Реклама / Ads
0| 4787 |27.03.2015 АРТ ДЖУНГЛА

Честито, театрали! Време за Икари

.
Днес е Международният ден на театъра и тази вечер по традиция Съюзът на артистите в България ще връчи наградите „Икар 2015” на официална церемония в Народния театър „Иван Вазов”.
Тази година церемонията по награждаването е под надслов "Има думата театърът". Специалната награда на Съюза на артистите в България за изключителен творчески принос отива при големия актьор Никола Анастасов. С наградата „Икар" за чест и достойнство, която се определя и връчва от председателя на Съюза Христо Мутафчиев, е удостоен актьорът Стефан Илиев.

Наградите „Икар" се връчват в 16 различни категории. Сред тях са цирково изкуство, куклен спектакъл, сценография, дебют, водеща женска и мъжка роля и режисура.

Актьорите Марин Янев за ролята на Фернар във „Вятърът в тополите" на Младежки театър, Михаил Милчев за Мадам Мишима в „Мадам Мишима" в театър „София" и Явор Борисов за ролята на Филоктет във „Филоктет в Театрална работилница „Сфумато" ще се състезават за главна мъжка роля тази година.

За „Икар" за главна женска роля в театрална постановка ще се борят Александра Василева, Ана Вълчанова и Светлана Янчева.

За категорията дебют номинираните са Каталин Старейшинска за ролята на Антигона в „Антигона" на Театър „София", Кристиана Ценкова за ролята на Лиса в „Откраднати разкази" в Театър „Българска армия" и Радина Думанян за ролята на Матилда в „Чиста къща" в Драматичен театър „Николай Масалитинов"-Пловдив.

Претендентите за театралния приз за режисура през тази година ще са Марий Росен за „Влиянието на гама-лъчите върху лунните невени" от Пол Зиндел на Център за неформално образование и културна дейност „Алос", Петринел Гочев за „Сватбата на дребния буржоа" в Театър „София" и Стефан Москов за „Каквато ти ме искаш" на Народен театър „Иван Вазов".

Международният ден на театъра е определен през 1961 г. от IХ конгрес на Международния театрален институт (International Theatre Institute, ITI). Чества се всяка година на тази дата с разнообразни представления на местно и международно ниво. Приема се, че театралното изкуство възниква в древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис - прочутите дитирамби. Характерното за древногръцкия театър е, че една пиеса включва максимум до 3 актьора, като те са само мъже. Актьорите носят маски в зависимост от персонажа, който играят. През цялото време на сцената присъства хор, който служи като акомпанимент.

По традиция всяка година известен творец отправя специално Послание за Международния ден на театъра. Първото Международно послание е написано от Жан Кокто през 1962 година. Посланието за 2015 година е от именития полски режисьор Кшищоф Варликовски. Преводът е на д-р Асен Терзиев.

Ето го и него:

Истинските майстори на театъра се откриват най-лесно далеч от сцената. И те обикновено гледат на него не като на машина за повтаряне на конвенции и клишета. Те търсят клокочещия извор, живите течения, които свързват зрителните зали с тълпите хора, склонни да копират различни светове. Ние копираме, вместо да създаваме светове, които са отворени и разчитат на диалог с публиката; които се вълнуват от чувствата, надигащи се под повърхността. Всъщност нищо друго не разкрива така добре скритите страсти, както театърът.

Много често се обръщам към литературата за насока. Дни наред се улавям да мисля за писателите, които преди близо сто години са описали пророчески, но и сдържано, упадъка на европейските богове, онзи здрач, който всмука нашата цивилизация в мрак, който все още предстои да бъде осветен. Мисля за Франц Кафка, Томас Ман, Марсел Пруст. Днес бих добавил и името на Джон Максуел Кутси към тази група пророци.

Тяхното общо усещане за неизбежен край на света (не на самата планета, а на модела на човешките отношения), на социалния ред и за прелом, е остро осезаемо тук и сега. За нас, които живеем след края на света. Които живеем сред престъпления и конфликти, избухващи всеки ден на нови места със скорост твърде висока, дори за всесилните медии. Такива пламъци бързо омръзват и изчезват завинаги от страниците на вестниците. А ние се чувстваме безпомощни, ужасени, зашити.

Вече не можем да строим кули, а стените, които упорито издигахме, вместо да ни предпазват, обратно - самите те изискват грижи и опазване, които изпиват огромна част от жизнената ни енергия. Вече нямаме сили да се опитваме да надникнем какво има отвъд дверите, отвъд стената. Точно затова театърът трябва да го има и точно тук той трябва да черпи своята сила. Да наднича там, където гледането е забранено.

„Митът се опитва да обясни онова, което не може да бъде обяснено. Тъй като за своя основа той има истината, накрая винаги се отваря към необяснимото," - така Кафка обяснява трансформацията на мита за Прометей. Чувствам силно, че същите думи могат да обяснят и театъра. И точно такъв театър, който има за своя основа истината и накрая се отваря към необяснимото, пожелавам на всички, които работят за него и от сцената, и сред публиката. Пожелавам им го с цялото си сърце!

Кшищоф Варликовски е роден на 26 май 1962 г. в Шчечин. Един от "театралните вулкани" на Полша днес, е ученик на Кристиян Лупа ("Всеки трябва да срещне човек като него колкото може по-рано в своя живот", казва за учителя си). Работил е като асистент на Питър Брук, участвал е в уъркшоп на Джорджо Стрелер и Ингмар Бергман. В Полша се учи на театър от Анджей Вайда. Във Франция следва философия, френски и литература в Сорбоната.

Театърът на Варликовски наистина е като чума, защото "заставя хората да се видят, такива каквито са всъщност, сваля маските и разкрива низостта, лицемерието и разпуснатостта на света" (по Арто). "Пламъкът на душата ми изгаря моето земно тяло", казва Варликовски. Думите му са в сила за всички негови както театрални, така и оперни постановки. Поставя Шекспир ("Хамлет", с Ячек Поничаек в главната роля, Авиньон 2001; "Бурята", "Сън в лятна нощ", "Дванайсета нощ", "Венецианският търговец", "Укротяване на опърничавата", "Зимна приказка"), Достоевски ("Бели нощи"), Бернар-Мари Колтес ("Роберто Зуко", "Западният док"), Тони Кушнър ("Ангели в Америка"), Софокъл, Еврипид, Вагнерови опери или опери на Чайковски ("Евгений Онегин") и др.

Носител е на много награди, сред които голямото европейско отличие "Нови театрални реалности" за емблематичната му театрална постановка "Пречистени" (2008).
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 1| 5487 |30.10.2014 Съвременна хореография - 9-и международен конкурс . 30| 10433 |29.12.2013 Антон Дончев: "Време разделно" се продава в САЩ по 150-200 долара . 2| 6589 |22.11.2013 Археолози откриха гробница на жрица от времето на гетите . 0| 6900 |17.06.2013 Спилбърг и Лукас вещаят краха на съвременното кино

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads