 

Балканската чалга по глупост и арогантност бие дори R’n’B. Там хоне има някаква естетита от време на време, а на Балканите се прекрачват всички граници. От агресивното и тъпото се печели много и затова крясъците на голи и нискочели бездарници ни заливат на всяка крачка. Това са думи на Бора Джорджевич.

Чалката е пошла музика, за аудитория, която мечтае за лесни пари и лесен живот. Думата е пошлост, защото в нея влизат: арогантност, лицемерие, агресивност. Простащината винаги е агресивна, коментират представители на позабравения ъндърграунд стил в гръцката музика ребетико.

 

Българската чалга от 90-те бе суров и лошо преразказан вид на етно теченията в Югославия, Гърция и Турция. И до днес тя е под влияние на тези школи, защото там те наистина са школи. У нас обаче почти липсва музикална критика и се шири постоянно хвалене и рекламиране на чалга изпълнители и композитори. Вярвам, че след 20 години в България никой няма да слуша чалга. Може би защото няма да има България... Мнението е на Коста Вердис, български музикант, живеещ в САЩ. Според него три четвърти от чалга изпълнителите и хип хоп музикантите у нас са бездарници, които печелят от конюктюрата: необразованост на публиката и медийното преекспониране.

 

Милен Донев